Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Левски, 23.07.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр.Левски, І–ви граждански състав, в публичното заседание на осми юли през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАТАША ПАНЧЕВА

 

при секретаря И.П. като разгледа докладваното от съдията ПАНЧЕВА гр.д.№151 по описа за 2015 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „А.„ ООД  г. с ЕИК ********* против Л.Б. ***, в която се твърди, че по искане на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение против ответника. Твърди се, че в законоустановения срок ответникът е подал възражение, в което е заявил че не дължи сумите. Моли съда да признае за установено, че вземането за което е издадена заповед за изпълнение съществува.

В срокът по чл.131 от ГПК ответницата оспорва искът по основание и размер оспорва вземането, им прави възражения за изтекла давност, като в съдебно заседание оспорва исковете по основание и размер като възразява: ”Оспорвам, че има погасителен план, оспорвам, че не съм платила задължението си по договора, платила съм всичко, на ръка съм им го платила, на ръка съм им дала парите. С тормоз вземат парите от мен. Нямам издадена разписка за нито една платена сума, само цифром, а няма словом, те не са със статут на банка за да ме тормозят и да събират 200% лихва. Бяха затворили офиса, когато отидох да ми нанесат парите, които бях дала на ръка. Оспорвам представените доказателства и моля да откриете производство по оспорване на доказателствата от тях и представям доказателство, изходящо от тях, че честно и почтено съм заплатила цялата сума. моля да им дадете срок да заявят дали ще се ползват от оспорените документи. Да си оправят компютрите там, какво правят, какво вкарват. Последно ми беше изпратен новоназначен някакъв при тях, който сега работи в общината, агент, който събира пари. Дадох му парите на ръка, не му знам името, има малко проблем с окото. На него му дадох парите на ръка за последната вноска. Правя възражение за изтекла давност защо след 4 години ме търсят.” 

Ищецът „А.” – редовно призован по делото, не се явява  законният представител и не се представлява. Постъпила е молба от юрк. С., в която поддържа предявените искове.

         Ответникът Л.Б. редовно призована по делото се явява лично и която прави възражения, че цесията не е съобщена на длъжника по договора за кредит и не е породила правното си действие, прави възражение, че ищецът не е надлежно легитимиран по този иск както и че вземането е изплатено изцяло преди падежа, и генерално възражение за изтекла давност.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:

Безспорно по делото е, че на 25.08.2011 г. “И.”   е сключила Договор за паричен заем №14852868 от 25.08.2011 г. за сумата 800,00 лева за срок от 27 равни едноседмични вноски, подписан от двете страни;

Безспорно по делото е, че е Издадена Заповед №268/18.08.2014  година ч.гр.д №450/14 година по описа на РС – Левски.

         Безспорно по делото е, че Заповедта е връчена на главния длъжник  Б. на 21.11.14 г. чрез ЧСИ Ц.Н.;

         Безспорно по делото е, че Длъжникът Б. е подал възражение на 02.12.2014 г., като е оспорила първоначалната и допълнителната молба, оспорила е и допълнителната искова молба, като са оспорени на констатациите в нея, обстоятелствата,  правата, фактите и всички доказателства, приложени с нея. Направено е и възражение за липса на права по чл.1 от Закона за банките по отношение на заявителя и на кредитодателя (цесионер) и за изтекла погасителна давност поради подаденото възражение в заповедното производство заповедта по чл.417 от ГПК  не е влязла в сила  по отношение на нея.

         Спорните въпроси касаят обстоятелства относно наличие на вземането, вид и размер, наличие на редовно уведомяване за извършена цесия, налице ли е погасителна давност и дължимоста на вземането.

Установява се по делото, че на 25.08.2011 г. “И.”   е сключила Договор за паричен заем №14852868 от 25.08.2011 г. за сумата 800,00 лева за срок от 27 равни едноседмични вноски, подписан от двете страни.

Установява се по делото, че на 25.08.2011 година е подписан Запис на заповед, предявен за плащане на 25.08.2011 година за сумата 1400,76 лева подписан от Л.Б.

Установява се по делото, че 16.11.2010 година е подписан Договор за цесия от между „И.” и А..

Установява се по делото, че „И.” е дало Пълномощно на А. за уведомяване по чл.99, ал.3 от ЗЗД, което е  без дата.

Установява се по делото, че А. е изпратило до ответницата по делото Уведомително писмо изх. №АПЦ-02/ИАМ-1485286, което е за съобщаване на извършената цесия.

Установява се по делото, че Известие за доставяне на Български пощи от А. до Б. за „Уведомително писмо изх. №АПЦ-02/ИАМ-1485286 не е връчено на ответницата по делото, което е видно и от приложената по делото Обратна  разписка оформена „като непотърсена  от получателя от 21.02.2014 г.„

         Установява се по делото, че в Районен съд Левски е подадено  Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 15.08.2014 г. въз основа на което е образувано ч.гр.д №450/2014 година по описа на Районен Съд – Левски за налично вземане от кръга на посочените по вид и размер в чл. 417 от ГПК.

         Установява се по делото, че издадената Заповед №268/18.08.2014  година ч.гр.д №450/14 година по описа на РС – Левски е връчена на главния длъжник Б. на 21.11.14 г. чрез ЧСИ Ц.Н.;

         Установява се по делото, че длъжникът Б. е подал възражение на 02.12.2014 г., поради което заповедта по чл.417 от ГПК не е влязла в сила по отношение на нея, а тъй като е издадена на основание чл.417, т.9 от ГПК с Определение №168 от 09.03.2015 г на ЛРС по ч.гр.д. №450, и  на основание чл.417, т.9 от ГПК съдът е спрял изпълнението на издадената заповед за незабавно изпълнение, което определение за спиране е влязло в сила на 19 март 2015 г. за А. и на 25.03.2015 г. за Б..

         Установява се по делото с исковата молба и с допълнителна искова молба от ищеца – А. от 25.06.2015 г., че ищецът намира записът на заповед за редовен от външна страна, и че е породил действията си, тъй като е надлежно прехвърлен с цесия  и това прехвърляне е съобщено  и с твърдения за съобщаване на цесията;

         Ответницата е оспорила първоначалната и допълнителната молба, оспорила е и допълнителната искова молба, като са оспорени на констатациите в нея, обстоятелствата, правата, фактите и всички доказателства, приложени с нея. Направено е и възражение за липса на права по Закона за банките по отношение на заявителя и на кредитодателя (цесионер) за невръчено уведомление за извършената цесия и за изтекла погасителна давност по записа на заповед.

         Спорните въпроси касаят обстоятелства относно наличие на вземането, вид и размер, наличие на редовно уведомяване за извършена цесия, налице ли е погасителна давност и дължимоста на вземането.

         За да отговори на спорните въпроси, съдът прие и обсъди писмените доказателства приложени от страните по делото съобрази и становищата на страните, от които намира за установено следното:

От направената служебно от съда справка в ТР се установи, че ищецът по делото „А.„ ООД съгласно регистрацията си в търговския регистър има за предмет на дейност: ”придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране, факторинг, придобиване и участия в кредитна институция или в друга финансова институция; гаранционни сделки”. По делото от страна на ищеца не бяха представени доказателства, че ищецът по делото е вписан като финансова институция, нито пък в особения специалния регистър на БНБ. Съгласно разпоредбата на чл.2 и чл.3 от Закона за кредитните институции, банките и финансовите институции, могат да извършват дейностите визирани в чл.2, ал.2, т.12 от ЗКИ  придобиване на вземания от кредити и други форми на финансиране, касаещи придобиване на вземания  от кредити и други форми на финансиране, ако са вписани в специалният регистър на БНБ. Видно от предмета на дейност на ищеца е, че той не е банка. Нито пък  по делото са представени от негова страна доказателства, че последният е вписан в специалния регистър на БНБ за да може да извършва  посочената в чл.2, ал.2, т.12 от ЗКИ дейност касаеща придобиване на вземания от кредити и други форми на финансиране. По делото липсват доказателства, че към дата 16.11.210 година (датата на цесията) ищецът по делото е вписан в специалният регистър на БНБ. Такива доказателства липсват и за цесионера „И.„. В тежест на ищеца бе да представи по делото тези доказателства с предявяване на заявлението по чл.417 от ГПК или най-късно с исковата молба по чл.422 от ГПК. Такива доказателства по делото не бяха представени до края на първото по делото съдебно заседание при наличието на отговора на исковата молба на ответника по делото, в който се с оспорва изцяло това.

Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането (цесията) има действие по отношение на трети лица и длъжника от деня на съобщаваното й на длъжника и по от предишния кредитор. Видно от представеното по делото писмо до длъжника Л.Б. е, че писмото не е връчено на Б., а е върнато в цялост от   Български пощи (л.18 от делото). За да бъде ангажирана облигационната отговорност на длъжника по договора, а от там и на ответницата по делото  в качеството й длъжник е необходимо длъжникът да е надлежно уведомен  от първоначалният кредитор („И.„) за извършената цесия. По делото е налице пълномощно, с което първоначалния кредитор е упълномощил „А.” ООД да извършва това уведомяване от негово име и за негова сметка. Факт е, че това пълномощно е без дата. Даже и да се приеме, че е налице редовно и надлежно упълномощаване от страна на първоначалния кредитор, то в настоящият случай  длъжникът Л.Б. не е надлежно уведомен за извършената цесия. Уведомително писмо  изх. №АПЦ-02/ИАМ-1485286 не е връчено на ответницата по делото (длъжникът Б.), което е видно от приложената по делото Обратна разписка оформена „като непотърсена от получателя от 21.02.2014 г.„ Пратката е върната в цялост и не е получена от длъжника  Л.Б..

За да породи действието си цесията, тя трябва да е съобщена по надлежния за това ред, ето защо след като тя не е съобщена, то тя не е  породила своето правно действие по отношение на длъжника по договора за кредит Л.Б.. Това е от особено значение по делото за да знае длъжникът на кого да изпълни задължението си. Длъжникът Б. не е била уведомена за това прехвърляне и ако тя е изпълнила задължението си към първоначалния кредитор, би означавало че е изпълнила задължението си. Активната легитимация на ищеца в конкретния случай произтича от договорна суброгация, чието действие по отношение на длъжника е обусловено от надлежното му уведомяване по реда на чл.99, ал.4 от ЗЗД,  каквото в конкретния казус не е извършено.

На друго основание договорът за цесия се дефинира като такъв при, който се осъществява промяна в облигационната връзка, чрез промяна на една от страните – тази на кредитора. Негов предмет е прехвърляне на вземане, което да е определено по размер, да съществува към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо. Активната легитимация на ищеца в конкретния случай произтича от договорна суброгация, чието действие по отношение на длъжника е обусловено от надлежното му уведомяване по реда на чл.99, ал.4 от ЗЗД, каквото не е извършено. Съдът намира,  при така събраните по делото доказателства, че уведомителното писмо на „А.„ в качеството й на пълномощник на „И.„ АД до длъжника по делото с дата 30.07.2014 година, за уведомяване за извършената цесия не е връчено на ответницата по делото. За да породи действието си цесията трябва да бъде съобщена от първоначалния кредитор на длъжника Б.. Съдът намира, че са налице нарушения относно уведомяването на главния длъжник в заповедното производство Л.Б. за извършената цесия. Действително към делото са приложени обратната разписка на ”Български пощи„, но от нея  може да се установи, че се касае до писма в плик, както и че тези писма са адресирани до Л.Б. и че имат изходящ номер. От тази обратна разписка не може да се установи, дали именно в този плик се съдържа уведомлението за извършената цесия, а и да се установи какво е съдържал (намирало) пликът, който пък от друга страна не е получен. От тази обратна разписка приложена по делото не може да се направи извода, че е съдържала именно съобщението за извършената цесия. Съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД предишния кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се в него  документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено  станалото прехвърляне, а съгласно т.4 прехвърлянето има действие спрямо третите лица и длъжника от деня, в който е съобщено. Съдът не споделя доводите на ищеца по делото, че изпращането на писмото е равнозначно на получаване. Налице са нарушения относно уведомяването на длъжницата  за сключения договор за цесия между цедента и цесионера. Ответникът следва да знае на кого да плати и за това е необходимо цесията да бъде съобщена по начин гарантиращ уведомяването. В конкретния случай по делото липсват такива доказателства. Активната легитимация на ищеца по конкретното делото произтича от договорна суброгация, чието действие по отношение на длъжника е обусловено от надлежното му уведомяване за извършената цесия и то от страна на стария кредитор. Категорично по  делото се установи, че е налице нарушение при  уведомяването на цесията. Поради тези нарушения при уведомяването, това е напълно достатъчно да се приеме, че длъжникът не дължи изпълнение към ”А.„ ООД. Длъжникът не дължи такова и към първоначалния кредитор, тъй като от представеното и прието по делото и неоспорено от страна на ищеца доказателство от ищцата се установи, че вземането към първоначалния кредитор е погасено чрез плащане. При това установеното нарушение при уведомяването на цесията е толкова голямо и съществено и това нарушение е достатъчно, за да се приеме, че длъжникът не дължи  изпълнение на ищецът по делото.

За обезпечаване на вземането си ищецът се е снабдил с ценна книга, като ответницата е подписала на 25.08.2011 година Запис на заповед за сумата от 1400.76 лева. Ответницата е подписала за дължимата сума от 1400,76 лева Запис на Заповед, която и е била предявена за плащане на 25.08. 2011 година.

Установи се по делото, че записът на заповед е издаден на 25.08.2011 година. Менителничният ефект е възникнал, в резултат на едностранното волеизявление на издателя Л.Б.. Целта на волеизявлението е да се породят менителнични субективни права и правни задължения. Това волеизявление представлява едностранна правна сделка и то формална, тъй като формата е условие за действителността й. Следователно, в случая намират приложение разпоредбите на чл.535 и сл. от ТЗ. Записът на заповед е бил предявен на издателя Л.Б., и същата е приела за плащане сумата, отразена в ЗЗ в размер на  1400,76 лева на 25.08.2011 г. В случая, записа на заповед е издаден с падеж за плащане от денят на предявяване – 25.08.2011 г. ищецът като кредитор, може да претендира плащане, а длъжникът – Дължи плащане на тази дата. Съгласно разпоредбата на чл.531, ал.1, във връзка с чл.537 от ТЗ исковете по записа на заповед срещу издателя се погасяват с тригодишна давност от падежа, т.е. към дата 25.08.2011 г. Заявлението по чл.417 от ГПК е депозирано в съда на 15.08.2014 година, съдът е издал заповед на 18.08.2014 година, като заявлението по чл.417 от ГПК е подаден на 15.08.2014 г., т.е.  преди  изтичане на 3 годишния давностен срок. Макар и обаче молбата да е депозирана пред съда в установения от закона давностен срок, то вземането на първоначалния кредитор към ответницата е било погасено чрез плащане извършено на 13.08.2012 година. От приложеното по делото доказателство от ответника по делото (неоспорено от ищеца по реда начините и сроковете посочени в ГПК) погасителен план. Седмични погасителни вноски „се установява, че ответницата е направила плащания към кредиторът си ”И.” към дата 13..08.2012 г. в размер на сумата 1457,76 лева като са направени 16 вноски по 52,00 лева, 1 вноска от 364,00 лева, 1 вноска от 61,00 лева, 1 вноска от 26,00 лева, 2 вноски по 51,88 лева и една вноска от 52,00 лева + 9 лева глоба. По този начин ответницата е издължила вземането си към кредиторът си „И.„ изцяло до размера на задължението от 1400,76 лева и са платени суми над дължимата в размер на 57,00 лева. По този начин тя се е издължила към първоначалният си кредитор изцяло, но и на 13.08.2012 година, като е надвнесена сумата от 57,00 лева над дължимата. Видно от Заявлението по чл.417 от ГПК, че то е депозирано в съда на 15.08.2014 година, но към тази дата ответницата не е имала задължение към първоначалния кредитор. В задължение на първоначалният кредитор е било към дата 16.11.2010 година да уведоми длъжника за извършената цесия, за да породи по отношение на него целеното действие, за което обаче липсват доказателства по делото. Ищецът, който черпи правата си от тази договорна суброгация е имал задължението да съобщи на длъжника, че нему следва да се плаща. Даже и да приемем, че исковата молба може да замести ролята на уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД, за да може ищецът да черпи права от нея, то тя е депозирана в съда на 08.04.2015 година, а към тази дата ответницата се е била вече изцяло издължила към първоначалния си кредитор още на 13.08.2012 година. По този начин към дата 16.11 2010 година в задължение на ищеца е било в качеството му на пълномощник на първоначалния кредитор да уведоми длъжника (ответницата по делото) че нему следва да плаща след дата 16.11.2010 година. Незнаейки за извършената цесия (по вина на ищеца в това производство, който не си е направил труда да уведоми надлежно за извършената цесия ответницата по делото, след като вече е бил упълномощен от първоначалният кредитор и да представи по делото доказателства, че е уведомил за извършената цесия длъжницата Б. по надежден начин и след връщането на писмото като не получено), ответницата се издължила на първоначалния кредитор изцяло  и не дължи плащане на ищеца по делото, но и на първоначалният си кредитор.

Съдът с доклада си по чл.146 от ГПК вписан в проведеното по делото съдебно заседание е разпределил доказателствената тежест и дал указания, които ищецът не е изпълнил. Той не е представил доказателства нито с подаването на заявлението по чл.417 от ГПК, нито с исковата молба, нито с допълнителната искова молба, а и не е присъствал за насроченото по делото съдебно заседание, за което е бил редовно призован. Лично ищецът по делото с исковата молба е направил искане, ако не се явят  в първото заседание, делото да се гледа в тяхно отсъствие.

При така изложеното съдът намира, че следва да се отхвърли предявения от ищеца иск. Нему не се дължат и разноски, тъй като ответника не е станал причина с поведението си да се заведе този иск, тъй като към 15.08.2014 година не е имал задължения към първоначалния си кредитор, защото две години преди тази дата на 13.08.2012 година вече е бил изпълнил изцяло чрез плащане задължението си към първоначалният си кредитор.

Водим от горното, съдът:

Р  Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.„ ООД  г. с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, чрез юк З.С. със съдебен адрес ***, против Л.Б. ***, ИСК по чл.422 от ГПК, с който се иска със силата на присъдено нещо, да се установи съществуването на вземането  им в размер на сумата от 314,07 лева (триста и четиринадесет лева и седем стотинки), което „А.” ООД има към длъжника Л.Б., произтичащо от запис на заповед, издаден в полза на „И.„ АД на дата 25.08.2011 година, впоследствие прехвърлен с джиро, за което е издадена Заповед по ч.гр.д №450 по описа на РС – Левски за 2014 година по чл.417 от ГПК.  

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                    

РАЙОНЕН СЪДИЯ: