РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _22.06._ 2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _четвърти юни_ 2012 г. в състав:

 

                       Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                                Съдебни заседатели:

                                                       Членове:

 

при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № ­­_123_ по описа  за _2012_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за услуга, по силата на който ищцовото дружеството, в качеството си на изпълнител е извършил услуга, представляваща проверка и оценка на системата за управление на качеството на ответника, според стандарта БДС EN ISO 9001, за която услуга ответникът, в качеството му на възложител се е задължил да плати определена цена, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си по договора, а ответника не му е изплатил дължимите суми. Твърди се, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК, срещу която заповед е подадено възражение, поради което в законовия срок ищцовото дружество е подало настоящата искова молба. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено вземането на ищцовото дружество по отношение на ответното дружество за сумата от 704,10 лв., представляваща главница по фактура № 0000004807/09.03.2010 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на главницата, както и сумата 117,90 лв. лихва върху главницата, считано от 10.03.2010 г. датата на която задължението е станало изискуемо до 21.10.2011 г.

Претендират се направените разноски и по настоящото дело.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника. Същият е изразил  становище по предявения иск, като заявява, че по отношение на главницата предявения иск е основателен, а по отношение на лихвата заявява, че не дължи такава, тъй като ищцовото дружество не е изпълнило задължението си да му предостави фактура за извършената услуга, което е и причината за неплащане на главницата и поради което, счита че вземането не е станало изискуемо. Счита, че не дължи и разноски, тъй като с поведението си не е станал причина за завеждане на делото.

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          В съдебно заседание е постъпила молба от ищцовото дружество, в която се заявява, че ответникът е заплатил главницата, лихвата и разноските по заповедното производство, поради което се претендира, същия да бъде осъден да заплати на ответника само направените разноски в настоящото производство.

          Видно от представеното по делото заключение на вещото лице е, че ответникът е дължал сумите по издадената заповед за изпълнение и същият ги е заплатил след завеждане на настоящото производство.

          Предвид направеното признание на ищеца, че е получил дължимите му се суми, което съответства и на констатацията на вещото лице по приетата от съда съдебно-счетоводна експертиза, съдът приема, че следва предявеният иск за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено. Следва обаче да бъде уважено искането за присъждане на направените деловодни разноски в настоящото производство, тъй като видно от доказателствата по делото е, че ответникът е извършил дължимите плащания едва след завеждане на настоящото производство и същия като станал повод за завеждане на делото дължи направените разноски по същото.

          Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за приемане за установено вземането на „Т.” ЕООД със седалище и адрес на управление  ***, представлявано от управителя С.В. по отношение на „П.”ЕООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П.Г. за сумата от 704,10 лв., представляваща главница по фактура № 0000004807/09.03.2010 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на главницата, както и сумата 117,90 лв. лихва върху главницата, считано от 10.03.2010 г. датата на която задължението е станало изискуемо до 21.10.2011 г., тъй като дължимите към момента на издаване на заповедта за изпълнение суми са платени в хода на настоящото производство.

ОСЪЖДА „П.”ЕООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П.Г. да заплати на „Т.” ЕООД със седалище и адрес на управление  ***, представлявано от управителя С.В. направените деловодни разноски по настоящото производство в размер на 283 лв.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: