гр. ЛЕВСКИ, _28.10._
Районен
съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесет
и девети септември_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и
прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _317_ по
описа за _2012_ год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 60 от ЗК.
В исковата молба се твърди, че ищецът е работил
по трудово правоотношение с ответната кооперация, считано от 20.12.1999 г. на
длъжността *. Твърди се, че със заповед № 010/28.12.2009 г. е прекратено
трудовото правоотношение между него и ответника, че е оспорил същата като
незаконосъобразна по гр.д. 126/2010 г. на РС Левски с искане съдът да признае
уволнението му за незаконосъобразно и да я отмени. Твърди се, че в резултат на
уволнението, ищецът е останал без работа, поради което моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за времето, през
което е останал без работа поради уволнението, считано от 28.12.2009 г. до
28.06.2010 г. в размер на брутното му трудово възнаграждение за 6 месеца, а
именно сумата от 7632 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от
завеждане на делото до окончателното й издължаване. Претендира и направените
деловодни разноски.
С
отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявения иск, като е заявил,
че ищеца не е бил във валидно трудово правоотношение с ответника и е направено
искане за спиране на производството по делото, поради наличие на висящо
производство, предмет на което е решаване на преюдициален въпрос.
С
определение № 609/25.VІ.2012 г. съдът е уважил искането на ответната страна и е
спряно производството по делото на основание чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК до влизане
в сила на решението по гр.д. 126/2010 г.
На
13.V.2014 г. в РС Левски е получено върнатото от инстанционен контрол гр.д.
126/2010 г., решението по което е влязло в законна сила, поради което с
разпореждане № 330/13.V.2014 г. е възобновено производството по настоящото дело
и същото е насрочено в о.с.з. на 2.VІ.2014 г.
В
това съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния представител, след като е
съобразил влязлото в сила решение на съда по гр.д. 126/2010 г. на РС Левски и
предвид установеното от съдилищата, че между страните не е съществувало трудово
правоотношение, е направил изменение на основанието на предявения иск, като е
заявил, че на 21.10.2009 г. е проведено общо събрание на кооперацията на което
е избран нов *, че решенията на това
общо събрание са отменени като незаконосъобразни с решение № 85/11.VІ.2010 г.
на РС Левски, влязло в законна сила, че според търговския регистър, а и според
решенията на съдилищата, той е бил
легитимния * на кооперация до 08.08.2010 г. включително, но считано от
28.12.2009 г. фактически е отстранен от длъжността * незаконосъобразно и е бил
лишен от възможността да участва в дейността на кооперацията като * и да
получава полагащото му се за тази длъжност месечно възнаграждение. Твърди също
така, че въпреки незаконното му
фактическо отстраняване, доколкото му е било позволено е изпълнявал
задълженията си, като е преглеждал предоставените му документи и е полагал
подписа си, там където е необходимо, за да може кооперацията да продължи да
функционира.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати исковата
сума от 7632 лв. Представляваща дължимото му се възнаграждение за периода от
28.12.2009 г. до 28.06.2010 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
завеждане на делото, до окончателното издължаване на сумата.
В
съдебно заседание на 29.09.2014 г. ищцовата страна е направила изменение на
размера на предявения иск, като е намалила исковата си претенция от 7632 лв. на 7497 лв.
Ответникът,
в представения допълнителен писмен отговор е заявил, че след провеждане на
събранието на 21.11.2009 г. ищецът само е преустановил изпълнението на
функциите си на *, че към тази дата вече
е бил с изтекъл мандат, поради което не
му се дължи възнаграждение или обезщетение, тъй като не е изпълнявал функциите
на *. Твърди също така, че предявения иск е преклудиран, поради изтекъл
давностен срок.
Съдът,
като прецени представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Видно
от приложените към настоящото дело други граждански дела е, че С.Г. е бил * на
ответната кооперация считано от 20.12.1999 г. Този факт не се оспорва от която
и да е от двете страни.
От
приложените към същите дела удостоверения за актуално състояние на ответната
кооперация, се установява, че С.Г. е бил вписан като * на ответната кооперация
до м. Август
Спорено
между страните е дали през исковия период - от 28.12.2009 г. до 28.06.2010 г. Г.
е изпълнявал задълженията си като * и дали на същия се дължи възнаграждение за
този период и ако се дължи - в какъв размер.
Към
настоящото дело на л. 3 е приложено копие от заповед № 010/28.12.2009 г. от
която се установява, че С.М. се е подписал в качеството на * на кооперацията и
действайки като такъв е прекратил трудовото правоотношение с тази заповед със С.Г.,
считано от 28.12.2009 г. С издаването на тази заповед С.М. е демонстрирал
изземването на * функции на кооперацията от С.Г.. В съответствие с това писмено
доказателство са и показанията на св. А.Н. /работила към онзи момент в
ответната кооперация/, че от тогава насетне Г. не е бил допускан в канцеларията
си в кооперацията, като му е заявено, че няма повече работа там, а С.М. като
нов * на кооперацията е започнал работа. От показанията на същата свидетелка се
установява, че тъй като в един момент се установило, че кооперацията не може да
функционира нормално, тъй като в Търговския регистър като * е бил все още
вписан С.Г., то се е наложило да го потърсят, за да
подписва платежни документи, ведомости и др.
Свидетелката заявява, че във връзка с това подписване са вземали
документите, носили са ги на Г., който е преглеждал същите и е подписвал там
където е необходимо.
Свидетелските
показания на Н. се подкрепят и от заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, от обясненията на ищеца, дадени в отговор на
поставени въпроси от ответната страна, както и от писмените доказателства,
приложени към делото. От заключението на вещото лице по назначената съдебно
счетоводна експертиза се установява, че през процесния период Г. е подписвал не
само платежни нареждания за осигуровки и заплати, но и платежни документи
свързани с цялостната дейност на кооперацията, а именно платежни нареждания за
заплащане на абонамент, горива, на застраховка на различни посеви, на платежни
документи за данъци /ДДС, ДДФЛ, данък ликв.дялове/, на договори с трети лица
/всички подробно описани по месеци от вещото лице/.
Предвид
изложеното, съдът приема, че следва да бъде отговорено положително на първия от
спорните въпроси, а именно, че по делото се установява по един несъмнен и
категоричен начин, че през процесния период ищецът е изпълнявал функциите на *
на кооперация, като е представлявал същата пред трети лица и е подписвал
официалните документи свързани с функционирането й. Той е извършвал тази
дейност дотолкова, доколкото му е било позволено от новоизбрания * на
кооперацията С.М.. По делото се представиха доказателства за провеждани
събрания на нов и стар Управителен и контролен съвет, но не се представиха
доказателства от които да се установява Г. да е бил уведомяван за провеждането
им и той да е отказвал участието си в тях, както и да е имало необходимост от
друго негово участие в дейността на кооперацията и той по своя собствена воля
да не го е сторил.
Предвид установеното по-горе, че Г. е
изпълнявал задълженията си на * на кооперацията дотолкова доколкото му е било
позволено, съдът приема, че на същия се дължи съответното възнаграждения за
посочения период.
Що
се касае до размера на дължимото му се възнаграждение, съдът възприема
заключението на вещото лице по изготвената съдебно счетоводна експертиза. Видно
от заключението на вещото лице е, че за процесния период на Г. не е заплащано
възнаграждение, както и че след запознаване с различните протоколи от заседания
на УС 2009 –
С
допълнителния отговор на исковата молба ответникът е направил възражение за
изтекла погасителна давност за вземането на ищеца. Съдът счита, че същото е
допустимо и своевременно направено, но по същество е неоснователно. Тъй като се
касае за периодични плащания за възнаграждение, съдът приема, че в настоящия
случай е приложима разпоредбата на чл. 111 б.в от ЗЗД и същите се погасяват с
изтичане на тригодишна давност. Касае се за искане за заплащане на суми за
периода 28.12.2009 г. до 28.06.2010 г. За този период първото от периодичните
плащания е следвало да се извърши на 28.01.2010 г. Съобразявайки цитираната по-горе разпоредба на
чл. 111 б.в от ЗЗД тригодишния период за първото от периодичните плащания
изтича на 28.01.2013 г. Исковата молба е подадена на 07.06.2012 г. – на която
дата е прекъсната давността съгласно разпоредбата на чл. 116 б.б от ЗЗД.
Предвид
изложеното, съдът приема, че предявения иск е основателен и доказан и като
такъв следва да бъде уважен изцяло.
При
този изход на делото, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
направените деловодни разноски – съгласно представения списък на разноските,
именно сумата от 555,28 лв..
На
основание изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ВПТК „Е.” със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *, представлявана от председателя
С.М. ДА ЗАПЛАТИ на С.Г. ***, ЕГН ********** сумата от 7497 лв., представляваща
неизплатени възнаграждения за периода 28.12.2009 г. до 28.06.2010 г. , ведно
със законната лихва върху нея, считано от 07.06.2012 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
ВПТК „Е.” *** със сочени по-горе данни да заплати на С.Г. със сочена по-горе
самоличност направените деловодни разноски в размер на 555,28 лв.
ОСЪЖДА
ВПТК „Е.” *** със сочени по-горе данни да заплати държавна такса в размер на 299,88
лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Плевен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: