РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _09.03._ 2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _тринадесети февруари_ 2012 г. в състав:

 

                       Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                                Съдебни заседатели:

                                                       Членове:

 

при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № ­­_780_ по описа  за _2011_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор на 04.04.2008 г., по силата на който Ю.А. е получил държавна помощ за закупуване на фураж сума в размер на 900 лв. за изхранване на 3 броя крави срещу задължението да запази и поддържа постоянен наличния брой декларирани животни в продължение на две години. Твърди се, че сумата е преведена по сметка на ответника на 14.07.2008 г., че земеделския производител се е задължил да подновява и поддържа по време на действие на договора регистрацията си като земеделски производител, а неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция, изразяваща се в задължението на земеделския производител да възстанови на фонда получените средства по договора, ведно със законната лихва от датата на получаването им.

          Твърди се, че Ю.А. не е имал регистрация като земеделски производител за 2010 г., т.е. не е изпълнил задължението си да подновява и поддържа по време на действие на договора – до 04.04.2010 г.  регистрацията си като земеделски производител, поради което следва да възстанови на ДФ „Земеделие” получените средства по договора, ведно със законната лихва от датата на получаването им.

Твърди се, че на ответника е изпратена покана за доброволно издължаване на сумите, че в дадения му с поканата срок, той не е сторил това, поради което ищецът е предприел действия за принудително събиране на вземането си, като е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, че по ч.гр.д. 595/2010 г. на РС Левски е издадена заповед за изпълнение, срещу която Ю.А. е възразил.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено на основание чл. 422 от ГПК вземането на ДФ „Земеделение” по отношение на Ю.А. за сумата от 1135,84 лв., от която сумата от 900 лв. представляваща главница, а сумата от 235,84 лв. – представляваща лихва върху главницата от 18.07.2008 г. до 30.08.2010 г.; за законната лихва върху главницата, считано от 31.08.2008 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за направените деловодни разноски в заповедното производство. Претендират се разноските и по настоящото дело.

В дадения от съда срок, ответникът е представил отговор на исковата молба, в който признава, че с ищеца са сключили приложения към исковата молба договор и че за 2010 г. не е имал регистрация по наредба № 3/29.01.1999 г., но заявява, че не е подновил регистрацията си по обективни причини, изразяващи се в сериозно заболяване, което води до невъзможност да отглежда животните, предмет на договора.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявеният иск и да му присъди направените деловодни разноски.  

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          Видно от представения договор № 15133528 е, че на 04.04.2008 г. в гр. София между Държавен фонд „Земеделие” и Ю.А. *** е сключен договор за предоставяне на помощ де минимис за закупуване на фураж за изхранване на животни млечно направление по смисъла на Регламент /ЕО/ № 1535/2007 г. на Комисията от 20.12.2007 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за Европейската Общност към помощите де минимис в сектора на производството на селскостопански продукти. Съгласно договора ДФ „Земеделие” е предоставило държавна помощ на Ю.А. за закупуване на фураж за 4 броя животни – крави – общо сумата от 1197 лв., срещу задължението земеделският производител да запази и поддържа постоянен наличния брой декларирани животни в продължение на две години за крави и биволици и в продължение на една година за овце и кози. Ю.А. се е задължил също така да подновява и поддържа по време на действие на договора регистрацията си като земеделски производител.

          С договора е предвидена и отговорност при намаление на задължителните за запазване бройки животни без доказани обективни причини след получаване на субсидията, както и при неизпълнение на задълженията по т. 3 от договора, включително и за неподновяване и поддържане на регистрацията като земеделски производител. Предвидената отговорност за неизпълнение на задълженията по договора е връщане на получените средства по договора, ведно със законната лихва от датата на получаването им.

          Към исковата молба е представено заявление до директора на ОД „З” гр. Плевен, с което от ДФ „Земеделение” на 20.V.2010 г. е поискано да се предостави информация дали поименно посочени лица /измежду които и ответника/ са подновили регистрация като земеделски производители по Наредба № 3 за 2010 г.. В отговор на подаденото заявление е представено писмо от Директора на ОД на ДФЗ гр. Плевен – л. 14-16, от което се установява, че Ю.А. не е подновил регистрацията си като земеделски производител за 2010 г.

          Съгласно предвидената отговорност с договора за неподновяване на регистрацията като земеделски производител, ищецът е пристъпил към реализиране отговорността на ответника.

          В подкрепа на твърденията си, че по обективни причини не е изпълнил задължението си за подновяване на регистрацията като земеделски производител, Ю.А. е представил медицински документи за настъпило влошаване на здравословното му състояние. По искане на ответника е назначена съдебно-медицинска експертиза за установяване дали заболяванията, описани в представената от него медицинска документация, затрудняват движенията на тялото му и извършването на физически труд, свързан с грижи за животните, предмет на договора застрашава ли здравето и живота му. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че през 2009 г. на  Ю.А. е проведено медицинско лечение, на заболяване, което е довело до нарушено движение, изтръпване на дясната ръка и невъзможност да упражнява физически труд, че необходимостта от лечение е постоянно, че не може да упражнява физически труд, особено натоварване на дясната ръка, което е налице за винаги, както и че грижата за животни е свързана именно с упражняването на такъв физически труд.

          Видно от медицинската документация и заключението на вещото лице е, че Ю.А. е лекуван през м. март и април 2009 г. – т.е. около една година след сключване на договора, за неизпълнение на който се търси отговорност от А.. Към момента на сключване на договора за А. не е било известно, че в определен момент след сключването му, здравословното му състояние ще се влоши, до степен, при която ще му е невъзможно да изпълнява дейност по отглеждането на животни. Неизпълнението на договора практически е станало невъзможно поради възникване на заболяване след сключване на договора, което е довело до невъзможността на ответника да отглежда животни, а оттам и до невъзможност да поднови регистрацията си като земеделски производител, по причина, която не може да му се вмени във вина, поради което и предвид разпоредбата на чл. 81 ал.1 от ЗЗД същият следва да бъде освободен от отговорност.

          При това положение, следва предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответника направените деловодни разноски общо в размер на 240 лв. съгласно представения списък на разноските.

          Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

          ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от Държавен фонд „Земеделие”, гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 136, представлявано от Р.П. – изпълнителен директор против Ю.А., с ЕГН ********** ***, с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че към 31.08.2010 г. ДФ „Земеделие” има изискуемо вземание срещу Ю.А. за сумата от 1135,84 лв., от която главница от 900 лв., сумата от 235,94 лв. – лихва върху главницата от 18.07.2008 г. до 30.08.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 31.08.2008 г. до окончателното изплащане на вземането.

          ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ” със сочени по-горе данни да заплати на Ю.А. със сочени по-горе данни направените деловодни разноски в размер на 240 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: