гр. ЛЕВСКИ, _29.06._
Левченски
районен съд в публичното съдебно заседание на _осемнадесети юни_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _124_ по описа за _2012_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422
ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че със заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК издадена по ч.гр.д.
734/2011 г. по описа на РС Левски, съдът е уважил подаденото от ищцовото
дружество заявление и е разпоредил в условията на солидарност ответниците да
заплатят на Банката сумата от 15 120,82 лв. неизпълнено задължение по
договор за кредит „Експресо” * от 25.02.2008 г., ведно със законната лихва
върху неплатената главница, сумата от 3 046,46 лв. договорна лихва , както
и разноските по делото. Твърди се, че
срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от ответниците,
поради което ищцовото дружество е предявило настоящия иск. Твърди се, че
вземането на ищцовото дружество произтича от договор за банков кредит –
конкретизиран по-горе, сключен между Банката и A.A., като кредитополучател и С.Д.
като поръчител, с който договор е предоставен кредит в размер на 17 800
лв., а кредитополучателят се е задължил да върне предоставената сума, ведно с
дължимите лихви, такси и застраховки към кредита, на 84 равни ежемесечни
вноски, всяка от които в размер на 33,61 лв. е падеж – всяко 25-то число на
всеки месец, считано от 25.03.2008 г., съгласно погасителен план. Твърди се, че
банката е изпълнила своето задължение по договора, като е предоставила по
разплащателната сметка на кредитополучателя договорената сума, че на 25.08.2009
г., когато настъпил падежът на 18-тата вноска по погасителния план, по
разплащателната сметка на кредитополучателя не е имало достатъчно наличност,
поради което главницата на вноската е
останала частично неплатена, че не е последвало захранване на сметката и
просрочени са останали и главниците на последващите погасителни вноски до 27-та
включително. Предвид продължителното неплащане, на 11.06.2010 г. банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем, че към тази дата дължимата и неплатена
главница по кредита е била в общ размер на 15 420,82 лв., че едва след
тази дата са последвали нерегулярни плащания за погасяване на задължението,
поради което главницата била намалена с две вноски, съответно в размер на 200 и
100 лева. И останало дължима главница в размер на 15 120,82 лв.
Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответниците, в условията на солидарност дължат на ищцовото
дружество сумата от 15 120,82 лв., неизпълнено задължение по договор за
кредит „Експресо” * от 25.02.2008 г., ведно със законната лихва върху
неплатената главница, считано от 14.10.2010 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 3 046,46 лв. – договорна лихва за периода от
25.08.2009 г. до 13.10.2011 г., а също и 363,35 лв. разноски по ч.гр.д.
Претендират се направените деловодни разноски и по настоящото дело.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от страна на ответниците и е изразено становище по предявения иск.
Твърди се, че исковата молба е
недопустима, защото е насочена срещу нелегитимен ответник, тъй като се прави
възражение за нищожност на процесния договор за кредит, като сключен в
условията на привидност и липса на съгласие. Твърди се, че исковата молба е и
неоснователна, тъй като не е налице едно годно, изискуемо и ликвидно
задължение, чието изпълнение да се търси по съдебен ред. Твърди се, че не е
настъпила твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост, поради това, че не е
налице просрочие на вноска в размер на 90 дни.
Твърди се, че предявеният иск е и недоказан. Моли се съда да постанови
решение, с което да прогласи нищожността на процесния договор за потребителски
кредит и да отхвърли предявения иск като неоснователен, тъй като се базира на
нищожен договор.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от представеният по делото
договор за кредит „Експресо” № *, сключен между страните е, че на ответниците е
предоставен кредит в размер на 17800 лв., със срок на издължаване 84 месеца –
на равни месечни вноски. Представен е и погасителния план на кредита, който
представлява неразделна част от договора.
От представеното по заповедното производство /приложено към
настоящото дело/ извлечение от банковите сметки на ответниците се установява,
че датата на последното плащане по кредита е 25.07.2009 г., че първото
просрочие е 25.08.2009 г., а датата на отнасяне в изискуемост на кредита е
11.06.2010 г.
Видно от представения договор е, че в част ІІ, член 10 ал.2
от договора е предвидено вземането на банката за възстановяване на целия кредит
да стане предсрочно изискуемо при възникване на просрочено плащане на задължение
по договора със забава над 90 дни. Както бе посочено по-горе на 25.07.2009 г. е
извършено последното плащане по кредита. Следващата вноска е следвало да бъде
внесена на 25.08.2009 г., но тогава и след тази дата няма постъпили плащания.
При това положение, съдът приема, че към датата на отнасяне на кредита в
предсрочна изискуемост – 11.06.2010 г. действително е било налице неплащане на
повече от една месечна вноска и забавата е повече от 90 дни /касае се за
неплащания за период от 11 месеца/.
Тези изводи са направени и от назначеното вещо лице по
съдебно-счетоводната експертиза. Вещото лице е определило, че размера на
останалата дължима главница по кредита е
15 120,82 лв., а размера на дължимата договорна лихва по кредита за
посочения период е 3046,46 лв.
Заключението на съдебно-счетоводната експертиза е прието от съда. Същото
е компетентно изготвено и не е оспорено от страните по делото.
Ответниците,
въпреки направените оспорвания в отговора на исковата молба не са представили
каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията си.
Предвид
събраните доказателства по делото, съдът приема, че предявеният иск е
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
При
този изход на делото, следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят направените
деловодни разноски по настоящото дело в размер на 1376,85 лв., от които сумата
от 363,35 лв. заплатени като д.т. при завеждане на настоящото дело, сумата от
813,35 лв. Представляваща минимален размер на адвокатските възнаграждения,
която се дължи като юрисконсултско възнаграждение и сумата от 200 лв. Заплатена
за възнаграждение на назначеното по делото вещо лице.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
НА
ОСНОВАНИЕ чл. 422 ал.1 от ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ВЗЕМАНЕТО на „СОСИЕТЕ
ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК” АД със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 92, вписано в
търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК 813071350, по
отношение на A.A. ***, ЕГН ********** и по отношение на С.Д. ***,
с ЕГН **********, които дължат солидарно
сумата от 15120,82 лв.- главница представляваща неизплатени задължения
по обявен за предсрочно изискуем договор за кредит „Експресо” № * от 25.02.2008
г., сумата
от 3046,46 лв. – лихва за
периода от 25.08.2009 г. до 13.10.2011 г., както и законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението – 14.10.2011 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
A.A. със сочена по-горе самоличност и С.Д. със сочена по-горе
самоличност да заплатЯТ на „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК”АД гр. Варна със
сочени по-горе данни, направените деловодни разноски по
настоящото дело в размер на 1376,85 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване
на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: