ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Левски ,  08.10.2012година

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ЛЕВЧЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,  І-ви граждански състав в закрито съдебно заседание на   осми октомври  през    две хиляди и дванадесета година в състав:

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наташа Панчева 

 

като разгледа докладваното от съдия  Панчева ч. гр.дело №584 по описа за 2012г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производството е по реда на чл. 410 от ГПК.

        На 01.10. 2011 година  е издадена заповед за изпълнение на парично задължение  по чл. 410 от ГПК в полза на „Н.” ЕООД  срещу  Д.Я.. При връчване на издадената заповед , въз основа на справка за предоставяне на данни  по Наредба № 14  за реда и начина на предоставяне  достъпна органите на съдебната власт до Национална база данни “ население , на 08.10. 2012 година  съдът е установил , че към датата на подаване на заявлението длъжникът е с постоянен адрес в  *** , на който адрес е бил регистриран от * година т. е преди подаване на заявлението в съда

         В разпоредбата на чл. 411 , ал. 1 от ГПК законодателят е предвидил, че заявлението се подава до районният съд по постоянният  адрес на длъжника . Логиката на закона е , че местно компетентен е да се произнесе за да издаде заповед за изпълнение този съд, който е компетентен по исковия процес- по постоянен адрес на длъжника  или седалище на ответника , при евентуално възражение на длъжника .

           Предвид едностранният характер на производството за издаване на заповед за изпълнение, съдът е длъжен да следи служебно за местната подсъдност на заявлението за издаване на заповед. Такова задължение има до влизане в сила на заповедта ,тъй като след това следва да издаде изпълнителен  лист ./ чл. 416, изр. 2 от ГПК/.

           Липсата на местна компетентност на сезирания съд в случая е довела до постановяване на недопустим  съдебен акт по чл. 410 от ГПК. Това налага същият за бъде обезсилен / по аналогия на закона от чл. 415 , ал. 2 от ГПК /, като производството по настоящето дело следва да бъде прекратено , а делото изпратено  на надлежния съд , т. е на Районен съд гр. Поморие .

                   Водим от горното и по аргумент на чл. 118 ал 2 от ГПК ,съдът

 

 О П Р Е Д Е Л И :

 

                 ОБЕЗСИЛВА издадената  на 01.10. 2011 година   Заповед за изпълнение на парично задължение  по чл. 410 от ГПК № 327 в полза на „Н.” ЕООД  срещу  Д.Я. с ЕГН-********** и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ч. гр.  д № 584/2012 г. по описа на Левченски районен съд ,І-ви   състав .

              ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС София.

              Определението може да се обжалва с частна жалба пред Плевенски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: