Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Левски, 04.07.2013 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Левченският районен съд, І –ви граждански състав, в публичното заседание на четвърти юни през две хиляди и тринадесета година в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАТАША ПАНЧЕВА

 

при секретаря  И.П. като разгледа докладваното от съдията ПАНЧЕВА гр.д. №138 по описа за 2013 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба от  ТП „Държавно горско стопанство” гр.Плевен с адрес гр.Плевен, ул.”Сан Стефано“ №37 против Община гр.Левски, представлявана от Кмета на общината с посочено правно основание чл.422 от ГПК, в която се твърди, че по искане на ищеца е издадена заповед за изпълнение против  ответника. Твърди се, че в законоустановения срок ответникът е подал възражение, в което е заявил че не дължи сумите. В исковата молба се твърди, че между ищеца и АПК “Ленин“ е бил сключен Типов Договор на 19.12.1986 година, по силата на който  се засадили 100 дка акациева гора  в местността “Край болницата“ намираща се в землището на гр.Левски. Твърди, че през 2010 година  с писмо на Кмета на Община Левски били изпратени  заповед №1524/29.09.2010 година и Протокол от същата дата и типов договор. Назначена била проверка, която установила 896 плътни куб. м. акациева дървесина, за което били  съставени карнет описи от 2011 година. Твърди, че съгласно действащото законодателство през 2010 година и 2011 година и одобряване на всички документи, касаещи ползването на дървесината от РД по горите гр.Ловеч ТП на ДГС – Плевен и Община гр.Левски извършили съвместно сеч на 163 плътни куб. м. от общо измерените 896 пл.куб.м. Твърди, че взаимоотношенията били уредени при условията на договора и ищецът получил левовата равностойност на 40% от добитото количество. Твърди, че на 29.11.2012 г. в деловодството им постъпил рапорт, съгласно който надзирател на горското стопанство  установил, че в местността “Край болницата“ се извършвала сеч, като вместо позволително за сеч, му била предоставена заповед №2548/27.11.2012 г. на Кмета на Община Левски, с който било заповядано да се изсече остатъка от дървесината в посочения обект. Твърди, че му се дължи  сумата  от 12 306 лева, представляваща разликата между измерената и добита през 2011 година, равняваща се на 293 пл.куб.м. по 42 лева с ДДС, като акациева кора на корен, за което е и поискал да се издаде заповед по чл.410 от ГПК срещу която ответникът възразил. Моли съда да признае за установено, че вземането за което е издадена заповед за изпълнение съществува.

В срокът по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който  прави възражение, че искът е недопустим поради липса на надлежна страна в процеса. Твърди, че при настъпили законодателни промени с влизането в сила на ЗСПЗЗ§ 12  АПК “Ленин“ е престанало да съществува.  Твърди, че правоприемник на АПК “Ленин“ е Община Левски. Твърди, че макар и ответника по делото да е правоприемник на АПК ”Ленин“, то той не е правоприемник по отношение на облигационните правоотношения. Твърди, че по силата на чл.25, ал.2 ЗСПЗЗ земите и горите са възстановени на Общината. Твърди, че  договорите имат действието на закон за тези, които са ги сключили, а по отношение на трети лица, само в предвидените в закона случаи. Твърди, че общината не е правоприемник на облигационните правоотношения поети от прекратеният със закон Аграрно Промишлен Комплекс. Твърди, че законът не обвързва правоприемника с поетите от прекратената структура  облигационни правоотношения. Твърди, че с прекратяването на структурата по силата на §12 от ЗСПЗЗ е настъпило и прекратяване на облигационното правоотношение обективирано в типовия договор от 19.12.1986 година. Твърди, че ако съдът приеме искът за допустим, то намира същият за неоснователен, като го оспорва по основание и размер, възразява, че  дървесината изсечена през 2010 – 2011 г. е негова собственост на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА и  чл.113 от ЗГ и че не дължи суми на ищеца по делото, прави правопогасяващо възражение за изтекла  давност, тъй като по силата на типовия договор определения в него турнос на сечта е 20 години и ползването на производствената дървесина е следвало да се извърши  не по-късно от 19.12.2006 година. Твърди, че ако действително съществува вземане на ищеца, то оспорва вземането по размер. Твърди, че тъй като е собственост на   общината, то ОбС Левски е този, който с решение може да определи цената за разпореждане с общинско имущество. Твърди, че по силата на решения №252/20.12.2012 г. и №279/25.02.2013 година ОбС Левски е определил цената на дървесината за 2012 г. и 2013 г. в размер на 38 лева.

Направено е оспорване  на истинността на Протокол с дата 28.09.2010 година по отношение на неговото съдържание и моли да се открие производство по оспорването му.  Представени са доказателства и с оглед становището на ищеца по отговора на исковата молба е направено доказателствено искане за даване на възможност до края на първото по делото с.з. да прави такива.

Ищецът ТП Държавно горско стопанство гр.Плевен редовно призован по делото се явява лично Директора на  ТП на  ДГС Плевен Я.П. и в съдебно заседание и се представлява  от  ЮК П.И. с редовно пълномощно по делото.

Ответникът Община Левски, редовно призован кмета на Общината Л.А. не се явява, представлява се в съдебно заседание от адв. М.Д. ***, която оспорва исковете както по основание така и по размер.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издаден в полза на ищеца изпълнителен лист по ч.гр.д. №71/2013 год. по описа на ЛРС. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са издадени въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК. Горното обуславя правния интерес на ищеца ТП „Горско стопанство  Плевен” от завеждането на настоящия положителен установителен иск, поради което същият се явява процесуално допустим, но разгледан по същество неоснователен.

Основното спорно обстоятелство, което подлежи на изследване в настоящото производство, е налице ли е валидно възникнало облигационно правоотношение между страните, произтичащо от  Типов договор от 16.06.1985 год.

         За да отговори на така поставения въпрос, съдът събра писмени и гласни доказателства, от които се установява следното:

         От приложеното ч.гр.д.№71/2013 г. по описа на ЛРС се установява, че е издадена заповед за изпълнение в полза на ТП „Държавно горско стопанство Плевен” град Плевен против  Община Левски  за заплащане на сумата от 12 306,00 за главница ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.02.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 346,12 лв. за деловодни разноски по чл. 410 от ГПК.

Установено е, че на 19.12.1986 година на основание Протокол №10 от 16.06.1985 г. на Съвета на селското стопанство при МС е сключен между Горско Стопанство Плевен, представлявано от Т.М. и АПК „Ленин“ Левски  представлявано от Г.Г. договор с наименование “Типов Договор”.

Договора имал за предмет: сътрудничество и създаване на тополов (върбов) пояс на 100 дка от тополови и върбови фиданки предназначени за едра строителна дървесина за шперплат, блинд и трупи за бичене, средна строителна дървесина за греди, целулоза и др. при турнос на сечта 20 години.

Договорено било за посадъчен материал да се ползват “здрав посадъчен материал за залесяване от перспективни колове на евроамерикански тополи и дърводобивни върби, който да се предостави от горското стопанство.

Договорено било ползването на производствената дървесина в края на турносния период  при съотношение 60% за АПК и 40 % на Горското стопанство при цена  определена като “действащи тарифни такси на корен.

Договорено било между страните при сключването на Договора, че площите, върху които ще се създадат тополови и върбови насаждения на основание на чл.4 „б” ЗГ (редакция към 1986 г.) не се включват в Горския фонд.

От приложения по делото договор се установява, че същия е с определен срок,  посочен като “турнус на сечта от 20 години“, както и че условие за влизането в сила на този договор е одобряването от ОНС (Окръжен Народен Съвет).

Установява се, от приложения по делото (л.6) Типов Договор, че върху същия  има изписан текст “Утвърден” и печат с надпис “Окръжен Народен Съвет гр.Плевен”, ”Народна република България”  и подпис, който не се чете.

От представения по делото Рапорт на л.10 на А.М. от 28.11.202 г. се установява, че при обиколка в местността “Около Болницата“ в землището на гр.Левски извън регулация се провежда сеч на акациеви насаждения, по силата на Кметска заповед №2458/27.11.2012 г.

От  приложената по делото Заповед №1524/29.09.2010 г. на Кмета на Община Левски (не оспорена от която и да е от страните) се установява, че е назначена комисия на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, която да извърши проверка в ПИ№43236.401.17;43236.401.2;43236.401.12;№43236.401.4;43236.401.19;№43236.401.14,№43236.401.16 представляващи залесена територия с акация  на 29.09.2010 годна, да състави протокол и да предложи мероприятия по компетентност, която Заповед е подписана от действащия към онзи момент кмет Г.К..

От приложения по делото Протокол с дата 29.09.2010 година, се установява, че същият има записани 3 точки с констатации, както и че подписан от лицата съставили го. От приложената по делото Заповед №2458/27.11.2012 г. на Кмета на Община Левски Л.А. (неоспорена от страните) се установява, че по силата на същата е разпоредено да се извърши отсичане на общинска собственост в поземлени имоти  ПИ№43236.401.17;43236.401.2;43236.401.12;№43236.401.4;43236.401.19;№43236.401.14,№43236.401.16   по кадастралната карта на гр.Левски, като тази общинска собственост е индивидуализирана  като “акация”.

Установено е по делото от доказателствата на л.12-22 от делото Карнет Опис на маркираните за сеч дървета, че  маркираните за сеч дървета в местността “Зад болницата” в землището на гр.Левски са от стопански клас “акация”.

От доказателството представено от ищеца по делото на л.17 от делото Констативен протокол за освидетелстване сечища серия Л-2010№053839 се установява, че в сечището в местността “Зад болницата“ в землището на гр.Левски, освидетелстваната дървесина в сечището в местността “Зад болницата“ е от  дървесният вид акация, от категорията “дърва”, като този протокол е подписан от горски надзирател, който е изразил съгласието си с протокола.

От представените по делото на л.39-43 доказателства сортиметна ведомост – неоспорени от страна на ищеца по делото – се установява, че са одобрени за сеч дървета са от стопански клас акация (дървесен  вид акация).

От представените и неоспорени от ищеца доказателства на л.55-59 по делото Решение №93 на ОС Левски от 29.03.2012 година, Заповед №1075/15.05.2012 г. и 1098/17.05.2012 г. и двете на Кмета на Община Левски и Решение №252/20.12.2012 г. на Общински съвет Левски се установява, че ОС е дал съгласие за ползване на дървесината в ПИ ПИ№43236.401.17;43236.401.2;43236.401.12;№43236.401.4;43236.401.19;№43236.401.14,№43236.401.16 по кадастралната карта на гр.Левски за нуждата на социалните заведения на Община Левски, както и че е дал цена на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА и чл.113 от ЗК добитата дървесина от поземлени имоти ПИ№43236.401.17;43236.401.2;43236.401.12;№43236.401.4;43236.401.19;№43236.401.14,№43236.401.16   по кадастралната карта на гр.Левски за дървесни видове топола, акация, летен дъб, зимен дъб, цер, бряст и сребролистна липа, и е възложил на Кмета на Община Левски да извърши действия по изпълнение на посочените решения на ОС Левски.

От представените и неоспорени от ищеца  доказателства от л. 44 -54 Копие № 2  към Превозен билет  с серия АА № 306190 / 28.11.2012 г.; сер.АА № 306191/28.11.2012 г.; сер.АА № 306192/28.11.2012 г.; сер.АА № 306193/28.11.2012 г.; сер.АА № 306194/28.11.2012 г.;сер.АА № 306195/28.11.2012 г.; сер.АА № 306196/28.11.2012 г.;сер.АА № 306197/28.11.2012 г.; сер.АА № 306198/28.11.2012 г.; сер.АА № 306199/28.11.2012 г.; сер.АА № 306200/28.11.2012 г. се установява, че превозената дървесина е посочена като вид “акация“ и определена като дърва за огрев и с адресат социални заведения на Община Левски: ОДЗ, кметствата Варана, Трънчовица, Градище, Асеновци, Малчика и т.н.

Вземането на ищеца  произтича от сключен  типов договор за  сътрудничество и създаване на тополов (върбов) пояс на 100 дка от тополови и върбови фиданки предназначени за едра строителна дървесина за шперплат, блинд и трупи за бичене, средна строителна дървесина за греди, целулоза и др. при турнос на сечта 20 години в местността “Край болницата“ в землището на гр.Левски, сключен на 19.12.1986 година между АПК ”Ленин“ гр.Левски и ДГС.

В правната доктрина има две становище касаещи характеристиката на Типовия Договор. Според едната Типовия договор към момента на подписването на този договор 1986 година е имал характеристиката на подзаконов нормативен акт по силата на който предприятия подчинени на едно министерство са ги сключвали с оглед постигането на определен стопански резултат,които са били утвърдени с нормативен акт.Според  действалата към онзи момент Генерална перспектива за развитие на страната през периода 1961-1980 година се засилвала ролята на договорите в управлението  на народното стопанство.Създадени били Типови договори въз основа на “окръжни“. Създадена била окрупнена форма  Национален Аграрно Промишлен комплекс и  Аграрно промишлени комплекси при което се слели двете форма  земеделско производство  ТКЗС и ДЗС се слели. През 70 години на миналия век се появил нов правен субект  Аграрно промишлен комплекс/ АПК/. В конкретния случай страните подписали  типов  договор  на 19.12.1986 година са от една страна Горско стопанство- субект, който съществува и по настоящем и АПК “Ленин“ гр.Левски, който с влизането в сила на Закона за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи 07.04. 1992 година , по силата на § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ  е прекратен ex lege  АПК “Ленин“  гр.Левски по силата на прекратяване съществуването на самите членове ipso jure. От този момент в правният мир е престанал да съществува като правен субект  АПК “Ленин“.

Ищеца твърди, че черпи правата си от Типовия договор от  19.12. 1986 година , като  по силата на типовия договор сключен между него и АПК “Ленин“ е засадил 100 дка акациева гора.Видно от представеният от страната договор е,че  негов  предмет са не акациеви гори, а тополови насаждения. В задължение на ищеца по делото бе да представи доказателства, че в изпълнение на сключеният типов договор на 19.12.1986 година  между него от една страна и “АПК Ленин“ от друга страна е подписан   договор за акациеви, а не за тополови насаждения ,което той не направи в настоящето производство, а в производството по чл. 422 от ГПК негова е тежестта на доказване. Ищеца твърди, без да представя по делото доказателства, че насажденията в местността “Зад болницата“ са  образувани имоти с кадастрални номера №43236.401.17;43236.401.2;43236.401.12;№43236.401.4;43236.401.19;№43236.401.14,№43236.401.16. В договора не са посочени имоти с такива номера, а е посочена местност “Край болницата“ , като ищеца не представи по делото доказателства, че  местността  “Край болницата“ в землището на гр.Левски и ПИ с кадастрални номера№43236.401.17;43236.401.2;43236.401.12;№43236.401.4;43236.401.19;№43236.401.14,№43236.401.16.са идентични и се отнасят за едно и също, че имоти с тези кадастрални номера отговорят на имот означен в Договора като местност “Край болницата“, а негова бе тежестта да направи това. Ищеца не представи по делото и доказателства, че в изпълнение на договорните си задължения като страна по типовия договор от 1986 година е изпълнил задълженията си и е предоставил за засаждане в процесните земи “клоните на едроамериканска топола“ като посадъчен материал, както и че са били засадени тези тополи от този конкретен вид. Съгласно разпоредбата на чл.20А от ЗЗД договорът има сила на закон за подписалите го. По делото не бяха представени доказателства, че към момента на прекратяване на съществуването в правния мир на АПК “Ленин“ Левски, по силата на закона, този договор е проявил действие между подписалите го. Това не бе сторено по делото, нито  със завеждане на исковата молба, нито при условията на чл.143 от ГПК, нито бяха направени искания по реда на чл.147 от ГПК. От твърденията на ищеца по делото е видно, че той има претенции за акациеви насаждения, засадени по силата на  Типовия договор от 1986 година, но от представения от страна на ищеца по делото и неоспорен и от ответника по делото Типов договор от 19.12.1986 година е видно, че предмет на този договор е било засаждането на тополови насаждения посадъчен материал “клоните на едроамериканска топола“.  Принципно, ако са били засадени насаждения, то те   дървесните насаждения в местността “Край болницата” в землището на гр.Левски са имущество принадлежало  в съсобственост на  прекратена по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ   организация  /АПК “ Ленин “- Левски/ и Горското стопанство. До момента на влизане в сила на § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ този договор би  обвързвал страните по силата на създадената от него и с него връзка между тях и то само в рамките на договореното с него за засаждане на тополови насаждения с производствена цел от посадъчен материал “клоните на едроамериканска топола“. Ако ищеца намира, че правните последици на типовия  договор  имат за предмет и ползване на дървесината от акациеви насаждения следваше да представи доказателства, че страните са подписали договор за акациеви насаждения, но това не бе направено, а договореното между страните по силата на чл.20 а от ЗЗД има силата на закон за тези които са го подписали. В тази връзка се следва отговор на въпроса по какъв начин Община Левски без да е подписала типовия договор от 1986 година се е превърнала  според ищеца по делото като страна по него? След прекратяването на АПК ”Ленин“ отношенията между страните  ищеца и АПК /подписали Типовия договор от 1986 година са станали подчинени на нормите на ЗСПЗЗ. В  тях  е посочен точно и изчерпателно реда по който следва да се прекрати тази съсобственост между страните едната от които е организация прекратена по §12 на ЗСПЗЗ, като са посочени и сроковете, след които не разпределеното имущество  променя собственика си. Начините, по които се е процедирало с това имущество изчерпателно са определени в разпоредбите на чл.24-30 от ЗСПЗЗ. Това имущество, доколкото  не е било надлежно разпределено от ЛС  е било съсобствено на правоимащите право на дял бивши член кооператори по  силата на §28, ал.2 от ЗИД ЗСПЗЗ.  Касае се до специфичен вид съсобственост, поради което е и налице и специфичен ред за ликвидиране и разпореждане с тази собственост и ликвидирането  има отклонение от общите правила на ЗС чл.27, ал.5 ЗСПЗЗ, чл.30, ал.1 и 2 от ЗСПЗЗ, чл.52 от ЗСПЗЗ. От това произтича, че не Община Левски е правоприемник на прекратения по силата на закона Аграрно промишлен комплекс “Ленин“ Левски.

Съдът намира, че ответника проведе успешно оспорването на  съдържанието на Протокола от 29.09.2010 година изр.2 и 3. От този протокол се установява, че комисия назначена от кмета на общината към онзи момент е констатирала, че насажденията са акациеви, и въпреки това е приела, че следва да се предостави на ищеца обезщетение за изсечените гори. За да настъпи задължение за община Левски да предостави на ищеца 40 % от стойността на изсечените гори, то на първо място следва да бъде доказано освен обстоятелството, че договорът има обвързващо действие и за община Левски, още и : че местността “Край болницата“ както е в Типовия договор от 19.12.1986 г. е идентична с такава “Зад болницата” в гр.Левски, че ПИ с кадастрални номера№43236.401.17;43236.401.2;43236.401.12;№43236.401.4;43236.401.19;№43236.401.14,№43236.401.16. са идентични с имот означен като местността “Около болницата”, че договорът сключен на 19.12.1986 година има за предмет акациеви насаждения. Разликата между Топола и Акация е огромна. Те не са от едно семейство, нито са от един и същи род. Тополата принадлежи към семейство Върбови, а акацията принадлежи към семейство Бобови, че се дължи обезщетение от ответника за изсечените  акациеви гори  и в какъв размер  като обем изсечена дървесина и на каква стойност. Щом ищеца твърди, че черпи правата си от Типовия договор от 1986 година, то претенциите му следва да са  според този представен от самия него  договор  за дървесина от тополови насаждения. Видно от представените както от ищеца така и от ответника доказателства е,че те касаят изсичане на  акациеви такива. Що се касае за правоприемника на АПК ”Ленин“ гр.Левски след прекратяването му по силата на закона съдът като съобрази разпоредбите на ЗСПЗЗ, ЗМСМА намира, че Община Левски не е правоприемник на АПК “Ленин“ Левски. Това, че по силата на разпоредбата на чл.30, ал.1 от ЗСПЗЗ имуществото на заличените по §12 от ПЗР организации, (каквато в случая е АПК “Ленин“ Левски), което не е било разпределено на правоимащите и не е могло да се пред продаде, е предоставено безвъзмездно на общината, в която то се намира не я прави правоприемник на прекратената по силата на закона  АПК “Ленин“ Левски организация. Основанието на което, ако е останало някакво неразпределено и разпродадено имущество след изчерпване на законовите възможности  посочени в чл.30, ал.1 от ЗСПЗЗ то е преминало към общината не е правоприемство, а произтича от закона с безвъзмездното предаване. В Тежест на ищеца в производството по чл.422 от ГПК бе да представи доказателства, че за процесната производствена дървесина е имало произнасяне от орторизираното по закон лице (ЛС) за предоставянето й по начините посочени в ЗСПЗЗ на община Левски, както и за основанието на което е извършено това разпределение именно на тази община, както и че то не е могло да се продаде и е останало като налично и то за 100-те декара какъвто е Договора от 19.12.1986 г. Такива доказателства не бяха представени от ищеца по делото. Ищецът не представи и доказателства, разпределяно ли е и как това имущество, на кого на едно лице, или на няколко лица и на кои по колко е разпределено, какво е останало налично след това разпределение, продадено ли е чрез търг, какъвто и начина и след ако е имало и такава продажба, какво е останало  и ако е имало останало такова кога е предоставено безвъзмездно на общината имущество на прекратения по силата на закона АПК. Този момент  следваше  да се докаже  от ищеца по делото, тъй като  той (моментът) с неговата конкретика е от особено важно значение за спора, понеже от този момент насетне започва да тече определения от закона 5 годишен преклузивен срок с изтичането на който това предоставено безвъзмездно на общината  имущество, ако не бъде потърсено в този срок става общинско. Съгласно ЗМСА, то се актува като такова и по делото ответника представи доказателства, че има акт за общинска собственост. Отнесено на плоскостта на конкретния случай  АПК “Ленин“ гр.Левски е прекратена на 07.04.1992 г. с влизането в сила на изменението на ЗСПЗЗ.  Негов правоприемник са правоимащите право на дял. В тежест на ищеца по делото беше да представи доказателство, че Община гр.Левски е била лице от кръга на правоимащите право на дял бивши член кооператори, както и че  договора от 1986 година касае акациеви насаждения. Такива по делото не са представени нито с исковата молба при завеждане на делото, нито в първото по делото съдебно заседание, нито по реда на чл.147 от ГПК. В тежест на ищеца бе да представи доказателства, че сключеният през 1986 година Типов договор е създал облигационна връзка между него от една страна и ответника в лицето на Община гр.Левски от друга, тъй като настоящият ответник по делото не е страна по Типовия договор от 1986 година, а и то нито за тополови, нито за акациеви насаждения. Съдът не споделя доводите на ответника, че той е  станал правоприемник на АПК “Ленин“, но не и на облигационните му отношения. Основанието на което, ако е имало останало неразпределено или разпродадено имущество е предадено на Община Левски не е правоприемство, а по силата на закона то е станало общинско имущество след изтичането на 5 годишния преклузивен срок. В тежест на ищеца по делото бе да представи доказателства, че този пет годишен срок не е изтекъл, което той не стори, не направи доказателствени искания, не представи доказателства за това. Ето защо съдът намира, че Община гр.Левски не е правоприемник на прекратения АПК “Ленин“ гр.Левски. Ако се приеме, че на Община Левски е предоставено в сроковете по ЗСПЗЗ някакво имущество на организацията прекратена по §12 от ПЗР ЗСПЗЗ (няма такива доказателства, за което тежестта бе на ищеца по делото) то е станало нейна собственост, по силата на закона и се е превърнало в Общинска собственост чл.30, ал.1 от ЗСПЗЗ, вр. с чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА и чл.113 от ЗГ, за което и е актувано с акт за общинска собственост. За да се породи облигационна връзка между ищеца по делото и ответника по делото в тежест на ищеца бе да представи доказателства, че в някой момент е настъпило правоприемство и Община гр.Левски е поела активите и пасивите на прекратената организация по §12 ПЗР на ЗСПЗЗ / АПК “Ленин“, както и че с Типовия договор е договорено сътрудничество и използване на дървесината на акациеви насаждения, а не на тополови такива. Такива доказателства по делото не се представиха. Предявеният иск като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли и на ответника да се заплатят направените по делото разноски. Ответника по делото е направил възражение за изтекла давност. Даже и да се приеме хипотетично: 1. че на 19.12.1986 година са засадени насажденията в местността “Край болницата“ в землището на гр.Левски и че те са от посочения в договора род (по делото няма доказателства за това, а в тежест на ищеца бе да представи такива доказателства),  2. че  именно тази местност “Край болницата“ е идентична с ПИ с кадастрални номера №№43236.401.17;43236.401.2;43236.401.12;№43236.401.4;43236.401.19;№43236.401.14,№43236.401.16 и има идентитет; 3. че има подписан между договарящите страни договор за акациеви, а не тополови насаждения; 4. че община Левски е правоприемник на  АПК “Ленин“ Левски, то съдът намира, че ответника успя успешно да проведе оспорването на съдържанието на точките от  Протокола от 29.10.2010 година и че искът за обезщетение в размер на сумата от 12 306 лева от неизпълнение типов договор от 19.12.1986 година е погасено по давност и направеното от страна на ответника възражение за изтекла давност е основателно и искът и на това основание следва да се отхвърли като погасен по давност. Давността е законово средство за дисциплиниране на страните да реализират и търсят своите права в определени срокове, след изтичането на които вземането се погасява.   Съгласно разпоредбата на чл.111, б.“б” от ЗЗД с изтичане на  тригодишна годишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, каквито са претендираните в настоящето производство. Съгласно нормата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, когато вземането е станало изискуемо. Видно от представеният по делото Типов договор е, че той е сключен на 19.12.1986 година и е с определен срок на договора “при турнус на сечта от 20 години“. Понятието “турнус на сеч” означава достигане на определена възраст за изсичане. Пренесено на плоскостта на типовия договор от 1986 година, означава, че е договорено, че  сечта следва да се извърши в 20 годишен срок от засаждането на дърветата, за които ищеца твърди, че това е станало през 1986 година, т.е. 19.12. 006 г. Давностният срок е изтекъл на 19.12.2009 г., а към датата на подаване на заявлението  по чл.410 от ГПК въз основа на което е образувано и ч.гр.д.№71/2013 г. 06.02.2013 година е изтекла и давността по чл.110 от ЗЗД – петгодишната обща такава. На основание изложеното следва да се приеме, че  не е налице облигационна връзка между ищеца и ответника. С оглед на това претенцията на ищеца да бъде признато за установено, че вземането му към ответника за сумите- предмет на издадената  по ч. гр. дело  №71/2013 год. по описа на ЛРС съществува се явява изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлен, а ищецът бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 700 лева.

Водим от горното, съдът

Р       Е       Ш       И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ТП „Държавно горско стопанство” гр.Плевен с адрес гр.Плевен, ул.”Сан Стефано“ №37, против Община гр.Левски представлявана от Кмета на общината  иск, с който се иска да бъде прието за установено по отношение на ответника, че вземането на ТП „Държавно горско стопанство” гр.Плевен за сумата от 12 306 лева,  представляваща стойността на изсечена дървесина по Типов договор от 19.12.1986 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 06.02.2013 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 246,12 лева, представляваща направени деловодни разноски, които са присъдени съгласно заповед  № 30 от 07.02.2013 год. по ч.гр.дело №71/2013 год. по описа на ЛРС съществува, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ТП „Държавно горско стопанство” гр.Плевен с адрес гр.Плевен, ул.”Сан Стефано“ №37, ДА ЗАПЛАТИ НА Община гр.Левски представлявана от Кмета на общината направените по делото разноски в размер на сумата от 700 лева (седемстотин лева).

Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.

                                                              

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: