РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _09.03._ 2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _тринадесети февруари_ 2012 г. в състав:

 

                       Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                                Съдебни заседатели:

                                                       Членове:

 

при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № ­­_926_ по описа  за _2011_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

          В исковата си молба ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител твърди, че ответницата М.Л. е кредитополучател по банков кредит, обезпечен с поръчителство на И.И. – втория ответник, че банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 14000 лв. със срок на издължаване 120 месеца, че съгласно т. 6 от договора, кредитополучателя се е задължил да погасяват главницата и лихвите по кредита с месечни анюитетни вноски, платими на 14 число на месеца, че поради неизпълнение на договорните задължения от страна на кредитополучателите кредитът е отнесен в просрочие от банката и се е превърнал в предсрочно изискуем, че въпреки многобройните разговори с длъжниците погашения по кредита не са постъпили, поради което е пристъпено към присъждане на задължението, с оглед събирането му по надлежния ред.  Твърди се, че въз основа на подадено Заявление по чл. 417 от ГПК е образувано ч.гр.д. 570/2011 г. по описа на РС Левски и е постановено издаването на изпълнителен лист от 26.VІІ.2011 г., в което производство банката е представила извлечение от счетоводните си книги относно вземанията си от ответниците – кредитополучатели.

Твърди се, че ответниците не са погасили задълженията си към банката и молят съда да постанови решение, с което да ги осъди да заплатят на ищеца сумата от 16660,70 лв., от които 14000 лв. представляващи главница по договор за кредит, сумата от 1975,56 лв. лихва за забава за периода 28.09.2010 г. до 20.VІІ.2011 г., сумата от 685,14 лв., санкционираща лихва за периода 28.09.2011 г. до 20.07.2011 г., представляваща задължение, поради неизпълнение на договор за кредит от 14.05.2008 г., изменен с допълнително споразумение от 22.10.2009 г.. Претендират и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление по чл. 417 от ГПК в съда – 21.07.2011 г. до окончателното изплащане на дълга, както и направените разноски по делото.

          Ответниците признават предявения иск.

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          Видно от представения договор за кредит е, че на 14.05.2008 г. в гр. Левски между Банка „ДСК” ЕАД от една страна и М.Л. - от друга страна се е сключил договор за кредит, съгласно който банката кредитор е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 14000 лв., че кредита следва да се издължава на месечни вноски, съгласно погасителен план, с падежна дата за издължаване на месечните вноски за главница и лихва – 14 и със срок на издължаване на кредита 120 месеца. Кредитът е обезпечен с поръчителството на И.И., за което е сключено допълнително споразумение. Към договора за кредит е представено копие и от погасителния план.

          За установяване на вземането ищцовата страна е поискала назначаването на съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице се  установява, че дължимите суми по договора са тези, посочени от ищцовата страна.          Заключението на вещото лице е прието от съда като пълно и компетентно изготвено и съответстващо и на представените по делото писмени доказателства.

          Предвид заключението на вещото лице и направеното признание на иска, съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан. 

          При този изход на делото, следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца направените деловодни разноски по настоящото дело в размер на 1071,44 лв. от които сумата от 338,22 лв. внесена като д.т., 583,22 лв. юрисконсултско възнаграждение и 150 лв. внесени като депозит за възнаграждение на назначеното вещо лице.

          Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

          НА ОСНОВАНИЕ чл. 422 ал.1 от ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „БАНКА ДСК” ЕАД гр. София, М.И. ***, ЕГН *********, и И.И. ***, ЕГН********** ВЗЕМАНЕТО на „БАНКА ДСК” ЕАД гр. София по отношение на М.Л. и И.И., които й дължат солидарно сумата от 16660,70 лв., от които 14000 лв. представляващи главница по договор за кредит, сумата от 1975,56 лв. лихва за забава за периода 28.09.2010 г. до 20.07.2011 г., сумата от 685,14 лв., санкционираща лихва за периода 28.09.2011 г. до 20.07.2011 г., представляващи задължение, поради неизпълнение на договор за кредит от 14.05.2008 г., изменен с допълнително споразумение от 22.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2011 г. до окончателното изплащане на дълга.

          ОСЪЖДА М.Л. И И.И. – и двамата със сочена по-горе самоличност, солидарно да заплатят на „БАНКА ДСК” ЕАД гр. София направените деловодни разноски по настоящото дело в размер на 1071,44 лв.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: