гр. ЛЕВСКИ, _17.02._ 2011 г.
Левченски
районен съд в публичното съдебно заседание на _девети февруари_ 2011 г. в състав:
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _899_ по описа за _2010_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422
ал.1 от ГПК.
В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че е
доставило на ответното дружество хранителни стоки на обща стойност 3402,48 лв.,
че за доставките са били съставени, подписани и приети от ответното
дружество 4 броя данъчни фактури – подробно
описани. Твърди се, че до настоящия момент ответното дружество не е заплатило
дължимата сума, че е предявил по реда на чл. 410 от ГПК заявление за издаване
на заповед за изпълнение, но ответното дружество е възразило, поради което
предявява настоящата искова молба.
Моли съда да постанови решение, с
което да приеме за установено вземането на ищцовото дружество по отношение на
ответника. Претендира и направените деловодни разноски..
Ответникът не е представил отговор на
исковата молба и не е изразил становище по предявения иск.
Претендира и направените деловодни
разноски .
Ответникът изразява становище в
представения отговор на исковата молба, че от представените фактури не може да
се установи наличието на твърдените договорни отношения и не може да се направи
необходимия извод какви са поетите между страните задължения. Твърди, че
положеният от него подпис върху фактурите не е доказателства, че те са приети
от него и заприходени в счетоводството му. Твърди, че липсват доказателства
свързани с изпълнение на твърдения договор от страна на ищеца. Оспорил е
представените от ищеца фактури.
По отношение искът за присъждане
обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД моли съда да отхвърли същия като
неоснователен, тъй като се дължи законната лихва, а не лихва за забава. По отношение
на лихвата за забава твърди, че същата се дължи след писмена покана от
кредитора до длъжника и тъй като няма такава, то не би могло да се претендира
обезщетение за забава.
Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани. Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства е,
че ищцовото дружество за посочения в исковата моллба период действително е доставило
посочените в исковата молба вещи.
В тежест на ответника е да докаже извършените плащания, но
по делото няма каквото и да било доказателства за това.
Предвид изложеното, съдът приема за установено вземането на
ищеца за посочените от него в исковата молба суми и вещи.
По делото е направено искане за присъждане на направените
деловодни разноски. С оглед изхода на делото следва същите да бъдат присъдени
на ищеца.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
НА
ОСНОВАНИЕ чл. 422 ал.1 от ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на
ЕТ „Н.” със седалище и адрес на управление: ***, представляван от А.А. и „К.”
ЕООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ц.Ц. -
управител ВЗЕМАНЕТО на ЕТ „Н.” със сочени по-горе данни по отношение на „К.”
ЕООД – със сочени по-горе данни, което
му дължи сумата 3402,48 лв. представляваща
неплатена цена на продадената стока по договори за продажби, включваща следните
суми по данъчни фактури:№ 29650/26.02.2010 г., № 31065/31.03.2010 г., № 32346/30.04.2010
г. и № 33627/31.05.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 3402,48
лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 05.10.2010 г. до окончателното й
издължаване, както и направените разноски от ищеца са общо в размер на 718,40 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване
на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: