гр. ЛЕВСКИ, _12 .01._
Районен съд гр. Левски в публичното
съдебно заседание на _четиринадесети декември _
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _В. Димитрова_ и прокурора __,
като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _352_ по
описа за _2017_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
В РС –Левски е постъпила искова молба от „***” ЕООД, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от В.Д.- управител,
срещу М.И.М., с ЕГН **********, с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че във връзка с получено съобщение
за подадено възражение от ответника М. срещу издадената заповед за изпълнение
по ч.гр.д. 192 по описа за
Твърди се, че на 15.09.2016 г. между представляваното от ищеца
дружество, в качеството му на работодател, и М.М., в качеството му на работник,
е бил сключен трудов договор №378, по силата на който работникът се задължил да
изпълнява полага труд при работодателя на длъжност „електротехник (поддръжка на
сгради)” с работно време от 40 часа седмично и основно трудово възнаграждение в
размер на 640 лв. По силата на допълнително споразумение №1 от 15.09.2016 г.
страните се съгласили, че по време на командироването на работника на обекта на
работодателя Конгресен център „***”, с адрес: „***, трудовото възнаграждение ще
бъде в размер на, съответстващ на размера на минималното трудово възнаграждение
за длъжността във Ф. Р. Г., като за процесния период е с минимална часова
ставка от 10.35 евро на час. Твърди се също, че работникът постъпил на работа
на 16.09.2016 г. и на същата дата, с изричното писмено съгласие на работника,
работодателят издал и му връчил заповед за командировка, с която работникът бил
командирован за периода от 19.09.2016 г. до 14.09.2017 г.и на работника биле
представено авансово възнаграждение в размер на 1100 лв. по посочената от него
банкова сметка, ***я и декларация – съгласие от 15.09.2016 г.
Ищецът твърди, че на 07.10.2016 г. работодателят получил молба
от ответника за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 326 ал.1 от КТ при неспазено предизвестие, поради
което въз основа на така подадената молба и на основание чл. 335, ал.2, т.3 от
КТ трудовият договор, сключен между ищцовото дружество и ответника е прекратен
от датата на получаване на уведомлението – 07.10.2016 г., на която дата е
издадена заповед за прекратяване на трудовия договор с ответника. Заповедта
била връчена лично на ответника с нотариална покана. Твърди се, че при
прекратяване на трудовото правоотношение дължимото от ищеца на ответника
възнаграждение за положения от него труд за периода 16.09.2016 г. до 07.10.2016
г., след приспадане на заплатения аванс от 1100лв. и направените удръжки,
съгласно допълнително споразумение 2 от 15.09.2016 г. е в размер на 19.35 лв.,
а дължимото от ответника на ищеца обезщетение е в размер на 3400.79 лв. С
посочената нотариална покана ищецът извършил прихващане, в резултат на което
задължението му към ответника се е погасило напълно, а дължимото на последния
към ищеца се е погасило до размера на 19.35 лв., като дължима от работника
останала сумата от 3381.44 лв., представляваща остатък от обезщетението по чл.
220, ал.1 от КТ.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено съществуването на вземането на ищеца спрямо ответника М.И.М. по издадената
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №192 по описа за
Претендират се и направените съдебни разноски и адвокатско
възнаграждение в исковото и в заповедното производство.
Направени са доказателствени искания.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от страна на ответника, в който отговор оспорва основателността на
предявения иск.
Не оспорва, че между него, в качеството на работник и ищцовото дружество е сключен трудов договор
№378, по силата на който работникът се задължава да полага труд при
работодателя на длъжност „електротехник (поддръжка на сгради”), като по силата
на договора не само работникът, но и работодателят има задължения: заплащане на
трудовото възнаграждение, осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд и др. Сочи, че съгласно КТ работникът има субективното право при
неизпълнение на задълженията на работодателя да прекрати трудовия договор, без
писмено предизвестие, когато работодателят не изпълни други задължения,
уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установен д
нормативен акт. С отговора заявява, че ищецът не е изпълнил задължението си за
осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд. В качеството му на работник не му е било предоставяно
безплатно специално работно облекло, нито лични предпазни средства, като от
длъжността, на която е бил назначен било видно, че такива са били необходими,
предвид факта, че работата се извършва с опасни за здравето машини и
съоръжения. Позовава се на разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.1 от ЗББУТ, като
твърди, че след назначаването му като работник на заеманата от него длъжност,
такова обучение не му е било провеждано. Работодателят не изпълнил задължението
си да изплати всички суми по трудовия договори
заповедта за командировка.
Оспорва представеното
от ищеца допълнително споразумение към трудовия договор, като твърди, че не е
подписано от него.
Прави доказателствени искания.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
В РС - Левски от „***” ЕООД е подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена
заповед за изпълнение против ответника.
Срещу издадената заповед за изпълнение в РС Левски е постъпило
възражение от посочения длъжник и в дадения от съда срок, заявителят е предявил
настоящия иск.
Между страните е сключен трудов договор №378/15.09.2016г.,
както и допълнително споразумение от 15.09.2016г.
Със заповед № 132/07.10.2016 г. е прекратено трудовото
правоотношение между ищеца и ответника на основание чл. 326, ал.1, във вр. с
чл. 335, ал.2,т.2 от КТ. Заповедта е връчена на ответника на 07.12.2016 г.,
което се установява от приложената по делото нотариална покана.
Във връзка с направените оспорвания от ответника по делото е
представено копие от страници от книгата за първоначален иструктаж на ищцовото
дружество, видно от които е, че на М.М. е проведен първоначален инструктаж на
16.09.2016 г. при постъпване на работа, за което обстоятелство има положен
подпис в книгата. Представено е и копие от страници от книгата за инструктаж по
безопасност и здраве прш работа за провеждания ежедневен инструктаж на
ответника, за които обстоятелства отново има положени подписи в книгата.
Установява се от представеното по делото извлечение от книгата
на ищцовото дружество за предоставените на персонала работни облекла и лични
предпазни средства, че на 17.09.2016 г. на М.М. са предоставени: летен комплект
– 2 броя; зимен комплект – 1 брой; обувки; тениски – 2 броя; каска и
светлоотразителна жилетка, като за удостоверяване на получените вещи има
положен подпис.
Представените по делото писмени доказателства не са оспорени
от ответника – нито по съдържание, нито по отношение авторството на подписа и
съдът приема, че същите оборват изложените възражения от ответника.
Ответникът твърди, че е бил в принудителен престой, тъй като е
следвало да изчака доставянето на материали. Съдът приема, че същото е
неоснователно.
В качеството на свидетел е разпитан Н. И.. От показанията му
се установява, че след пристигане на
обекта, на работниците е бил проведен първоначален инструктаж. Всеки ден е бил
провеждан и ежедневен инструктаж по безопасност на труда. Установява се,
че извършване на дейността си ответникът
е разполагал с всичко необходимо, предоставено му още в България, както и че не
е имало случаи М. да е бил възпрепятстван да изпълнява работата си.
От показанията на същия свидетел се установява, че на ищеца и
другите работници е било осигурено жилище за сметка на работодателя, както и
служебен превоз със съответното гориво, за да могат своевременно да се
предвижват от жилището до работата и обратно.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля И.. Показанията му
са последователни, логични, и въпреки, че същият работи в ищцовото дружество,
който макар и да се намира в йерархична зависимост, предвид трудовото
правоотношение с ищцовото дружество, показанията му кореспондират с писмените
доказателства, приложени към делото, поради което съдът ги кредитира като
достоверни.
Установява се от представената по делото разписка от дата 16.09.2016
г. е, че на ответника съгласно заповедта за командировка за периода от
19.09.2016 г. до 18.10.2016 г. е предоставена сумата от 2053,65 лв., която сума
е в съответствие и с приетата за дължима от ищеца на ответника като дневни пари
съгласно приетото от съда и неоспорено от страните заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза. Представени са и доказателства, че ищцовото дружество
е изпълнило и задължението си да осигури транспорт на ответника от Б. до Г.,
както и квартира - представените по делото два броя фактури и платежните
нареждания към тях, както и посочените по-горе показания на св. Н. И..
В подкрепа на твърденията си, че ищцовото дружество не е
изпълнило задълженията си по отношение на ответника, последният е довел в
съдебно заседание за разпит в качеството на свидетел С. С.. В показанията си този
свидетел твърди, че работил в дружеството като електротехник, като му е
прекратено трудовото правоотношение на 07.10.216 г., както и че не е провеждано
обучение на ответника М.М.. Сочи, че са работили на скелето, което било
рисковано, тъй като не са им осигурявали предпазни колани. Твърди, че не е
имало условия за работа, не е имало осигурени материали, не разполагали с
подемна техника.
Показанията на свидетеля С. С. не съответстват на
представените по делото писмени доказателства – книга на предоставените на
персонала работно облекло и лични предпазни средства и на положените подписи от
самия ответник за получени каска, дрехи и обувки, посочени по-горе. Съдът
приема, че св. С. е заинтересован от изхода на делото. Основание за този извод
следва от заявеното от самия свидетел, че ответникът М. и дъщерята на св. С. живеели
на съпружески начала.
Нещо повече – в показанията си свидетелят С. заявява също, че самият
той е страна по дело с ищцовото дружество, със същото правно основание, като по
делото, по което е страна, в качеството на свидетел по негово искане е разпитан
ответникът в настоящото дело М.М..
По изложените съображения съдът не дава вяра на показанията на
свидетеля, който освен, че е заинтересован от изхода на делото, показанията му
противоречат на показанията на свидетеля Н..
Съдът е назначил съдебно – счетоводна експертиза, от
заключението на която се установява размерът на сумите, представляващи
обезщетение за неспазено предизвестие, както и като лихва за посочения период и
същите съответстват на търсените суми от ищцовото дружество по отношение на
ответника. Установява се, че размерът на минималната часова ставка на трудово
възнаграждение за длъжността „електротехник/ поддръжка на сгради” във ФРГ за
периода от 19.09.2016г. до 07.10.2016 г. е 10.35 евро на час – за 8 часа –
82.80 евро, или 161.94 за 8 часа.
Размерът на възнаграждението за полагания от ответника труд за
периода от 19.09.2016 г. до 07.10.2016 г., след приспадане на дължимите удръжки
по закон и заплатен аванс е 19.35 лв.
Установява се, че размерът на дължимото от М.И.М. на ищцовото
дружество за прекратяване на
трудовото правоотношение, без спазване
на едномесечен срок на предизвестие е 3400.79 лв.
Предвид изложеното, съдът приема, че по делото по един
несъмнен и категоричен начин е установено вземането на ищцовото дружество,
което е било изправна страна по сключения между страните трудов договор.
При този изход на делото следва да бъде осъден ответника да
заплати направените деловодни разноски от ищцовото дружество, както в
заповедното производство, така и в настоящото производство, съгласно
представения списък на разноските.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от В. Д.– управител и М.И.М., с ЕГН **********,***, че
М.И.М. дължи на „***” ЕООД сумата от 3381,44 лв. – главница – представляваща остатък от
обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220 ал.1 от КТ при прекратяване на
Трудов договор № 378/15.09.2016 г., сумата
от 91,20 лв. – представляваща законна лихва върху главницата от 3381,44
лв., за периода от 15.12.2016 г. до 21.03.2017 г., както и законната лихва върху главницата от 3381,44 лв., считано от
23.03.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
М.И.М., с ЕГН **********,*** да
заплати на „***” ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от В. Д. – управител, направените деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. 249/2017 г. в размер
на 932,63 лв., както и направените деловодни разноски в
настоящото производство в размер на 1617,62
лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Плевен в двуседмичен срок от връчване
на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: