РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _01.03._ 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр.Левски в публичното съдебно заседание на _петнадесети февруари_ 2017 г. в състав:

                                    Председател: _НАТАША ПАНЧЕВА_

                               Съдебни заседатели:

                                                     Членове:

 

при участието на секретаря _И.П._ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Панчева гр. дело № ­­_695_ по описа  за _2016_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

             Постъпила е искова молба от „М.” АД против Н.Т.Н.. Твърди се, че е защитил правата си по реда на заповедното производство,като предявила пред съда Заявление по чл. 410 от ГПК и съдът издал заповед за горните суми, но ответникът (длъжник) възразил. Това породило правният му интерес от предявяване на този иск. В заключение моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че вземането й за което е издадена заповедта по ч. гр. дело  съществува и ответникът дължи на ищеца процесните суми. Претендира запращане на разноски. Прави искане за допускане на предварително изпълнение на съдебното решение.

В исковата молба се съдържа искане за прилагане на ч.гр.д.№567/2016г. на ЛРС.

По делото не  е постъпил отговор по чл. 131 от ГПК  от ответника,  не се оспорват сумите за главница и лихви и не се оспорват подписите на страните подписали договорите и обратната разписка.

Ищецът „М.” АД, редовно призован по делото, не се явява законен представител в съдебното заседание, не се представлява се  постъпило е искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ответникът по делото Н.Т.Н., редовно призован по делото, не се  явява се лично  и не се представлява, не е подал отговор.

Третото лице помагач „Б.” ЕАД редовно призован не се явява и не се представлява.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

Безспорно е, че със заявление от 11юли  2016  год., подадено пред РС Плевен  - (РС Левски), ищецът е поискал да му бъде издадена заповед за изпълнение срещу ответника,по чл. 410 от ГПК  по ч гр.д. № 567по описа на РС – Левски за 2016 година 891.30 лева за главница, сумата 142.83 лева  за договорна лихва за периода 05.03.2009 г. до 05.02.2013 г., сумата 326.75 лева представляваща неустойка за забава от 05.07.2012 г. до 07.07.2016 г.  и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението (11.07.2016 г.) до  изплащане на вземането и сумата 327.22 лева за разноски по делото.   

Видно  от приложеното  ч. гр.д. № 567/2016 г. по описана РС Левски  е, че е  издадена заповед за изпълнение по образуваното ч. гр. дело, която била връчена на ответника и оспорена от него, поради което на ищеца било указано да установи вземането си по съдебен ред в месечен срок от получаване на съобщението за постъпилото възражение срещу заповедта. Настоящият иск бил подаден в определения срок, поради което и процесуално допустим.

Видно е от неоспореното доказателство по делото Договор  за стоков кредит номер ***, че на 05.02.2009 година е сключен  този договор между „Б.”, ЕАД  и  ответника Н.Т.Н..

Видно е от неоспореното доказателство Договор за продажба и прехвърляне на вземания от „Б.” ЕАД на „М.” АД, от ответника , че  вземането е цедирано на 14.10.2015 г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания от „Б.” ЕАД на „М.” АД,.

Видно от приложения по делото и неоспорен  по реда, начините и сроковете на ГПК Договор за продажба  и прехвърляне на вземания, че на   14.10.2015 „Б.” и „М. „ АД са сключили възмезден  договор за цесия.

Видно е от неоспореното доказателство по делото пълномощно за уведомяване по чл. 99,  ал. 3 от ЗЗД, че „Б.” е упълномощила „М.” АД с правото да уведомява за извършената цесия.

Видно е от приложеното подлото  доказателство по – известие за доставяне  от 26.10.2015 г., че то изхожда от „Б.” чрез „М.” АД и че е получено на 31.10.2015 година от ответника по делото. Подписа на получател по обратната разписка не е оспорен  с отговора на исковата молба, като ответникът не е направил и доказателствени искания в такава насока нито с отговора на исковата молба, нито до приключване на първото по делото съдебно заседание.

При така установената от фактическа страна от правна страна съдът намира за установено следното:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 422,  вр. чл. 124 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издаден в полза на ищеца изпълнителен лист по ч.гр.д. № 567/ 2016 год. по описа на ЛРС. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са издадени въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.

От събраните по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства  се установява, че вземането на „Б.” ЕАД  към ответника по делото произтича от сключен договор за паричен кредит номер ***, че на 05.02.2009  година е сключен  този договор между „Б.” , ЕАД  и Н.Т.Н.. Безспорно е, че договорът за паричен кредит (договор за заем) намира своята материалноправна обосновка в разпоредбите на чл. 240 и сл. от ЗЗД. Той се характеризира като реален, каузален, едностранен договор, като в конкретния случай е материализиран в писмена форма, подписан е от представител на ищеца и от ответницата Н.. Редовността и авторството на подписите  по договора за кредит не са оспорени в хода на съдебното дирене.

При така установеното от фактическа страна явства, че  вземането на    „Б.” ЕАД към ответника по делото произтича от сключен договор за паричен кредит ***, че на 05.02.2009 година  и Н.Т.Н. подписан за сумата 3000.00  лева, като общата стойност на кредита е била 3361.44 лева, а общата стойност на плащанията по кредита е била 5559.84 лева  за срок от 48  месечни вноски, по 115.83 лева подписан от двете страни. Плащано е по този договор, като към датата на цедиране на вземането е имало остатък  равен на  : сумата 891,30 лева, представляваща главница,сумата 142,83 лева, представляваща договорна лихва от 05.03.2009 г. до 05.02.2013 г. и сумата 326,75 лева, представляваща неустойка за забава от 05.07.2012 г. до 07.07.2016 г. Безспорно е, че договорът за паричен кредит (договор за заем) намира своята материалноправна обосновка в разпоредбите на чл. 240 и сл. от ЗЗД. Той се характеризира като реален, каузален, едностранен договор, като в конкретния случай е материализиран в писмена форма, подписан е от представител на ищеца и от ответницата Н. Т. Н.  Редовността и авторството на подписите не са оспорени в хода на съдебното дирене,нито на договора за кредит, нито пък на договора за цесия. Налице е парично задължение на ответника  по сключеният договор за  паричен кредит. Видно е, че ответникът е преустановил плащането си  по Договора към датата на цедиране на вземането. С изтичането на срока по договора 05.02.2013 година вземането е станало изискуемо. Касае се до задължение, което се погасява с изтичането на 5 годишна давност.   Обстоятелството, че са разсрочени плащанията по това неделимо задължение на  погасителни вноски 48 на брой по дати, не го превръща в  задължение за периодични платежи.  С подписването на договора при така уговорено плащане на погасителни вноски  кредитотърт се задължава да приеме изпълнение на части. Отделните погасителни вноски не превръщат  договора за заем в такъв за периодични платежи, тъй като представляват  частични плащания по договора. Ето и защо е приложима общата пет годишна давност. Заявлението е  подадено в съда на 11 юли 2016 година, а  задължението е станало изискуемо на 05.02.2013 година. Ето и защо съдът приема, че към момента  на предявяване на заявлението в съда, вземането не е погасено по давност. Съгласно  сключения договор  задължение на заемателя е да върне сумата в уговорения срок, да заплати уговорените в писмено сключения договор надбавки, които представляват печалбата на ищцовото дружество, според уговорения погасителен план, а в случай на забава да заплати и съответно обезщетение за забава на кредитора.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154 ал. 1 от ГПК/ в настоящото производство ищецът следва да докаже наличието на валидно възникнало вземане спрямо ответника за сумите, посочени в исковата молба. Това е сторено. Вземането на ищеца към ответника е станало изискуемо на 05.02.2013 година  съгласно чл. 2 и 3 от Договора за кредит. Заявлението  за издаване  на заповед  за изпълнение по чл. 410 от ГПК   е подадено в съда на 11.07.2016 г., т. е преди изтичането на давностния срок.

Така представеното доказателство Договор за потребителски паричен  кредит номер *** не е оспорено от ответника и установява валидно възникнало облигационно отношение, по силата на което ответникът се е задължил да върне на банката получената сума от : сумата 891,30 лева, представляваща главница (остатъчна), сумата 142,83 лева, представляваща договорна лихва от 05.03.2009 г. до 05.02.2013 г. и сумата 326,75 лева, представляваща неустойка за забава от 05.07.2012 г. до 07.07.2016 погасителен план, с краен срок на погасяване на кредита 05.02.2013  г. В договора е уговорена автоматична предсрочна изискуемост поради неплащане изцяло или отчасти на която и да е вноска по кредита, без да е необходимо изявление на страните. Не се оспорват размера на главницата и начислените лихви в срока по чл. 131 от ГПК, нито се представят доказателства, че задължението е било погасявано, което е в тежест на ответника, поради което и с оглед твърдяното неизплащане на кредита: сумата 891,30 лева, представляваща главница,сумата 142,83 лева, представляваща договорна лихва от 05.03.2009 г. до 05.02.2013 г. и сумата 326,75 лева, представляваща неустойка за забава от 05.07.2012 г. до 07.07.2016 по  приложения погасителен план, е настъпила предсрочна изискуемост към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ищецът твърди отрицателен факт, което го освобождава от тежестта на доказване, която е лежала върху ответника, който е следвало да ангажира доказателства, че е изпълнил задължението си. Ответникът не е сторил това, поради което  съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказани и следва да бъде уважен.

Ищецът в настоящето производство черпи правата си от Писмен Договор за продажба  и прехвърляне на вземания  на вземане. Установи се по делото от неоспорения от ответника  Писмен Договор за цесия, че  на 14.10.2014 година  е сключен  между  „Б.”. ЕАД в качеството му на цедент и „М.”„ АД в качеството на цесионер е договор за цесия, предмет на който е възмездно прехвърляне на вземането на цедента спрямо ответника на  „М.” АД. Редовността и авторството на подписите  по договора за цесия  не са оспорени в хода на съдебното дирене. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154 ал. 1 от ГПК/ в настоящото производство ищецът следва да докаже наличието на валидно възникнало вземане спрямо ответника за сумите, посочени в исковата молба. Това е сторено. Ответника  следваше  да докаже  своите възражения  ,което той не направи  ,нито в срока за отговор на исковата молба, нито до края на първото по делото съдебно заседание. Видно от протокола на проведеното по делото съдебно заседание е, че не е правил такива искания. В негова тежест бе да представи доказателствата, за които навежда доводи в отговора  на исковата си молба, което той не стори.

Установява се, чрез  справката по ЕИК-*********, че дружеството Б.”. ЕАД е вписано в търговския регистър при Агенцията по вписванията като регистрирана финансова институция  по чл. 3 от ЗКИ  предлагащо  потребителски кредити на българския пазар. Ответникът не представи доказателства, че то не е финансова институция, не направи доказателствени искания за събиране на такива доказателства до приключване на първото по делото съдебно заседание. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154 ал. 1 от ГПК/ в настоящото производство ищецът следва да докаже наличието на валидно възникнало вземане спрямо ответника за сумите, посочени в исковата молба. Това е сторено. Ответника  следваше  да докаже  своите възражения, което той не направи, нито в срока за отговор на исковата молба, нито до края на първото по делото съдебно заседание. Видно от протокола на проведеното по делото съдебно заседание е, че не е правил такива искания. В негова тежест бе да представи доказателствата, за които навежда доводи в отговора  на исковата си молба, което той не стори.

Установява се чрез  справката по ЕИК-*********, че дружеството „М.” АД е регистрирано в ТР и вписано в Агенцията по вписванията като еднолично акционерно дружество   с предмет  придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154 ал. 1 от ГПК/ в настоящото производство ищецът следва да докаже наличието на валидно възникнало вземане спрямо ответника за сумите, посочени в исковата молба. Това е сторено. Ответника  следваше  да докаже  своите възражения, което той не направи, нито в срока за отговор на исковата молба, нито до края на първото по делото съдебно заседание. Видно от протокола на проведеното по делото съдебно заседание е, че не е правил такива искания. В негова тежест бе да представи доказателствата, за които навежда доводи в отговора  на исковата си молба, което той не стори.

Установява се по делото от представената обратна разписка, че ответникът е уведомен за извършената цесия на 31.10.2015 година от ответника по делото лично (л.28). Подписа положен върху обратната разписка е на ответника. Подписа на  ответника, като  получател по обратната разписка не е оспорен  с отговора на исковата молба, като ответникът не е направил и доказателствени искания в такава насока нито с отговора на исковата молба, нито до приключване на първото по делото съдебно заседание. Видно от протокола на проведеното по делото съдебно заседание е, че не е правил такива искания. В негова тежест бе да представи доказателствата, за които навежда доводи в отговора на исковата си молба, което той не стори.

С оглед на всичко изложено, съдът намира, че следва да бъде признато по отношение на ответника, че вземането на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение по ч гр.д.№567/2016г. съществува и същия дължи сумите по издадената заповед.

С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 400 лв. представляваща направени деловодни разноски по делото.

Водим от горното, съдът

 

                                                       р е ш и :

 

ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО  на осн. чл. 422, вр. чл. 124 от ГПК  по отношение на Н.  Т.Н. *** с ЕГН **********, че  вземането на ищеца „М.” АД със седалище и адрес на управление *** с ЕИК *********, представлявано от В.Ю.Б. – изпълнителен директор, за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 567/2016г. по описа на РС Левски за сумата:     891,30 лева, представляваща главница,сумата 142,83 лева, представляваща договорна лихва от 05.03.2009 г. до 05.02.2013 г.,сумата 326,75 лева, представляваща неустойка за забава от 05.07.2012 г. до 07.07.2016 г., законната лихва върху главницата, считано от 11.07.2016 г. (датата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането,както и сумата 327,22 лв., представляваща разноски по делото, СЪЩЕСТВУВА и Н.  Т.Н. *** с ЕГН ********** ДЪЛЖИ на  „М.” АД със седалище и адрес на управление *** с ЕИК *********, представлявано от В.Ю.Б. – изпълнителен директор, сумата 891,30 лева, представляваща главница,сумата 142,83 лева, представляваща договорна лихва от 05.03.2009 г. до 05.02.2013 г., сумата 326,75 лева, представляваща неустойка за забава от 05.07.2012 г. до 07.07.2016 г.,законната лихва върху главницата, считано от 11.07.2016 г. (датата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането,както и сумата 327,22 лв., представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК Н.  Т.Н. ***  с ЕГН ********** да заплати на „М.”  АД със седалище и адрес на управление *** с ЕИК *********, представлявано от В.Ю.Б. – изпълнителен директор сумата 400,00 лева за  направени по делото разноски, от които 100 лева деловодни разноски и лева 300 лева за адвокатско възнаграждение. 

решението e постановено при участието на трето лице помагач „Б.” ЕАД.

         решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

 

 

                                                            районен съдия: