гр. ЛЕВСКИ, _09.11._
Районен съд гр. Левски в публично съдебно заседание на _eдинадесети
октомври_
Съдебни заседатели:
Членове:
при
участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора __, като
разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _279_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 357 ал.1 от КТ във
връзка с чл. 195 ал.1 от КТ във връзка с чл. 188 ал.1 т.1 от КТ.
В РС – Левски е постъпила искова молба от М.Ц.Г.,*** против ***, с адрес: гр. ***,
представляван от началника ст. комисар П. К..
В исковата молба се твърди, че ищцата работи в затвора гр. Б.
на длъжност ***, ***. Твърди се, че със
заповед №*** г. на Началника на *** й е наложено дисциплинарно наказание
„забележка”, което съгласно разпоредбата на чл.357, във вр. с чл.358, ал.1, пр.
второ от КТ обжалва. Счита, че заповедта е неоснователна, незаконосъобразна и
издадена при допускане на нарушение на процесуалните правила. Твърди, че е
нарушена процедурата по чл. 193 и чл. 194 ал.1 от КТ, че при вземане на
обяснения, не са спазени сроковете при издаването на заповедта. Твърди също
така, че заповедта не посочва на кого се налага описаното дисциплинарно
наказание „забележка”, съгласно законовите изисквания, а именно с посочване на
пълното име на работника или служителя, ЕГН, адрес, че това е сторено само в
диспозитива, а в мотивите не става ясно
за кое лице става въпрос. Твърди се също така, че в заповедта са посочени само
две имена на началника на затвора, което е крайно недостатъчно и съществено
препятства правата на санкционираното лице, тъй като в самата заповед следва да
се посочи името на лицето, издало заповедта, длъжност и основанието от което
той черпи правата си за налагане на дисциплинарни наказания.
Твърди се, че фактите по случая не са установени правилно, че
мотивите на административния ръководител са едностранчиви и с тях не се цели
разкриване на обективната истина, а да се доведе до аргументи за налагане на
дисциплинарно наказание. Твърди се също така, че не е установена формата на
вината и, че реално няма извършено виновно нарушение; че правните норми
послужили като основание за наложеното наказание са изписани само цифрово и не
става ясно кой точно текст от правната норма е нарушен.
Твърди, че не се обсъждат дадените писмени обяснения от
санкционираното лице.
Моли се съда да постанови решение, с което да отмени Заповед №
364 от 29.03.2018 г. на Началника на затвора гр. Белене, като неоснователна и незаконосъобразна.
Моли съда да изиска от ответника поделото цялата
административна преписка по издаването на обжалваната заповед, както и да бъдат
допуснати при режим на довеждане двама свидетели.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответната страна е представила
отговор на исковата молба, като е изразила становище по предявения иск.
Счита жалбата за допустима, тъй като е подадена от надлежна в
законоустановения срок, но по същество счита същата за неоснователна.
Аргументира се, че заповедта е наложена от компетентен орган,
и е издадена в рамките на неговите правомощия в установената от закона писмена
форма, съдържаща всички атрибути за законосъобразност, и е мотивирана.
В нея била посочена датата на извършване на нарушението,
индивидуализирано е лицето, на което е наложено дисциплинарно наказание,
посочен бил ЕГН, личния номер на кадровото дело, както и законовите разпоредби.
Твърди, че данни за наличие на предпоставки за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на жалбоподателката се съдържали в доклада на З. А.
– ст. Инспектор в Инспектората по чл. 46 ЗА, който обобщен доклад завършвал с
предложение за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателката.
Твърди, че началникът на з. е възложил проверка, за която била
уведомена жалбоподателката. На следващия ден същата излязла в отпуск по болест
и се е завърнала на работа на 26.01.2018 г. От 05.02.2018 г. отново е излязла в
отпуск по болест, като се е явила на работа на 12.02.2018 г. и на 16.03.2018 г.
е излязла в законоустановен отпуск.
На 26.01.2018 г. е отправено писмено искане за представяне на
обяснения по случая. Такова обяснение било депозирала на 30.01.2018 г. След
запознаване с него комисията била изготвила писмена справка, със становище за
налагане на предупреждение за уволнение. Жалбоподателката била запозната с нея
и е отправена покана за даване на писмени обяснения или да се яви лично пред
началника на затвора преди да бъде наложено дисциплинарно наказание.
Жалбоподателката предпочела да депозира писмено обяснение на 13.02.2018 г.
Възложена била допълнителна проверка, приключила с нова справка, с която
комисията предложила на жалбоподателката да бъдат наложени две наказания, първо
– затова, че на 11.07.2018 г. жалбоподателката била потърсена от служител на
друго ведомство (МВР), който поискал от нея служебна документация, а тя се
ангажирала за съдействие без да уведоми затова прекия си ръководител или
началника на Затвора, да което да бъде наказана на основание чл. 188, т.2 от КТ
„предупреждение за уволнение” и второ - че по един и същ повод е дала пред
началника на затвора две взаимно изключващи се твърдения, с което злоупотребила
с доверието на работодателя, като второто наказание не е предмет на обсъждане в
настоящото производство.
Счита, че е неоснователно наведеното оплакване за нарушена
процедура по чл. 193, вр. чл. 194, ал.1 от КТ.
Моли съда да потвърди
издадената заповед като правилна и законосъобразна. Претендира за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Безспорно между страните е, че по силата на трудово
правоотношение ищцата работи в *** на длъжност „***”.
Със заповед №364/29.03.2018 г. началникът на Затвора – Белене
е наложил дисциплинарно наказание на ищцата М.Ц.Г. за това, че на 11.07.2017 г.
в рамките на установеното работно време е провела личен разговор по мобилен
телефон със служител на МВР, като се е ангажирала със събиране и предаване на
служебна информация, извън рамките на нейната компетентност, като за тези свои
действия не е уведомила нито прекия си ръководител, нито изпълняващия
задълженията на началник на затвора за деня гл. инсп. Н. К., като по този начин
била нарушила чл. 9, ал.1 от Етичния кодекс на служителите в Министерството на
правосъдието, утвърден със заповед №ЛС-04-200/13.03.2007 г. на министъра на
правосъдието, с който била запозната на 12.11.2012 г.
Прието е, че
твърденията на служителката, че е провеждала разговор не с Д., а с П., не омаловажавали
извършеното нарушение, както и че твърденията й, че тя не е събирала данни, а е
предала единствено телефона си на Й. се опровергавали от събраните в
извършената дисциплинарна проверка писмени материали.
Прието е, че извършеното от М.Г. е нарушение на заповед на министъра на правосъдието, с което е
утвърден Етичен кодекс на служителите в Министерство на правосъдието и
представлява нарушение на служебната/трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал.1, т.7 от КТ.
Представена е длъжностната характеристика на длъжността
„технически изпълнител” в затвор.
Във връзка с постъпили данни от доклад на ст. Инспектор в
Инспектората по чл. 46 от Закона за администрацията за извършено дисциплинарно
нарушение по Кодекса на труда е назначена проверка за изясняване на постъпили
данни, че на 11.07.2017 г. служителката М.Ц.Г. – технически изпълнител е
злоупотребила със служебното положение, превишавайки правомощията си.
Отправено и писмо – искане от 26.01.2018 г. до ищцата, на
основание чл. 193, ал.1 от КТ и във връзка с доклад от 31.07.07.2017 г. на ст.
инсп. А., за извършено нарушение, изразяващо се в некоректно поведение,
несъвместимо със задълженията по длъжностна характеристика и злоупотреба със
служебно положение, превишавайки пълномощията си, да представи в срок от 3
работни дни от получаването му писмените си обяснения по повод описаното
нарушение.
До ищцата е отправена покана от 02.02.2018г. от началника на
затвора – Белене, с която уведомява ищцата, че е назначена комисия за проверка
на постъпили данни с доклад на З. А. – ст. Инспектор в инспектората по чл. 46
от Закона за администрацията за извършено нарушение на трудовата дисциплина, в
която комисията предлагала да й бъде наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение”. В справката се правел извод, че с действията си
ищцата е допринесла служебна информация от затвора Белене да бъде поискана по
неофициален ред от служител на друго ведомство, като по този начин била
нарушила длъжностната си характеристика и нормите на Етичния кодекс за
поведение на служителите в Министерството на правосъдието.
В отговора си ищцата М.Ц.Г. отрича да е давала и да й е искана
служебна информация от *** като молбата на инсп. П. била единствено да го
свърже с П.Й.
Обясненията следва да бъдат поискани в рамките на
дисциплинарното производство и по повод решаване на въпроса за дисциплинарното
наказание. Когато работодателят уведомява служителя за започналата срещу него
дисциплинарна процедура по налагане на дисциплинарно наказание, е длъжен
да посочи точно нарушенията, за които се
иска предварително неговите обяснения.
В случая са искани
обяснения за нарушение, изразяващо се в некоректно поведение, несъвместимо със
задълженията по длъжностна характеристика и злоупотреба със служебно положение,
превишавайки пълномощията си и
за извършено нарушение на трудовата дисциплина, затова че с
действията си ищцата е допринесла служебна информация от *** да бъде поискана
по неофициален ред от служител на друго ведомство, като по този начин била
нарушила длъжностната си характеристика и нормите на Етичния кодекс за
поведение на служителите в Министерството на правосъдието.
Видно от заповед №*** г., ищцата е наказана за неизпълнение на
заповед на министъра на правосъдието с която е утвърден Етичния кодекс на
служителите в Министерство на правосъдието, представляващо нарушение на чл.
187, ал.1 т.7 от КТ – неизпълнение на законните нареждания на работодателя.
При трудов спор законността на наложеното дисциплинарно
нарушение в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че е упражнил
законно субективното си право да ангажира дисциплинарна отговорност на
служителя. С оглед на това същият следва да докаже в хода на съдебното
производство, че служителят е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, за
което е наказан. В случая ищецът отрича да е осъществила противоправно и
виновно поведение, съставляващо нарушение на трудовата дисциплина, поради което
в доказателствена тежест на ответника е да установи, че такова е било налице,
за което е ангажирана дисциплинарната й отговорност.
От показанията на свидетеля Даков се установява, че във връзка
с ПТП на територията на гр. Б.е разпоредил проверка и изготвяне на докладна
записка във връзка с подаден сигнал на тел. 112, че автомобил, обозначен със
светлинна сигнализация, облепен с означителни знаци на ГДИН, се управлява от
лишен от свобода без придружител и е причинил ПТП. Към този момент св. В.П.е
работел като инспектор с ресор обслужващ з.– Б. Св. Даков го помолил да извърши
проверка. Тъй като трябвало да разговаря със служител ТРЗ към затвора, но нямал
връзка, св. Д. избрал от неговия моб. тел. телефона на ищцата М.Г.. Още преди
да отговори ищцата, Д. дал тел. на св. В. П. След проведения разговор св. П. е
обяснил, че е разговарял с ТРЗ към затвора – П. и че М. е отишла до
канцеларията на П. и е предоставила телефона за разговор между В. П. и нея.
Поставени й били въпросите, при което служителката ТРЗ е отговорила, че й е
необходимо около половин час, за да представи исканата информация. Малко след това личният телефон на св. П.
иззвънял и заявил, че отива до затвора да види какво са му приготвили.
Свидетелят категорично заявява, че не е провеждал разговор с П.,
като уточнява, че информацията, която му е била необходима, е била изискана с
официално писмо, и му била предоставена след забавяне от 7 дни. Заявява в показанията
си, че по нареждане на министъра на вътрешните работи е извършена проверка за
законност на действията от негова страна и от страна на В. П., резултатът от която е, че всички действия са
законни.
В показанията си св. В. П. сочи, че началникът на РУ – Б. –
св. Д. го помолил да събере нужната информация относно начина за назначаване на
лишени от свобода лица, които имат право да управляват специални автомобили по
повод назначена проверка в РУ. В тази
връзка се е налагало да разговаря със служител ТРЗ на затвора - Белене. Тъй
като не разполагал с номера на мобилния й телефон, Д. набрал от неговия телефон
номера на М.Г. и му дал да разговаря с нея. Свидетелят попитал ищцата има ли
номер на П. Й., при което тя отговорила, че е на етажа и ще разговаря с нея
през нейния телефон. П. разговаряла с В. П. и на молбата да подготви
необходимите документи, заявила, че й е необходимо време – около половин час.
Свидетелят й продиктувал телефонния си номер, на който служителката ТРЗ се
обадила, че е готова с документите, които се намират при К., който към момента
е изпълнявал длъжността началник затвора. При посещението си в затвора
свидетелят заварил в стаята му освен него и П. Й., като тя била помолена от К.
да излезе. Там свидетелят се запознал с всичко необходимо от документите, но не
е взел същите. Категоричен е, че от М.Г. не е вземал никакви документи по
какъвто и да е повод. Според показанията на свидетеля е получавал информация
дори от началника на затвора, било то за досието, за присъди, вкл. и от К.
Свидетелят К. твърди в показанията си, че на 10.07.2018 г. е
получил обаждане от страна на св. Д. след края на работното време. След 17:00
часа Даков му се е обадил и попитал дали е запознат със станало ПТП с лишен от
свобода. К. не бил информиран за такъв случай, и го попитал може ли да провери
в колко часа е напуснал з. Б. автомобилът. Извършил проверка и се чули отново с
Д. и го информирал в колко часа е тръгнал автомобилът от затвора. Установява се
от показанията, че на 11.07.2018 г. св. К. е разговарял с В. П. преди обяд, който
го попитал дали са събрали някакви материали по случая от предишната вечер. По
– късно през деня П. го посетил в кабинета, след обяд. Разговаряли по случая,
като П. го уведомил, че трябва да вземе документация, свързана с лишения от
свобода, който управлявал автомобила. По този повод свидетелят К. разговарял с
началника на затвора и го уведомил за документацията, която трябва да
предоставят, като началникът заявил, че няма против, но е трябва да има писмо,
с което да бъде изискана документацията.
Според показанията, ежеседмично са обменяли информация с РУ –
Белене. Имало е и случаи, в които е получавал обаждане по телефона за лишен от
свобода дали се намира в затвора, коя присъда изтърпява и др.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, които са разпитани
в с.з., които са последователни, логични и непротиворечиви.
Свидетелят Д. е фактически съжител с ищцата, но неговите
показания освен че са последователни и логични, кореспондират с показанията на
останалите свидетели, поради което съдът ги кредитира.
Дисциплинарната отговорност представлява неблагоприятните
последици, които виновното лице следва да понесе за допуснато неизпълнение на
трудово задължение или нарушение на нормите на трудовата дисциплина.
В тежест на ответника е да установи, че дисциплинарното
наказание е законосъобразно наложено – че заповедта е издадена от лице, носител
на работодателската власт, че същата
притежава изискуемите от закона реквизити, че ищецът е извършил
посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е
извършено виновно.
Съдът намира, че процесната заповед №***г. не отговаря на
изискванията на чл. 195 от КТ, тъй като в нея не са конкретно посочени кои
точно разпореждания на работодателя ищцата не е изпълнила.
По делото не е установено по категоричен начин извършването от
страна на ищеца соченото нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в
неизпълнение на законните нареждания на работодателя.
Въпреки носената доказателствена тежест, ответникът не
установи извършването на описаното в заповедта конкретно нарушение на трудовата
дисциплина, което обуславя извод за незаконност на наложеното дисциплинарно
наказание „забележка” и следва да бъде отменена.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразна заповед №***г. на началника на затвора –
Белене, с която на М.Ц.Г., ЕГН**********,***
е наложено дисциплинарно наказание „забележка” .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД гр. Плевен в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: