гр. ЛЕВСКИ, _15.10._
Районен
съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесет и девети септември_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __,
като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело
№ _246_ по описа за _2014_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422
ал.1 от ГПК.
В исковата си молба ищецът твърди, че между него и
наследодателят на ответниците е сключен договор, по силата на който банката е
предоставила кредит в размер на 9800 лв. на Н.Х.. Твърди се, че след неговата
смърт титулярът по кредита е оставил трима наследници – Л.Х., Л.Х. и Ц.К., че
след смъртта на титуляра по кредита последната месечна вноска по кредита е
направена на 20.06.2013 г., след която дата, поради нередовно обслужване на
кредита и поради допусната забава в плащанията на главницата и лихвите по
кредита над 90 дни, кредитът е станал предсрочно изискуем.
Твърди се, че въз основа на подадено заявление по чл. 410
от ГПК срещу наследниците на кредитополучателя
е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, което е уважено от
съда и срещу което ответниците са подали възражение. Моли се съда да постанови
решение, с което да установи вземането на ищеца по отношение на ответниците
съобразно издадената заповед за изпълнение. Претендират се и направените
деловодни разноски.
Ответниците са представили отговор на
исковата молба и са заявили, че не дължат исковите суми, че веднага след
узнаване за смъртта на техния баща са се отказали от неговото наследство, които
откази са вписани в РС Левски и са представили съответните удостоверения. Тъй
като след направения отказ от наследство не са наследници на кредитополучателя
и длъжник Н.Х., молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения
иск като неоснователен.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от представените по делото
договор за кредит за текущо потребление е, че на 02.04.2009 г. в гр. Белене на
между Н.Х. и Банка ДСК е сключен договор за кредит за текущо потребление, по
силата на който банката е предоставила на Х. кредит в размер на 9800 лв., със
срок на издължаване на кредита 120 месеца, с месечни вноски съгласно
погасителен план, приложение № 1 към договора.
Представено е удостоверение за наследници на Н.Х., от което
се установява, че същия е починал на * г. и е оставил за свои законни
наследници Л.Х. – *, Л.Х. – * и Ц.К. – *.
Към делото е приложено ч.гр.д. 165/2014 г. на РС Левски, от
което се установява, че срещу наследниците на Н.Х. е издадена заповед за
изпълнение за сумата от 7414,96 лв.
главница, за сумата 894,47 лв. лихва за забава от 02.05.2014 г. до 17.03.2014
г., за сумата 260,51 лв. наказателна лихва за периода от 20.06.2013 г. до
17.03.2014 г., за сумата от 65 лв. заемни такси и за законна лихва върху
главницата от 18.03.2014 г. до изплащане на вземането.
Срещу така издадената заповед за изпълнение Л.Х. и Л.Х. са
подали възражения, като са заявили, че преди много години са прекъснали
отношения със своя баща.
Преписи от възраженията са изпратени на заявителя, като му
е указано, че има право да предяви иск за установяване на вземането си в 1
месечен срок. Въпреки знанието за твърдението на ответниците, че преди много
години са прекъснали отношенията си със своя баща – сочещо на намерение на
същите да се откажат от оставеното им наследство, и наличието и на друг
длъжник, по отношение на който е влязла в сила издадената заповед за изпълнение,
кредиторът е предявил настоящия иск.
Непосредствено след узнаване за завеждане на делото срещу
тях, в срока за отговор на исковата молба ответниците за заявили отказ от
наследството на Н.Х., който отказ е вписан в специалната книга за откази при РС
Левски и представен своевременно, заедно с отговора на исковата молба.
Предвид представените писмени доказателства /удостоверения
за отказ от наследство и цитираните по-горе възражение/, съдът приема, че
ответниците своевременно и непосредствено след узнаването на смъртта на своя
баща са манифестирали намерението си да не приемат наследството на Х. и са
сторили това при първа възможност /предвид наличието на данни по делото, че
същите не пребивават в Република България/, поради което не са станали причина
за завеждане на настоящото дело и не следва да носят отговорност за направените
от ищеца разноски по делото. Действията на ответниците, както бе посочено
по-горе са недвусмислени и от тях може да се направи единствено извода, че те
по никакъв начин не са имали намерение и не са приемали наследството, което е
подкрепено и с последвалите им писмени изявления. При това положение, съдът
приема, че ответниците не са наследници на Н.Х. и не дължат суми, получени от
същия по сключени от него приживе договори. Предвид изложеното, съдът приема,
че предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на делото и по изложените по-горе съображения, не следва да бъдат присъждани
на ищцовата страна направените от нея разноски.
На
основание изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 422
ал.1 от ГПК за признаване за установено вземането на „БАНКА ДСК” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.
София, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК 121830616,
по
отношение на Л.Н. ***, ЕГН ********** и по отношение на Л.Х. ***, ЕГН **********, които в качеството си на наследници на Н.Х.,
с ЕГН ********** – б.ж. на * да дължат сумите,
присъдени с оспорената от тях заповед за изпълнение на парично задължение №
90/21.03.2014г. по ч.гр.д. 165/2014 г. по описа на РС Левски.
ОТХВЪРЛЯ направеното искане от БАНКА ДСК ЕАД против Л.Х. и Л.Х. за
присъждане на направените деловодни разноски, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване
на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: