гр. ЛЕВСКИ, _19.12._
Районен
съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _деветнадесети ноември _
при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _310_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
В
Районен съд гр.Л.е
постъпила искова молба
от **********, срещу А.И.Д., в която се твърди, че в РС-Л. срещу А.Д. е подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу А.И.Д..***
е издал исканата заповед, срещу която в рамките на предвидения от законодателя
срок е постъпило възражение от страна на длъжника, поради което е предявен
настоящият иск.
Твърди се, че на 27.12.2014 г. между
страните е сключен Договор за далекосъобщителни услуги, че ответникът е
потребил, но не заплатил далекосъобщителна услуга, за което са издадени фактури
от 27.12.2014 г., от 12.03.2015 г., от 14.04.2015 г. и от 21.08.2015 г. за
конкретно посочени отчетни периоди, че длъжникът не е изпълнил задълженията си
по посочените фактури по договор М 4360018, поради което му е начислена и
съответна неустойка за предсрочност на
Договора за далекосъобщителни услуги и се претендира и мораторна лихва за
забава, начислена върху главницата в размер на 25,59 лв. за периода от 30.04.2015
г. до 18.12.2017 г.
Моли се съда да постанови решение, с
което да приеме за установено по отношение на А.И.Д., че по отношение на него
съществува изискуемо вземане на ищеца ******** в размер на 731,92 лв., от които 706,33 лв. главница, представляваща
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка по Договор за
далекосъобщителни услуги, както и мораторна лихва в размер на 25,59 лв.
Претендират се и направените деловодни
разноски.
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК
назначеният особен представител на ответника е депозирал отговор, с който е
оспорил предявения иск като неоснователен и недоказан.
По отношение размера на неустойката е
изразено становище, че следва да бъде приложен чл.92, ал.2 от ЗЗД и съдът да намали
размера й като прекомерна, тъй като основното задължение е 95,64 лв., а
неустойката от 610,69 лв. е повече от 6 пъти по-голяма, т.е. същата е не само
прекомерна, но и противоречаща на всички принципи на договорите, както и на
справедливостта.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 21/2018 г. на
РС Л. е, че в РС Л. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение против
ответника.
Срещу издадената заповед за изпълнение в РС Л. е постъпило
възражение от посочения длъжник и в дадения от съда срок, заявителят е предявил
настоящия иск.
Видно от представените по делото писмени доказателства е, че
между страните по делото действително са съществували твърдените в исковата
молба договорни отношения, по силата на които ищцовото дружество е предоставило
на ответника мобилни услуги. Към доказателствата по делото са представени
посочените в исковата молба фактури, издадени на ответника за доставените му
услуги за посочените периоди.
В тежест на ответника е да докаже плащането на доставените му
услуги. Същият, обаче не е представил доказателства в тази насока. Ответникът
няма и твърдения да е извършил плащания.
Видно от отговора на исковата молба и от изразеното становище
в молбата-становище на ищцовата страна във връзка с отговора на исковата молба
е че спорния между страните въпрос е относно дължимостта на неустойката. С
допълнителната молба-становище – представена преди първото по делото съдебно
заседание ищцовата страна е уточнила, че е постигнато споразумение между
мобилния оператор и Комисия за защита на потребителите, съгласно което
дължимата се от абонатите на дружеството неустойка при предсрочно прекратяване
на договорите следва да бъде в размер на три стандартни за съответната ползвана
програма месечни абонаментни такси, поради което е заявено, че ако съдът
прецени претенцията на ищеца за неустойка като прекомерна, се прави искане да
се присъди сума за неустойка съгласно договореното между мобилния оператор и
Комисия за защита на потребителите, а именно сумата от 87,24 лв. – представляваща 3 месечни
абонаментни такси от по 29,08 лв. След направеното уточнение с постъпилата
молба-становище, процесуалният представител на ответника е изразил становище,
че предявеният иск за неустойка следва да бъде уважен до размера на сумата от 87,24
лв.
При това положение, съдът приема, че предявеният иск е
основателен и доказан в пълен размер за претендираната главница, а за
претендираната неустойка до размера на сумата от 87,24 лв. и като такъв следва
да бъде уважен. За разликата над сумата от 87,24 лв. до претендирана неустойка
общо в размер на 910,69 лв. предявеният иск следва да бъде отхвърлен, тъй като
неустойката в този размер е прекомерно голяма и съдът счита, че същата следва
да бъде намалена до посочения по-горе размер от 87,24 лв.
При този изход на делото следва да бъде осъден ответникът да
заплати направените деловодни разноски от ищцовото дружество, както в
заповедното производство, така и в настоящото производство – общо в размер на 710
лв., от които сумата от 25 лв. заплатена д.т. в заповедното производство,
адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв. в заповедното производство, сумата
от 25 лв. заплатена д.т. в настоящото производство, сумата от 180 лв.
адвокатско възнаграждение в настоящото производство, както и сумата от 300 лв.
внесена като депозит за възнаграждение на назначения особен представител.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на ******************** /с ПРЕДХОДНО наименование ***************/,
със седалище и адрес на управление: *************** и А.И.Д.,
с ЕГН **********,***, че А.И.Д. дължи
на *************, /със сочени по-горе данни/ сумата от 95,64 лв. – главница за предоставени и незаплатени
далекосъобщителни услуги за периода от 09.02.2015 г. до 08.04.2015 г. по
договор за дълекосъобщителни услуги с № М 4360018/27.12.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 05.01.2018 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до
окончателното й изплащане, както и
сумата от 87,24 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
номер № М 4360018/27.12.2014 г..
За разликата над сумата
от 87,24 лв. до първоначално предявената сума от 610,69
лв. за неустойка ОТХВЪРЛЯ предявеният иск като неоснователен.
ОСЪЖДА А.И.Д. /със сочени по-горе данни/
да заплати на **************** /със сочени по-горе данни/, направените
деловодни разноски в настоящото и заповедното производство общо в размер на 710
лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Плевен в двуседмичен срок от връчване
на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: