РЕШЕНИЕ

гр.ЛЕВСКИ, 22.11.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр.Левски, в открито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Председател:СТОЙКА МАНОЛОВА

Съдебни заседатели:

Членове:

при секретаря В.Д. като разгледа докладваното от съдия Манолова гр.д. _530_ по описа за 2016 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК.

Постъпила е искова молба от В.Г.Т. ***, ЕГН **********, срещу „М.” ЕООД,седалище и адрес на управление: ***, ЕИК:*********, представлявано от управителя Д.М.И..

В исковата молба се твърди, че ищцата е работела при длъжника по основен трудов договор на длъжността * при 8-часов работен ден и основно месечно възнаграждение 520 лв. и по трудов договор за допълнителен труд при 4-работен ден и основно месечно трудово възнаграждение 260 лв., че със заповед №92/11.07.2016 г. е констатирано от работодателя прекратяване на основния трудов договор, а със заповед №93/11.07.2016 г. е прекратен договорът за допълнителен труд, като по време на действие на договорите не е бил изплащан целият размер на полагащите се възнаграждения и че работодателят е снабдил ищцата със справка, според която дължи трудови възнаграждения, подробно изброени. Сочи, че посочените възнаграждения не са били изплатени, поради което ищцата е депозирала срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и че след предявяване на въпросното заявление, ответникът е заплатил сумата 460 лв. с посочено основание: заплата за месец май 2016 г., 60%. В законоустановения срок от връчване на заповедта за изпълнение ответникът е депозирал възражение срещу нея, поради което предявява настоящия иск.

Моли съда да приеме за установено, че ответникът й дължи общо сумата от 6534.01 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 26.07.2016 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в производството по чл. 410 от ГПК общо в размер на 475,00 лв. Претендира направените и в настоящото производство деловодни разноски в минимален размер 657 лв.

Предявява осъдителен иск при условията на евентуалност:

Ищцата сочи, че при депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК е съобразила изцяло издадения официален документ от работодателя – справка негов изх. №359/22.07.2016 г., която представлявала извънсъдебно признание на дължимата от него сума и основанието й - в което е записал, че дължимите се суми представляват трудово възнаграждение, а впоследствие узнала, че в посочената като дължима сума за м. юли 2016 г. най – вероятно са включени и обезщетения на осн. чл. 221, ал.1 от КТ и по чл. 224, ал.1 от КТ, поради което предявява при условията на евентуалност настоящия иск, ако съдът приеме, че дължимата сума по горепосочената справка за м. юли 2016 г. съдържа и суми с правно основание обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 10 дни, предявява и моли съдът да се произнесе по настоящия осъдителен иск за разликата между сумата 1085,24 лв., посочена в справката като дължимо трудово възнаграждение за м. юли 2016 г. и сумата, призната за установено по установителния иск като дължима за трудово възнаграждение за м. юли 2016 г. и осъди ответника да заплати брутна сума от 645.20 лв. (обезщетение по чл. 221 от КТ – за неспазен срок на предизвестие) и брутната сума от 297.80 лв. (обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на десет дни).

Моли съда да постанови предварително изпълнение на решението.

Ищецът е представил писмени доказателства с исковата молба и е направил доказателствени искания.

Ищецът редовно призована по делото, не се явява, представлява се от адвокат Е.Р. ***, която поддържа иска.

Ответникът М. ЕООД, редовно призован по делото не се явява законния представител и не се представлява по делото, подал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна. Моли съда да отхвърли предявения иск и с последиците от това да им се присъдят разноските по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Към настоящото дело е приложено ч.гр.д. 482/2016 г. по описа на РС – Левски, от което се установява, че в РС – Левски е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение против ответника за парична сума общо в размер на 6994,01 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 26.07.2016 г. до окончателното изплащане.

Срещу издадената заповед за изпълнение в РС Левски е постъпило възражение от длъжника и в дадения от съда срок заявителят е предявил настоящия иск.

Видно от представеното по делото трудово досие на ищцата е, че със заповед № 92/11.07.2016 г., на основание чл. 327 ал.1 т.2 от КТ е констатирано прекратяване на трудовото правоотношение с В.Г.Т., считано от 11.07.2016 г. Със заповед №93/11.07.2016 г. на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ е прекратен трудов договор №219/29.08.2014 г. с ищцата В.Т..

Към исковата молба е депозирана и справка, издадена на ищцата от ответника, в която са отразени дължимите й се трудови възнаграждения за м. декември 2014 г. и за периода от м. юни 2015 г. до м. юли 2016 г. общо в размер на 6994.01 лв.

С отговора на исковата молба, ответникът е представил като доказателство фиш за начислени и изплатени суми за м. юли 2016 г. който не е оспорен от ищцовата страна и е приет като доказателство, от който се установява, че през м. юли ищцата има отработени 6 дни, че на същата са начислени през месец юли 2016 г. освен трудово възнаграждение и обезщетения по чл. 221 и по чл. 224 от КТ, като е посочено, че сумата за получаване е 1010.34 лв. и 74.90 лв., която сума съвпада и с отразеното в издадената от ответника и представена от ищцата с исковата молба справка.

Предвид представените по делото писмени доказателства /изходящи от ответника/, съдът приема, че искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен както е предявен. Положеният по трудово правоотношение труд е възмезден, като работодателят дължи плащане на уговореното възнаграждение.

По делото не са представени доказателства ответникът да е заплатил дължимите се на ищцата суми като трудови възнаграждения и обезщетения за посочените месеци.

Анализът на действащата правна уредба сочи, че искът по чл. 422 от ГПК (иск за съществуване на вземането), който може да бъде предявен в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК срещу доплащане на държавната такса, по своята правна същност е положителен установителен иск по смисъла на чл. 124 ал. 1 от ГПК. При това положение при уважаване на този иск, следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че последният му дължи съответните искови суми, така както са посочени в заявлението по чл. 410-411 от ГПК, включително за разноските, направени в заповедното производство.

Касае се до суми за трудово възнаграждение, които се дължат по силата на закона.

При преценката на така събраните писмени и гласни доказателства се налага изводът, че положителният установителен иск по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен за сумата от 6534,01 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2016 г. (датата на подаване на заявлението в съда), до окончателното изплащане на сумата, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за месец 12.2014 г. и от м. 06.2015 г. до м. юли 2016 г., ведно с обезщетенията по чл.221, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ включени в справката за м. юли 2016 г.

Следва да се допусне предварително изпълнение на решението – касае се за иск за трудово възнаграждение.

Предвид уважаването на претенцията по главния иск с правно основание чл. 422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената по-рано заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, съдът не следва да се произнася по евентуално предявената осъдителна претенция. Последната следва да бъде оставена без разглеждане.

При този изход на делото, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата правените деловодни разноски, както по настоящото дело, така и в заповедното производство. Разноските се дължат в размера посочен в представения от ищцата списък на разноските.

Следва на основание чл.78, ал.6 във връзка с чл.81 от ГПК на ответника да се възложат сумите за държавна такса в размер на 261,36 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че „М.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.М.И. ДЪЛЖИ на В.Г.Т. ***, ЕГН ********** сумата от 6534.01 лв. – главница, представляваща общ сбор от: неизплатено трудово възнаграждение за м. ХІІ.2014 г., неизплатени трудови възнаграждения за периода от м. VІ.2015 г. до м. VІІ.2016 г. и обезщетения с правно основание чл. 221 ал.1 от КТ и чл. 224 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата от 6534,01 лв., считано от 26.07.2016 г. до окончателното й изплащане.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението.

ОСЪЖДА „М.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.М.И. да заплати на В.Г.Т. ***, ЕГН ********** направените деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. 482/2016 г. в размер на 475лв., както и направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 657 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от В.Г.Т. ***, ЕГН********** осъдителен иск при условията на евентуалност.

ОСЪЖДА „М.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.М.И. да заплати д.т. в размер на 261,36 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: