гр. ЛЕВСКИ, _06.02._
Районен
съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _трети февруари_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _672_ по описа за _2013_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422
ал.1 от ГПК.
В исковата
молба се твърди, че с договор за потребителски кредит от 09.09.2008 г. сключен
между ищцовото дружество от една страна като кредитор и Ф.И. – от друга страна
като кредитополучател е предоставен на кредитополучателя кредит в размер на 5
546 лв., със срок на издължаване 84 месеца – на равни месечни вноски всяка по
123,14 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема и
добавка, представляваща печалба на ищцовото дружество. Твърди се, че ответникът
е преустановил плащането на вноските по кредита на 10.05.2012 г., като към тази
дата са погасени 43 месечни вноски и са останали непогасени 41 погасителни
вноски, че поради просрочие на две и повече месечни вноски кредитът е станал
предсрочно изискуем, съгласно чл. 5 изр.2 от договора.
Твърди се, че ответникът дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва в размер на 449,05 лв. за периода от настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита – 08.06.2012 г. до 27.08.2013 г. Твърди се,
че към момента ответникът дължи на дружеството сумата 5385,65 лв., от която
главница в размер на 3585,04 лв., надбавка по чл. 3 от договора в размер на
1351,56 лв. и законна лихва за забава в размер на 449,05 лв., че ищцовото
дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК е образувано ч.гр.д. 523/2013 г. по описа на РС Левски, което е уважено и е
постановено издаването на изпълнителен лист, че в производството по чл. 417 от
ГПК ищеца е представил извлечение от счетоводните книги относно вземанията си
по отношения на ответника.
Твърди се, че на 03.10.2013 г. е постъпило плащане от
длъжника в размер на 750 лв., а на 15.11.2013 г. е постъпило такова и в размер
на 123,14 лв., последвано от възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
Твърди се, че постъпилата сума от 873,14 лв. не е достатъчна, за да покрие
цялото задължение, поради което в дадения едномесечен срок е предявен настоящия
иск, а съгласно чл. 76 от ЗЗД следва да се приеме, че са погасени най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответникът дължи на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД сумата от
3585,04 лв. главница и сумата от 927,47 лв. – надбавка по чл. 3 от договора,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2013 г. /датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното
изплащане на дълга, както и направените разноски в заповедното производство в
размер на 207,71 лв.. Претендират се направените разноски и по настоящото дело.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от страна на ответника, не е изразено становище по предявения иск, не
са представени доказателства и не са направени доказателствени искания.
Преди първото по делото съдебно
заседание във връзка със съставения проект за доклад и дадените указания в
него, в РС Левски е постъпило становище от ответника по делото, с представени
към него писмени доказателства за извършени плащания.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Безспорно установено по делото е, че между страните има
сключен договор за кредит с номер * от 09.09.2008 г., по силата на който ответникът е получил
от ищцовото дружество сумата от 5 546 лв., като със същия договор той се е
задължил да върне дадената му в заем сума на 84 месечни вноски всяка по 123,14
лв.
Безспорно установено между страните е, че ответникът е
заплащал дължимите суми по договора за кредит до 10.05.2012 г. включително, които
обстоятелства са видни от представеното извлечение от ищцовата страна,
наименовано „погасителен план” – приложено на л.5-6 от делото, както и че след
издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр. д. 523/2013 г. на РС Левски
ответникът е заплатил на ищцовото
дружество на 03.10.2013 г. сумата от 750 лв. и на 15.11.2013 г. е заплатил
сумата от 123,14 лв. - дължими по договора за кредит до 09.09.2008 г., което се
установява от направеното признание на ищцовата страна в исковата молба и от
представените от ответника със становището преди първото по делото съдебно
заседание писмени доказателства.
По делото са представени от ответника доказателства за
признатите от ищеца като платени през месец октомври и ноември
Предвид представените доказателства, съдът приема, че както
сумата от 873,14 лв. призната от ищеца като получена след издаването на
заповедта за изпълнение и преди подаване на исковата молба, така и сумите
платени на 20.12.2013 г. и на 27.01.2014 г. – общо в размер на 246,28 лв.
следва да бъдат приспаднати от общото задължение на ответника към ищеца, за
което е издадена заповед за изпълнение, тъй като са платени след издаване на
заповедта за изпълнение и към момента на постановяване на настоящото съдебно
решение не се дължат.
Тъй като ответникът дължи суми за главница, надбавка и
лихва и внесените суми общо в размер на 1119,42 лв. след издаване на заповедта
за изпълнение не са достатъчни за пълното погасяване на задълженията, относно
поредността на погасяване следва да се приложи правилото на чл. 76 от ЗЗД,
съгласно което сумите се погасяват в следния ред: разноски, лихва, главница. При
това положение от платената сума общо в размер на 1119,42 лв. следва да се
приспадне цялата присъдена със заповедта за изпълнение сума за лихва /дължима
за периода от 08.06.2012 г. до 27.08.2013 г./ в размер на 449,05 лв. След
елементарно математическо пресмятане от внесената сума от 1119,42 лв. ще остане
сумата от 670,37 лв. Тази сума следва да се приспадне от присъдената надбавка
общо в размер на 1351,56 лв., след което от надбавката ще остане дължима сумата
от 681,19 лв. Тъй като платената сума покрива в пълен размер лихвата за забава и не е достатъчна за
пълното погасяване на надбавката, то последната само се намалява, а главницата
остава дължима в размера, в който е присъдена със заповедта за изпълнение.
Предвид изложеното, следва да бъде прието за установено, че
към датата на постановяване на съдебното решение ответникът дължи на ищеца сумата
от 3585,04 лв. – представляваща главница, сумата от 681,19 лв. – представляваща
надбавка по чл. 3 от договора, отразено
в заповедта за изпълнение като надбавка, която представлява печалба на
кредитора и покриваща разходите му по подготовка и обслужване на заема, както и
да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 16.09.2013 г. до окончателното изплащане на
същото. За разликата над тези суми предявеният иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
При
този изход на делото, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените
деловодни разноски в настоящото дело в размер на 207,71 лв. от които 107,71 лв.
заплатени като д.т. и 100 лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Направените деловодни разноски в настоящото производство се дължат в пълен
размер от ответника на ищеца, тъй като ответникът е станал причина за завеждане
на делото. Към момента на подаване на възражението срещу издадената заповед за
изпълнение той е дължал посочените в заповедта суми, поради което подавайки
възражение за недължимостта им е станал причина за завеждане на настоящото
дело. Всички плащания на които се позовава ответника са извършени след издаване
на заповедта за изпълнение. Направените деловодни разноски в заповедното
производство са извън предметния обхват на иска по чл. 422 ал.1 от ГПК и са
присъдени в заповедното производство - по ч.гр.д. 523/2013 г.. Тъй като те не
са предмет на настоящия спор, по тях не се дължи произнасяне с настоящото
решение.
Предвид
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
НА
ОСНОВАНИЕ чл. 422 ал.1 от ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че към 06.02.2014 г. Ф.И. с ЕГН ********** ***
ДЪЛЖИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД гр. София със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, „Бизнес Парк София”, сграда 14,
представлявано от Л.П., с ЕИК 130697606
сумата от 3585,04 лв.- главница представляваща
неизплатени месечни вноски по договор за кредит с № * от 09.09.2008 г., сумата от 681,19 лв. – представляваща надбавка по чл. 3 от договора, и
законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 16.09.2013 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ЗА РАЗЛИКАТА над сумата
от 3585,04 лв. - главница представляваща неизплатени месечни вноски по
договор за кредит с № * от
09.09.2008 г. и над сумата
от 681,19 лв. – представляваща
надбавка по чл. 3 от договора, ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
Ф.И. със сочена по-горе самоличност да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”ЕАД
гр. София със сочени по-горе
данни направените деловодни разноски в настоящото дело в размер на 207,71 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване
на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: