Г  О  Д  И  Ш  Е  Н    Д  О  К  Л  А  Д

I I

за дейността на Районен съд гр.Левски

през периода 01.01.2007 год. – 31.12.2007 год.

         Районен съд гр.Левски е със седалище в същия град и в съдебния му район са включени общините Левски и Белене.

         І. КАДРОВА  ОБЕЗПЕЧЕНОСТ

         1.Районен съд гр.Левски разполага с 5 щатни бройки за съдии.

         През периода 01.01.2007 г. – 31.12.2007 г. в РС гр.Левски бяха заети всичките щатни бройки от съдиите Евгения Георгиева Рачева, Наташа Георгиева Панчева, Стойка Георгиева Манолова-Стойкова, Палмира Димитрова Атанасова и Маргарита Димитрова Димитрова.

В РС гр.Левски има една щатна бройка за държавен съдебен изпълнител и през отчетния период същата беше заета от Емилия Георгиева Чернакова, като по време на използвания от нея неплатен отпуск (близо 4 месеца) в РС-Левски беше командирован от РС-Плевен държавният съдебен изпълнител Юли Ангелов.

Считано от 01.01.2007 г., за РС-Левски беше отпусната втора щатна бройка „Съдия по вписванията”. И двете щатни бройки не бяха заети до 18.06.2007 г., когато встъпиха в длъжност след проведен национален конкурс съдиите по вписванията Сашка Кирилова Юскулова и Димитър Иванов Стоев. До заемане на двете щатни бройки функциите на съдия по вписванията изпълняваше преимуществено съдия Наташа Панчева, а при нейно отсъствие – съдия Палмира Атанасова.

Към 31.12.2007 г. всички щатни бройки за районни съдии, съдии по вписванията и държавни съдебни изпълнители бяха заети.

2. Според щатното разписание на РС-Левски, през цялата 2007 г. имаше 16 щатни бройки за служители, като всичките бяха заети до 28.02.2007 г. Администрацията се състоеше от: един административен секретар, един главен счетоводител, петима съдебни секретар-протоколисти, петима съдебни деловодители (двама в гражданското и трима в наказателното деловодство), един съдебен архивар, един секретар в съдебноизпълнителна служба, един призовкар и един чистач.

Със заповед на председателя на съда №54/28.02.2007 г. бе уволнен дисциплинарно съдебният секретар-протоколист Янка Петрова Борисова поради системни нарушения на трудовата дисциплина.

Считано от 01.03.2007 г., по взаимно съгласие на страните бе прекратено трудовото правоотношение между РС-Левски и съдебния секретар-протоколист Антоанета Миланова, която бе преназначена на работа в Административен съд гр.Ловеч.

Освободената от съдебния секретар-протоколист Антоанета Миланова  бройка бе трансформирана в щат за деловодител „Регистратура” и на 19.05.2007 г. длъжността бе заета от спечелилия конкурса Калин Димитров Великов.

Считано от 21.09.2007 г., бе прекратено по взаимно съгласие и трудовото правоотношение между РС-Левски и съдебния секретар-протоколист Десислава Цакова.

От гореизложеното е видно, че след 21.09.2007 г. в РС-Левски са останали незаети 2 щатни бройки за служители. Предвид обстоятелството, че 2 пъти бе оставяно без уважение (без излагане на мотиви от страна на ВСС– за отбелязване е, че съдът отговаряше на изискванията за наличието на поне 25 работни точки) искането на съда за отпускане на бройка за системен администратор, което е изключително належащо с оглед новите изисквания към работата на съдилищата, със заповед на председателя на съда №377/14.12.2007 г. бе трансформирана, считано от 01.01.2008 г., едната от свободните секретарски бройки в бройка за системен администратор І-ва степен.

Със заповед №378/17.12.2007 г. на председателя на съда бяха обявени конкурси за заемане на двете свободни бройки – съдебен секретар-протоколист и системен администратор І-ва степен.

Служителите в РС-Левски са много интелигентни, способни, съвестни и добре подготвени. Както в предходни години, така и през 2007 г., водени от любознателността си и желанието да повишават непрекъснато квалификацията си, служителите продължиха активно да участват в семинарите, организирани от НИП и др. институции.

3. Предвид обстоятелството, че от страна на ВСС не бяха отпуснати изключително необходимите за нормалното протичане на работния процес в съда бройки за деловодител „Регистратура” и системен администратор, което принуди председателя на съда да трансформира 2 от секретарските бройки, следва да бъдат отпуснати през 2008 г. 2 бройки за съдебен секретар-протоколист – по този начин ще се възстанови баланса в натовареността на отделните служители и ще заработи екипният принцип, като при петима магистрати и петима деловодители ще има и петима секретар-протоколисти.

Необходимо е да се отпуснат и други щатни бройки с оглед извършването на дейности, които са несъвместими с основните задължения на останалите служители, а именно – касиер и статистик. С оглед увеличаващия се ежегодно брой на делата не само в нашия съд, но и в другите съдилища, ускоряване процеса на разглеждане на делата и сравнително голямата площ, на която е разположен гр.Левски, би било целесъобразно да се отпусне допълнителна щатна бройка за призовкар. През 2007 г. пък двойно се увеличи сградният фонд, ползван от РС-Левски, което предпоставя отпускането на допълнителен (1 или ½) щат за чистач.

ІІ. ДВИЖЕНИЕ НА ДЕЛАТА

1.Броят на новопостъпилите през 2007 г. граждански дела е 471, а на наказателните – 824 (от които едно е секретно). Средното месечно постъпление на един съдия на база 12 месеца при заети 5 щатни бройки е 21,58 дела, при 20,6 дела през 2006 г. и 19,4 дела през 2005 г.

Общият брой граждански дела за разглеждане през 2007 г. е 592, като от тях 121 дела са останали несвършени от предходен период.

Общият брой наказателни дела за разглеждане през 2007 г. е 952, като от тях 128 дела са останали несвършени от предходен период.

2.Броят на свършените (решени и прекратени) граждански дела през 2007 г. е 468, а на наказателните – 773. Средно месечно свършените дела от един съдия на база 12 месеца при заети 5 щатни бройки е 20,68 дела, при 19,7 през 2006 г. и 20,4 през 2005 г.

3.От постъпване до постановяване на съдебен акт продължителността на разглеждане на делата е както следва:

         а/ граждански дела: до 3 месеца – 363 дела, а над 3 месеца – 105 дела.

б/ наказателни дела: до 3 месеца – 626 дела; над 3 месеца – 147 дела.

В края на отчетния период са останали 124 несвършени граждански дела и 179 несвършени наказателни дела.

От горепосочените данни по т.ІІ.1. и т.ІІ.2. е видно, че няма съществена разлика в средната натовареност на един съдия и извършваната от него работа през трите години, като е налице лека тенденция към увеличаване броя както на новопостъпилите дела, така и на свършените.

Добрите резултати, постигнати през годината, се дължат на старанието и проявеното високо съзнание от страна както на съдиите – последните стриктно спазват разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗСВ – така и на служителите, чиято дейност е пряко свързана с придвижването и разглеждането на делата. 

Вж.Приложение №1

4. Брой решени дела:

През 2007 г. решените граждански дела са 386, като от тях 226 са делата по общия ред, 29 дела – по чл.126а от ГПК, 3 дела са по чл.126ж от ГПК, 1 – по ЗСПЗЗ, 17 – ч.гр.д. и 110 – по чл.237 от ГПК.

По материя решените граждански дела се разпределят както следва:

През 2007 г. решените наказателни дела са 680, като от тях:

147 са н.д.о.х.;

5 – н.д.ч.х.;

38 – по чл.78а от НК;

303 – ч.н.д. (от тях 173 са разпитите пред съдия);

187 – а.н.д. (без тези по чл.78а от НК).

По материя решените наказателни дела се разпределят както следва:

5. Прекратените граждански дела през 2007 г. са 82, като от тях 15 са прекратени поради постигната между страните спогодба, а останалите 67 са прекратени по други причини, най-често срещаните от които са неотстраняване в срок на нередовностите по исковите молби, оттегляне на исковите молби или поради неподсъдност на делото на РС-Левски  и изпращането му на компетентния съд.

Прекратените наказателни дела през 2007 г. са 93, като от тях 49 са н.д.о.х, 6 са н.д.ч.х., 17 са ч.н.д., 4 – по чл.78а от НК и 17 са други а.н.д.

От прекратените 49 н.д.о.х. 14 дела са върнати на прокурора за отстраняване на допуснато съществено нарушение на процесуални правила, 30 дела са прекратени поради приключването им със споразумение, по 2 от делата наказателното производство е прекратено поради изтекла още преди да бъде внесено делото в съда давност, 1 от делата е прекратено поради изтекла по време на съдебното следствие давност (делото е било разглеждано и в ОС-Плевен, присъдата е била частично потвърдена, а в друга част – отменена, и делото е било върнато в РС-Левски), по едно от делата подсъдимият е изпаднал в състояние на невменяемост и е бил настанен на лечение по чл.89 от НК, и едно от делата е прекратено на осн. чл.289, ал.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.9 от НПК.

6-те н.д.ч.х. са прекратени по следните причини:

по 2 от делата е постигната спогодба;

по 2 от делата тъжителят е оттеглил тъжбата си;

1 от делата е прекратено поради изтекла давност;

1 е прекратено поради наличие на влязъл в сила съдебен акт за същото престъпление – чл.289, ал.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.6 от НПК.

Причините за прекратените ч.н.д. (общо 17 на брой) са следните:

9 от делата са по ЗЗ и са прекратени – в по-голямата си част на осн. чл.159, ал.4 от ЗЗ, тъй като след изслушване на психиатър не се е установило наличие на психично разстройство на лицето, а някои от делата по ЗЗ са прекратени поради доброволно постъпване на лицето на лечение или поради изпращане на делото по подсъдност на компетентния съд;

1 от прекратените дела е било образувано по молба за реабилитация, но съдът е констатирал, че по същата молба е имало влязло в сила определение на съд, с което е отказана реабилитация;

2 от делата са били за определяне на общо наказание по чл.25 от НК – едното е прекратено поради оттегляне на молбата от осъдения, а другото – поради депозиране на искане, по което съдът не е бил компетентен;

1 от делата е съдебна поръчка, която не е била изпълнена, тъй като лицето не се е намирало в пределите на Република България;

2 от делата са били по чл.243 от НПК, като едното е прекратено поради депозиране на жалбата след законоустановения срок, а другото – поради липса на жалба от страна в наказателния процес;

2 от прекратените ч.н.д. са били образувани по чл.65 от НПК, като едното е прекратено поради оттегляне на молбата за изменение на мярката за неотклонение, а другото – поради наличие на влязло в сила определение на съда по същото искане.

От прекратените общо 4 на брой дела по чл.78а от НК, 2 са изпратени по компетентност на началника на РПУ, а 2 са върнати на прокурора на осн. чл.377 от НПК - съдът е установил, че не са налице основанията на чл.78а от НК.

Причините за прекратяване на останалите а.н.д. – общо 17 на брой – са недопустими жалби (подадени след срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН или срещу НП, с които е наложено административно наказание глоба в размер до 10 лв. вкл., а когато се касае за наказания по ЗДвП след изм. на закона с бр.51 на ДВ от 2007 г.– до 50 лв. вкл.), оттегляне на жалбата до започване на съдебното следствие, и по едно дело – изтекла давност още преди образуване на съдебното производство.  

6. Общият брой обжалвани (протестирани) дела през 2007 г. е 97.

Обжалваните граждански дела са 43, като от тях:

по общия ред – 32;

по чл.126а от ГПК – 2;

по чл.126ж от ГПК – 2;

по ЗСПЗЗ – 1;

ч.гр.д. – 4;

по чл.237 от ГПК – 2.

Обжалваните наказателни дела са 54, като от тях:

н.д.о.х – 15

н.д.ч.х. – 3

ч.н.д. – 8;

по чл.78а от НК – 3;

други а.н.д. – 25.

Резултатът от въззивната и касационната проверка е следният:

Потвърдените съдебни актове са 35, отменените – 21 и изменените – 2.

Висящите обжалвани дела са 39.

Относно дейността на всеки един съдия вж. Приложение 3 и Приложение 5.

Като цяло може да се обобщи, че постановените от съдиите от Районен съд гр.Левски актове са качествени и добре мотивирани. Единици са наказателните дела, по които съдебният акт е отменен поради недостатъчна активност на съда за разкриване на обективната истина. По гражданските дела една от причините за отмяна на съдебните актове е представянето на нови доказателства пред въззивната инстанция. В останалите случаи въз основа на събраните доказателства втората инстанция прави друг правен извод.

7. Относителният дял на видовете дела за разглеждане и свършените такива през последните 3 години е както следва:

         В РС-Левски още от 2005 г. беше въведен принципът за случайно разпределение на делата, който се прилагаше през 2006 г., както и през цялата 2007 г. В малките съдилища, където няма много състави, разглеждащи дела от един и същ вид, компютърната програма за случаен принцип се явява не особено ефективна, но при всички положения случайният принцип се спазва, тъй като смисълът от въвеждането му бе председателят на съда да не избира според случая кое дело на кого да възложи – разпределението става по силата на предварително определени правила. В Районен съд гр.Левски е налице специализация по състави, като има 2 граждански състава и 3 наказателни. Видно и от приложените справки, като се има предвид и времето, което реално са отработили през годината, четиримата районни съдии са еднакво натоварени. Председателят на съда също участва в разглеждането на дела, като броят им е по-малък в сравнение с този на останалите съдии, което се дължи на обичайната за административните ръководители ангажираност с административна дейност и изпълняване на други задължения по ЗСВ.

При обособяване на съставите е отчетена тежестта на делата и всеки един от 2-та граждански и първите 2 наказателни състава получава на доклад и по-тежки, и по-леки дела, и оттам – всеки един от съставите има решени както по-леки, така и по-тежки дела, като е налице баланс между съдиите по този показател.

Така напр. І гр.състав разглежда делбите и делата по чл.237 от ГПК, а ІІ гр.състав – делата по КТ и 126а-126ж от ГПК; І наказателен състав разглежда документните престъпления и делата по чл.78а от НК, а ІІ наказателен състав – престъпления против стопанството и делата по чл.382 от НПК.

Сравнително по-големият брой на гражданските дела през 2005 г. се дължеше на трудовите дела, образувани по над 130 искови молби на работници от „Белко” АД гр.Белене, които претендираха неизплатени възнаграждения и обезщетения. Броят на трудовите дела през 2006 г. и    2007 г. е в рамките на обичайния брой за РС-Левски.

Ръстът при гражданските дела през 2007 г. в сравнение с 2006 г. се дължи най-вече на увеличения брой на делата по чл.237 от ГПК – през 2006г. са постъпили 53, а през 2007 г. – 113. Голямата част от този вид дела са образувани през 2007 г. по молби на банки за издаване на изпълнителни листи срещу нередовни платци по заеми.

При останалите видове граждански дела няма рязка промяна в броя им през последните 3 години.

Броят на наказателните дела през 2005 г. бе сравнително нисък, което се дължеше отчасти и на факта, че през 2005 г. в РП-Левски работеше само един прокурор (за разлика от 2006 г., когато бяха двама, и 2007 г., към края на която започна да работи в РП-Левски и трети прокурор.). В отчетния доклад на съда за 2005 г. беше направена прогноза, че не може да се говори за тенденция към намаляване на наказателните дела и че през 2006 г. се очакват много повече дела, предвид и очаквания брой работещи прокурори в ЛРП. Прогнозата се оказа правилна, и, видно от статистиката, през 2006 г., при работещи двама прокурори, са постъпили с 201 броя повече наказателни дела в сравнение с 2005 г., като броят на наказателните дела през 2007 г. е дори малко по-висок от 2006 г.  Нарасналият брой наказателни дела се дължи най-вече на броя на а.н.д., образувани по жалби срещу наказателни постановления, и н.д.о.х. За отбелязване е, че рязко са се увеличили жалбите срещу наказателни постановления по Закона за движението по пътищата – при 96 дела през 2005 г. и 98 през 2006 г., през 2007 г. са образувани 157 дела. Горното обстоятелство се дължи на по-тежките наказания, които се въведоха с измененията на ЗДвП, а така също и на липсата на въведени в употреба на територията на община Левски и община Белене технически средства и системи, които фиксират не само дата, час и скорост, но и заснемат или записват регистрационните номера на автомобилите – съгласно измененията на ЗДвП (бр.51/2007 г. на ДВ), вече не могат да се използват технически средства, които фиксират единствено дата, час и скорост на движение на автомобила. За отбелязване е, че наличието на снимка на автомобила при използване на законоустановените технически средства и системи, ще доведе до рязко намаляване на жалбите срещу наказателни постановления, тъй като водачите-нарушители няма да имат основание да оспорват факта на нарушението с мотива, че няма доказателства, че именно техният автомобил е засечен.

Прави впечатление, че, за разлика от други години, през 2007 г. бяха образувани голям брой наказателни дела от общ характер по чл.235 от НК, като извършителите са предимно лица от ромски произход, които секат и извозват дървета от горския фонд без редовно писмено позволително.

Двойно е намалял спрямо 2006 г. броят на делата по чл.78а от НК. Основната причина за този резултат е изменението на чл.78а, ал.6 от НК (бр.75/2006 г. на ДВ), което изключи възможността за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание при извършени престъпления по чл.343б от НК, които престъпления заемаха най-голям дял сред тези, които се преследваха по реда на чл.375 и сл. от НПК, във връзка с чл.78а от НК.

През 2007 г. по 45 от делата е проведено съкратено съдебно следствие, което е довело до бързото им приключване с влязъл в сила съдебен акт.

Запазва се тенденцията на увеличаване броя на проведените пред съдия разпити на обвиняеми и свидетели, което се дължи на стремежа на органите на досъдебното производство да обезпечат обвинението с достатъчно доказателства.

8. Структура на наказаната престъпност.

Относно видовете и броя наказана престъпност по глави от НК вж. таблицата за решени наказателни дела по т.ІІ.4 от доклада.

В Районен съд гр.Левски през 2007 г. има образувано само едно дело със значим обществен интерес – внесено е споразумение на осн. чл.382 от НПК срещу лице, обвинено в извършването на престъпление по чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3, т.1 от НК. Споразумението е одобрено от съда, като определеното наказание за извършителя е глоба в размер на 200 лв.

9. През 2007 г. в Районен съд гр.Левски са внесени 222 обвинителни актове и 12 споразумения по чл.382 от НПК. Разгледани са и 73 н.д.о.х., останали несвършени от предходен период.  

Произнесените през 2007 г. осъдителни присъди по делата от общ характер са 138. По 20 дела с внесен обвинителен акт са постигнати споразумения в хода на съдебното производство. По 10 от делата по чл.382 от НПК съдът е одобрил постигнатите споразумения.

Следователно относителният дял на осъдителните присъди (в това число и одобрени споразумения) спрямо разгледаните прокурорски актове по н.д.о.х. през 2007 г. е 54,72 %  /168:(222+12+73)х100/.

За осъдителните присъди по внесени обвинителни актове вж. таблицата за решените наказателни дела по т.ІІ.4. в частта Н.Д.О.Х.

През 2007 г. влезлите в сила присъди са 164 (в това число са включени и 30 споразумения и две присъди по н.д.ч.х.), а единадесет присъди в края на 2007 г. са останали висящи, като от тях 9 са по н.д.о.х. и 2 са по н.д.ч.х.

Към 31.12.2007 г. по делата от общ характер от общо съдени 238 лица, има осъдени 206 лица и 9 са оправдани.

Към 31.12.2007 г. по н.д.ч.х. от общо съдени 7 лица, има осъдени 3 лица и двама са оправдани.

През 2007 г. по внесени обвинителни актове са произнесени 7 оправдателни присъди, както следва:

- една за престъпления против личността (чл.129 от НК);

- три за престъпления против собствеността (2 по чл.195 от НК и 1 по чл.206 от НК);

- една против правата на гражданите (чл.170 от НК);

- една против реда и общественото спокойствие (чл.327

от НК);

- една по глава „Общоопасни престъпления” (чл.343б от НК).

Оправдателните присъди са 2,99% спрямо внесените през 2007 г. прокурорски актове и 2,28% спрямо всички за разглеждане прокурорски актове (обвинителни актове и споразумения, вкл. и останалите несвършени от предходен период н.д.о.х.).

        Най-общо може да се отбележи, че в случаите на постановени оправдателни присъди по време на съдебното следствие се установява фактическа обстановка, която е различна от тази, визирана в обвинителния акт, а оттам – при по-голямата част от делата с постановени оправдателни присъди се оказва, че деянието не осъществява състав на престъпление.

        10. Конкретни предложения по законодателството трудно могат да се правят в рамките на 3 дни, през които се събира информация, която не се намира в систематизиран вид в съда, и ако ВСС действително желае да чуе мнението на работещите съдии, би следвало да изпраща своевременно изискванията си относно докладите, а не след законоустановения срок – на практика РС-Левски спази разпоредбата на чл.80, ал.1, т.2, б.”а” от ЗСВ и изпрати на председателя на ОС-Плевен още на 25.01.2008 г. годишния отчетен доклад за работата на ЛРС за 2007 г., като последният бе публикуван и на интернет страницата на съда. След като на 12.02.2008 г. пристигнаха указания за изготвяне на докладите на районните съдилища до 15.02.2008 г.!, се наложи във възможно най-кратък срок да се допълва информацията в изготвения и обсъден на общото събрание доклад, а следва да се подчертае, че по много от точките в буква „А” от указанията на ВСС (съгласно решението на ВСС по протокол №6/06.02.2008 г.) относно структурата на отчетните доклади, не се води в районните съдилища нарочна статистика (според досега действащите правила и норми), което на практика затрудни изключително много извличането и представянето на исканата информация.

        Към настоящия момент е възможно единствено да бъде изложено становището на съдиите от РС-Левски по отношение на НПК, което бе формулирано още през 2006 г. по време на проведени семинари, и което е изпращано на по-горните инстанции.

         Според всички съдии от Районен съд гр.Левски, в НПК, обнародван в ДВ бр.86/28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г., има неясноти и спорни моменти и е необходимо да се прецизират някои от разпоредбите. Забележките ни са следните:

            а. От редакцията на чл.219, ал.1 от НПК не става ясно как съдът ще контролира дали е докладвано на прокурора – не е посочено как трябва да се удостовери от разследващия орган или от прокурора, че последният е уведомен. Възниква въпрос: ако не е налице такова удостоверяване на докладването, има ли съществено нарушение на процесуалните правила?

            б.  Следва да се установи срок, в който горестоящият прокурор ще може да упражни правото си по чл.243, ал.9 от НПК – това право следва да е ограничено във времето, защото липсата на такъв срок е предпоставка за злоупотреба от страна на обвинението. На практика са налице и следните усложнения: при обвинение за престъпление, извършено от две лица в съучастие, прекратено производство по отношение на едното лице и внесен обвинителен акт по отношение на другото, след като липсва срок по чл.243, ал.9 от НПК /този срок би могъл да бъде “до внасяне на обвинителен акт по наказателното производство” при наличие и на друго обвинение, освен това, по отношение на което е прекратено наказателното производство/ и горестоящият прокурор отмени постановлението за прекратяване, какво следва да стане при наличието на вече висящо съдебно производство срещу единия обвиняем /за когото обвинението е, че сам е извършил престъплението/ и появата на другия обвиняем в досъдебното производство, за когото обвинението е, че в съучастие с първия /вече подсъдим/ е извършил престъплението?

в. От редакцията на чл.255, ал.2 от НПК не става ясно кога възниква фигурата на гражданския ищец в случаите на предявяване на гр.иск в 7-дневен срок от получаване на съобщението от пострадалия.

Проблемът в практиката е следният:

От гледна точка на бързина и процесуална икономия е желателно да се приеме, че с депозиране на гражданския иск вече е налице фигурата на граждански ищец и в този случай съдът следва преди съдебното заседание да отговори на направените от гр.ищец искания, като това например за допускането и призоваването на свидетели, изпращане на копие от гр.иск за граждански ответник и др.

От друга страна /чл.271, ал.6 от НПК/, преди съдът да се е произнесъл в съдебно заседание относно конституирането на нови страни, вкл. и гр.ищец, до този момент не е налице фигурата на гр. ищец в посочената хипотеза /предявяване на гр.иск в 7-дневен срок от съобщението до пострадалия/ и следователно нямаме надлежно искане от надлежна страна в процеса до момента на произнасяне на съда. Тук вече, при конституиране на гр.ищец едва в съдебното заседание, проблемите са следните: ако тепърва трябва да се връчва копие от гр.иск за гр. ответник /въпреки че гр. ищец добросъвестно си е представил копията още при предявяване на иска дни преди съдебното заседание/ и се разгледат исканията на гр.ищец за призоваване на свидетели, то съдебното производство следва да се отложи, но това пък е в противоречие с чл.88, ал.2 от НПК, според който гр. иск не може да става причина за отлагане на делото.

г. Съдебната практика е противоречива и по въпроса необходимо ли е за всяко следващо заседание подсъдимият, по отношение на когото се провежда задочно производство, да бъде призоваван, съответно – издирван. Този проблем би могъл да се разреши като се допълни разпоредбата на чл.269, ал.3 от НПК, която в настоящия си вид не дава отговор на въпроса.

д. Налице е пропуск в разпоредбата на чл.279, ал.1, т.3 от НПК – според чл.279, ал.1 от НПК се прочитат обясненията на обвиняем или подсъдим, дадени по същото дело на досъдебното производство пред съдия или пред друг състав на съда. В т.3 от същата алинея е пропусната хипотезата на съществено противоречие между обясненията на подсъдимия, дадени в хода на висящото съдебно следствие, и обясненията му, дадени пред друг състав на съда – няма логика двете хипотези, описани общо в ал.1 на чл.279 от НПК, да са на различен режим в случаите на съществено противоречие /арг. и от чл.281, ал.1, т.1 от НПК/ и на практика може да възникне проблем с четене на обяснения на подсъдимия, дадени пред друг състав на съда.

            е. Налице е несъответствие в разпоредбата, която задължава съда след изтичане на 15-дневния срок за подаване на жалба или протест да изпрати делото на втората инстанция, при положение, че е възможно мотивите да се изготвят в 30-дневен срок при дела с фактическа и правна сложност. Ето защо считаме за необходимо да се допълни разпоредбата на чл.325 от НПК, като след думите “след като изтече срокът по чл.319, ал.1” се добави ”, а в случаите на чл.308, ал.2 – след изтичане на 30-дневния срок”.

            ж. Всички съдии в Районен съд гр.Левски са категорични, че основна причина за бавното правораздаване по наказателните дела е връщането на делата от въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав на съда с мотива “допуснати съществени процесуални нарушения”, без да са налице такива. Неоснователното връщане на делата води до неефективност на работата на съда и загуба на доверието на гражданите към органите на съдебната власт.

         Предлагаме да се въведе текст в НПК, който да задължава въззивната инстанция да изпраща делото, по което се е произнесла с решение по чл.335, ал.2 от НПК – отменена присъдата заради съществено нарушение на процесуални правила, допуснати от първата инстанция – на по-горна инстанция /в случай, че решението е на окръжен съд, делото да се изпраща на съответния апелативен съд/, която в 7-дневен срок в закрито заседание да се произнесе относно законосъобразността на решението на въззивната инстанция и в случай, че то е незаконосъобразно, да върне делото на втората инстанция със задължителни указания да се произнесе по същество. По този начин не би се стигнало до забавяне на производството /в рамките на 10-ина дни делото ще се е върнало на втората инстанция/ и би се предотвратил един нов процес пред първата инстанция, който на практика продължава дори повече, отколкото разглеждането на делото от първата инстанция за първи път /при неоснователно върнати за ново разглеждане дела минават много години, докато приключи разглеждането им/.

            з. Необходимо е прецизиране на разпоредбата на чл.384, ал.3 от НПК – използваният там израз е “след съгласието на всички страни”. Въпросът е: Какво се има предвид под всички страни? Възможно е напр. частният обвинител или гражданският ищец, който вече е удовлетворен, да се е дезинтересирал и да не се явява в съдебно заседание. Ако са налице условията за сключване на споразумението и всички участващи в заседанието страни са съгласни с него, трябва ли да се блокира сключването му заради отсъствието на частния обвинител или гражданския ищец, които не са изложили уважителни причини за неявяването си? Или пък друга хипотеза – в едно производство има няколко обвинения срещу няколко подсъдими – напр. има няколко деяния, извършени в съучастие, но и такива, извършени самостоятелно от някои от същите подсъдими – и по отношение на единия подсъдим се постигне споразумение между него, прокурора и частния обвинител по обвинение, касаещо единствено този подсъдим, следва ли и другите подсъдими да са съгласни с това споразумение, съответно несъгласието им пречка ли е за сключването на това споразумение?

            и. Според разпоредбата на чл.432, ал.1 от НПК след изтичане на шест месеца от настаняването на принудително лечение съдът служебно се произнася за продължаване, замяна или прекратяване на принудителното лечение. При тълкуване на разпоредбата се стига до извода, че компетентен в случая е съдът, постановил настаняването. Такава е уредбата и според сега действащия НПК. На практика обаче /вероятно поради грешно пренасяне на правилата от Закона за здравето към този вид производства/ прекратяването на принудителното лечение се извършва от съда по местонахождение на лечебното заведение, и при изтичане на 6-месечния срок компетентният съд, постановил настаняването, се оказва пред наличието на влязло в сила определение на съда по местонахождение на лечебното заведение. Ето защо, с оглед безпротиворечиво тълкуване на закона и преодоляване на различната практика, считаме за необходимо изрично да се посочи кой е съдът по чл.432, ал.1 от НПК.

         ІІІ. СЪДЕБНО ИЗПЪЛНЕНИЕ

          1.Броят на постъпилите изпълнителни дела за 2007 г. е 67.

2.Броят на свършените изпълнителни дела е 89 (вкл. и прекратените).

         3.Постъпленията за последните 3 години са както следва:

а/ през 2005 г. – 321 бр. за 1 204 130 лв.

б/ през 2006 г. – 181 бр. за 1 885 231 лв.

в/ през 2007 г. –   67 бр. за 127 678 лв.

         Свършените дела са:

а/ през 2005 г. – 162 бр. за 585 384 лв.

б/ през 2006 г. – 121 бр. за 361 338 лв.

в/ през 2007 г. –   89 бр. за 388 979 лв.

         Видно от статистиката за трите години, налице е значителен спад в броя на постъпилите изпълнителни дела през 2007 г., което се дължи на обстоятелството, че вече има голям брой частни съдебни изпълнители, които ефективно изпълняват задълженията си.

         За първи път от много години броят на свършените изпълнителни дела през 2007 г. е по-голям от този на постъпилите, което до голяма степен се дължи на енергичното включване в работата на СИС при РС-Левски на командирования от РС-Плевен ДСИ Юли Ангелов. Качеството и  ефективността на работата на съдебноизпълнителната служба биха могли да се повишат значително, ако се въведе подходящ програмен продукт.

         Вж.Приложение №2 и Приложение №4

         ІV. СГРАДЕН ФОНД И ТЕХНИЧЕСКА ОБЕЗПЕЧЕНОСТ  

1.Районен съд гр.Левски се помещава в част от сграда (публична държавна собственост), намираща се на бул.”България” №58, предоставена на съда от областния управител за стопанисване и управление.

След като през 2007 г. бяха извършени необходимите ремонтни дейности, вече ефективно се използва и предоставената ни част от втория етаж на сградата. Съдът разполага на първия етаж с две съдебни зали (част от първата е преградена и обособена за архив, а непосредствено до втората се намира арестантско помещение), канцелария за съдебните секретар-протоколисти (в която има обособени работни места за призовкаря и чистача), едно деловодство, регистратура, кабинет на ДСИ, в който работи и секретарят в СИС, кабинет за системен администратор, кабинет за архиваря, който работи и в бюрото за съдимост, помещение за сървъра и сервизно помещение. На втория етаж се намират кабинет на председателя на съда, четири кабинета на районните съдии, кабинет на съдиите по вписванията, кабинет на главния счетоводител, кабинет на административния секретар и обособено помещение за регистратура по ЗЗКИ.

На територията на РС-Левски се намира и помещение за службата по вписванията, в която работят двама служители на Агенцията по вписванията.

         Въпреки че не бяха предоставени всички необходими средства за ремонтните дейности, благодарение на изключителните усилия на всички служители от съда и на някои от магистратите, стана възможно привеждането на сградния фонд в състояние, годно за протичане на нормален работен процес. С реформите на първия етаж беше улеснена работата на съдебния архивар, чийто кабинет вече има пряка връзка с архива на съда. Беше обособена регистратура, свързването на която с деловодството на съда спомогна за подобряване бързината при обслужване на гражданите. За последните пък бяха създадени удобни условия за общуване със служителите от отделните канцеларии – пред службата по вписванията, бюрото за съдимост, регистратурата и канцеларията на съдебните секретар-протоколисти бяха поставени бюра, на които гражданите да могат да попълват съответните молби и др.книжа, а в деловодството бяха разположени две големи маси, които, от една страна, преграждат достъпа на външни лица до делата, а от друга – създават възможност на страните спокойно да се запознават с делата, да извършват справки по тях и да си правят бележки. Масите са поставени така, че деловодителите имат пряка видимост към гражданите и намиращите се пред тях дела, като по този начин съдебните служители следят да не бъдат извършвани злоупотреби.

         След изготвена оценка от вещо лице, в края на 2007 г. бе направено искане до министъра на правосъдието за отпускане на средствата, необходими за оборудване на помещението, обособено за регистратура по ЗЗКИ.

         Очаква се в началото на 2008 г. ОЗ „Охрана” гр.Плевен да предостави метални  конструкции за арестантското помещение.

         2. През 2007 г. Левченски районен съд постепенно се оборудва с необходимата техника, като всеки един от работещите в съда вече разполага с компютър и монитор (с изключение на призовкаря и чистача, за дейността на които не се изисква такава техника). Отделните служби имат поне по един лазерен принтер, с какъвто разполагат и двете съдебни зали, всеки един от съдиите, главният счетоводител и административният секретар.

         В съда има два сървъра – един функциониращ и един невъведен в експлоатация по независещи от нас причини.

         С оглед обема на работа следва да бъдат отпуснати средства за закупуване на поне една нова, мощна копирна машина, което би било капиталов разход с оглед приетия праг на същественост.

         Като се има предвид очакваното попълване и разширяване на щата, следва да бъдат закупени (или предоставени) нови компютърни конфигурации – поне 4 на брой, като съответно толкова са и необходимите нови лазерни принтери.

При бюрото за съдимост, в кабинета на административния секретар и в регистратурата има осигурен достъп до Интернет.

         В бюрото за съдимост се ползват съответните програмни продукти.

В Районен съд гр.Левски са инсталирани програмни продукти, разработени по ЛОТ-ове 1, 2 и 4 на програма ФАР, но следва да се отбележи, че на практика се използва единствено съответния програмен продукт в бюрото за съдимост (по ЛОТ 4), защото само служителите, работещи в последното бюро, бяха обучени от инсталиращите програмата специалисти, докато по ЛОТ 1 и ЛОТ 2 все още няма указания как следва да се работи. В РС-Левски е в наличност и оборудване по ЛОТ-ове 5, 8 и 9, без изобщо някой в съда да е наясно с практическото им приложение. Това положение го отчитам вече трета година, без да е налице каквато и да било промяна!

С оглед подобряване бързината на обслужване на гражданите и ЮЛ са необходими обаче не само внедрени програмни системи за регистратурата и съдебното деловодство, но и реалното им функциониране, за което следва да бъде организирано от ВСС или МП съответното обучение на служителите, за което също се говори от години, но все още няма такова.

За отбелязване е, че през 2007 г. не бяха организирани своевременно семинари във връзка с предстоящото влизане в сила на новия ГПК, въпреки че последният бе приет още на 20.07.2007 г.

         ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

         От всичко изложено е видно, че през 2007 год. Районен съд гр.Левски е извършил значителна по обем дейност.

Стриктно се спазват от съдиите процесуалните срокове за насрочване, разглеждане и решаване на делата. В РС-Левски няма необявени в срок съдебни актове.

         Делата се насрочват по възможно най-бързия начин, като се запазва бързината и при насрочване на следващите съдебни заседания по отложените дела – гражданските дела се насрочват в рамките на 30 дни, а наказателните – в рамките на месец-два.               

         Съвсем малък е броят на делата, по които съдебното производство продължава повече от година, но следва да се отбележи, че неприключването на тези дела в по-кратък срок се дължи на причини, независещи от работещите в РС-Левски съдии и служители. Една от основните причини за отлагане на делата е нередовното призоваване на страна или свидетел по делото (особено когато се призовава лице от гр.София). В такива случаи съдиите винаги изискват обяснения от виновното длъжностно лице и се изпращат съответните указания до призовкарите с оглед обезпечаване редовното призоваване на съответното лице за следващото съдебно заседание. По наказателните дела пречка за бързото приключване се явяват и задграничните пътувания на свидетели, чийто разпит е от съществено значение за разкриване на обективната истина – в НПК не е предвиден механизъм за задължаване на свидетел, който не е бил призован преди отпътуването му, да се яви пред съда след завръщането му от чужбина. В такива случаи, докато се получи справката от съответната Областна дирекция „Полиция” (каквато ежемесечно се изисква по инициатива на съдиите по отделните дела) за влизането на свидетеля на територията на РБ и се пусне нова призовка за следващото съдебно заседание, се оказва, че свидетелят отново е заминал в чужбина, без да може да бъде редовно призован. Все по-редки са случаите на злоупотреба с права от страна на страните – в случаите на представяне на болнични листи в две поредни съдебни заседания, съдиите започват да насрочват делата в изключително кратки срокове, което предотвратява възможността за ново „разболяване” на същите лица.

И не на последно място следва да се отчете обстоятелството, че някои от делата представляват фактическа и правна сложност и по тях е необходимо събирането на много доказателства, изискват се документи и справки от различни институции (някои от последните не отговарят своевременно), а така също се налага назначаването на съдебни експертизи, чието изготвяне също отнема време.

Съдиите предварително се запознават със съдържанието на делата и влизат подготвени в съдебните заседания. Разделението на съдиите по състави и специализацията им по определена материя спомагат за повишаване качеството на съдопроизводството и на съдебните актове.

         Показателен за добрата организация и качеството на работата в съда е изводът, съдържащ се в доклада за извършена проверка на работата в Районен съд гр.Левски относно организацията на дейността на съдиите, държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията за периода 01.01.2007 г. – 20.10.2007 г., изготвен от зам.-председателя на Окръжен съд гр.Плевен г-жа Татяна Бетова и съдията от същия съд г-н Николай Господинов: „Констатираната прецизност и професионализъм на съдиите и съдебните служители, създадените благоприятни условия за работа и за обслужване на гражданите граничат с перфекционизъм и са добър пример за работата на другите съдилища в съдебния район.”

         ПРИЛОЖЕНИЕ:

          От тук може да изтеглите 

Приложения № 1, 2, 3, 4 и 5, надлежно попълнени със съответната информация за Районен съд гр.Левски.

18.02.2008 г.                                Евгения Рачева,

гр.Левски                                    председател на Районен съд – Левски