Районен съд гр.
Левски в публичното съдебно заседание на _двадесет и седми ноември _
Съдебни заседатели:
при участието на
секретаря _В. Димитрова_ и прокурора __, като разгледа
докладваното от съдия Манолова гр. дело № _292_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Д.М.И. ЕГН **********,*** против „****”
ЕООД Л., ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр. ****
В исковата молба се твърди, че ищецът с Договор за възлагане на управление
на ЕООД „***” от 27.01.2015г. е бил назначен за управител на лечебното
заведение за срок от три години. Със
Заявление с вх.№1447/09.12.2016г. до управителя на ответника, ищецът поискал да
бъде освободен от заеманата длъжност преди изтичане срока на договора, съгласно
чл.37, т.2 от Договора за възлагане, освобождаването да стане факт след
изтичане на тримесечното предизвестие. Твърди, че с Решение №226/22.12.2016 г.
на Общински съвет – Левски е гласувано неговото освобождаване и е възложено на
кмета на общината да прекрати сключения между тях договор. Със Заповед
№12/06.01.2017г. на кмета на Община – Левски договорът с ищеца е прекратен,
считано от 10.01.2017г.
Твърди се, че на 10.03.2017г.с новия управител на ответното дружество
ищецът е подписал Договор за спогодба, по силата на която ответникът се задължава
да изплати на ищеца в срок до
31.12.2017г. на равни вноски, с изключение на последната, която се явява
уравнителна, общо дължимата сума от 14 046.46 лв., представляваща неизплатено възнаграждение в размер на 9 759.29 лв. и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 4 287.17 лв.
Твърди се, че поради забавяне на плащанията, с решение на РС – Левски по
гр.д. №744/2017г. ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 3 200 лв. за периода 01.07.2017г.
до 31.10.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на ИМ – 24.10.2017г. до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че и към настоящия момент
сумата не му е изплатена, както и възнагражденията за м.ноември и декември
2017г., които са общо в размер на 2 800 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му
заплати сумата от 2 800 лв., представляващо
неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.11.2017г. до 31.12.2017г.,
обективирани в Договор за спогодба от 10.03.2017г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от подаване на ИМ до окончателното й изплащане.
Моли да бъдат присъдени разноските по делото.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК
е постъпил писмен отговор от страна на ответника, който е изразил становище по допустимостта на предявения
иск,като счита, че предявеният иск би могъл да се приеме за допустим, доколкото
е скрепен с изискуемия по смисъла на чл. 124, ал.1 от ГПК минимум, и като такъв
следва да бъде разгледан по същество.
Счита, че исковата
молба е нередовна, твърденията са неясни и логически противоречиви. Налице е
противоречие между обстоятелствената част на ИМ и нейния петитум. Счита, че са
налице противоречие между правната квалификация на предявения иск и посочените
в него фактически твърдения.
Ако съдът приеме,
че исковата молба е редовна, относно твърдените в нея обстоятелства, изразява
становище, че предявеният иск е неоснователен, поради което го оспорва изцяло
по основание и размер.
Ищецът с
твърдението си, че ответникът е бил осъден да заплати на ищеца сумата от
3 200 лв. за периода 01.07.2017г. до 31.10.2017г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на ИМ – 24.10.2017г. до
окончателното изплащане и ако исковата молба е подадена на 24.10.2017г., то
ответникът счита, че искът е преждевременно предявен. Ответникът счита, че в ИМ
не е конкретизирано за кой период какъв е размерът на претенцията и ответникът
не може да организира защитата си.
Твърди се, че е
налице противоречие в правната квалификация на предявения иск и посочените в
него фактически твърдения.
При облигационен
спор с правна квалификация чл.79 от ЗЗД и петитума на ИМ, то ответникът счита,
че претенцията на ищеца се основава на неизплатени трудови възнаграждения.
Претенцията на ищеца по т.1.1 от договора за спогодба е за неизплатено
възнаграждение по договор за „управление и контрол” на дружеството, а не за
незиплатени трудови възнаграждения.
Ответникът не оспорва, че между страните са съществували търговски
отношения, съгласно които ищецът е бил управител по силата на сключения договор
за възлагане на управлението на Еднолично дружество с ограничена отговорност с
„***” ЕООД.
Оспорва изцяло
като неоснователно твърдението, че за периода от 01.11.2017 г. до 31.12.2017 г.
дружеството дължи на ищеца сумата от 2800 лв., представляваща неизплатени
трудови възнаграждения. Счита, че подобно трудово възнаграждение е можело да се
претендира при условие, че е налице трудово правоотношение, като процесното не
е такова.
Ответното
дружество не се противопоставя да се приемат представените писмени
доказателства с ИМ.
Съдът, като прецени становищата на страните и събраните
по делото доказателства намира, че се установява следната фактическа
обстановка:
Установява се по делото, че с Договор за възлагане на
управление на еднолично дружество с ограничена отговорност от 27.01.2015
г. е възложено на ответника по делото управлението на „***” ЕООД. Договорът за
възлагане на управление е подписан от Кмета на Община Левски и ищеца по
делото за три годишен срок.
Установява се по делото, че ищецът е подал молба за
предсрочно прекратяване на договора на 09.12.2016 г. и е с вх. №1447/9.12.2016
г.
С решение №226 от 22.12.2016 г. на Общински съвет -
Левски е прекратен договорът за възлагане и със същото решение е възложено на Кмета на Община Левски
да прекрати Договора с ищеца по делото.
Установява се по делото, че със Заповед №12
от 06.01.2017 година е прекратен
договора, считано от 10.01.2017 г.
Представен е договор за спогодба от 10.03.2017
година, подписан от ищеца и новия управител на болницата по силата на който страните са се
спогодили за сумата 9759.29 лева съставляваща неизплатено възнаграждение по
договор на управление и контрол и за сумата 4218.17 лева парично обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск на основание чл.23 от Договор за възлагане на
управление на ЕООД, с уговорено плащане на
сумите на девет равни вноски по 1400
лева и десета вноска в размер на 1446.46 лв.
Така
установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени
доказателства.
За изясняване
на обстоятелствата по делото съдът е назначил съдебно икономическа експертиза,
от заключението на която се установява, че неизплатените на ищеца суми за м.
ноември 2017г. са 1400 лв., а за м. декември – 1446.46 лв., или в размер на
2846.46 лв.
Заключението
на вещото лице като компетентно изготвено и неоспорено от страните по делото е
прието от съда.
Съдът е приел, че се касае до
иск, който намира правното си основание в чл.79 от ЗЗД и чл. 141,ал.7 от ТЗ.
С оглед събраните по делото
доказателства съдът приема, че искът е основателен по основание и размер.
От представените по делото от
ищеца писмени доказателства се установява, че между ищеца и ответника е сключен
договор за възлагане на управление, което има мандатен характер. Установява се,
че ответникът не е заплатил на ищеца сумата 2846.46 лева, от които сумата от 1400 лв., дължима за месец 11.2017
година и сумата от 1446.46 лева, дължима за месец
Страните са направили искания за
присъждане на разноски: Ищеца с исковата молба, а ответникът е представил
Списък на разноските.
При този изход на делото следва на
ищеца да се присъдят направените по делото разноски 710,04 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „*** ЕООД, със седалище и адрес
на управление гр.*** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.И. *** сумата 2800 (две хиляди и осемстотин) лева,
представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.11.2017 г.
до 31.12.2017 година, обективирани в Договор за спогодба от 10.03.2017 година,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 25.04.2018г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА „ *** ЕООД, със седалище и адрес
на управление гр.*** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.И. *** направените по делото разноски в размер на 717,04 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред ПлОС в двуседмичен срок от
съобщението му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: