гр. ЛЕВСКИ, _06.07._
Левченски
районен съд в публичното съдебно заседание на _двадесет и пети юни_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _155_ по описа за _2012_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422
ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по ч.гр.д. 1047/2011 г. по описа
на РС Левски, съдът е уважил подаденото от ищеца заявление и е разпоредил ответника да заплати
на ищеца сумата от 884,16 лв., законната
лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението до окончателното й
изплащане, сумата от 490,40 лв. лихва за забава за периода посочен в
заявлението, както и направените деловодни разноски в размер на 277,03 лв.
Твърди се, че длъжникът е депозирал възражение по делото, поради което е
предявен настоящия иск за установяване на вземането на заявителя. Твърди се, че
дължимата сума е за извършен превод на документи на английски език по поръчка
на ответника, като за извършеният превод, ответникът е следвало да заплати
сумата от 884,16 лв., за което е съставена данъчна фактура. Твърди се, че
многократно ответника е канен да заплати сумата, но до момента на депозиране на
исковата молба, плащане не е настъпило.
Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответника дължи на ищеца сумите посочени в заявлението за
издаване на заповед – конкретизирани и по-горе – по вид и размер. Претендира и
направените деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от страна на ответника, който не изразил становище по предявения иск,
не е представил доказателства и не е направил доказателствени искания.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от представата по делото фактура
е, че ищцовото дружество е извършило превод на документи на английски език, за
което е фактурирало като дължима сума от ответника ЕТ „С.” 884,16 лв. Фактурата
е издадена на 02.07.2007 г. и в нея е посочен начин на плащане – с платежно
нареждане и изписан номера на банковата сметка, по която да се преведе
дължимата сума.
Представената фактура не е оспорена от
ответника и съдът приема, че от същата се установява, че между страните е
сключен договор за изработка, по силата на който ищцовото дружество се е
задължило да извърши превод на документи на английски език, а ответника се е
задължи да заплати уговореното възнаграждение.
Какъв е размера на уговореното задължение се установява от представената
и неоспорена от ответника фактура.
На ответника е указано, че в негова
тежест е да представи доказателства, в случай на извършени плащания. Такива не
са представени. Не са направени и каквито и да било възражения във връзка със
сключения между страните договор.
Предвид
представените доказателства, съдът приема, че по делото по един несъмнен и
категоричен начин са установени договорните задължения на страните, както и
неизпълнението на ответника да заплати дължимото възнаграждение за извършения
превод от страна на ищеца. По отношение на претендираната лихва - по делото
отново няма оспорване на посочената от ищеца сума и вещо лице за изчисляване на
същата не е назначавано. Поради горното, съдът приема, че предявеният иск е
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
При
този изход на делото, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото
дружество направените деловодни разноски по настоящото дело в размер на 277,49
лв., от които сумата от 27,49 лв. заплатена като д.т. при завеждане на
настоящото дело и сумата от 250 лв. представляваща дължимото адвокатско
възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
НА
ОСНОВАНИЕ чл. 422 ал.1 от ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ВЗЕМАНЕТО на „Л.” ООД
със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя си М. Ц. –
Л., с ЕИК *, по отношение на ЕТ „С.” с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: ***, представляван от С.Д., който дължи сумата от 884,12 лв.- главница представляваща
неизплатено задължение по фактура № 0000001452/02.07.2007 г., сумата
от 490,40 лв. – лихва за периода
от 03.07.2007 г. до 19.12.2011 г., както и законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението – 27.12.2011 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА
ЕТ „С.” *** със сочени по-горе данни да заплати на „Л.” ООД *** със сочени
по-горе данни, направените деловодни разноски по настоящото дело в размер на 277,49
лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване
на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: