Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Левски, 01.08.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ, III състав, в открито съдебно заседание на тридесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА

 

при участието на секретаря Янка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№266 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         

Предявен е иск с правно основание чл.310, т.2 от ГПК, вр. чл.233, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.238 от ЗЗД от ************** ЕАД, гр.С. против Ш.И.А. ***, за осъждане на ответника да опразни предоставен му от ищеца въз основа на договор за наем недвижим имот.

Ищецът твърди, че между него и ответника бил сключен Договор за наем №400/01.08.2005г., изменен с анекс от 01.08.2009г., по силата на който ************** ЕАД предоставило за ползване на Ш.И.А. собствения си недвижим имот, находящ се в **********************, срещу заплащане на месечна наемна цена в размер на 89,18 лева. Твърди, че поради неплащане на месечни наемни вноски договорът за наем бил едностранно прекратен от страна на наемодателя на основание чл.238 от ЗЗД с писмо изх.№94-944-1/05.01.2016г. Към датата на подаване на исковата молба били налице над десет изпълнителни листа за неплатени наеми. Твърди, че до подаване на исковата молба наемателят не бил предал владението върху имота на наемодателя, нито бил заплатил дължимите наемни вноски. Иска се от съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да опразни предоставения му от ищцовото дружество недвижим имот, както и да заплати на ищеца направените по делото съдебни разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, чрез назначения му особен представител – адв.Ю.Д. – ПлАК,  който в законоустановения срок е депозирал писмен отговор. Изложени са съображения, че по делото не са представени доказателства за това кога изпратеното до ответника предизвестие му е връчено. Не били представени доказателства и за това дали ответникът продължава да държи наетия имот. Моли искът да бъде отхвърлен, като неоснователен.

В проведеното по делото съдебно заседание ищецът ***** ЕАД се представлява от юрисконсулт М.А., с пълномощно по делото, който поддържа исковата молба. Изяснява, че ответникът нередовно заплащал месечната наемна цена, за което били водени други граждански дела. От съдебен изпълнител били получили информация, че ответникът вече не живеел в Република България, апартаментът не се ползвал нито от г-н А., нито от негови близки, но се държал от него. Апартаментът бил заключен. Изяснява, че когато наемателите освобождавали наетите от тях жилища, се съставял приемо-предавателен протокол. Моли иска да бъде уважен и в полза на дружеството да бъдат присъдени разноски съобразно представен списък по чл.80 от НПК.

Ответникът се представлява от назначения му особен представител – адв.Ю.Д. - ПлАК, който поддържа изложените в отговора на исковата молба подробни доводи. Моли съдът да се произнесе по основателността на иска съобразно представените по делото писмени доказателства.  

          Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Установява се от Договор за наем на недвижим имот №400/2005г. от 01.08.2005г., че ищецът ********** ЕАД, в качеството му на наемодател е предоставил на ответника Ш.И.А., в качеството му на наемател, за временно и възмездно ползване процесния недвижим имот, представляващ апартамент с площ от 62,95 кв.м., находящ се в ************************, срещу месечна наемна цена в размер на 20,20 лв. за периода от 01.08.2005г. до 01.08.2008г.

Представен е протокол-опис за приемане на процесното жилище от наемателя Ш.И.А..

Установява се, че с Анекс №1 от 01.08.2009г. към процесния договор за наем, срокът на договора е продължен за периода от 01.08.2009г. до 31.12.2009г., като страните са постигнали съгласие наемателят да заплаща месечна наемна цена в размер на 89,18 лв.

С Анекс №2 от 29.12.2009г. срокът на действие на процесния договор за наем е продължен за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2010г.

Установява се, че с клаузата на чл.3.2 от договора, останала непроменена и запазила действието си с подписаните анекси, страните са постигнали съгласие в случай, че нито една от тях не заяви в писмена форма, че желае да прекрати договора, същият да се счита за продължен за срок от една година.

По делото е представено писмо от ищцовото дружество, с което на основание чл.238 от ЗЗД отправя до наемателя едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на процесния договор за наем. Не са представени доказателства за получаване на писмото от Ш.И.А..

Представена е справка от счетоводството на ищцовото дружество, съгласно която на ответника са начислени суми за месечен наем в размер на 89,18 лв. за периода м.06.2017г. – м.03.2019г.

С оглед на така установеното по делото, съдът намира от правна страна следното:

За уважаване на предявения иск за опразване на наето помещение, от доказателствата по делото следва да бъде установено наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, неговото прекратяване, както и неизпълнение на задължението на наемателя да предаде фактическата власт върху имота, съобразно уговорените в договора начин и срок.

В процесния случай безспорно установено от доказателствата по делото е, че страните са били в наемно правоотношение по отношение на процесния недвижим имот, на основание сключения между тях писмен договор за наем. С подписаните между страните анекси срокът на договора е бил продължен до 31.12.2010г., а на основание чл.3.2 от договора – с още 1 година, до 31.12.2011г.

Съгласно разпоредбата на чл.236, ал.1 от ЗЗД, ако след изтичане на наемния срок използването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита за продължен за неопределен срок. По делото не са представени доказателства за противопоставяне от страна на наемодателя относно ползването на имота след изтичане на договора, поради което следва да се приеме, че същият се е трансформирал в безсрочен такъв на основание чл.238 ЗЗД. В подкрепа на извода за мълчаливо продължаване на договора за наем, са и начислените суми за месечен наем за последващ уговорения с договора период, както и  позоваването от страна на наемодателя в изпратеното до наемателя писмо на разпоредбата на чл.238 ЗЗД за прекратяване на договор за наем без определен срок.

Спорно между страните по делото е дали договорът за наем е прекратен, както и дали наемателят е изпълнил задължението си да предаде фактическата власт върху имота.

Съгласно разпоредбата на чл.238 ЗЗД, ако договорът за наем е без определен срок, всяка от страните може да се откаже от него, като предизвести другата страна един месец по-рано. По делото е представено отправено до ответника писмено предизвестие за прекратяване договора за наем. Липсват доказателства за това дали волеизявлението за прекратяване на договора е достигнало до длъжника.

Следва да се приеме обаче, че с връчване на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, на ответника – наемател е връчено и предизвестието за прекратяване на договора за наем. Спазена е процедурата по чл.47 ГПК, предвид на което книжата, част от които е предизвестието от наемодателя, следва да се считат за редовно връчени – с изтичането на двуседмичния срок за получаването им. Към датата на устните състезания по делото е изтекъл едномесечният срок на предизвестието, който факт следва да бъде взет предвид от съда, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК. Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че наемното правоотношение между страните е прекратено на основание чл.238 ЗЗД. 

Установява се, че в договора за наем не е уреден специален начин, съгласно който след прекратяването му, наемателят да изпълни задължението си да предаде отдадения под наем имот. Следва да бъде съобразено, че упражняването на фактическата власт върху имота не означава непременно физическото му обитание, а държането му, въпреки отпадналото основание - прекратеното облигационно правоотношение. В процесния случай, от приложената по делото справка от НБД „Население” се установява, че адресът на процесния имот е регистрирания постоянен и настоящ адрес на наемателя. От разписките към изпратените до него призовки се установява, че Ш.А. от няколко години е заминал за чужбина и фактически не обитава апартамента. Това обстоятелство не се оспорва от ищеца. Установява се обаче, че фактическата власт не е предадена. Видно от разписките към призовките, връчвани на адреса на наетия имот, там длъжностното лице по призоваването е установило И.А. - бащата на ответника, от който именно са събрани данните, че наемателят от седем години е в Белгия и който е отказал да получи призовката. Липсват доказателства за предаване на ключа на или съставяне на приемо-предавателен протокол за предаване имота на наемодателя.

Предвид на изложеното налице са материално-правните предпоставки за уважаване на иска, като основателен и доказан. Ответникът следва да бъде осъден да опразни наетия имот и да предаде държането му на ищеца.

На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски за заплатена държавна такса в размер на 50 лв., депозит за особен представите в размер на 300 лв. и на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. или сума в общ размер на 400 лева.

Мотивиран от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА на основание 233, ал.1 от ЗЗД вр. чл.310, ал.1, т.2 от ГПК Ш.И.А., ЕГН:**********, с адрес: ***, ДА ОПРАЗНИ наетия по силата на Договор за наем №400/2005г. от 01.08.2005г. недвижим имот, представляващ апартамент №6, находящ се в **************и ДА ПРЕДАДЕ държането му на ************** ЕАД, ЕИК:************, със седалище и адрес на управление: **************.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Ш.И.А., ЕГН:**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ************** ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: **************, сума в общ размер на 400 лева, представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски за държавна такса, депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 01.08.2019г., на основание чл.315, ал.2 ГПК.

        

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: