РЕШЕНИЕ

 

 

 

гр.ЛЕВСКИ, _19.12._ 2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр.Левски в публичното съдебно заседание на осемнадесети декември 2018 г. в състав:

 

                             Председател: _ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА_

                           

при участието на секретаря _Илияна Петрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № ­_801_ по описа  за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл.330 от ГПК, вр. чл.50 от СК.

В Районен съд-Левски е постъпила молба с правно основание чл.50 от СК от Х.Г.А. и Г.Г.А.,***, за развод по взаимно съгласие. Излагат твърдения, че от една година са във фактическа раздяла и не живеят заедно. Сочат, че са постигнали сериозно и непоколебимо желание да се разделят, постигнали са споразумение помежду си относно личните и имуществените си отношения, както и относно местоживеенето, упражняването на родителските права и издръжката на непълнолетния им син. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати брака по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото между тях споразумение.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Установява се от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, че страните са сключили такъв на 10.10.1986г. в гр.Л., обл.П.. Видно от приетите по делото удостоверение за раждане и справка от НБД „Население”, от брака си двамата имат три родени деца, две от които към момента на подаване на молбата са пълнолетни, както и непълнолетен син Г.Г. Г., роден на *** г. в гр.Л., ЕГН:**********, който навърша пълнолетие на 23.09.2019г.

         По делото е представено изрично пълномощно, с което на основание чл.34, ал.2, вр. с ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл.33, вр. с чл.32, т.1 от ГПК страните упълномощават адв.В. Н. да потвърди от тяхно име сериозното им и непоколебимо желание за развод, тъй като са във фактическа раздяла от една година, както и да потвърди в съдебно заседание постигнатото между страните споразумение по чл.50 от СК. Сочи се невъзможност за явяване на страните в съдебно заседание поради това, че работят в чужбина.

         В проведеното по делото съдебно заседание страните се представляват от изрично упълномощения им процесуален представител адв.Н., който потвърждава от тяхно име сериозното им и непоколебимо съгласие да се разведат поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, както и постигнатото от страните споразумение относно личните и имуществените им отношения.

         Предвид горното, съдът намира за установено по делото, че сключеният между страните брак е дълбоко и непоправимо разстроен и не може да бъде заздравен. От заявеното от страните в подписаните лично от тях молба до съда и споразумение, както и заявеното от процесуалния им представител в съдебно заседание, се установява, че същите са сериозни, непоколебими и категорични относно желанието си за развод, както и, че са обмислили всички последици от него. Съдебната практика приема, че разпоредбата на чл.330, ал.2 от ГПК, тълкувана с оглед съвременните обществено-икономически условия, не изключва възможността при наличие на уважителни причини, молителите да бъде представлявани по силата на изрично пълномощно от адвокат, който да потвърди от тяхно име категоричната им воля за развод и желанието им да уредят личните и имуществените си отношения съгласно представеното пред съда споразумение, какъвто е и процесния случай /в този смисъл Определение № 534 от 27.09.2010 г. по ч.гр.д. № 453/2010 г. на ВКС, Определение № 703 от 18.12.2009 г. по ч.пр. д. № 711/2009 г. на ВКС, Определение № 21 от 21.01.2016 г. по ч. гр. д. № 6242 / 2015 г. на ВКС/.

         Представеното от страните споразумение по чл.50 от СК десезира съда от произнасяне по въпроса за брачната вина. Същото урежда пълно и всестранно всички отношения между тях, не противоречи на закона и морала.

Поради изложеното, подадената молба по чл.50, ал.1 от СК следва да бъде уважена, а споразумението да бъде одобрено.

При този изход на делото следва да бъдат осъдени молителите да заплатят окончателна държавна такса за развод в размер по 20,00 лв.

         Молителят Г.Г.А. следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху определения размер на издръжката, която съгласно постигнатото между страните споразумение следва да заплаща на непълнолетния си син, изчислена съобразно чл.7, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. чл.69, ал.1, т.6 от ГПК – в размер на 40 лева.

Предвид постигнатото споразумение между страните, останалите сторени от тях разноските следва да бъдат оставени така, както са направени.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

         НА ОСНОВАНИЕ чл.50 от СК ПРЕКРАТЯВА сключения на 10.10.1986г. в гр.Левски, обл.Плевен, граждански брак между Х.Г.А., ЕГН:**********,*** и Г.Г.А., ЕГН:**********,***, поради постигнато между тях сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод.

         УТВЪРЖДАВА постигнатото между Х.Г.А. и Г.Г.А. споразумение, съгласно което:

         1. Родителските права по отношение на роденото от брака дете – непълнолетния Г. Г.Г., роден на ***г. - в гр.Л., ЕГН:**********, ще се упражняват за в бъдеще от майката Х.Г.А., като местоживеенето на детето ще бъде на адреса на същата: гр.Л., обл.П., ул.”****, като при промяна на адреса майката се задължава незабавно да уведоми бащата за новия адрес.

         2. Бащата Г.Г.А. ще има право да вижда сина си всяка първа и трета събота и неделя на всеки календарен месец, както и да го взема при себе си в продължение на 3 дни по време на Коледните празници на 2018 г., както и 1 месец през лятото на 2019 г., когато този месец не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

         3. Бащата Г.Г.А. ще заплаща ежемесечна издръжка на роденото от брака дете Г. Г. Г., роден на ***г. в гр.Л., ЕГН:**********, в размер на 200 (двеста) лева, считано от датата на завеждане на делото, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска до настъпването на законни причини за изменението или прекратяването й, като плащането на издръжката ще става лично на майката срещу разписка.

         4. След развода бившите съпрузи няма да си държат издръжка един на друг.

         5. Семейното жилище къща в гр.Л. на ул.”***” №* занапред ще се полза от Х.Г.А..

         6. Движимо имущество и недвижими имоти, придобити по време на брака ще останат съсобствени при равни права.

         7. След развода жената ще продължи да носи брачното си фамилно име – А., за което мъжът дава изричното си съгласие. 

         С това споразумение съгласно изискванията на закона уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, както и тези, касаещи роденото от брака непълнолетно дете.

ОСЪЖДА Х.Г.А., ЕГН: **********, да заплати по сметка на РС-Левски окончателна държавна такса за развод в размер на 20 /двадесет/ лева.

ОСЪЖДА Г.Г.А., ЕГН:**********, да заплати по сметка на РС-Левски окончателна държавна такса за развод в размер на 20 /двадесет/ лева, както и на основание чл.7, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. чл.69, ал.1, т.6 от ГПК, държавна такса върху определената издръжка в размер на 40 /четиридесет/ лева.

Останалите направени между страните разноски по делото се поемат от страните така, както са ги направили.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: