РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _28.06._ 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _двадесет и осми май_ 2012 г. в състав:

Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _171_ по описа за _2012_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по ч.гр.д. 83/2012 г. по описа на РС Левски, съдът е уважил подаденото от ищеца заявление и е разпоредил ответника да заплати на ищеца сумата от 2300 лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане на стойност на закупени от А. две крави и две телена на обща стойност 3000 лв. Твърди се, че А. е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което е заведен настоящия иск.

Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 2300 лв. – неплатен остатък от стойността на закупените от А. животни, както и сумата от 820 лв. лихва върху главницата, считано от 12.08.2009 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и на законната лихва от тази дата, до окончателното изплащане на сумата.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника, който е заявил, че е останало да дължи на ищеца само сумата от 680 лв., като разликата над тази сума, до търсените 3000 лв. е изплатил напълно на ищеца.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

В съдебно заседание са разпитани трима свидетели, от показанията на които се установява, че действително между страните е сключен договор за покупко-продажба на посочените в исковата молба животни, като продажната цена на животните е в размер на 3000 лв. Свидетелите са видели предаването на животните от ищеца и тяхното получаване от ответника, чули са, че продажната цена на същите е в размер на 3000 лв., но не са видели, нито пък чули или разбрали ответника да заплаща дължимата за животните суми на ищеца.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Ж.И. – съпруга на ищеца се установява, че действително ответникът в по-късен момент е предал на ищеца 1 брой кобила за 500 лв. и едно магаре за 200 лв., което обстоятелство съвпада както с твърденията на ищеца, така и със заявеното от ответника. Тази свидетелка, макар и съпруга на ищеца дава правдиви показания. Същата освен факти изгодни за нейния съпруг, признава и факти от които черпи права ответника.

Предвид свидетелските показания, съдът приема, че действително за част от уговорената цена за продажбата на животните ищецът е получил други животни – на обща стойност в размер на 700 лв., поради което е останала общо дължима сума по договора сключен между страните в размер на 2300 лв.

Ответникът не е представил каквито и да било доказателства за заплащане на дължимите суми като продажна цена на закупените животни – две крави и две телета, поради което предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

По отношение на претендираната лихва, съдът приема, че следва да бъде присъдена законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението. За претендираната лихва до тази дата /претендирана в размер на 800 лв./ по делото няма представени каквито и да било доказателства.

При този изход на делото, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 312 лв., от които сумата от 250 лв. заплатена като възнаграждение за един адвокат и сумата от 62 лв. внесена като д.т. по настоящото дело.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

НА ОСНОВАНИЕ чл. 422 ал.1 от ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на Ю.И. ***, ЕГН ********** по отношение на Б.А. с ЕГН ********** ***, съгласно което Б.А. дължи на Ю.И.: сумата от 2300 лв.- главница представляваща продажна цена на 4 броя животни /две крави и две телета/, по сключен договор за покупко-продажба на 12.08.2009 г., както и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.02.2012 г. до окончателното изплащане на главницата.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за претендираната лихва в размер на 800 лв. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение като недоказан.

ОСЪЖДА Б.А. със сочена по-горе самоличност да заплати на Ю.И. със сочена по-горе самоличност направените деловодни разноски по настоящото дело в размер на 312 лв..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: