Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Левски, 14.06.2013 год.
Левченският
районен съд, І–ви граждански състав, в публичното заседание на петнадесети май през
две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАША ПАНЧЕВА
при
секретаря И.П. като разгледа докладваното от съдията ПАНЧЕВА
гр.д №881 по описа за 2012 година, и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
211, ал. 5 т. 2, предложение първо,вр.6 ЗМВР, чл.86, ал.1 ЗЗД, чл. 67 ал. 5 т.
1 ЗДСл, чл. 86 ал. 1 от ЗЗД и чл.124,
ал.1 ГПК, чл. 211, ал. 5 т. 2, предложение второ ЗМВР.
Постъпила
е искова молба от М.Г. с ЕГН **********
*** чрез адв.И.А. от ***, против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21, в
която се твърди, че ищецът
М.Г. работи при ответната Дирекция като държавен служител на длъжност * с
място на работа Затвора * и ищецът изпълнява работата си на 24-часови смени при
сумарно тримесечно отчитане на труда. Нормалната продължителност на работното
време за този период на отчитане е 504 часа, като спорният твърдян от ищеца
като положен извънреден и нощен труд се отчита за същия тримесечен период.
Твърди, че ЗИНЗС и отмененият ЗИН, както и
ППЗИНЗС препращат към чл.211 от ЗМВР при отчитане на работното време. Съгласно
тази норма нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно при 5-дневна работна седмица. Работното време
на държавните служители се изчислява в дни-подневно, а за работещите на 8, 12
или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.
Работата извън работното време,
съгласно чл.211, ал.5 ЗМВР се компенсира с:
1.
допълнителен
платен годишен отпуск за работа в работни дни и с възнаграждение за работа в
почивни и празнични дни – за служителите по ал.4 на чл.211 ЗМВР;
2.
възнаграждение
за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен
отпуск за отработеното време над 50 часа - за служителите по ал.3 от чл.211
ЗМВР – какъвто е ищецът М.Г..
На основание чл.211, ал.6 ЗМВР
извънредният труд по ал.5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
трудово възнаграждение, което за ищеца през претендирания период е непроменяно
и в размер на 607,00 лв.
І .Твърди, че:
1. На основание чл.301, ал.5 от ППЗИНЗС при 24-часов график на
дежурство /по каквото работи ищецът/ до 20 часа са постова служба. Служителите
от наряда, които не изпълняват постова служба, са на разположение на главния
надзирател, а в ареста – на командира на отделение или дежурния по арест. Те
имат право да почиват без да се събличат, и не могат да напускат района на
поделението. Това означава, че извън 20-часовата постова служба доверителят ми
също е изпълнявал трудовите си функции на работното място, с униформено
облекло, и е имал задължението да е на разположение на съответния главен
надзирател без право да напуска района на поделението, поради което и четирите
часа, определени формално за почивка, и в което ищецът е на разположение и
готовност да изпълнява трудови функции са работно време за него. Въпреки, че
доверителят ми е работил на 24-часови смени, работодателят е отчитал само 20
часа положен труд за дежурство. За всяко тримесечие ищецът е бил задължен да
полага 23 дежурства от 24 часа, или реално е отработвал на тримесечие по 552
часа в 24-часови дежурства, вместо нормативните 504 часа, като разликата от 48
часа на тримесечие не му е заплащана като извънреден труд. За да отработи „недостигащите” според работодателя 4 часа от
дежурство отчитано като 20-часово, освен даваните 23 бр. вместо 21 бр.
дежурства на тримесечие /достатъчни за достигане на законовия норматив от 504
ч./, ищецът е бил задължен да се явява на работа и по време на тридневната си
почивка след 24-часово дежурства, като е отработвал допълнително не по-малко от
още 44 часа на тримесечие. Така
пресметнато ищецът претендира, че е положил по 92 часа извънреден труд на
тримесечие, считано от 01.10.2009г. до 30.09.2012 г., т.е. за 12 тримесечия, и
общо 1104 часа за периода на исковата претенция.
Твърди,
че работодателят отказва изплащането на положения извънреден труд, позовавайки
се на Заповед №ЛС-03-1182/10.10.2007 г. на Министъра на правосъдието, съгласно
която времето за почивки и управление при кризи, и отбранително-мобилизационна
подготовка, не се включва, и не се отчита като работно време. Същата заповед
обаче, доколкото е известна на доверителя ми, не предвижда зачитане само на 20
часа от отработваните 24 за дежурство, но дори да е така, тя би била нищожна в
тази й част, тъй като противоречи на нормативни актове, а и представлява само
вътрешноведомствен акт, не индивидуален
административен такъв, поради което не подлежи на самостоятелно обжалване. В
случай на представянето на тази заповед от страна на ответника и позоваване на
същата като довод за непризнаване на задължение за заплащане на положен
извънреден труд, моля съда прецени инцидентно за спора нейната
незаконосъобразност.
2. Твърди се, че М.Г.
претендира, че е положил и допълнителен, извън посочения по-горе, извънреден
труд от общо 54 часа за 12-те тримесечия /01.10.2009г. до 30.09.2012 г./, който
труд представлява време на извършвани обиски и претърсвания на помещенията на Затвора-*
за недопустимо внесени предмети и вещества, и тези му действия като възложени
по служба са извършвани от ищеца един път месечно /3 пъти на тримесечие/ с
продължителност от не по-малко от час и половина при всяко, като обиските и
претърсванията са правени след приключване на 24-часовите дежурства на ищеца.
Така положеният допълнително труд обаече
също не е отчитан като извънреден, и съответно не е заплащан, въпреки че
е положен в повече от нормативно определените за тримесечие 504 часа.
Твърди се, че за действията по обиски и
претърсвания в Затвора-* са издавани
нарочни заповеди на основание и от лицата, посочени в чл.86, ал.1 и 2 от
ППЗИНЗС.
3. Ищецът прави допълнителни твърдения и съответно претендира,
че в исковия период е полагал и друг вид извънреден труд, извън графика на
дежурствата му, който също не му е заплащан, и свързан с изпълнение на
възложени му задачи за конвоиране на лишени от свобода до лечебни заведения
извън Затвора-* с честота веднъж на тримесечие с продължителност по 12 часа,
съгласно заповеди, издавани от Началника на Затвора. Труд от този вид ищецът не
е полагал през 2012г., което е отразено в табличната част на ИМ, и съответно
съобразено като искова претенция спрямо ГДИН. Такъв труд ищецът твърди, че е
полагал от началото на исковия период - 01.10.2009г. до 31.12.2011г.
Общият размер на положения извънреден
труд в претендирания период с оглед изложените горе твърдения по точки 1, 2 и 3
на този пункт е 1266 часа, но поради ограничението за заплащане на извънреден
труд до 50 часа на отчетен период, то претеднираният размер обезщетението за
положен от ищеца извънреден труд е 3252 лева за периодите по ИМ, и лихва в общ
размер за 12-те отчетни периода – 534,95 лева.
4. Доколкото на основание чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР на ищеца
се дължи заплащане за извънреден труд до 50 часа за отделните тримесечни
отчетни периоди, т.е. общо само за 600 часа за 12-те тримесечия в периода от
01.10.2009г. до 30.09.2012 г., то М.Г. претендира и установяването спрямо
ответната ГДИН, че има право на компенсация с допълнителен отпуск на основание
чл.211, ал.5, т.2 предл. второ от ЗМВР в размер на 666 часа, представляващи
разликата между общия размер на положен извънреден труд от 1266 часа и
претендирания за заплащане общо 600 часа за исковия период /с пр.основание
чл.211, ал.5, т.2 предл. първо от ЗМВР/.
ІІ. Твърди, че освен гореизложените
обстоятелства по претенциите на ищеца спрямо ГДИН за заплащането на извънредно
положен труд, ищецът има и друга
претенция спрямо ответника - за заплащане на допълнително възнаграждение за всеки
час труд, положен през нощта в 24-часовите му дежурства, за времето от 22.00 до
6.00 ч. в периода 24.11.2009 г. – 01.01.2011г. В този период заплащането на
допълнително възнаграждение за нощен труд на държавните служители, какъвто е
ищецът, е регламентирано по основание в
чл.67, ал.3, т.4 на Закона за държавния служител /ЗДСл/ и чл.202, ал.4 ЗМВР в
дейстащата тогава редакция на двата закона, и по размер – в чл.22 от Наредбата
за служебното положение на държавните служители. Ако се приеме, че разпоредбата
на чл.202, ал.1 ЗМВР лимитивно изброява
допълнителните възнаграждения, които се изплащат на държавните служители в
системата на ГДИН, по сега действащата редакция на ЗМВР сред тях не е
предвидено възнаграждение за нощен труд. За доказване правото на ищецаза за
плащане на положения от него труд през нощта, следва да се проследят
редакциите на чл.202 ЗМВР във времето, за което ищецът е поискал заплащането на
нощен труд в периодите на ИМ. Така в редакцията на чл.202 ЗМВР, действала от
24.11.2009 г. /ред. ДВ, бр.93/2009г./ до 01.01.2011 г. /ред. ДВ, бр.88/2010
г./, е въведена и действала нова ал.4, съгласно която извън възнагражденията,
изброени в ал.1 на чл.202 ЗМВР, на държавните служители се изплащат и
допълнителни възнаграждения, определени със закон или с акт на Министерския
съвет, без значение от системата на съответно министерство ии ведомство, в
което полагат труд. В периодите, предмет на претенцииите по ИМ е действала
редакцията на чл.67 от ЗДСл (24.11.2009
г. – 01.01.2011 г.), предвиждаща заплащането на допълнително възнаграждение за
труда на държавните служители, полаган през нощта, предвид което този вид
претенция на ищеца е основателна поне за този период /времето от 24.11.2009 г.
до 01.01.2011 г./. Разпоредбите на
Закона за държавния служител за задължителност на заплащането на допълнително
възнаграждение за положен нощен труд от доверителя ми, не са дерогирани с
чл.302, ал.1 от ППЗИНЗС /обн., ДВ, бр. 9 от 2.02.2010 г., в сила от 01.02.2010
г./, който игнорира правото на
служителите от надзорно-охранителния състав да получават компенсация за
полагания от тях труд през нощта, като нормата не определя дори вида на
компенсацията. Тази разпоредба на Правилника обаче противоречи на актове от
по-висока степен, какъвто е ЗДСл и ЗМВР, предвид което при решаването на
основателността на спора, Съдът на основание чл.15, ал.3 от Закона за
нормативните актове следва да зачете като решаваща силата на разпоредбата на
чл.67, ал.3, т.4 от ЗДСл, във вр. с чл.202, ал.4 ЗМВР /в горепосочената
редакция/, като нормативни актове от по-висока степен спрямо ППЗИНЗС по материя
и по време на действие. С горните аргументи ищецът твърди, че периода
24.11.2009 г. – 01.01.2011 г. е положил
808 часа нощен труд, за който се дължи по 0.25 лв. на час, и пртендира общ размер на допълнително
възнаграждение от 202,00 лева като главница, като претендира и 50,42 лв. лихви върху тези
възнаграждения за труд, съобразно изискуемоста им от първия ден след изтичането
на съответните тримесечия като отчетни периоди до предявяване на ИМ, и за
периода 24.11.2009 г. – 01.01.2011 г.
Конкретните
размери на претенциите по пункт І и ІІ на ИМ
е представил в табличен вид по тримесечия като отчетни периоди от 01.10.2009г. до
30.09.2012г в исковата молба . В заключение моли Съда:
1.Да осъди ответника да заплати на М.Г.
за положения от него извънреден труд в периода от 01.10.2009г. до 30.09.2012 г.
на основание чл.211, ал.5, т.2,
предл.първо от ЗМВР допълнително
възнаграждение до 50 часа на тримесечие за извънреден труд с размер на главница
3252,00 лева, и лихва за забава върху тази сума по тримесечия в общ размер
543,95 лв. до предявяване на исковата претенция, и законна лихва от подаването
на ИМ до окончателното плащане на вземанията;
2. Да осъди
ответника да заплати на ищеца възнаграждение за положения от него нощен труд в
периода от 24.11.2009г. до 31.12.2010 г. с главница в размер на 202,00 лева, и
лихва за забава до завеждането на ИМ – в общ размер на 50,42 лв., както и
законна лихва от подаването на ИМ до окончателното плащане на вземанията по
тримесечия;
3. Да признае за установено по отношение
на ГДИН, че ищецът има право на компенсация с допълнителен отпуск за 666 часа
на основание чл.211, ал.5, т.2, предл.второ от ЗМВР за положения от него труд в
периода 01.10.2009 г. до 30.09.2012 г. над претендираните за осъждане на
ответника с парично обезщетение за заплащане на основание чл.211, ал.5, т.2,
предл. първо от ЗМВР до 50 часа на тримесечие.
4. Да осъди ответника да заплати на
доверителя ми и направените от него разноски по делото. Прави доказателствени искания.
С определение № 115 от 25.01.2-013 г.
съдът е оставил без движение производството по делото и е дал указания на ищеца. С молба
от14.02.2013 година ищецът е уточнил претенциите си както следва :
1.
Уточнил е, че е предявил акцесорен иск за заплащане на законни лихви в общ
размер 543,95 лева за неизплатени главници за положен
от ищеца извънреден труд по тримесечия в периода 01.10.2009г. до 30.09.2012г.,
като претендираните лихви по периоди и
размери, са както следва:
- от 01.01.2010 г. до
предявяване на исковата молба /28.12.2012 г./ - 83,82 лева за неизплатено
възнаграждение за положен извърнреден труд за четвъртото тримесечие на 2009
година, върху главницата от 271 лева;
- от 01.04.2010 г. до
предявяване на ИМ – 76,86 лв. за първото тримесечие на 2010 г. върху главницата
от 271 лева
- от 01.07.2010 г. до
предявяване на ИМ – 69,88 лв. за второто тримесечие на 2010 г. върху главницата
от 271 лева
- от 01.10.2010 г. до
предявяване на ИМ – 62,83 лв. за третото тримесечие на 2010 г. върху главницата
от 271 лева
- от 01.01.2011 г. до
предявяване на ИМ – 55,78 лв. за четвъртото тримесечие на 2010 г. върху
главницата от 271 лева
- от 01.04.2011 г. до
предявяване на ИМ – 48,87 лв. за първото тримесечие на 2011 г. върху главницата
от 271 лева
-
от 01.07.2011 г. до предявяване на ИМ – 41,88 лв. за второто тримесечие на 2010
г. върху
главницата от 271 лева
- от 01.10.2011 г. до
предявяване на ИМ – 34,83 лв. за третото тримесечие на 2011 г. върху главницата
от 271 лева
- от 01.01.2012 г. до
предявяване на ИМ – 27,76 лв. за четвъртото тримесечие на 2011 г. върху
главницата от 271 лева
- от 01.04.2012 г. до
предявяване на ИМ – 20,79 лв. за първото тримесечие на 2012 г. върху главницата
от 271 лева
- от 01.07.2012 г. до
предявяване на ИМ – 13,84 лв. за второто тримесечие на 2012 г. върху главницата
от 271 лева
-
от 01.10.2012 г. до предявяване на ИМ – 6,81 лв. за третото тримесечие на 2012
г. върху главницата от 271
лева.
2.
Уточнил е , че е предявил акцесорен иск за заплащане на законни
лихви в общ размер 50,42 лева за неизплатени главници за положен от ищеца нощен
труд по тримесечия в периода 24.11.2009г. до 31.12.2010г., като претендираните лихви по периоди и размери, са
както следва:
- от 01.01.2010 г. до
предявяване на исковата молба /28.12.2012 г./ - 5,57 лева за неизплатено
възнаграждение за положен нощен труд за четвъртото тримесечие на 2009 година
върху главницата от 18 лева;
- от 01.04.2010 г. до
предявяване на ИМ – 12,99 лв. за първото тримесечие на 2010 г. върху главницата
от 46 лева
- от 01.07.2010 г. до
предявяване на ИМ – 11,81 лв. за второто тримесечие на 2010 г. върху главницата
от 46 лева
- от 01.10.2010 г. до
предявяване на ИМ – 10,62 лв. за третото тримесечие на 2010 г. върху главницата
от 46 лева
- от 01.01.2011 г. до предявяване
на ИМ – 9,43 лв. за четвъртото тримесечие на 2010 г. върху главницата от 46
лева.
3. Уточнил е , че е поискал и осъждането на ответника да заплати
на ищеца и законни лихви върху претендираните главници за положен от ищеца
извънреден и нощен труд, считано от
подаване на исковата молба – 28.12.2012 г. до окончателното изплащане на
главниците /претендираните лихви до предявяване на ИМ са посочени в предходните
пунктове/.
4. Уточнил е, че размера на установителния иск с основание
чл.124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.211, ал.5, т.2, предл. второ от ЗМВР е посочен
като 666 часа допълнителен отпуск, за които
е поискал от Съда да признае за
установено спрямо ответната ГДИН, ищецът че има право, тъй като тези часове не
следва да се заплащат на основание с
чл.211, ал.5, т.2, предл. първо от ЗМВР, като труд положен над обезщетимите
парично до 50 часа на тримесечие.
В
съдебно заседание от 15.05.2013 г. ищецът е направил изменение на исковете. С протоколно определение от
15.05.2013 година е прието изменение на
исковете чрез намаляването им. След намалението, исковите претенции придобиват следния
размер по видове и ПЕТИТИТУМИ:След намалението, исковите претенции придобиват
следния размер по видове и ПЕТИТУМИ, като молим Съда:
1. Да осъди ответната ГДИН да заплати на М.Г. за положения от него извънреден труд
в периода от 01.10.2009г. до 30.09.2012 г. на
основание чл.211, ал.5, т.2, предл.първо от ЗМВР за 50 часа на
тримесечие и общо за 565 часа за исковия
период, с общ размер на главници -
3062,10 лева, и лихва за
забава върху главниците от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане;
2. Да осъди ответника да плати на М.Г.
сумата от 532,32
лева, представляваща
сумарен размер на лихвите за забава на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД върху съответните главници по тримесечия за
положения от ищеца извънреден труд до петдесет часа на тримесечие,
считано от 01.01.2010 г. до предявяване на исковата молба, както следва по
тримесечия:
-
от 01.01.2010 г. до предявяване на исковата молба - 84,13 лева за неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за четвъртото тримесечие на 2009
година, върху главницата от 270,98 лева;
-
от 01.04.2010 г. до предявяване на ИМ – 77,17 лв. за първото тримесечие на 2010
г. върху главницата от 270,98 лева
-
от 01.07.2010 г. до предявяване на ИМ – 70,19 лв. за второто тримесечие на 2010
г. върху главницата от 270,98 лева
-
от 01.10.2010 г. до предявяване на ИМ – 63,15 лв. за третото тримесечие на 2010
г. върху главницата от 270,98 лева
-
от 01.01.2011 г. до предявяване на ИМ – 56,10 лв. за четвъртото тримесечие на
2010 г. върху главницата от 270,98 лева
-
от 01.04.2011 г. до предявяване на ИМ – 49,20 лв. за първото тримесечие на 2011
г. върху главницата от 270,98 лева
-
от 01.07.2011 г. до предявяване на ИМ – 42,21 лв. за второто тримесечие на 2010
г. върху главницата от 270,98 лева
-
от 01.10.2011 г. до предявяване на ИМ – 35,17 лв. за третото тримесечие на 2011
г. върху главницата от 270,98 лева
-
от 01.01.2012 г. до предявяване на ИМ – 25,00 лв. за четвъртото тримесечие на
2011 г. върху главницата от 241,17 лева
-
от 01.04.2012 г. до предявяване на ИМ – 8,66 лв. за първото тримесечие на 2012
г. върху главницата от 111,10 лева
-
от 01.07.2012 г. до предявяване на ИМ – 14,17 лв. за второто тримесечие на 2012
г. върху главницата от 270,98 лева
-
от 01.10.2012 г. до предявяване на ИМ – 7,15 лв. за третото тримесечие на 2012
г. върху главницата от 270,98 лева;
3. Да осъди ответника да заплати на
ищеца възнаграждение за положения от него 720 ч. труд през нощта в периода от 24.11.2009г. до 31.12.2010 г. с
общ размер на главници по тримесечия - 180,00 лева, и лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното й заплащане;
4. Да осъди ответника да плати на М.Г. сумата от 45,87 лева, представляваща сумарен размер на лихвите за забава на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД на изплащането на съответните главници по
тримесечия за положения от ищеца нощен труд, считано от 01.01.2010 г. до предявяване на исковата
молба, както и законна лихва от предявяването на ИМ до окончателното заплащане
на вземанията, както следва:
- от 01.01.2010 г. до
предявяване на исковата молба - 5,60 лева за неизплатено възнаграждение за
положен нощен труд за четвъртото тримесечие на 2009 година върху главницата от
18 лева;
- от 01.04.2010 г. до
предявяване на ИМ – 13,05 лв. за първото тримесечие на 2010 г. върху главницата
от 46 лева
- от 01.07.2010 г. до
предявяване на ИМ – 11,87 лв. за второто тримесечие на 2010 г. върху главницата
от 46 лева
- от 01.10.2010 г. до
предявяване на ИМ – 6,94 лв. за третото тримесечие на 2010 г. върху главницата
от 30 лева
- от 01.01.2011 г. до
предявяване на ИМ – 8,29 лв. за четвъртото тримесечие на 2010 г. върху главницата
от 40 лева;
5.
Да признае за установено по отношение на ГДИН, че М.Г. има право на компенсация с допълнителен отпуск от
381 часа на основание чл.211, ал.5, т.2,
предл.второ от ЗМВР за положения от него труд в периода 01.10.2009 г. до
30.09.2012 г. над претендираните за осъждане на ответника с парично обезщетение
за заплащане на основание чл.211, ал.5, т.2, предл. първо от ЗМВР до 50 часа на
тримесечие.
Претенцията по т.5 е разликата между
положения общо труд за исковия период, установен от ВЛ на 946 часа извънреден
труд, и подлежащите на заплащане по т.1 - 565 часа.
Ищецът М.С.
***,редовно призован по делото се явява
лично в съдебно заседание и се представлява от адв.И.А.от ***, която поддържа
предявените искова .
Ответникът Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”представлявано от Главния директор на ГД “
ИН “ София , чрез своя процесуален
представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна. Моли, да
му бъдат присъдени направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на
страните преценени по отделно и в тяхната съвкупност , намира за установено
следното:
Безспорно установено между страните е, че
през процесния период между тях и съществувало служебно правоотношение, по
силата на което ищецът е изпълнявал длъжността * с място на работа затвора *.
Безспорно установено между страните е, /
което е видно и от приложената към писмо
№ 1343/ 01.04. 2013 г /приложени към
гр.д 875 /2012 на РС Левски / / на Началника на Затвора * , че със
Заповед на МП № ЛС 03-402 от 09.03. 1999 г. ищецът е бил
назначен на длъжността * с място
на работа Затвора *, като е
встъпил в длъжност с Акт за
стъпване в длъжност от 18.03. 99 г. , като през процесния период между тях и
съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал
длъжността * с място на работа затвора * и е израстнал на място до длъжността. *.
Спорно между страните е дължи ли се
заплащане на ищеца на извънреден труд, поради неправилно отчитане на работното
време при 24-часови дежурства и неотчитане изобщо на времето, през което е
извършвал претърсвания и обиски извън работно време и конвоиране на лица извън Затвора
* и нощен труд.
В тежест на ищеца е да представи
доказателства в полза на твърденията си, че е положил посочените в исковата
молба часове извънреден труд, формирани чрез 24-часови дежурства през процесния
период, както и от времето, през което е извършвал претърсвания и обиски извън
тези дежурства и конвоиране на лица извън Затвора *.
За установяване на спорните обстоятелства
по делото са приобщени писмени
доказателства и такива изискани по реда
на чл. 192 от ГПК, събрани са гласни доказателства и е изслушано заключение на вещо лице.
Установява се по делото от приложената по делото заповед № ЛС-03-1182/10.10.2007
г. на Министъра на правосъдието на РБ /представена с отговора на исковата
молба/ , от т. т. 16 на същата заповед ,
че времето за почивка по време на даваните дежурства не се е отчитало като
работно време т.е установява се по делото от това доказателство , че
за всяко 24 – часово дежурство през процесния период на ищеца са
отчитани само 20 часа работно време, което съвпада с времето на постовата
служба, като е възприето от работодателя, че останалите 4 часа са почивка.
Установява се по делото от представените
и приети като доказателства по делото, доказателствата представени
с писмо № 1343/ 01.04. 2013 г на Началника на Затвора * / Приложени л-42-78 по гр.д №875 /2012 по описа на РС Левски /,че на ищеца по делото са вменявани задължения да конвоира лица извън Затвора */ до различни
лечебни заведения / и постова служба при престой в болнични заведения извън Затвора *, като са издадени 12 бр. заповеди за периода
01.10.2009 г. до 30.09. 2012 година , като са приложени и конкретните
издадени заповеди,конкретно са посочени и номерата на автомобилите, с които е
осъществявано вмененото задължение,както и заповеди относно откриване на пост
за охрана на лишени от свобода извън Затвора *,36 бр. заповеди / чл. 85 , ал. 1 от ППЗИНЗС и по чл. 247 от ППЗИНЗС / за извършване на
месечните планови претърсвания на местата , в които лишените от свобода
изтърпяват наложените наказания и обиски
на лишени от свобода за притежаване на неразрешени вещи и извънредни такива /
Установява се от приложените към всяка заповед по чл. 85 , ал. 1 от ППЗИНЗС/
чл. 247 от ППЗИНЗС/, План за извършване
на претърсване, че в нея е посочен
изчерпателно реда на извършване на това мероприятие : в която е включено време за инструктаж ,
време за извършване на действията по претърсванията,като начален час 8.00 часа
и дата на започване на мероприятието – например
Заповед № 411 / 07.06. 2009 г. На началника на Затвора * , ведно с План
за извършване на претърсване от 08.06.
2009 г.
От
изслушаната и приетата
по делото съдебно- икономическа експертиза / в т. число заключение и преработено заключение по
основната задача /,която съдът кредитира като обоснована и компетентно дадена,
се установява че ВЛ В. Ч.- К. е посетила на място Затвора * и е извършила
проверка на място на Ведомостите за
работна заплата, Ежедневната ведомост с часови графици, Заповедите на Началника
на Затвора * свързани с прилагането на
чл. 291 т. 2 от ППЗИН ЗС и чл. 8 5 и 241 от ППЗИНЗС , План графиците на Главния
надзирател утвърдени от началника на Затвора * за процесния период и Заповедите на Началника на Затвора *
за плановите месечни обиск , претърсвания и изземвания , и
извънредните такива заповед за
назначаване , акт за встъпване в длъжност , молби и заповеди на Началника на Затвора
* за разрешен отпуск / т.ч и поради
времената нетрудоспособност /.
Установява
се от заключението на вещото лице,че
брутното трудово възнаграждение
на ищеца за процесният период е
било в размер на 583.00 лева формирано
като : 270 лева за длъжност + 337.00 допълнителни трудови възнаграждения. Часовата
ставка на труд при това брутното трудово възнаграждение е 3.61 лева. Размерът на часовата ставка на ищеца
за извънреден труд съгласно чл. 211 ал. 6 от ЗМВР с 50% увеличение е в
размер на 5.42 лева .
Установява се също така от заключението на ВЛ
, че ищецът е отработвал по 21 дни в месеца, при 8 часова
продължителност на работният ден и при
8 дневна
продължителност на работната седмица, при което часовата ставка за извънреден труд е 5.42 лева. Установява
се още и че за периода 01.10. 2009 г до
30.09. 2012 година ищецът е имал 236 броя 24 часови дежурства посочени конкретно по месеци, извършил е 3
бр. конвоиране на лишени от свобода до лечебни заведения по 12 часа, конвоиране
със заповед на лишени от свобода до лечебни заведения 3 бр. по 12 часа, 50 бр.
8 часови дежурства, 36 бр. обиск
по 1,5 часа, ползвал е 105 бр. дни отпуск по
8часа.Установява се, / справка с
таблица № 1 преработено заключение / ,че
на ищецът за процесният период от време
са начислени общо заработени
часове в размер на 6994 часа труд, в
които са включени часовете над 20 –те часа
при 24 –часовите дежурства,включени часове за обиск,претърсвания и
изземвания на ЛС и местата, в които
изтърпяват наказанията си. Установено от експерта, че от тях труд по
законов норматив по тримесечия
са 6048 часа - лимит от
извънреден труд на тримесечие до 50 часа за тримесечие по 504 часа на тримесечие, положен в повече труд над норматива от 946 часа .Трудът над норматив за процесният период е в
размер на 946часа за 50 часа на
тримесечие. Вещото лице установява , че
при средна часова ставка от 5.42
лева на час ,/ с предвидимите 50 % увеличение при часова ставка от 3.47 лева за
периода /, стойността му е 3062.10
лева.Видно от заключението на ВЛ е, че е
даден и втори вариант без включени часове по дежурства за обиск ,
претърсване и изземане и конвоиране на лица и съответно суми за 3013.32 лева и 527.89
лв. за лихви . И по двата варианта е посочено , че съгласно нормата на чл. 211, ал. 5 т. 2 ЗМВР на заплащане подлежат до 50
часа извънреден труд, но и че не е
заплатен.
Установено е ,че за
горницата над обезщетивимите 565 часа се
дължи отпуск по компенсация, като в заключението е посочено , че на
компенсация с отпуск се
полагат 381 часа по първи вариант и 300часа
по втори вариант без вкл. часове за извънреден труд за обиск ,
претърсване и изземване , но и ,че суми за извънреден труд не са плащани , нито
има компенсация с отпуск.
Установява се също така , че така положеният допълнително труд обаче също не е отчитан като извънреден, и
съответно не е заплащан, въпреки че е положен в повече от нормативно
определените за тримесечие 504 часа.
От заключението
се установява, че дължимото възнаграждение за положен извънреден труд при извършване на обиски , претърсвания за 36 броя
по 1,5 часа е в размер на 54.00 часа .Установява се, че вещото лице е проверило на място писмените
доказателства заповеди , графици ,
ежедневни ведомости и са проверени
нарядите по Книга за ежедневните
наряди / приложени и по делото и Месечните графици за планови обиск , претърсване и изземване,Заповедите на
Началника на затвора по чл. 85 , 241 от ППЗИНЗС , касаещи тези дейности на
ищеца по делото за периода 1.10. 2009 г -30.09.2012 г. Установило е при проверката , че времето на престой на пост в болнични
заведение е 36 часа
Установява се от заключението на вещото лице че , че дължимата лихва за
забава върху заплащането на главницата от 3062.10
лева е 532.32 лева съгласно първи вариант и съгласно втори вариант е 3013.32
лева с лихва върху тази главница от 527.89
лева, представляваща
сумарен размер на лихвите за забава на
осн. чл.86, ал.1 ЗЗД върху съответните главници по тримесечия за положения от
ищеца извънреден труд до петдесет часа на тримесечие, считано от 01.01.2010 г.
до предявяване на исковата молба, -
Установява се от
заключението на ВЛ ,че ищеца е положил 720
часа нощен труд и възнаграждението за
положения от него 720 ч. труд през
нощта в периода от 24.11.2009г. до 31.12.2010 г. е с общ размер на
главници по тримесечия – 180.00 лева,
и лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й заплащане; а лихвата за забава е върху главница от 180.00
лева е в размер на 45.87лева, представляваща сумарен размер на лихвите
за забава на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД на изплащането на съответните главници по
тримесечия за положения от ищеца нощен труд, считано от 01.01.2010 г. до предявяване на исковата
молба
Видно е от заключението на ВЛ В. Ч.- К. и приложените към делото
писмени доказателства, че М.Г. има право
на компенсация с допълнителен отпуск от 381 часа на основание чл.211, ал.5,
т.2, предл.второ от ЗМВР за положения от него труд в периода 01.10.2009 г. до
30.09.2012 г. над претендираните за осъждане на ответника с парично обезщетение
за заплащане на основание чл.211, ал.5, т.2, предл. първо от ЗМВР до 50 часа на
тримесечие.
От
показанията на свидетели Л.Т. и П.П. ,
които съдът кредитира като еднопосочни, логични и в съответствие с останалия
събран по делото доказателствен материал се установява, че ищеца е полагал труд
на 24 часови дежурства като през това време, в тъмната част на денонощието той
има право да почива на територията на затвора, без да си съблича униформата и е
на разположение на главният надзирател . От показанията на свидетелите се
установява, че се е случвало да се извършват обиски и претърсвания извън
дежурствата и извън графика за тези дежурства , след приключване на дежурството
и сдаване на поста на следващият дежурен за наряда за постовата
служба по график и извън плановите по график дежурства,като след
приключване на постовата служба
продължителността е час и половина. От показанията на свидетелите се установява също така, че на ищецът е
било вменявано задължение със Заповед
на Началника да се явява на
работа по време на почивките по
закон след 24-часовото дежурство,
наричано от свидетелите “ на първа почивка , “ на втора почивка “ , за извършване на конвоиране на лишени от
свобода извън територията на Затвора * до Здравни и лечебни заведения , и даване на дежурства до явяването на друг полицай , който да встъпи на поста по охраната на конкретното лице . Установява
се от показанията на св. Т. , че при изготвяне на месечните графици за
дежерства, ръководството не се съобразява с обстоятелството , че служителя е в полагаемата се след 24 часово дежурство 72 часа почивка , като са викани на 8 часови
дежурства на 12 часови дежурства , или
10 – часови дежурства , за да покрият нормативи на ръководството. Установява се , че са работили непрекъснато и
в повече часове освен задължително допустимите по норматив , но според изчисления на ръководството часове те
все не им достигали , поради което давали 6 ,8 или 10 часови дежурства , както
и че изобщо не е заплащан по никакъв начин този положен труд , нито е
компенсиран по някакъв начин. Установява се от показанията на свидетелите, че
ищецът е полагал и нощен труд.
Въз основа
на така събраните доказателства гласни и писмени и заключение на вещо лице ,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност
съдът прави следните изводи от
правна страна :
По иска с правно основание чл. 211 ал. 5 т.
2, предложение първо, вр. ал.6 ЗМВР.
Предвид наличието на служебно правоотношение между страните
приложими при регулирането на същото са разпоредбите на ЗИНЗС и правилника за
неговото приложение и субсидиарно ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 211 ал. 3 от ЗМВР работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени- сумирано за тримесечен период. В ал. 5 т. 2 на
същата разпоредба е предвидено, че работата извън редовното работно време се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на
отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа - за
служителите по ал. 3, а съгласно ал. 6
извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение. Съгласно разпоредбите на чл. 301 ал. 5 и ал. 6 от
ППЗИНЗС при 24- часов график на дежурство до 20 часа са постова служба като
служителите от наряда, които не изпълняват постова служба са на разположение на
дежурния главен надзирател, респ. на командира на отделение или дежурния по
арест, нямат право да се събличат и да напускат района на поделението.
Аналогичен е смисълът на разпоредбата на чл. 317 ал. 1 от ППЗИНЗС, според която
дежурният главен надзирател, командирът на отделение или дежурният по арест
при 24- часов режим на работа могат да
почиват до 4 часа през нощта, без да се събличат. В
хода на съдебното дирене са разпитани свидетелите Р. Т.
и П. , от показанията на които се
установява, че ищецът е работил с тях като старши надзирател. Свидетелите
твърдят, че работата им е протичала на дежурства при 24 часов режим, от
които 20 часа били постова служба и 4
часа почивка. Според свидетелите тази 4- часова почивка протичала в обособено
помещение в затвора, като през това време нямали право да напускат затвора и да
си свалят униформата и често били викани за изпълнение на определени служебни
задачи.Установява се също така , че ищецът е полагал извънреден труд след
приключване на 24-часовите смени за обиск на лишени от свобода и претърствания
и изземване на помещения на лишени от свобода .
При преценката на цитираните по- горе разпоредби и събраните
по делото гласни доказателства съдът приема, че четирите часа, определени за
почивка в рамките на 24- часовото дежурство, нямат белезите на същинска
почивка, която да не се включва в работното време, тъй като през времетраенето
им ищецът не е имал право нито да напуска работното си място, нито да съблече
униформата си и следвало да бъде в готовност да изпълнява задълженията си.
Казано с други думи, ищецът е бил на разположение на работодателя през всички
часове от дежурството, като през четири от тях изпълнението на задълженията му
е било ограничено, но не и напълно преустановено. Оттам следва изводът, че тези
четири часа съставляват част от работното време на ищеца и доколкото последното
надхвърля отчитаното сумарно работно време /отчитано като 20- часово дежурство/
това време съставлява извънреден труд и следва да бъде компенсирано чрез
заплащането на определено възнаграждение.
Друга част на претенцията на ищеца за заплащане на
възнаграждение за положен извънреден труд касае време за извършване на обиски и
претърсвания на помещения в Затвора * , като се претендира, че е положил и допълнителен, извън посочения
по-горе, извънреден труд от общо 54 часа за 12-те тримесечия /01.10.2009г. до
30.09.2012 г./, за 36 броя обиск , претърсване и изземване ,който труд
представлява време на извършвани обиски и претърсвания на помещенията на Затвора-*
за недопустимо внесени предмети и вещества, и тези му действия като възложени
по служба са извършвани от ищеца един път месечно /3 пъти на тримесечие/ с
продължителност от не по-малко от час и половина при всяко, като обиските и
претърсванията са правени след приключване на 24-часовите дежурства на ищеца.
Така положеният допълнително труд обаче
също не е отчитан като извънреден, и съответно не е заплащан, въпреки че
е положен в повече от нормативно определените за тримесечие 504 часа.По делото се представи нарочна книга, и други писмени доказателства представени по реда на чл. 192 от ГПК от
Началника на Затвора * /Приложени л42-78 /, установяващи по безспорен и
категоричен начин участието на ищеца Г. в
такива обиски и претърсвания , а и по нареждане на съда , ВЛ Ч. на място в Затвора
* провери горепосочените доказателства в
пълен обем .В подркрепа на тези доказателства са и показанията на разпитаните
по делото свидетели Т. и П.
и назначената по делото СИЕ . Съдът кредитира напълно показанията на
тези свидетели, тъй като те се подкрепят и от приобщените по реда на чл.
192 от ГПК писмени доказателства приложени по делото, проверени на място и от вещото лице по
изричното разпореждане на съда .
При това положение съдът приема, че ищецът успя и проведе пълно и главно доказване на твърдения от него
факт за положен от него извънреден труд под формата на извършени обиски и
претърсвания извън работно време, поради което и в
тази му част предявеният осъдителен иск се явява основателен и следва да
бъде уважен .
За определяне размера на дължимото се на ищеца възнаграждение
по делото е изготвено и прието заключение на съдебно- икономическа
експертиза. Съдът кредитира
варианта от СИЕ , в който е включен
и положения труд за обиск , претърсване
и изземване , конвоиране на лица до
здравни заведения и постова служба в тях
със нарочни заповеди . В същото е
посочено, че за процесния период 01.10.2009г.
до 30.09.2012 г. незаплатени от работодателя са
останали 946 часа, при часова ставка за извънреден труд от 5.42 лева размерът на възнаграждението,
което следва да бъде заплатено на ищеца, възлиза на сумата 3062.10 лева ,за труд и
последната следва да бъде присъдена със съдебното решение, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба2 8.12.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.
В заключение може да се обобщи, че претенцията с правно
основание чл. 211 ал. 5 т. 2 от ЗМВР следва да бъде уважена
за сума в
размер на сборна лихва от 3062.10
лева,за труд повече от 50 часа на тримесечие , която сума
представлява възнаграждение за 946 часа
положен извънреден труд в повече от 50
часа на тримесечие през периода от 01.10.2009г. до 30.09.2012 , ведно
със законната лихва върху сумата , считано от датата на подаване на исковата
молба / 28.12.2012 година до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 67 ал. 5 т.
1 ЗДСл
Съдът
счита, че горната разпоредба не може да намери приложение при регулирането на
служебното правоотношение на ищеца и по- конкретно при определянето на
елементите на дължимото му се възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 1 от
ЗДСл този закон урежда възникването, съдържанието и прекратяването на
служебните правоотношения на държавните служители, доколкото друго не е
предвидено в специален закон. В случая ищецът е бил държавен служител при ГД
„ИН” и законът, уреждащ служебното му правоотношение, е бил ЗИНЗС, а по силата
на чл. 19 ал. 2 от същия и субсидиарно
приложимия ЗМВР. В разпоредбата на чл. 202 ал. 1 от ЗМВР лимитативно са
изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на държавните
служители, но сред тях не е предвидено възнаграждение за нощен труд. От друга
страна в чл. 302 ал. 1 от ППЗИНЗС
изрично е посочено, че служителите от надзорно- охранителния състав не
получават компенсация за нощен труд. При тези обстоятелства е явно, че
специалните разпоредби на чл. 202 ал. 1 от ЗМВР и чл. 302 ал. 1 от ППЗИНЗС
дерогират общата разпоредба на чл. 67, ал. 5, т.1 от ЗДСл, поради което в полза
на ищеца не е възникнало правото да претендира заплащане на нощен труд. Поради
това предявеният осъдителен иск за сумата от
180.00 лв. и лихва за
забава върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
й заплащане, представляваща възнаграждение за 720часа
нощен труд през периода от 24.11.2009г. до 31.12.2010 г.се явява изцяло неоснователен и следва да се
отхвърли.
По исковете с правно основание чл. 86 ал. 1
от ЗЗД.
Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за
заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно или
тримесечно сумарно отчитане на работното време/. В този смисъл ответникът е
изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати
дължимото се възнаграждение. При съобразяване на заключението на вещото лице и
чрез използването на ЕПИ електронен калкулатор съдът приема, че дължимата се
лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 3062.10 лева за периода от 01.10.2009г.
до 30.09.2012год.Установи се , че тази претенция
посочена конкретно за всеки период отделно с оглед изхода на процеса за главния
иск се явява основателна и доказана до размера на претендираните суми :
-
сумата 84,13 лева лихва
за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за четвъртото
тримесечие на 2009 година, върху главницата от 270,98 лева за периода от 01.01.2010 г. до 28.12. 2012 г- датата на предявяване на
исковата молба и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба – 28.12.2012 г до окончателното й изплащане ;
-–
77,17 лв. лихва за първото тримесечие на
2010 г. върху главницата от 270,98 лева, за периода от 01.04.2010 г. до предявяване на ИМ до 28.12. 2012 г- датата на предявяване на
исковата молба и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба – 28.12.2012 г до окончателното й изплащане
-–
70,19 лв. лихва за второто тримесечие на
2010 г. върху главницата от 270,98 лева от 01.07.2010 г. до предявяване на ИМ
- 28.12. 2012 г- датата на предявяване
на исковата молба и законната лихва върху главницата от датата на предявяване
на исковата молба – 28.12.2012 г до окончателното й изплащане
-–
63,15 лв. лихва за третото тримесечие на
2010 г. върху главницата от 270,98 лева за периода от 01.10.2010 г. до 28.12. 2012 г- датата на предявяване на
исковата молба и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба – 28.12.2012 г до окончателното й изплащане
-–
56,10 лв. лихва за четвъртото тримесечие
на 2010 г. върху главницата от 270,98 лева за периода от 01.01.2011 г. до предявяване 28.12. 2012 г- датата на
предявяване на исковата молба и законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба – 28.12.2012 г до окончателното й изплащане
-–
49,20 лв. лихва за първото тримесечие на
2011 г. върху главницата от 270,98 лева
за периода от 01.04.2011 г. до до 28.12.
2012 г- датата на предявяване на исковата молба и законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба – 28.12.2012 г до
окончателното й изплащане
-–
42,21 лв. лихва за второто тримесечие на
2010 г. върху главницата от
270,98 лева за периода от 01.07.2011 г. до
28.12. 2012 г- датата на предявяване на исковата молба и законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 28.12.2012 г до
окончателното й изплащане
-–
35,17 лв. лихва за третото тримесечие на
2011 г. върху главницата от 270,98 лева за периода от 01.10.2011 г. до 28.12. 2012 г- датата на
предявяване на исковата молба и законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба – 28.12.2012 г до окончателното й изплащане
-–
25,00 лв. лихва за четвъртото тримесечие
на 2011 г. върху главницата от 241,17 лева за периода от 01.01.2012 г. до
28.12. 2012 г- датата на предявяване на исковата молба и законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба – 28.12.2012 г до
окончателното й изплащане
-–
8,66 лв. лихва за първото тримесечие на
2012 г. върху главницата от 111,10 лева , за периода от 01.04.2012 г. до 28.12. 2012 г- датата на предявяване на
исковата молба и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба – 28.12.2012 г до окончателното й изплащане
-–
14,17 лв. лихва за второто тримесечие на
2012 г. върху главницата от 270,98 лева за периода от 01.07.2012 г. до 28.12.
2012 г- датата на предявяване на исковата молба и законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба – 28.12.2012 г до
окончателното й изплащане
– 7,15 лв. лихва за третото тримесечие на 2012 г. върху
главницата от 270,98 лева за периода
от 01.10.2012 г. до 28.12. 2012 г- датата на предявяване на
исковата молба и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба – 28.12.2012 г до окончателното й изплащане
Предвид извода за недължимост на възнаграждение за нощен труд
изцяло следва да се отхвърли претенцията на ищеца за присъждане на мораторна
лихва в размер на: сумата 5,60 лева лихва
за неизплатено възнаграждение за положен
нощен труд за четвъртото тримесечие на 2009 година върху главницата от 18 лева
за периода от 01.01.2010 г. до 28.12. 2012 г- датата на предявяване на
исковата молба и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба – 28.12.2012 г до окончателното й изплащане;
-– 13,05 лв. лихва за първото тримесечие на 2010 г. върху
главницата от 46 лева хза периода от
01.04.2010 г. до 28.12. 2012 г. датата
на предявяване на ИМ и законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 28.12.2012 г до
окончателното й изплащане;
-– 11,87 лв. лихва за второто тримесечие на 2010 г. върху
главницата от 46 лева , за периода от
01.07.2010 г. до 28.12. 2012 г. датата
на предявяване на ИМ и законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба – 28.12.2012 г до окончателното й изплащане;
-– 6,94 лв. лихва за третото тримесечие на 2010 г. върху
главницата от 30 лева за периода от 01.10.2010 г. до 28.12. 2012 г. датата
на предявяване на ИМ и законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 28.12.2012 г до
окончателното й изплащане;
-– 8,29 лв. лихва за
четвъртото тримесечие на 2010 г. върху главницата от 40 лева за периода от
01.01.2011 г. до28.12. 2012 г. датата на
предявяване на ИМ; и законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на исковата молба – 28.12.2012 г до окончателното й изплащане;
По иска с правно основание 124, ал.1 ГПК,
вр.чл. 211 ал. 5 т. 2, предложение второ
ЗМВР.
Установи се по делото,
че ищеца е положил извънреден труд повече от 50 часа на тримесечие в размер на 6994 часа . От тях 565 часа
подлежат на заплащане а за останалите 381 часа има
право на компенсация с допълнителен
отпуск на основание чл.211, ал.5, т.2, предл.второ от ЗМВР за положения от него
труд в периода 01.10.2009 г. до 30.09.2012г.на основание чл.211, ал.5, т.2,
предл.второ от ЗМВР над претендираните за осъждане на ответника с парично
обезщетение за заплащане на основание чл.211, ал.5, т.2, предл. първо от ЗМВР
до 50 часа на тримесечие.
При този изход на делото и на основание чл.
78 ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 670 лв. по представения списък на разноските по чл.
80 от ГПК
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Левченския районен съд държавна
такса върху цената на уважените искове в размер на 208.01лева /128.01 +50 лв.+30лв./.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов”№21 представлявано
от неговия директор да заплати на М.Г.
с ЕГН ********** ***. сумата 3062.10 /три хиляди шестдесет и два лева
и десет стотинки / ,за труд повече
от 50 часа на тримесечие,която сума представлява възнаграждение за 565 часа
положен извънреден труд през периода от 01.10.2009г. до 30.09.2012 ,
ведно със законната лихва върху сумата , считано от датата на подаване на
исковата молба / 28.12.2012 година до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М.Г. с ЕГН ********** ***. против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21, иск с правно основание чл. 67 ал.5 т.1от ЗДСл. за
заплащане на сумата от 180.00 лв., възнаграждение за положения от него 720 ч. труд през нощта в периода от
24.11.2009г. до 31.12.2010 г. и лихва за забава върху сумата от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21
да
заплати на М.Г. с ЕГН ********** ***:
-сумата 84,13 лева за лихва
за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за четвъртото
тримесечие на 2009 година, върху главницата от 270,98 лева за периода от 01.01.2010 г. до 28.12. 2012 г- датата на предявяване на
исковата молба и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба – 28.12.2012 г до окончателното й изплащане ;
-–
77,17 лв. за лихва за първото тримесечие
на 2010 г. върху главницата от 270,98 лева, за периода от 01.04.2010 г. до 28.12. 2012 г- датата на
предявяване на исковата молба и законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба – 28.12.2012 г до окончателното й изплащане
-–
70,19 лв. за второто тримесечие на 2010 г. върху главницата от 270,98 лева от
01.07.2010 г. до предявяване на ИМ -
28.12. 2012 г- датата на предявяване на исковата молба и законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 28.12.2012 г до
окончателното й изплащане
-–
63,15 лв. за третото тримесечие на 2010 г. върху главницата от 270,98 лева за
периода от 01.10.2010 г. до 28.12. 2012 г- датата на предявяване на
исковата молба и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба – 28.12.2012 г до окончателното й изплащане
-–
56,10 лв. за четвъртото тримесечие на 2010 г. върху главницата от 270,98 лева
за периода от 01.01.2011 г. до предявяване
28.12. 2012 г- датата на предявяване на исковата молба и законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба – 28.12.2012 г до
окончателното й изплащане
-–
49,20 лв. за първото тримесечие на 2011 г. върху главницата от 270,98 лева за периода от 01.04.2011 г. до 28.12.
2012 г- датата на предявяване на исковата молба и законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба – 28.12.2012 г до
окончателното й изплащане
-–
42,21 лв. за второто тримесечие на 2010 г. върху
главницата от 270,98 лева за периода от 01.07.2011 г. до 28.12. 2012 г- датата на предявяване на
исковата молба и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба – 28.12.2012 г до окончателното й изплащане
-–
35,17 лв. за третото тримесечие на 2011 г. върху главницата от 270,98 лева за
периода от 01.10.2011 г. до 28.12. 2012
г- датата на предявяване на исковата молба и законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на исковата молба – 28.12.2012 г до окончателното
й изплащане
-–
25,00 лв. за четвъртото тримесечие на 2011 г. върху главницата от 241,17 лева
за периода от 01.01.2012 г. до 28.12. 2012 г- датата на предявяване на исковата
молба и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата
молба – 28.12.2012 г до окончателното й
изплащане
-–
8,66 лв. за първото тримесечие на 2012 г. върху главницата от 111,10 лева , за
периода от 01.04.2012 г. до 28.12. 2012 г- датата на предявяване на
исковата молба и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба – 28.12.2012 г до окончателното й изплащане
-–
14,17 лв. за второто тримесечие на 2012 г. върху главницата от 270,98 лева за
периода от 01.07.2012 г. до 28.12. 2012 г- датата на предявяване на исковата
молба и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата
молба – 28.12.2012 г до окончателното й
изплащане
– 7,15 лв. за третото тримесечие на 2012
г. върху главницата от 270,98 лева за периода от 01.10.2012 г. до 28.12. 2012 г- датата на предявяване на
исковата молба и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба – 28.12.2012 г до окончателното й изплащане и лихва за забава върху сумата от
датата на предявяване на исковата молба 28. 12.2012 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М.Г. с ЕГН **********
***. против Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген.
Н.Столетов” №21 , иск с правно основание чл. 86 ал. 1
от ЗЗД за заплащане на :
-сумата 5,60 лева лихва за неизплатено възнаграждение за положен
нощен труд за четвъртото тримесечие на 2009 година върху главницата от 18 лева
за периода от 01.01.2010 г. до 28.12. 2012 г- датата на предявяване на
исковата молба и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба – 28.12.2012 г до окончателното й изплащане;
-– 13,05 лв. лихва за първото тримесечие на 2010 г. върху
главницата от 46 лева за периода от
01.04.2010 г. до 28.12. 2012 г. датата
на предявяване на ИМ и законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 28.12.2012 г до
окончателното й изплащане.
-– 11,87 лв. лихва за второто тримесечие на 2010 г. върху
главницата от 46 лева , за периода от
01.07.2010 г. до 28.12. 2012 г. датата
на предявяване на ИМ и законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба – 28.12.2012 г до окончателното й изплащане.
-– 6,94 лв. лихва за третото тримесечие на 2010 г. върху
главницата от 30 лева за периода от 01.10.2010 г. до 28.12. 2012 г. датата
на предявяване на ИМ и законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 28.12.2012 г до
окончателното й изплащане.
-– 8,29 лв. лихва за четвъртото тримесечие на 2010 г. върху
главницата от 40 лева за периода от 01.01.2011 г. до28.12. 2012 г. датата
на предявяване на ИМ; и законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 28.12.2012 г
до окончателното й изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл. 211 ал. 5 т. 2, предложение
второ ЗМВР по отношение на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при
Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21 представлявана от главния директор, че дължи на М.Г. с ЕГН ********** ***. отпуск по компенсация за положен от него извънреден
труд в размер 381 часа за периода 01.10.2009 г. до 30.09.2012 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”при Министерство
на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов”№21,
представлявана от главния директор, да заплати на М.Г. с ЕГН ********** ***.
сумата 670.00лв., представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”при Министерство на правосъдието гр.София,
бул.”Ген. Н.Столетов”№21, представлявана от
главния директор да заплати по сметка на Левченския районен съд държавна такса
върху цената на уважените искове в размер на 202,48 лева (сборна главница от
цената на д.т. върху всеки един от исковете 122,48 лева + 50 лв.+ 30лв.).
Решението може да
се обжалва пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от 14 юни 2013 година, датата обявена в последното проведено
по делото съдебно заседание.
Препис от решението да
се връчи на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: