РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _06.07._ 2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _двадесет и пети юни_ 2012 г. в състав:

 

                       Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                                Съдебни заседатели:

                                                       Членове:

 

при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № ­­_155_ по описа  за _2012_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по ч.гр.д. 1047/2011 г. по описа на РС Левски, съдът е уважил подаденото от ищеца  заявление и е разпоредил ответника да заплати на ищеца сумата от 884,16 лв.,  законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението до окончателното й изплащане, сумата от 490,40 лв. лихва за забава за периода посочен в заявлението, както и направените деловодни разноски в размер на 277,03 лв. Твърди се, че длъжникът е депозирал възражение по делото, поради което е предявен настоящия иск за установяване на вземането на заявителя. Твърди се, че дължимата сума е за извършен превод на документи на английски език по поръчка на ответника, като за извършеният превод, ответникът е следвало да заплати сумата от 884,16 лв., за което е съставена данъчна фактура. Твърди се, че многократно ответника е канен да заплати сумата, но до момента на депозиране на исковата молба, плащане не е настъпило.

Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответника дължи на ищеца сумите посочени в заявлението за издаване на заповед – конкретизирани и по-горе – по вид и размер. Претендира и направените деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника, който не изразил становище по предявения иск, не е представил доказателства и не е направил доказателствени искания.

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          Видно от представата по делото фактура е, че ищцовото дружество е извършило превод на документи на английски език, за което е фактурирало като дължима сума от ответника ЕТ „С.” 884,16 лв. Фактурата е издадена на 02.07.2007 г. и в нея е посочен начин на плащане – с платежно нареждане и изписан номера на банковата сметка, по която да се преведе дължимата сума.

          Представената фактура не е оспорена от ответника и съдът приема, че от същата се установява, че между страните е сключен договор за изработка, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да извърши превод на документи на английски език, а ответника се е задължи да заплати уговореното възнаграждение.  Какъв е размера на уговореното задължение се установява от представената и неоспорена от ответника фактура.

          На ответника е указано, че в негова тежест е да представи доказателства, в случай на извършени плащания. Такива не са представени. Не са направени и каквито и да било възражения във връзка със сключения между страните договор.

Предвид представените доказателства, съдът приема, че по делото по един несъмнен и категоричен начин са установени договорните задължения на страните, както и неизпълнението на ответника да заплати дължимото възнаграждение за извършения превод от страна на ищеца. По отношение на претендираната лихва - по делото отново няма оспорване на посочената от ищеца сума и вещо лице за изчисляване на същата не е назначавано. Поради горното, съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

          При този изход на делото, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество направените деловодни разноски по настоящото дело в размер на 277,49 лв., от които сумата от 27,49 лв. заплатена като д.т. при завеждане на настоящото дело и сумата от 250 лв. представляваща дължимото адвокатско възнаграждение.

          Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

          НА ОСНОВАНИЕ чл. 422 ал.1 от ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ВЗЕМАНЕТО на „Л.” ООД  със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя си М. Ц. – Л., с ЕИК *, по отношение на ЕТ „С.” с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: ***, представляван от С.Д., който дължи сумата от 884,12 лв.- главница представляваща неизплатено задължение по фактура № 0000001452/02.07.2007 г., сумата от 490,40 лв. – лихва  за периода от 03.07.2007 г. до 19.12.2011 г., както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението – 27.12.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.

          ОСЪЖДА ЕТ „С.” *** със сочени по-горе данни да заплати на „Л.” ООД *** със сочени по-горе данни, направените деловодни разноски по настоящото дело в размер на 277,49 лв.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: