Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Левски, 11.11.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД Левски, І-ви  граждански състав, в открито  заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАША ПАНЧЕВА

 

при секретаря И.П. като разгледа докладваното от съдията Панчева  гр.дело №338 по описа за 2014 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание с чл.422, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

Постъпила е искова молба от “Чез Електро България” АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, улица “Г.С.Раковски”№140, представлявано от К.С. и Ж.П. изпълнителни директори чрез адв. С. З. против  С.Г. ***,  в която се твърди, че ищцовото дружество е универсален правоприемник на лицензиран доставчик на ел. енергия  и  се намирало в облигационни правоотношения с ответника, които се регулирали от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЧЕЗ Електро България” АД, които били общоизвестни, публикувани в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от ЗЕ обвързвали всички абонати на енергийния снабдител, без да било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Твърди се още, че съгласно тях, ищеца изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода 09.01.2013 г. до 08.07.2013 г. за което били издадени 6 бр. фактури, но ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената му ел.енергия по издадените фактури за сочените периоди. Сочи се, че вземанията по издадените фактури станали изискуеми, т.к. съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия, абонатът разполагал с 10-дневен срок за плащане на задълженията за консумирана ел.енергия, като според чл.19, ал.8 от същите условия, не получаването на съобщение не освобождавало потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. Излага се, че ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на която било образувано ч.гр.д.№227/2014г., по което била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжника възразил, на основание чл.415 от ГПК. Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде установено по отношение на ответника, че вземането на ищеца за което е издадена заповед  по ч.гр.д.№ 227/2014г. съществува. Претендират се и направените деловодни разноски.         

Ищецът  “Чез Електро България”АД, редовно призовано по делото не се явяват законните представители К.С. и Ж.П. изпълнителни директор, представляват се в съдебно заседание от адвокат С.П. ***, която поддържа предавените искове.

Ответникът С.Г., редовно призован  не се явява по делото, представлява се от адвокат  А. А. ***, ангажира становище за неоснователност на исковата претенция. Навежда доводи за недължимост на сумите, тъй като не е живял за посочения в заповедта период на  посочения в нея адрес.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №227/2014 год. по описа на Районен съд гр.Левски. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят (кредиторът) разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по  чл.422 от ГПК. Разгледан по същество, искът е основателен.

Безспорно по делото е, че ищецът „ЧЕЗ Електро България” АД              гр. София е доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л- 135- 11/ 29.11.2006 год. на ДКЕВР. Безспорно е, че в това си качество дружеството е доставило на ответника С.Г., с ИТН клиентски №* на адрес *** електрическа енергия за периода от 09.01.2013 година до 08.07.2013 година, за което са били издадени фактури №123125901 за периода 09.01.2013 г. до 07.03.2013  г. за сумата 117.72 лв., ф-ра №124726977 за периода 09.02.2013 г. до 08.03.2013 г.  със срок на плащане 15.04.2013 г. за сумата 211.46 лв., фактура №126442694 за периода 09.03.2013 г. до 08.04.2013 г. с краен срок на плащане 13.05.2013 г. за сумата 144.65 лева, фактура №0128099187 от 18.05.2013 г. за сумата 12.95 лева за периода 09.04.2013 г. до 09.05.2013 г.; фактура №0129798842 от 20.06. 2013 година за сумата 1.10 лева за консумирана, но не платена ел. енергия за периода 10.05.2013 г. до 11.06.2013 година, фактура №0131467278 от 17.07.2013 година за сумата  0.49  лева за консумирана, но не платена ел. енергия за периода 12.06.2013 г. до 18.06. 2013 г. с краен срок на плащане до 12.08.2013 г. Безспорно е, че в определените в самите фактури срокове ответникът не е погасил задълженията си към ищцовото дружество, поради което последното е подало на 17.04.2014 год. в Районен съд Левски заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

По делото са представени Общи условия за продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ Електро БЪЛГАРИЯ” АД, от които е видно, че съгласно чл.17, ал.6 потребителят е длъжен да уведоми ЕРП в 30 дневен срок в писмена форма за всяка промяна свързана с личните му данни или със собствеността на имота. Аналогична е разпоредбата в чл.13, т.5 от действащите към момента Общи условия. С оглед изложеното съдът приема, че ответникът не е изпълнил задължението си по договора в 30 дневен срок да съобщи на продавача промяната, поради което ищецът следва да събере дължимите суми от ответника, а последния може да потърси правата си по съдебен ред от лицата, които са потребили доставената ел. енергия.

Безспорно е, че въз основа на подаденото заявление е било образувано частно гражданско дело №227/ 2014 год. по описа на Районен съд Левски по което на „ЧЕЗ Електро България” АД е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Видно е, че в двуседмичен срок от връчването на заповедта на ответника последният е депозирал в съда писмено възражение, с което е оспорил вземането. Безспорно по делото е, а и видно от заключението на вещото лице В.Ч., което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно, че към момента на изготвяне на счетоводната експертиза непогасеното задължение на ответника към „ЧЕЗ Електро България” АД за ползвана и незаплатена ел. енергия възлиза общо на сумата от 488,26 лв., а размерът на дължимата се лихва за забава за процесния период възлиза на сумата от 47,89  лв. С оглед на гореизложеното се налага изводът, че между страните по делото е съществувало облигационно отношение, в изпълнение на което „ЧЕЗ Електро България” АД гр. София е доставило на ответника  електрическа енергия за периода от 08.03.2013 г. до 08.04.2014 г. на стойност общо 488.26 лв., която не е била заплатена от ответника като потребител в сроковете, определени в Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД, и посочени в издадените фактури  с  №123125901 за периода 09.01.2013 г. до 07.03.2013  г. за сумата 117.72 лв., ф-ра №124726977 за периода 09.02.2013 г. до 08.03.2013 г. със срок на плащане 15.04.2013 г. за сумата 211,46 лв., фактура №126442694 за периода 09.03.2013 г. до 08.04.2013 г. с краен срок на плащане 13.05.2013 г. за сумата 144,65 лева, фактура №0128099187 от 18.05.2013 г. за сумата 12.95 лева за периода 09.04.2013 г. до 09.05. 2013 г.; фактура №0129798842 от 20.06.2013 година за сумата 1.10 лева за консумирана, но не платена ел. енергия за периода 10.05.2013 г. до 11.06.2013 година, фактура №0131467278 от 17.07.2013 година за сумата  0.49 лева за консумирана, но не платена ел. енергия за периода 12.06.2013 г. до 18.06.2013 година с краен срок на плащане до 12.08.2013 г. Следователно налице е виновно неизпълнение на договорно задължение, което обуславя възникването на отговорността по чл.79 и сл. от ЗЗД. Поради това предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен за следните суми: а/ сумата от 488.12лева., представляваща главница по описаните  по-горе  фактури, ведно със законната лихва, считано от 17.04.2014 год. до окончателното изплащане на сумата, и б/ сумата от 47.89  лв., представляваща лихва за забава за периода от  13.08.2013 г. до 08.04.2014 год. Направените в заповедното производство деловодни разноски не са част от спорното вземане и присъждането им следва да се извърши в образуваното ч.гр.дело №227/ 2014 год.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 508,92 лв. по представния списък  на разноските.

Водим от горното, съдът

 

                                              Р      Е      Ш      И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника  С.Г. *** с ЕГН **********, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на “Чез Електро България”АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, улица “Г.С.Раковски”№140, представлявано от К.С. и Ж.П. изпълнителни директори за сумите: сумата от 488,12 лева., представляваща главница  формирана от  използвана, но неплатена електрическа енергия за периода от 09.01.2013 г. до 08.07.2013 г., за което на ответника са издадени следните фактури за консумирана електроенергия, както следва: фактура с №123125901 за периода 09.01.2013 г. до 07.03.2013 г. за сумата 117,72 лв., фактура с №124726977 за периода 09.02.2013 г. до 08.03.2013 г. със срок на плащане 15.04.2013 г. за сумата 211,46 лв., фактура №126442694 за периода 09.03.2013 г. до 08.04.2013 г. с краен срок на плащане 13.05.2013 г. за сумата 144.65 лева, фактура №0128099187 от 18.05.2013 г. за сумата 12.95 лева за периода 09.04.2013 г. до 09.05.2013 г.; фактура №0129798842 от 20.06.2013 година за сумата 1.10 лева за консумирана, но не платена ел. енергия за периода 10.05.2013 г. до 11.06.2013 година, фактура №0131467278 от 17.07.2013 година за сумата 0.49 лева за консумирана, но не платена ел. енергия за периода 12.06.2013 г. до 18.06.2013 година с краен срок на плащане до 12.08.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 17.04.2014 год. до окончателното изплащане на сумата, и сумата от 47.89  лв., представляваща мораторна лихва за периода от 13.08.2013 г. до 08.04.2014 год. и сумата от 114.28 лева – представляваща разноски по делото, за което е издадена заповед №140 от 22.04.2014 година по частно гражданско дело № 227 по описа на съда за 2014 година СЪЩЕСТВУВА и същият ДЪЛЖИ на „Чез Електро България”АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, улица “Г.С.Раковски”№140, представлявано от К.С. и Ж.П. изпълнителни директори сумата от 488.12 лева., представляваща главница формирана от  използвана,но не платена електрическа енергия за периода от 09.01.2013 г до 08.07.2013 г, за което  на ответника са издадени следните фактури за консумирана електроенергия,както следва: фактура с №123125901 за периода 09.01.2013 г. до 07.03.2013 г. за сумата 117,72 лв., фактура с №124726977 за периода 09.02.2013 г. до 08.03.2013 г. със срок на плащане 15.04.2013 г. за сумата 211,46 лв., фактура №126442694 за периода 09.03.2013 г. до 08.04.2013 г. с краен срок на плащане 13.05.2013 г. за сумата 144.65 лева, фактура №0128099187 от 18.05.2013 г. за сумата 12.95 лева за периода 09.04.2013 г. до 09.05.2013 г.; фактура №0129798842 от 20.06.2013 година за сумата 1.10 лева за консумирана, но не платена ел. енергия за периода 10.05.2013 г. до 11.06.2013 година, фактура №0131467278 от 17.07.2013 година за сумата 0.49 лева за консумирана, но не платена ел. енергия за периода 12.06.2013 г. до 18.06.2013 година с краен срок на плащане до 12.08.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 17.04.2014 год. до окончателното изплащане на сумата, и сумата от 47.89  лв., представляваща мораторна лихва за периода от 13.08.2013 г. до 08.04.2014 год.

ОСЪЖДА С.Г. *** с ЕГН **********, да заплати на „Чез Електро България”АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, улица “Г.С.Раковски” №140, представлявано от К.С. и Ж.П. направените деловодни разноски в размер на 508.92 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: