гр. ЛЕВСКИ, _16.04._ 2010 г.
Левченски
районен съд в публичното съдебно заседание на _седемнадесети
март_ 2010 г. в състав:
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и
прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _20094410100497_ по
описа за _2009_ год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание по чл.
16 ал.3 от Закона за държавния служител.
С исковата си молба П.Д. твърди,
че е бил в служебно правоотношение с ответника и претендира заплащане на
възнаграждение в размер на 1600 лв. по
допълнително служебно правоотношение на незаетата длъжност „старши експерт –
инспектор ІІ степен човешки ресурси” в * за периода 16.12.2004 г. – 17.V.2005
г., която длъжност е изпълнявал заедно със заеманата от него по основното му
служебно правоотношение длъжност „Началник сектор „Финансово и ресурсно осигуряване”.
Моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да му заплати исковата сума, ведно с дължимата законна
лихва.
Ответникът, чрез процесуалният си
представител изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и погасен
по давност и моли съда да го отхвърли.
Съдът, като
прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Ищецът твърди,
че за времето от 16.12.2004 г. до
17.V.2005 г. е изпълнявал по вътрешно съвместителство задълженията за
длъжността „старши експерт – инспектор ІІ ст. „човешки ресурси”, за
съвместяването на която няма издаден административен акт. Претендира заплащане на дължими му се суми за
положения от него труд по вътрешно съвместителство за този период.
Съгласно разпоредбата на чл. 16 ал.1 от
ЗДС органът по назначаването може да предложи на определен държавен служител
работа по вътрешно съвместителство за незаетата длъжност и в този случай
съгласно ал. 3 на чл. 16 от ЗДС
държавния служител получава заедно със заплатата си и 50 на сто от
минималния размер на основната заплата за незаетата длъжност.
По делото няма представени каквито и да
било доказателства, от които да се установи, че действително на ищецът е предложено и той се е съгласил, в
резултат на което му е възложено и той е полагал труд по вътрешно
съвместителство и ако е полагал такъв през кой период от време. Видно от назначената съдебно-счетоводна
експертиза е, че от извършената проверка при ответника не е установено наличие
на заповед или какъвто и да било друг писмен акт в досието на ищеца и входящия дневник за
разпореждане на вътрешно съвместяване. Налице са единствено изходящи от Д. –
докладна записка, писмо, жалба от които се установява, че същия моли за
издаване на административен акт във връзка с вътрешно съвместяване.
Макар и законодателя да не е изрично
посочил като изискуема писмената форма за съвместяването, съобразявайки
разпоредбата и на чл. 84 от ЗДС, съгласно която при отсъствие на държавен
служител изпълнението на служебните задължения се осъществява от
непосредствения ръководител или от друго определено със заповед лице от състава
на съответната администрация може да се направи извода, че издаването на
писмена заповед е необходима и при определянето на лице, което ще изпълнява
служебните задължения и на незаетата длъжност. Този извод може да се направи и
от изискването на закона вътрешното съвместяване да не е за повече от 6 месеца,
т.е. необходимо е да се знае и точния момент на неговото започване.
Дори и да се приеме, че писмената форма
не е задължителна, то по настоящото дело няма представени и гласни
доказателства, от които да се установи дали действително ищецът е съвместявал
посочената длъжност и ако я е съвместявал за какъв период от време е било това.
В съдебно
заседание и в представената писмена защита, ищецът твърди, че с писмо, изходящо
от началника на * от 15.08.2006 г. (приложено на л. 6 гр.д. 222/09) е направено извън съдебно признание на
предявения от него иск. Видно от представеното писмо от Началника на * до ищеца
е, че със същото той е уведомен за произтичащите му права от разпоредбата на
чл. 69 от ЗДС при вътрешно съвместителство, както и, че до 15.08.2006 г.,
въпреки неговото /на Д./ лично предложение до главния директор на ГД
„Изпълнение на наказанията” няма издаден акт, по силата на който да му се
възлага това съвместителство и да му е определено допълнително възнаграждение
за това съвместителство. Заявеното от Началника на *, който няма правомощието
да издаде тази заповед не може да се приеме, че е извънсъдебно признание на
дължимостта на търсените от Д. суми, което от своя страна да прекъсне
давността, която е започнала да тече.
Началника на * не е длъжник и неговото писмо до ищеца с посоченото
по-горе съдържание не може да се приеме, че представлява „признаване на
вземането от длъжника”.
Видно от писмо
/приложено на л. 7 от гр.д. 222/09/ е, че ищецът е уведомен в отговор на
постъпила от него в Министерство на правосъдието жалба, че ако счита, че са
нарушени правата му по отношение на претендираното възнаграждение за вътрешно
съвместителство, в периода от 16.12.2004 г. до момента на встъпване в длъжност
на временно изпълняващото длъжностно лице, може да потърси защита на своите
законни интереси по общия исков ред. От това писмо също се установява, че
признание на вземането не е налице. Напротив, ищецът се насочва да потърси
правата си по съдебен ред, ако счита, че те са нарушени.
Предвид
изложеното, съдът приема, че предявения иск е неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
На основание горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Д. *** ЕГН ********** срещу МИНИСТЕРСТВО НА
ПРАВОСЪДИЕТО – ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” иск с правно основание чл. 16 ал.3 от Закона за
държавния служител за присъждане на сумата от 1600 лв., представляваща неизплатено възнаграждение
за вътрешно съвместителство за периода от 16.12.2004 г. до 17.V.2005 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: