Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Левски, 22.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – гр.Левски, III състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Илияна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№19 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от ********** ЕАД, гр.С. срещу Х.Я.Х. ***, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, с която се иска да бъде признато за установено спрямо ищеца, че ответникът дължи сума в общ размер на 1937,41 лв., от които 1763,33 лв. – главница, представляваща стойността на реално потребена незаплатена ТЕ за периода м.05.2016г. – м.04.2017г. и 105,80 лв. – законна лихва за забава върху главницата от 15.09.2017г. до 30.08.2018г., както и 56,32 лв. – главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода м.07.2015г. – м.04.2017г. и 11,96 лв. – лихва върху тази главница за периода 15.09.2017г. до 30.08.2018г., ведно със законната лихва върху главните задължения от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №699/2018г. по описа на РС-Л.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ******************* – абонатен № **********. Позовава се на разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съгласно която продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия. Твърди, че ответникът не бил упражнил правото си по чл.150, ал.3 от ЗЕ, поради което за отношенията по покупко-продажба на ТЕ между страните в сила били Общите условия за продажба на ТЕ от ********** ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.С., одобрени с Решение №ОУ-001/07.01.2008г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008г., както и ОУ, одобрени с Решение №ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г. Твърди, че съгласно чл.33, раздел VIII от ОУ от 2008г. клиентите на топлинна енергия били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С изтичане на последния ден от месеца ответникът бил изпаднал в забава и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД му била начислена законна лихва върху задължението. С ОУ от 2014г. било установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок от публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2014г. ********** ЕАД начислявало обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. Ищцовото дружество твърди, че ответникът използвал доставяната до него топлинна енергия през процесния период, но не бил погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се намирал имотът на ответника, провела общо събраните за избор на ФДР, като за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ било определено ********** ООД – със сегашно наименование ********** ООД. За процесния имот били начислявани прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.

Моли съда да постанови решение, с което исковете да бъдат уважени, както и да присъди в полза на ищеца направените от него разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който навежда довод за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Прави възражение за липсата на доказателства за реално доставена и потребена топлинна енергия. Посочва, че представените от ищеца фактури представляват частни свидетелстващи документи, удостоверяващи изгодни за него факти и неносещи подписа на ответника, поради което не се ползвали с обвързваща доказателствена сила и не доказвали по несъмнен и безспорен начин удостовереното в тях. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от ищеца вземания, която съгласно ТР №3/18.05.2012г. по т.д. №3/2011г. на ОСГТК на ВКС и чл.111, б.“в“ от ЗЗД била в размер на 3 години. Предвид разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започвал да тече от момента, в който вземането било станало изискуемо, като в процесния случай, съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия на ищцовото дружество това било 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадената фактура. Моли съдът да постанови решение, с което исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

Като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано ********** ООД, гр.С., което в писмена молба до съда иска да бъде признато за установено, че ищецът дължи процесните суми.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Установява се от приложеното ч.гр.д. №699/2018г. по описа на Районен съд – Л., че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №374/19.10.2018г. в полза на ********** ЕАД срещу ответника в настоящото производство Х.Я.Х., с която е разпоредено заплащане на главница в размер на 1819,65 лв., включваща 1763,33 лв. – ползвана, но незаплатена топлинна енергия и 56,32 лв. – услуга дялово разпределение, и лихва в размер на 117,76 лв. за периода 15.09.2017г. до 30.08.2018г., от която 105,80 лв. върху вземането за топлинна енергия и 11,96 лв. върху вземането за услуга дялово разпределение, както и направените в хода на производството разноски в размер на 88,75 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Срещу издадената заповед за изпълнение в срока по чл.414 ГПК е подадено възражение от длъжника Х.Я.Х..

Не се оспорва от ответника и се установява от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***********. на нотариус рег.№ ****НК, нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, вписана възбрана по молба на ЧСИ С.Я., рег.№844 КЧСИ, че считано от 11.03.2008г. ответникът Х.Я.Х. е собственик на процесния недвижим имот - **************. Установява се от Удостоверение от Столична община, р-н *******, че посоченият недвижим имот се намира на настоящия административен адрес: **************.

Установява се от Протокол от 15.08.2002г., че общото събрание на етажните собственици на сградата, находяща се на адрес **********, където се намира и процесният недвижим имот, е взело решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с **********ООД.

Установява се от удостоверение от ********** ООД, че към 11.09.2002г. дружеството е сключило индивидуални договори с етажните собственици от сградата, находяща се на адрес: ********** , потребители на топлинна енергия от ********** ЕАД за извършване на услугата топлинно счетоводство, чрез системата за индивидуално отчитане и разпределение на топлинната енергия.

Установява се, че на 14.03.2012г. е бил сключен договор между ищеца ********** ЕАД и третото лице помагач ********** ООД при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите на топлофикационното дружество в сгради – етажна собственост.

Установява се от представените от третото лице помагач изравнителна сметка, протокол за отчет на уреди и протокол за предадени изравнителни сметки, че ********** ООД е извършвало услугата дялово разпределение по отношение на процесния имот, находящ се на адрес **********, за който при топлофикационното дружество е открита партида на името на ответника Х.Я.Х. с аб.№19536, АС топломер № ****.

По делото е представено съобщение към Фактура №0081935905, с дата на данъчно събитие 31.07.2017г. и срок за плащане 14.09.2017г., от която се установява, че е начислена сума в размер на 1869,06 лв., представляваща реално консумирана топлинна енергия за периода 01.05.2016г. – 30.04.2017г. В съобщението са посочени издадените кредитни известия към фактури за прогнозно начислена топлинна енергия за периода 01.05.2016г. – 30.04.2017г.

От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по отношение на процесния абонатен номер №195368, във връзка с консумиране на топлинна енергия за всеки календарен месец е възниквало задължение за плащане на определена сума, като в съответствие с потребената енергия ********** ЕАД е издавала данъчни фактури. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултат от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за процесния период, а в случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото. Осчетоводените суми за ползвана топлинна енергия от страна на ответника по сметка 411 клиенти за процесния период е 1819,65 лв., в това число 56,32 лв. услуга дялово разпределение. Начислените суми за отопление са 1763,33 - топлинна енергия за сезон 05.2016-04.2017г. Лихвата за забава върху сумата от 1763,33 лв. за периода от 15.09.2017-30.08.2018г. е в размер на 105,80 лв. Начислените суми за дялово разпределение за процесния период са общо 56,32 лв. Размерът на лихвата върху главницата от 56,32 лв. е 11,96 лв. Дадени са месечни разбивки. Посочено е, че по делото са приложени общите фактури, от които е видно какви са сумите, които са окончателното задължение за ползвана топлинна енергия за отоплителните сезони. Плащания не се извършвани.

От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че абонатната станция /АС/ захранва с ТЕ входове 2, 3 и 4 на СЕС и е в експлоатация отпреди началото на процесния период. Няма данни за увреждане и/или нефункциониране на АС спрямо проектните й параметри. В АС през процесния период са функционирали 1 бр. общи топломери и 1 бр. общи водомери за БГВ. В абонатната станция топлинната енергия /ТЕ/ се измерва със средство за търговско измерване /СТИ- общ топломер/ - собственост на енергодоставчика. Мерните единици съответстват на СЕС. Топломерът има европейска оценка за съответствие по чл.7 ЗТИП, одобрен тип от БИМ и по норма подлежи на последващи метрологични проверки на всеки 2 години. Подлаган е на документирани периодични метрологични проверки, за което са налични съответните свидетелства, с изключение на протокола за първоначалния монтаж. Няма данни за промяна и/или увреждане, и/или нефункциониране на СИ спрямо проектните й параметри. По данни от фирмата за дялово разпределение /ФДР/ в имота има 2 бр. пломбирани водомери за БГВ с визуален отчет и 7 бр. отоплителни тела, 6 бр. от които са с топлоразпределители с визуален, като тялото без такъв е щранг-лира. Общите части на СЕС са предвидени за отопление по проект. ТЕ е разпределяна общо между абонатите в топлозахранените входове/сгради. ТЕ за разпределение е разпределяна за БГВ и за отопление.

Вещото лице е дало заключение, че топломерите в абонатната станция са отчитани ежемесечно, към първо число от ищеца. Данните за отчетите и начисленията в АС са дадени в приложение, където е видно, че ищецът е приспаднал за своя сметка технологични разходи /ТР/ на топлоенергия. Отчетът на уредите при абоната е правен от ФДР и съответства на обичайната практика. Не са установени несъответствия между представените отчети и сметките за ДР на ФДР. Вещото лице е установило, че на абоната е разпределена ТЕ всичко 23858 кВтч, в това число: ТЕ за БГВ, ТЕ за „сградна инсталация" /СИ/, ТЕ за отопление на имота/вт.ч. и за общите части, корекция /изравняване/ на ТЕ на абоната по отчет, като са дадени разбивки по пера. Спрямо абоната е спазена методиката към Наредбата за топлоснабдяването, в частта й за разпределението на ТЕ. Разпределената на абоната за процесния период ТЕ съвпада с възложената му. Дадено е заключение, че изравнителните сметки на ФДР са изготвяни своевременно, фактурирането на суми за ТЕ на абоната е правено от ищеца ежемесечно, по отчет на общия топломер в АС и прогнозни данни на ФДР, и периодично - по данни от сметките за ДР от ФДР, ТЕ е разпределяна по методика, като са взети предвид отчетите на различни технически средства. Фактурираните на абоната суми са верни, доколкото съответстват на данните от общия топломер в АС и от ФДР, по отношение на техническите й аспекти, за които вещото лице е компетентно, приложимата нормативна уредба е спазена.

Съдът даде вяра на заключенията на вещите лица по изготвените съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, като компетентни, пълни и мотивирани, както и неоспорени от страните.

С оглед на така установеното по делото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е процесуално допустим. Налице е възражение на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, депозирано в срока по чл.414 от ГПК, поради което за кредиторът е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск за признаване със сила на присъдено дължимостта на процесните вземания. Същият е депозиран в предвидения от закона срок.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Съгласно разпоредбата на чл.150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.

Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си, както и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ.

Съгласно цитираната разпоредба качеството на потребител на топлинна енергия се придобива по силата на закона, с придобиването на право на собственост върху индивидуален обект, находящ се в топлоснабдена сграда, без да е необходимо сключването на индивидуален договор за покупко-продажба между тях.

В процесния случай не е спорно между страните и се установява от представените по делото доказателства, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот през посочения в исковата молба отчетен период, поради което се явява клиент на топлофикационното дружество. На негово име е открита партида с аб.№19536. Посоченото обосновава извод, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по продажба на ТЕ при общи условия.

В процесния случай приложими са Общите условия на топлофикационното дружество, приети с Решение по т.1 от Протокол № 53 от 28.03.2013 г. на Съвета на директорите на ********** ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР и Общите условия, приети с Решение по Протокол №7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на **********ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, общодостъпни на интернет страницата на КЕВР и на топлофикационното дружество.

Спорно между страните по делото е дали до имота на ответника е била реално доставена и потребена топлинна енергия, което да обосновава възникване на задължението му за заплащане на нейната стойност.

От представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по изготвената техническа експертиза се установява, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост, до която през процесния период е била доставяна топлинна енергия от абонатна станция, захранваща входове 2,3 и 4 на сградата, като въз основа на сключен договор с третото лице – помагач, топлинната енергия е била разпределяна между обектите в сградата чрез системата за индивидуално отчитане и разпределение на ТЕ. Дадено е заключение, че за процесния период – сезон 2016-2017г. на абоната е разпределена топлинна енергия за 7 бр. отоплителни тела, 6 бр. от които с топлоразделители с визуален отчет и тяло без такъв – щранг лира и ТЕ за БГВ – по водомери, както и ТЕ за сградна инсталация – по отопляеми обеми, определена по формула. Отчетът на уредите при абоната е правен от ФДР и съответства на обичайната практика, като не са установени несъответствия между представените отчети и сметките за дялово разпределение на фирмата за дялово разпределение /ФДР/. За процесния период е разпределена общо ТЕ в размер на 23858,1 квтч., в това число: ТЕ за БГВ – 1608,8 квтч., ТЕ за сградна инсталация (прогнозно) – 0,0 квтч., ТЕ за отопление на имота / в т.ч. и за общите части/ - 28413,4 квтч., корекция /изравняване на ТЕ на абоната по отчет - -6164,0 квтч. Дадено е заключение, че е спазена методиката към Наредбата за топлоснабдяването, в частта й относно разпределението на ТЕ.

Предвид на изложеното, за ответника е възникнало задължение за заплащане на доставената до процесния имот топлинна енергия през исковия период. Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, стойността на ползваната ТЕ при ищцовото дружество за процесния период е 1819,65 лв., в това число 56, 32 лв. – за услуга дялово разпределение. Лихвата за забава върху главницата, представляваща стойността на доставената ТЕ е в размер на 105,80 лв., а за услугата дялово разпределение, съобразно изискуемостта на отделните плащания за процесния период в размер на 11,96 лв. Плащания не са извършвани.

Предвид установеното задължение на ответника за заплащане на посочените в исковата молба суми, следва да бъде разгледано направеното от него възражение за погасяването на вземанията по давност.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения дадени в ТР № №/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК, ВКС задълженията на потребителите към топлофикационните дружества имат характера на периодични плащания и се погасяват с изтичането на тригодишния давностен срок по чл.111, б."в"ЗЗД.

Съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия, приети с Решение по Протокол №7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на ********** ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 /месечни дължими суми, за които се издава ежемесечна фактура/ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал.2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период /фактура за потребеното количество ТЕ за отчетния период на база изравнителните сметки/, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

От доказателствата по делото се установява, че процесните суми са начислени с Фактура №0081935905 от 31.07.2017г., представляваща обща, крайна фактура, издадена на база изравнителните сметки. Вземането по процесната фактура е станало изискуемо в 45-дневен срок от издаването й – на 15 септември 2017г. От посочената дата ответникът е изпаднал забава, поради което считано от 15 септември 2017г. ищецът е начислил законната лихва за забава върху непогасените задължения. С оглед на това, предвиденият в закона 3-годишен срок, считано от датата на изискуемостта на вземанията, с изтичането на който същите се погасяват по давност, не е изтекъл към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 11.09.2018г. Не е изтекъл и предвиденият в чл.111, б.“в“ ЗЗД давностен срок по отношение на вземането за законна лихва върху посоченото главно вземане, считано от 15.09.2017г. до 30.08.2018г.

С оглед на изложеното, предявените искови претенции са основателни и следва да бъдат уважени, като бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца процесните суми, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №699/2018г. по описа на РС-Левски.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

С оглед изхода на правния спор в исковото производство, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по ч.гр.д №699/2018г. по описа на РС-Л., в общ размер на 88,75 лв., от които 38,75 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и с оглед направеното с исковата молба искане, сторените от ищеца разноски в хода на настоящото производство в общ размер на 1286,04 лв. за заплатена държавна такса, възнаграждение на вещите лица по изготвените съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79 ЗЗД в отношенията между страните, че Х.Я.Х. с ЕГН:**********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на ********** ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: *******************, сума в общ размер на 1937,41 лв., от които 1763,33 лв. – главница, представляваща стойността на реално потребена незаплатена ТЕ за периода м.05.2016г. – м.04.2017г. и 105,80 лв. – законна лихва за забава върху главницата от 15.09.2017г. до 30.08.2018г., както и 56,32 лв. – главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода м.07.2015г. – м.04.2017г. и 11,96 лв. – законна лихва върху тази главница за периода 15.09.2017г. до 30.08.2018г., ведно със законната лихва върху главните задължения от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 11.09.2018г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №699/2018г. по описа на РС-Левски.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Х.Я.Х. с ЕГН:**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ************* ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: *********************, сумата от 88,75 лв. - направени разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в производството по ч.гр.д. №699/2018г. по описа на РС- Л., както и сумата от 1286,04 лв. – направени от ищеца разноски в исковото производство за заплатена държавна такса, възнаграждение на вещите лица по изготвените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи и юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца ********** ООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: ********************.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: