гр. ЛЕВСКИ, _19.04._
Районен
съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _19.03._
при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _868_ по
описа за _2017_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно
основание по чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД /за връщане на суми получени без основание/.
В исковата молба се
твърди, че между страните е сключен договор за аренда, по силата на който
ответникът е предоставил на ищцовото дружество под аренда 11.887 дка земеделска
земя. Твърди се, че по силата на сключения договор ищцовото дружество се е
задължило да заплаща арендна вноска по 16 лв. за декар. Твърди се, че
договореното арендно плащане до момента на подаване на исковата молба не е
променено, но въпреки договореното, погрешно арендатора е заплатил повече от
дължимите суми – общо в размер на 1251,44 лв., от които: сумата
от 185 лв. за стопанската 2011/2012 г.; сумата от 271,71 лв. – за стопанската
2012/2013 г., сумата от 393,81 лв. за стопанската 2013/2014 г. и сумата от
393,81 лв. за стопанската 2014/2015 г.
Твърди се, че ищцовото дружество е поканило ответника да му
върне надплатените суми, които е получил без правно основание, но последния не
е сторил това.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да върне на ищеца сумата от 1251,44 лв. получена без правно основание –
представляваща сбор от недължимо платени арендни вноски за периода от
стопанската 2011/2012 г. до стопанската 2014/2015 г. включително, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на делото до
окончателното й изплащане.
Претендират се и направените деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника, с който се оспорва предявения иск като неоснователен.
Твърди се, че получените суми не са платени погрешно, а са получени на годно
правно основание, тъй като действително между страните има сключен договор за
аренда и реалният размер на арендата е договарян устно за всяка стопанска
година съобразно пазарната конюнктура, като арендатора е изплащал като арендна
вноска реалната пазарна цена.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
За основателността на предявения иск следва да се установи
наличието на облигационно отношение между ищеца и ответника, възникнало в
резултат на осъществяването на фактическия състав на неоснователното обогатяване
по чл. 55 ал.1 т.1 от ЗЗД: 1) получаване
на нещо от ответника, съответно даване от ищеца – престиране на сумата от 1251.44 лв.
от страна на ищеца в полза на ответника; 2)липса на основание – основанието не
е съществувало към момента на даването/получаването. При доказване на
посочените предпоставки изискуемостта на вземането възниква от момента на
даването/получаването (в този смисъл Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр.
д. № 1/79г., на Пленум на ВС).
Безспорно между страните е, /а това се установява и от
представените по делото писмени доказателства/, че между същите е съществувало
облигационно правоотношение - сключен договор за аренда на земеделска земя по
силата на който ответникът е предоставил на ищцовото дружество под аренда 11.887
дка земеделски имоти, находящи се в землището на гр. Б. срещу арендно плащане
от 16 лв. за декар.
Следва да се установи дали ищецът е изплатил на ответника
по-голяма сума от дължимата му по договор за аренда, като за плащането не
следва да има основание. Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът
е извършил арендно плащане в полза на ответника, което надвишава с 1251.44
лв. първоначално уговореното между страните в договора за аренда за периода от
стопанската 2011/2012 г. до стопанската 2014/2015 г. включително. Видно от
представените РКО и платежни нареждания за банков превод, както и от
заключението на вещото лице е, че е налице постепенно увеличение на заплащаните суми от ищцовото дружество
като арендна вноска, като първоначално е платено в повече със сумата от 185.01
лв., за следващата стопанска година, увеличението е в размер на 278.81
лв., и за последните две стопански години увеличението е съответно с по 393.81 лв. От заключението на вещото лице и от представените с
отговора на исковата молба протоколи от Областна дирекция „Земеделие” П. се
установява постепенно увеличение на средната стойност на рентните вноски за
землищата от Област П. /включително и района на Община Б./, изчислена на база
повече от половината договори вписани в Служба по вписванията и регистрирани в
Общинските служиби по земеделие. От изложеното, може да се направи извода, че след
възникването на облигационната връзка по силата на подписания договор, в нея са
настъпили изменения в частта относно дължимата цена за ползването на имотите,
които изменения са продиктувани най-вече от повишаването на пазарната поземлена
рента. Както бе посочено по-горе видно от представените РКО и платежни
нареждания за банков превод и от заключението на вещото лице е, че е налице постепенно
увеличение на заплащаните суми от
ищцовото дружество като арендна вноска, като първоначално е платено в повече
със сумата от 185,01
лв., за следващата стопанска година, увеличението е в размер на 278,81 лв., и
за последните две стопански години увеличението е съответно с по 393,81 лв. Дори да се приеме, че за едната от годините е
допусната грешка и е надплатено, е малко вероятно тази грешка да е допусната
още три пъти и в същото време увеличението да е съобразено с нарастването на
годишните рентни плащания за района, установено от вещото лице.
Възможността
за изменение на договора, продиктувано от трайна промяна в обстоятелствата, от
които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, довело до
очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, е регламентирана в чл.
16 от ЗАЗ (Закона за арендата в земеделието). На основание чл. 16 от ЗАЗ, ако
след сключване на договора за аренда обстоятелствата, от които страните са се
ръководили при уреждане на отношенията си, се изменят трайно и това доведе до
очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от страните може
да поиска изменение на договора. В случая с подписването на разходните
документи от двете страни (безспорно по делото обстоятелство) същите са се
съгласили с изплащането, съответно с получаването на по-висока по размер рента
за ползването на процесните земеделски имоти. Действително, изменението в
договора не е извършено във формата, която се изисква за сключването му, а
именно – писмена форма с нотариална заверка на подписите (чл.3 ал.1 ЗАЗ), но в
настоящия случай следва да се посочи, че процесният договор за аренда е
търговска сделка, тъй като е сключена от търговец (*******) и е свързана с
осъществяваната от търговското дружество дейност – чл. 286 ал.1 от Търговския
закон (ТЗ). Следователно по отношение на процесния договор намира приложение
чл. 293 ал.3 от ТЗ, а именно – страната (търговец) не може да се позовава на
нищожността на търговска сделка, ако от поведението й може да се заключи, че не
е оспорвала действителността на изявлението. По делото няма данни ******* да е
оспорвало дължимостта на по-високия размер на изплатеното от него арендно
плащане към момента на извършването му, а и значително време след този момент -
до 18.08.2017 г. – малко преди завеждане на настоящото дело и почти две години
след последното плащане за рента за 2014/2015 г. - извършено на 17.11.2015 г.
От изложеното следва, че изменението в договора, предвиждащо по-висок размер на
арендна вноска, не е нищожно и същото представлява основание за извършването на
претендираното от ищеца арендно плащане и претенцията на ищеца е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК
ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски – съгласно
представения списък на разноските, а именно сумата от 620
лв.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от *****, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление – *****,
представлявано от управителя Г.Н.Н. против
Е.П.Д., ЕГН **********,***, иск
с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 1251,44 лв. - получена без
правно основание, представляваща сбор от недължимо платени арендни вноски за
периода от стопанската 2011/2012 г. до стопанската 2014/2015 г. включително,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на делото до
окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА *****, ЕИК ***** със седалище и адрес
на управление – *****, представлявано от управителя Г.Н.Н. ДА ЗАПЛАТИ на Е.П.Д., ЕГН **********,*** направените деловодни разноски в размер на 620 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Плевен в двуседмичен срок от връчване
на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: