гр. ЛЕВСКИ, _07.10._ 2011 г.
Левченски
районен съд в публичното съдебно заседание на _четиринадесети септември_ 2011 г. в състав:
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _И.П._ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _549_ по описа за _2011_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е установителен иск с правно
основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че между
страните е сключен договор за лизинг, че ищцовото дружество е предоставило на А.А.
при условията на финансовообвързан лизинг лек автомобил форд * с рег. № *, за
което е съставен приемателно-предавателен протокол от 20.06.2006 г., че А.А. се
е задължила да заплаща при условията и сроковете на поръчката за доставка и
договора определените лизингови вноски, а именно начална вноска в размер на
1209 евро без ДДС, 47 месечни вноски в размер на 268,78 евро без ДДС, дължими
до 10-то число на текущия месец, като заплащането е следвало да се извършва в
левовата им равностойност в деня на плащане. Твърди се, че ответницата не е
спазила договорното си задължение за изплащане на лизинговите вноски в срок и е
нарушила разпоредбите на чл. 9 и чл. 32 от лизинговия договор, поради което
дължи неустойка за забава съгласно
договора. Твърди се също така, че ответницата дължи и заплащане на суми
свързани с ползването на автомобила – застраховки, данъци и такси, както и
неустойка за предсрочно прекратяване на договора.
Твърди се, че въз основа на подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК А.А. е осъдена да заплати исковите суми,
но същата в законоустановения срок е подала възражение срещу издадената заповед
за изпълнение.
Моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено вземането на ищцовото дружество по
отношение на ответницата, а именно, че ответницата дължи на ищцовото дружество
по договор за отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг
от 09.06.2006 г. сумата от 19 650,70 лв., представляваща: вземане за
неустойка за забава в размер на 16 609,70 лв., вземане за платена застраховка
„Каско” в размер на 290 лв., вземане за данък МПС за 2009 и 2010 г. в размер на
72,80 лв.и вземане от неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 2678,20
лв.; както и лихва в размер на законния лихвен процент от момента на подаване
на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до изплащане на
задължението. Претендира и направените деловодни разноски.
Ответницата е представила отговор на исковата молба, в който е
изразила становище, че предявеният иск е неоснователен и като такъв моли да
бъде отхвърлен. Моли да й бъдат присъдени и направените деловодни разноски.
Твърди, че МПС-то предмет на договора за лизинг е върнато на
ищеца с приемо-предавателен протокол на 05.02.2010 г., без да е била увредена
по някакъв начин. Твърди, че вещта не е намалила стойността си, както и че
ищецът е получил плащания в размер на около 21 000 лв. – вноски във връзка
с бъдещо, но неосъществено придобиване на МПС-то. Счита, че с претенцията си
ищецът цели неоснователно да се обогати за нейна сметка.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от представеният по делото
договор за отдаване на автомобили при условия на финансовообвързан лизинг е, че
на 09.06.2006 г. е сключен между страните договор, с който страните са уговорили
подробно предмета на договора, срока, лизинговите вноски и дължимите плащания,
както и всички условия, касаещи застраховки, предаване на автомобила,
преминаване на риска, уговорили са подробно правата и задълженията на всяка
една от страните, условията и срока за прехвърляне собствеността на автомобила,
както и отговорността за неизпълнение на договора. Предвидили са и съответните
санкции за неизпълнението му.
С цитирания по-горе договор ищцовото
дружество се е задължило да предостави на А.А. фабрично нов автомобил,
предварително избран и поръчан от А., в качеството и на лизингополучател. Между
страните не се спори, че ответницата е
получила от ищцовото дружество избрания от нея автомобил, а и за това е
представено писмено доказателство – приемателно-предавателен протокол –
приложен на л. 23 от делото. Към делото е представена и подписаната от страните
поръчка / л. 25/. Видно от поръчката е, че в чл. 2 от същата ответницата се е
задължила да заплаща при условията и сроковете на поръчката за доставка и
договора, определените лизингови вноски, включващи начална вноска в размер на
1209 евро без ДДС И 47 месечни вноски в размер на 268,78 евро без ДДС, дължими
до 10-то число на текущия месец, като заплащането на дължимите суми съгласно
договора е следвало да се извършва в левовата им равностойност.
По делото са представени копия от
писма изпращани до ответницата, с които е уведомявана същата за дължими суми по
сключения между страните договор.
Ответницата не е представила каквито и да било доказателства
за извършени плащания на дължимите лизингови вноски за периода след месец юли 2008 г. и на
дължимите застраховки и данък МПС за 2009 и 2010 г.
Предвид трайното неизпълнение на задължението за изплащането
на дължимите суми по договора за лизинг ищецът
е прекратил едностранно лизинговия
договор след изпращане на посочените по-горе уведомителни писма до ответницата.
Поради прекратяване на договора по вина на ответницата и
съгласно чл. 66 от договора, ищцовата страна е начислила и неустойка в размер
на пет лизингови вноски – общо сумата от 2678,20 лв. И тази сума няма данни
ответницата да е заплатила на ищцовата страна.
Във връзка с твърдението на ответницата, че със знанието и
съгласието на ищцовото дружество е предоставила автомобила на друго лице, което
не е платило лизинговите вноски и за
което тя не е знаела, съдът приема, че същото не я освобождава от задълженията
по лизинговия договор. Нещо повече съгласно разпоредбата на чл. 41 от договора
ответницата няма право да предоставя автомобила на друго лице без писменото
съгласие на лизингодателя. По делото няма представено такова писмено съгласие и
неплащането на вноските по договора за лизинг не може да се приеме, че е по
вина на трето лице.
Ответницата не е представила каквито и
да било доказателства за извършени плащания, а в негова тежест е да стори това.
Предвид изложеното, следва да бъде
прието за установено вземането на ищцовото дружество по отношение на ответника
така, както е посочено в исковата молба, както и да бъдат присъдени направените
деловодни разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
НА ОСНОВАНИЕ чл. 422 ал.1 от ГПК ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО вземането на „М.” ЕООД * със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителите А.Ф. и Д.Н. по отношение на А.А. с ЕГН ********** ***,
която му дължи по договор за отдаване на автомобили при условията на
финансовообвързан лизинг от 09.06.2006 г. сумата от 19 650,70 лв.,
представляваща: вземане за неустойка за забава в размер на 16 609,70 лв.,
вземане за платена застраховка „Каско” в размер на 290 лв., вземане за данък
МПС за 2009 и 2010 г. в размер на 72,80 лв.и вземане от неустойка за предсрочно
прекратяване в размер на 2678,20 лв.; както и
законната лихва в размер от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение до пълното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА А.А. със сочена
по-горе самоличност да заплати на „М.” ЕООД * със сочени по-горе данни направените
деловодни разноски по настоящото дело в размер на 393,01 лв. заплатени като
д.т.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: