РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, 15.03.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _осемнадесети февруари  2013 г. в състав:

 

                          Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                                    Съдебни заседатели:

                                                       Членове:

 

при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № ­­_738_ по описа  за _2012_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

          В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на 4/6 идеални части от имот, находящ се в *, подробно описан в исковата молба, като останалите по 1/6 идеална част от имота се притежават от двете му дъщери В.С. и Р.К.. Твърди се, че в имота живее той, заедно с едната си дъщеря и нейния съпруг /ответник по делото/, че ответникът му пречи  с поведението си да упражнява пълноценно правото си на собственост, като за него /ищеца/ е станало невъзможно да живее спокойно в собствения си дом.

          Моли съда да постанови решение, с което след като приеме, че ответникът влиза и живее в недвижимия имот, находящ се в *** без правно основание, да осъди същия да се изнесе, заедно със собствените си движими вещи от имота и да не влиза в него. Направено е искане за допускане предварително изпълнение на решението, тъй като счита, че поради възрастта му и живота с негативни емоции и стрес, който търпи в резултат на живеенето на ответника в дома му, могат да настъпят значителни и непоправими щети по отношение на психическото и физиологичното му състояние, както и да увредят здравето му.

          Претендират се направените деловодни разноски.

          Ответникът в представения отговор счита, че предявения иск е недопустим, като алтернативно заявява, че той е и неоснователен. Твърди, че живее в имота като съпруг на единия от съсобствениците, че в нито един момент и по никакъв начин не е имал претенции за собственост и не е извършвал действия, от които да възниква заплашване и опасност, пречещи или ограничаващи правото на собственост на ищеца.

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          Съгласно правната доктрина и трайната съдебна практика по реда на чл. 109 от ЗС се осигурява защита на възможността носителят на право на собственост върху вещ да упражнява това свое право в пълния му обем с оглед вида и предназначението на тази вещ, като не се допуска неоснователно въздействие върху вещта от трети лица, което да ограничава правата на собственика, създавайки му пречки да ползува вещта, според нейното предназначение.

          Негаторният иск има за цел да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на собственост, които пречат на ищеца да упражнява своето право на собственост, т.е. следва да се налице въздействие върху имуществената сфера на ищеца.

          Пречките за ползването на имота следва да се обективни, т.е. самото им естество да препятства възможността за ползуване на имота и то чрез осъществяване на въздействие върху самия имот, при което същият да не може да бъде ползуван според неговото предназначение. Действията на трети лица, които създават психически дискомфорт, ако са извършени в нарушение на установена от нормативен акт забрана, сочат на нарушаване на друг вид право, различно от правото на собственост върху недвижим имот.

          В конкретния случай в хода на производството по делото е установено, че действително ищеца е собственик на 4/6 идеални части от недвижимия имот, находящ се в ***, а неговите дъщери В.С. /съпруга на ответника/ и Р.К. са собственици по на 1/6 идеална част от този имот. Установява се също така /а това се признава и от ищеца в исковата молба/, че ответникът С.С. живее в имота от м. септември 1991 г., след сключването на гр. брак между него и дъщерята на ищеца В.С., като от 1991 г. до настоящия момент в имота живеят ищеца, ответника и съпругата му В.С., а до смъртта на съпругата на ищеца – М.К. – б.ж. на ***, починала на * г. К. също е живяла в имота.

          От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че имота представлява дворно място с къща и пристройка до къщата, като в къщата живеят ответника със съпругата си и тяхната дъщеря, а в пристройката живее ищеца. Установява се, че една част от двора се обработва от ищеца, а друга част от ответника и неговата съпруга. Установява се, че в къщата, в която живеят ответника и неговата съпруга не се заключва, а ищеца „заключва стаята в която живее”.

          От показанията на разпитаните по делото свидетели – И.Г. и П.П. се установява, че ответникът многократно е обиждал и псувал ищеца, че отношенията им са влошени, тъй като С. все се разправял с него, че дъщерята на ответника, която е студентка „ходи все за пари” при дядо си, че С.С. се разправял и с другата дъщеря на дядото, като викал, че все тя вземала от дядо С..

          Като свидетели са разпитани и В.С. /дъщеря на ищеца и съпруга на ответника/, както и М.С. /внучка на ищеца и дъщеря на ответника/, от показанията на които също се установява начина на ползване на имота и, че отношенията между ищеца и ответника са влошени.

          Нито едни от свидетелите в своите показания не установява конкретни неоснователни преки или косвени въздействия, посегателства или вредно отражение от ответника върху имота, като обект на вещното право, което да пречи на неговия носител пълноценно да го  ползува според предназначението му и съгласно притежаваните от него права от 4/6 идеални части. Липсват събрани доказателства дворното място и построените в него сгради да се ползват за друга цел освен по тяхното предназначение. Ищецът и ответникът, заедно със своето семейство са установили и разпределили начина на ползване на имота и по делото няма данни да се препятства упражняването на правото на собственост на ищеца върху която и да било част от имота. Напротив, както бе посочено по-горе именно ищецът, е този, който е заключил определени помещения от жилището и до тях нямат достъп, както ответника, така и неговата съпруга, която е съсобственик в имота.

          По делото са представени доказателства единствено за това, че в резултат на влошените отношения между живеещите в имота е създаден психически дискомфорт у тях, но конкретните отношения не са насочени към имота на ищеца, а са създадени в резултат на чисто човешките им отношения и различни виждания във връзка с ежедневния им бит.  

          Самият факт, че ответникът обитава имота, заедно със съпругата си /която е един от съсобствениците на имота/ не дава основание да се счита, че са налице предпоставките за реализиране на исковата защита по реда на чл. 109 от ЗС. Както бе посочено по-горе действията на трети лица, които създават психически дискомфорт, ако са извършени в нарушение на установена от нормативен акт забрана, сочат на нарушаване на друг вид право, различно от правото на собственост върху недвижим имот.

          Предвид изложеното и съдът, съобразявайки съдебната практика, обективирана в решение № 424/01.12.2010 г. на ВКС по гр.д. 1482/2009 г. ІІ г.о. и решение № 150/25.05.2011 г. на ВКС по гр.д. 551/2010 г. ІІ г.о., приема, че предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

          При този изход на делото и предвид направеното искане за присъждане на деловодни разноски, следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 300 лв. – представляващи възнаграждение за един адвокат.

          На основание изложеното, съдът

                                                Р Е Ш И:

          ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от С.К. *** ЕГН ********** против С.С. *** иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на С. „да се изнесе, заедно със собствените си движими вещи” от имота, находящ се в ***  и „да не влиза в последния”.

          ОСЪЖДА С.К. *** ЕГН ********** да заплати на С.С. *** направените деловодни разноски в размер на 300 лв.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: