Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Левски, 14.06.2013 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Левченският районен съд, І–ви граждански състав, в публичното заседание на петнадесети  май през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАТАША ПАНЧЕВА

 

при секретаря  И.П.  като разгледа докладваното от съдията ПАНЧЕВА гр.д.№2 по описа за 2013 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 211, ал. 5 т. 2, предложение първо,вр.6 ЗМВР, чл.86, ал.1 ЗЗД, чл. 67 ал. 5 т. 1  ЗДСл, чл. 86 ал. 1 от ЗЗД и чл.124, ал.1 ГПК, чл. 211, ал. 5 т. 2, предложение второ ЗМВР.

Производството по делото е образувано по подадена  искова молба Р.М. с ЕГН ********** ***, чрез адв.И.А. ***, съдебен адрес на ищеца против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21 с посочено пр.основание: Трудов спор по ЗДСл, във вр. със ЗИНЗС, ЗИН /отм./ и ЗМВР и с цена на иска: 4063,23 лв., в която се твърди, че Р.М. работи при ответната Дирекция като държавен служител на длъжност * с място на работа Затвора *.

Твърди се, че ищецът изпълнява работата си на 24-часови смени при сумарно тримесечно отчитане на труда. Нормалната продължителност на работното време за този период на отчитане е 504 часа, като спорният твърдян от ищеца като положен извънреден и нощен труд се отчита за същия тримесечен период.

ЗИНЗС и отмененият ЗИН, както и ППЗИНЗС препращат към чл.211 от ЗМВР при отчитане на работното време. Съгласно тази норма нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се изчислява в дни-подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.

Твърди се, че работата извън работното време, съгласно чл.211, ал.5 ЗМВР се компенсира с:

1.    Допълнителен платен годишен отпуск за работа в работни дни и с възнаграждение за работа в почивни и празнични дни – за служителите по ал.4 на чл.211 ЗМВР;

2.    Възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа – за служителите по ал.3 от чл.211 ЗМВР – какъвто е ищецът Р.М..

На основание чл.211, ал.6 от ЗМВР извънредният труд по ал.5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното трудово възнаграждение, което за ищеца през претендирания период е непроменяно и в размер на 607,00 лв.

Твърди се, че е положил извънреден труд, както следва:

1. На основание чл.301, ал.5 от ППЗИНЗС при 24-часов график на дежурство /по каквото работи ищецът/ до 20 часа са постова служба. Служителите от наряда, които не изпълняват постова служба, са на разположение на главния надзирател, а в ареста – на командира на отделение или дежурния по арест. Те имат право да почиват без да се събличат, и не могат да напускат района на поделението. Това означава, че извън 20-часовата постова служба доверителят ми също е изпълнявал трудовите си функции на работното място, с униформено облекло, и е имал задължението да е на разположение на съответния главен надзирател без право да напуска района на поделението, поради което и четирите часа, определени формално за почивка, и в което ищецът е на разположение и готовност да изпълнява трудови функции са работно време за него. Въпреки, че доверителят ми е работил на 24-часови смени, работодателят е отчитал само 20 часа положен труд за дежурство. За всяко тримесечие ищецът е бил задължен да полага 23 дежурства от 24 часа, или реално е отработвал на тримесечие по 552 часа в 24-часови дежурства, вместо нормативните 504 часа, като разликата от 48 часа на тримесечие не му е заплащана като извънреден труд. За да отработи  „недостигащите” според работодателя 4 часа от дежурство отчитано като 20-часово, освен даваните 23 бр. вместо 21 бр. дежурства на тримесечие /достатъчни за достигане на законовия норматив от 504 ч./, ищецът е бил задължен да се явява на работа и по време на тридневната си почивка след 24-часово дежурства, като е отработвал допълнително не по-малко от още 44 часа на тримесечие.  Така пресметнато ищецът претендира, че е положил по 92 часа извънреден труд на тримесечие, считано от 01.10.2009 г. до 30.09.2012 г., т.е. за 12 тримесечия, и общо 1104 часа за периода на исковата претенция.

Твърди се, че работодателят отказва изплащането на положения извънреден труд, позовавайки се на Заповед №ЛС-03-1182/10.10.2007 г. на Министъра на правосъдието, съгласно която времето за почивки и управление при кризи, и отбранително-мобилизационна подготовка, не се включва, и не се отчита като работно време.

2. Ищецът Р.М. претендира, че е положил и допълнителен, извън посочения по-горе, извънреден труд от общо 54 часа за 12-те тримесечия /01.10.2009 г. до 30.09.2012 г./, който труд представлява време на извършвани обиски и претърсвания на помещенията на Затвора * за недопустимо внесени предмети и вещества, и тези му действия като възложени по служба са извършвани от ищеца един път месечно /3 пъти на тримесечие/ с продължителност от не по-малко от час и половина при всяко, като обиските и претърсванията са правени след приключване на 24-часовите дежурства на ищеца. Така положеният допълнително труд обаче  също не е отчитан като извънреден, и съответно не е заплащан, въпреки че е положен в повече от нормативно определените за тримесечие 504 часа.

 Твърди се, че за действията по обиски и претърсвания в Затвора-* следва да са издавани нарочни заповеди на основание и от лицата, посочени в чл.86, ал.1 и 2 от ППЗИНЗС. Доколкото обаче наличието и съдържанието на такива нарочни писмени заповеди не са известни на ищеца, а и времетраенето им не може да бъде посочено в тях, а вероятно и конкретното участие на ищеца – ще установява размера на иска в тази му част с гласни доказателствени средства, които съм поискала за допускане по-нататък, и при изискване на сочените горе  заповеди с основание чл.192 ГПК от Затвора *.

3. Ищецът прави допълнителни твърдения и съответно претендира, че в исковия период е полагал и друг вид извънреден труд, извън графика на дежурствата му, който също не му е заплащан, и свързан с изпълнение на възложени му задачи за конвоиране на лишени от свобода до лечебни заведения извън Затвора * с честота веднъж на тримесечие с продължителност по 12 часа, съгласно заповеди, издавани от Началника на Затвора.

4. Твърди се, че  последен източник на положен от ищеца и незаплатен му  от ответника труд е  изпълняваната охрана на лишени от свобода извън територията на Затвор-Белене по повод ежегодно провежданата на о.Персин Панихида в памет на загиналите лагеристи в беленския затвор, провеждана в последната неделя на м.Май на съответната година. Охрана на лишени от свобода ищецът е извършвал с продължителност 12 часа по време на честване на Панихидата на 30.05.2010 г.

Общият размер на положения извънреден труд в претендирания период с оглед изложените горе твърдения по точки 1, 2, 3 и 4 на този пункт е 1314 часа, но поради ограничението за заплащане на извънреден труд до 50 часа на отчетен период, то претендирания размер обезщетението за положен от ищеца извънреден труд е 3252 лева за периодите по ИМ, и лихва в общ размер за 12-те отчетни периода – 558,51 лева.

5.  Твърди се, че доколкото на основание чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР на ищеца се дължи заплащане за извънреден труд до 50 часа за отделните тримесечни отчетни периоди на положен труд, т.е. общо само за 600 часа за 12-те тримесечия в периода от 01.10.2009г. до 30.09.2012 г., то Р.М. претендира и установяването спрямо ответната ГДИН, че има право на компенсация с допълнителен отпуск на основание чл.211, ал.5, т.2 предл. второ от ЗМВР в размер на 714 часа, представляващи разликата между общия размер на положен извънреден труд от 1314 часа и претендирания за заплащане общо 600 часа за исковия период /с пр.основание чл.211, ал.5, т.2 предл. първо от ЗМВР/.   

ІІ.Твърди се, че му се дължи от ответника заплащане на обезщетение за положен от ищеца нощен труд.

Ищецът твърди, че има и друга претенция спрямо ответника – за заплащане на допълнително възнаграждение за всеки час труд, положен през нощта в 24-часовите му дежурства, за времето от 22.00 до 6.00 ч. в периода 24.11.2009 г. – 01.01.2011 г. В този период заплащането на допълнително възнаграждение за нощен труд на държавните служители, какъвто е ищецът,  е регламентирано по основание в чл.67, ал.3, т.4 на Закона за държавния служител /ЗДСл/ и чл.202, ал.4 ЗМВР в действащата тогава редакция на двата закона, и по размер – в чл.22 от Наредбата за служебното положение на държавните служители. Ако се приеме, че разпоредбата на чл.202, ал.1 ЗМВР лимитивно изброява допълнителните възнаграждения, които се изплащат на държавните служители в системата на ГДИН, по сега действащата редакция на ЗМВР сред тях не е предвидено възнаграждение за нощен труд. За доказване правото на ищеца за за плащане на положения от него труд през нощта, следва да се проследят редакциите на чл.202 ЗМВР във времето, за което ищецът е поискал заплащането на нощен труд в периодите на ИМ. Така в редакцията на чл.202 ЗМВР, действала от 24.11.2009 г. /ред. ДВ, бр.93/2009 г./ до 01.01.2011 г. /ред. ДВ, бр.88/2010 г./, е въведена и действала нова ал.4, съгласно която извън възнагражденията, изброени в ал.1 на чл.202 ЗМВР, на държавните служители се изплащат и допълнителни възнаграждения, определени със закон или с акт на Министерския съвет, без значение от системата на съответно министерство и ведомство, в което полагат труд. В периодите, предмет на претенциите по ИМ е действала редакцията на чл.67 от ЗД.Сл. (24.11.2009 г. – 01.01.2011 г.), предвиждаща заплащането на допълнително възнаграждение за труда на държавните служители, полаган през нощта, предвид което този вид претенция на ищеца е основателна поне за този период /времето от 24.11.2009 г. до 01.01.2011 г./.  Разпоредбите на Закона за държавния служител за задължителност на заплащането на допълнително възнаграждение за положен нощен труд от доверителя ми, не са дерогирани с чл.302, ал.1 от ППЗИНЗС /обн., ДВ, бр. 9 от 2.02.2010 г., в сила от 01.02.2010 г./, който  игнорира правото на служителите от надзорно-охранителния състав да получават компенсация за полагания от тях труд през нощта, като нормата не определя дори вида на компенсацията. Тази разпоредба на Правилника обаче противоречи на актове от по-висока степен, какъвто е ЗДСл и ЗМВР, предвид което при решаването на основателността на спора, Съдът на основание чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове следва да зачете като решаваща силата на разпоредбата на чл.67, ал.3, т.4 от ЗДСл, във вр. с чл.202, ал.4 ЗМВР /в горепосочената редакция/, като нормативни актове от по-висока степен спрямо ППЗИНЗС по материя и по време на действие. С горните аргументи ищецът твърди, че периода 24.11.2009 г. – 01.01.2011 г. е положил 808 часа нощен труд, за който се дължи по 0.25 лв. на час, и претендира общ размер на допълнително възнаграждение от 202,00 лева като главница, като претендира и 50,79 лв. лихви върху тези възнаграждения за труд, съобразно изискуемостта им от първия ден след изтичането на съответните тримесечия като отчетни периоди до предявяване на ИМ, и за периода 24.11.2009 г. – 01.01.2011 г. В заключение моли Съда:

1. Да осъди ответника да заплати на Р.М. за положения от него извънреден труд в периода от 01.10.2009 г. до 30.09.2012 г. на  основание чл.211, ал.5, т.2, предл.първо от ЗМВР  допълнително възнаграждение до 50 часа на тримесечие за извънреден труд с размер на главница 3252,00 лева, и лихва за забава върху тази сума по тримесечия в общ размер 558,51 лв. до предявяване на исковата претенция, и законна лихва от подаването на ИМ до окончателното плащане на вземанията;

2. Да осъди ответника да заплати на ищеца възнаграждение за положения от него нощен труд в периода от 24.11.2009 г. до 31.12.2010 г. с главница в размер на 202,00 лева, и лихва за забава до завеждането на ИМ – в общ размер на 50,72 лв., както и законна лихва от подаването на ИМ до окончателното плащане на вземанията по тримесечия;

3. Да признае за установено по отношение на ГДИН, че ищецът има право на компенсация с допълнителен отпуск за 714 часа на основание чл.211, ал.5, т.2, предл.второ от ЗМВР за положения от него труд в периода 01.10.2009 г. до 30.09.2012 г. над претендираните за осъждане на ответника с парично обезщетение за заплащане на основание чл.211, ал.5, т.2, предл. първо от ЗМВР до 50 часа на тримесечие. 

4. Да осъди ответника да заплати на доверителя ми и направените от него разноски по делото.  Прави  доказателствени искания, претендира разноски.

В Срокът по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор ,с който ответникът не признава иска,  твърди, че такъв не се дължи на ищеца на законово основание, представя доказателства.

С протоколно определение от 15.05.2013 година съдът е приел  направеното изменение на иска на основание чл.214 ГПК по отношение намаление размера на исковите претенции, без изменение на основанията им, и както следва:

След намалението, исковите претенции придобиват следния размер по видове и ПЕТИТУМИ, като моли съда:

1. Да осъди ответната ГДИН да заплати на Р.М. за положения от него извънреден труд в периода от 01.10.2009г. до 30.09.2012 г. на  основание чл.211, ал.5, т.2, предл.първо от ЗМВР за 50 часа на тримесечие  и общо за 565 часа за исковия период, с общ размер на главници - 3062,10 лева, и лихва за забава върху главниците от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане;  

2. Да осъди ответника да плати на Р.М. сумата от 527,39 лева, представляваща сумарен размер на лихвите за забава на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД върху съответните главници по тримесечия за положения от ищеца извънреден труд до петдесет часа на тримесечие, считано от 01.01.2010 г. до предявяване на исковата молба.

         3. Да осъди ответника да заплати на ищеца Р.М. възнаграждение за положения от него 624 ч. труд през нощта в периода от 24.11.2009г. до 31.12.2010 г. с общ размер на главници по тримесечия - 156,00 лева, и лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане; 

          4. Да осъди ответника да плати на Р.М. сумата от 40,40 лева, представляваща сумарен размер на лихвите за забава на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД  на изплащането на съответните главници по тримесечия за положения от ищеца нощен труд, считано от  01.01.2010 г. до предявяване на исковата молба, както и законна лихва от предявяването на ИМ до окончателното заплащане на вземанията.

         5. Да признае за установено по отношение на ГДИН, че Р.М. има право  на компенсация с допълнителен отпуск от 553  часа на основание чл.211, ал.5, т.2, предл.второ от ЗМВР за положения от него труд в периода 01.10.2009 г. до 30.09.2012 г. над претендираните за осъждане на ответника с парично обезщетение за заплащане на основание чл.211, ал.5, т.2, предл. първо от ЗМВР до 50 часа на тримесечие.

В срокът по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор , с който ответникът не признава искът по основание и размер , прави искания, представя доказателства

Ищецът Р.М. ***,редовно призован по  делото се явява лично в съдебно заседание и се представлява от адв.И.А. ***, която поддържа предявените искове.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” представлявано от Главния директор на ГД “ ИН” София, чрез своя процесуален представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна. Моли, да му бъдат присъдени направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на странитепрецененипотделнои в тяхната съвкупност , намира за установено следното:

Безспорно установено между страните е, че през процесния период между тях и съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността * с място на работа Затвора *.

Безспорно установено между страните е, /което  е видно и от приложената към писмо №1191/25.03.2013 г. на Началника на Затвора *, че със Заповед №ЛС-03-17/11.01.1999 г. ищецът е бил  назначен на длъжността * с място на работа Затвора *,  и е  встъпил  в длъжност на 18.01.1999 г. с Акт за стъпване в длъжност от 16.10.2000 г., като през процесния период между тях и съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността * с място на работа Затвора *.

Спорно между страните е дължи ли се заплащане на ищеца на извънреден труд, поради неправилно отчитане на работното време при 24-часови дежурства и неотчитане изобщо на времето, през което е извършвал претърсвания и обиски извън работно време и конвоиране на лица извън Затвора * и нощен труд.

В тежест на ищеца е да представи доказателства в полза на твърденията си, че е положил посочените в исковата молба часове извънреден труд, формирани чрез 24-часови дежурства през процесния период, както и от времето, през което е извършвал претърсвания и обиски извън тези дежурства и конвоиране на лица извън Затвора *.

За установяване на спорните обстоятелства по делото са  приобщени писмени доказателства  представени с исковата молба и изискани по реда на чл. 192 от ГПК, събрани са гласни доказателства  и е изслушано заключение на вещо лице.

Установява се по делото  от приложената по делото заповед № ЛС-03-1182/10.10.2007 г. на Министъра на правосъдието на РБ /представена с отговора на исковата молба/ , от т.16  на същата заповед , че времето за почивка по време на даваните дежурства не се е отчитало като работно време т.е установява се по делото от това доказателство, че за всяко 24 – часово дежурство през процесния период на ищеца са отчитани само 20 часа работно време, което съвпада с времето на постовата служба, като е възприето от работодателя, че останалите 4 часа са почивка.

Установява се по делото от представените и приети като  доказателства по делото,  доказателствата  представени  с писмо №1191/25.03.2013 г. на Началника на Затвора * /Приложени в отделен том/, че на ищеца по делото са вменявани задължения да участва в планови и изпълнява обиск, претърсване и изземване, да конвоира лица извън Затвора * /до различни лечебни заведения/ и дава постове в тях по охраната на лишените от свобода в тях, като са издадени 24 бр. заповеди за периода  01.10.2009 г. до 30.09.2012 г., посочени конкретните номера на издадените заповеди, конкретно са посочени и номерата на автомобилите, с които да се осъществи вмененото задължение, както и заповеди относно откриване на пост за охрана на лишени от свобода извън Затвора * конкретно посочени като номера и всички упоменати по-горе проверени на място в Затвора *  от вещото лице.

Установява се още и от приобщената са с това писмо  също и препис от Заповед  №364/22.05.2012 г. на Началника на Затвора *, че на ищеца по делото  са вменяване на задължения да се яви на работа на 27.05.2009 г. от 08.00 часа до 18.00 за  извършване на мероприятия по охрана  на Митинг-поклонение на остров Персин, организирано от Съюза на репресираните, както и че работодателят на ищеца му е вменявал изпълнението на това задължение по време, когато той е бил в полагащата му се почивка: ”да се яви на работа по време на ІІ-ра почивка  за  извършване на мероприятия по охрана  на Митинг- поклонение на остров Персин, организирано от Съюза на репресираните”.

          Установява се от приетата по делото съдебно- икономическа експертиза, която съдът кредитира като обоснована и компетентно дадена, че ВЛ В. Ч.-К. е посетила на място Затвора * и е извършила проверка на място на всички документи, касаещи извършваната от ищеца трудова дейност като надзирател за редовен и извънреден труд за процесния период в т.ч. Ведомостите за работна заплата, Ежедневната ведомост с часови графици, Заповедите на Началника на Затвора *, свързани с прилагането на чл.291, т.2 от ППЗИН ЗС и чл.86, План графиците на Главния надзирател утвърдени от началника на Затвора * за процесния период и Заповедите на Началника на Затвора * за плановите месечни обиск, претърсвания и изземвания, заповед за назначаване, акт за встъпване в длъжност, молби и заповеди на Началника на Затвора * за разрешаван отпуск /т.ч и  поради временна нетрудоспособност/. Установява се, че  брутното трудово възнаграждение на ищеца за процесният период е било в размер на 607,00 лева формирано като: 270 лева за длъжност + 337,00 допълнителни трудови възнаграждения.  Часовата ставка на труд при това брутното трудово възнаграждение е 3,61 лева. Размерът на  часовата ставка  на ищеца за извънреден труд съгласно чл.211, ал.6 от ЗМВР с 50% увеличение е в размер на 5,42 лева.

          Установява се също така от заключението на ВЛ /по коригиращата експертиза и др./, че ищецът е отработвал по 21 дни в месеца, при 8 часова продължителност на работният ден и при 8 дневна продължителност на работната седмица, при което часовата ставка за извънреден труд е 5,42 лева. Установява се  още и че за периода 01.10.2009 г. до 30.09.2012 година ищецът е  232 броя 24 часови дежурства посочени конкретно по месеци, извършил е 10 бр. конвоиране на лишени от свобода до лечебни заведения 10 бр. за 12 часа, конвоиране със заповед 10 бр. по 12 часа, 72 бр. 8 часови дежурства, и е дал 1 бр. дежурство на Панахида на о-в Персин, извършил е 36 бр. за 54 часа обиск и претърсвания, като за процесния период е ползвал 106 бр. платен  отпуск. Установява се, че на ищецът ищеца за процесният период от време  са начислени общо  заработени часове  в размер на 7 166 часа труд, в които са включени часовете над 20 часа при 24 часовите дежурства, включени часове за обиск, претърсвания и изземвания на ЛС и местата, в които изтърпяват наказанията си. Установено от експерта, че от тях труд по законов норматив по тримесечия 6048 часа, лимит от извънреден труд на тримесечие до 50 часа, за тримесечие по 504  часа на тримесечие, положен в повече труд от 565 часа или ищецът е положил извънреден труд над лимита по норматив от 565 часа труд в часове за периода 01.10.2009 г. до 30.09.2012 г. в размер на 81680 часа. Трудът по норматив за процесният период е в размер на  504 часа за 50 часа на тримесечие. Вещото лице установява, че  при средна  часова ставка от 5,42 лева на час /с предвидимите 50 % увеличение при часова ставка от 3,61 лева за периода/, стойността  му е  3062,10 лева. Видно от заключението на ВЛ е, че е даден и втори вариант  без включени часове по дежурства за обиск, претърсване и изземане и конвоиране на лица  като трудът е 6 992. часа от тях по норматив 6048 часа, като размерът на положения труд над норматива от 944 часа на тримесечие е по 556 часа за 3013,32 лева. И по двата варианта е посочено, че съгласно нормата на чл.211, ал.5, т.2 ЗМВР на заплащане подлежат до 50 часа извънреден труд, а за горницата се дължи отпуск по компенсация, като в заключението е посочено, че на  компенсация с отпуск се полагат 388 часа, както и че суми за извънреден труд не са плащани.

          Установява се също така, че така положеният допълнително труд обаче също не е отчитан като извънреден, и съответно не е заплащан, въпреки че е положен в повече от нормативно определените за тримесечие 504 часа. От заключението се установява, че дължимото възнаграждение за положен извънреден труд при  извършване на обиски , претърсвания  за 36 броя   по 1,5 часа е в размер на 54,00 часа , като  са проверени  нарядите по Книга за ежедневните наряди / приложени и по делото и Месечните графици за планови  обиск , претърсване и изземване, Заповедите на Началника на затвора касаещи тези дейности на ищеца по делото за периода 1.10.2009 г. – 30.09.2012 г.

Установява се от заключението на вещото лице, че дължимата лихва за забава върху заплащането на главницата от 3062,10 лева е в размер на 527,39 лева, съгласно първи вариант и съгласно втори вариант е 3013,32 лева е в размер на от 521,67  лева, представляваща сумарен размер на лихвите за забава на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД върху съответните главници по тримесечия за положения от ищеца извънреден труд до петдесет часа на тримесечие, считано от 01.01.2010 г. до предявяване на исковата молба, както следва по тримесечия: от 01.01.2010 г. до предявяване на исковата молба /02.01.2013 г./ - 84,13 лева за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за четвъртото тримесечие на 2009 година, върху главницата от 270,98 лева;

- от 01.04.2010 г. до предявяване на ИМ – 77,17 лв. за първото тримесечие на 2010 г. върху главницата от 270,98 лева

- от 01.07.2010 г. до предявяване на ИМ – 70,19 лв. за второто тримесечие на 2010 г. върху главницата от 270,98 лева

- от 01.10.2010 г. до предявяване на ИМ – 63,15 лв. за третото тримесечие на 2010 г. върху главницата от 270,98 лева

- от 01.01.2011 г. до предявяване на ИМ – 56,10 лв. за четвъртото тримесечие на 2010 г. върху главницата от 270,98 лева   

- от 01.04.2011 г. до предявяване на ИМ – 49,20 лв. за първото тримесечие на 2011 г. върху главницата от 270,98  лева

- от 01.07.2011 г. до предявяване на ИМ – 30,82 лв. за второто тримесечие на 2010 г. върху главницата от 197,82 лева

- от 01.10.2011 г. до предявяване на ИМ – 35,17 лв. за третото тримесечие на 2011 г. върху главницата от 270,98 лева

- от 01.01.2012 г. до предявяване на ИМ – 28,09 лв. за четвъртото тримесечие на 2011 г. върху главницата от 270,98 лева

- от 01.04.2012 г. до предявяване на ИМ – 12,04 лв. за първото тримесечие на 2012 г. върху главницата от 154,46 лева

- от 01.07.2012 г. до предявяване на ИМ – 14,17 лв. за второто тримесечие на 2012 г. върху главницата от 270,98 лева

- от 01.10.2012 г. до предявяване на ИМ – 7,15 лв. за третото тримесечие на 2012 г. върху главницата от 270,98 лева;

Установява се от заключението на ВЛ, че  ищеца е положил 624 часа нощен труд и  възнаграждението за положения от него 624 ч. труд през нощта в периода от 24.11.2009 г. до 31.12.2010 г. е с общ размер на главници по тримесечия – 156,00 лева, и лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане;   а лихвата за забава е върху главница от 156,00 лева  е в размер на  40,40 лева, представляваща сумарен размер на лихвите за забава на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД  на изплащането на съответните главници по тримесечия за положения от ищеца нощен труд, считано от  01.01.2010 г. до предявяване на исковата молба, както следва:

- от 01.01.2010 г. до предявяване на исковата молба /02.01.2013 г./ - 6,25 лева за неизплатено възнаграждение за положен нощен труд за четвъртото тримесечие на 2009 година върху главницата от 20 лева;

- от 01.04.2010 г. до предявяване на ИМ – 10,74 лв. за първото тримесечие на 2010 г. върху главницата от 38 лева

- от 01.07.2010 г. до предявяване на ИМ – 11,87 лв. за второто тримесечие на 2010 г. върху главницата от 46 лева

- от 01.10.2010 г. до предявяване на ИМ – 6,08 лв. за третото тримесечие на 2010 г. върху главницата от 26 лева

- от 01.01.2011 г. до предявяване на ИМ – 5,40 лв. за четвъртото тримесечие на 2010 г. върху главницата от 26 лева; и законна лихва от предявяването на ИМ до окончателното заплащане на вземанията,

Видно е от заключението и приложените към делото писмени доказателства, че Р.М. има право  на компенсация с допълнителен отпуск от 553  часа на основание чл.211, ал.5, т.2, предл.второ от ЗМВР за положения от него труд в периода 01.10.2009 г. до 30.09.2012 г. над претендираните за осъждане на ответника с парично обезщетение за заплащане на основание чл.211, ал.5, т.2, предл. първо от ЗМВР до 50 часа на тримесечие.

От показанията на свидетели   И.Т. и Ч.Ш., които съдът кредитира като еднопосочни, логични и в съответствие с останалия събран по делото доказателствен материал се установява, че ищеца е полагал труд на 24 часови дежурства като през това време, в тъмната част на денонощието той има право да почива на територията на затвора, без да си съблича униформата и е на разположение на главният надзирател. От показанията на свидетелите се установява, че се е случвало да се извършват обиски и претърсвания извън дежурствата и извън графика за тези дежурства, след приключване на дежурството и сдаване на поста на следващият дежурен за наряда за  постовата  служба по график и извън плановите по график дежурства, като след приключване на постовата служба продължителността е час и половина,. От показанията на  свидетелите се установява също така, че  на ищецът е  било вменявано задължение със Заповед  на Началника  да се явява на работа по време на почивките  по закон  след 24-часовото дежурство, наричано от свидетелите “ на първа почивка , “на втора почивка“,  за извършване на конвоиране на лишени от свобода извън територията на Затвора * до Здравни и лечебни заведения, и даване на дежурства до явяването на  друг полицай, което да встъпи на поста по охраната на конкретното лице,  установява се, че ищецът е участвал в охраната на лица по случай Панахидата на остров Персин, като се посочва времето през което ищецът е полагал извънреден труд.  Установява се, че ищецът е полагал и нощен труд. Въз основа на така събраните  доказателства гласни и писмени и заключение на вещо лице , преценени по отделно и в тяхната съвкупност  съдът прави следните  изводи от правна страна:

По иска с правно основание чл.211, ал.5, т.2, предложение първо, вр. ал.6  ЗМВР.

Предвид наличието на служебно правоотношение между страните приложими при регулирането на същото са разпоредбите на ЗИНЗС и правилника за неговото приложение и субсидиарно ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.211, ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни-подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. В ал.5, т.2 на същата разпоредба е предвидено, че работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа – за служителите по ал.3, а съгласно ал.6 извънредният труд по ал.5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съгласно разпоредбите на чл.301, ал.5 и ал.6 от ППЗИНЗС при 24-часов график на дежурство до 20 часа са постова служба като служителите от наряда, които не изпълняват постова служба са на разположение на дежурния главен надзирател, респ. на командира на отделение или дежурния по арест, нямат право да се събличат и да напускат района на поделението. Аналогичен е смисълът на разпоредбата на чл.317, ал.1 от ППЗИНЗС, според която дежурният главен надзирател, командирът на отделение или дежурният по арест при  24- часов режим на работа могат да почиват до 4 часа през нощта, без да се събличат. В хода на съдебното дирене са разпитани свидетелите Р.Т. и Ш., от показанията на които се установява, че ищецът е работил с тях като старши надзирател. Свидетелите твърдят, че работата им е протичала на дежурства при 24 часов режим, от които  20 часа били постова служба и 4 часа почивка. Според свидетелите тази 4-часова почивка протичала в обособено помещение в затвора, като през това време нямали право да напускат затвора и да си свалят униформата и често били викани за изпълнение на определени служебни задачи. Установява се също така, че ищецът е полагал извънреден труд след приключване на 24-часовите смени за обиск на лишени от свобода и претърсвания и изземване на помещения на лишени от свобода, както и че е давал дежурства по охрана при Панахидата на остров Персин през 2012 година.

          При преценката на цитираните по-горе разпоредби и събраните по делото гласни доказателства съдът приема, че четирите часа, определени за почивка в рамките на 24- часовото дежурство, нямат белезите на същинска почивка, която да не се включва в работното време, тъй като през времетраенето им ищецът не е имал право нито да напуска работното си място, нито да съблече униформата си и следвало да бъде в готовност да изпълнява задълженията си. Казано с други думи, ищецът е бил на разположение на работодателя през всички часове от дежурството, като през четири от тях изпълнението на задълженията му е било ограничено, но не и напълно преустановено. Оттам следва изводът, че тези четири часа съставляват част от работното време на ищеца и доколкото последното надхвърля отчитаното сумарно работно време /отчитано като 20-часово дежурство/ това време съставлява извънреден труд и следва да бъде компенсирано чрез заплащането на определено възнаграждение.

 Друга  част от  претенцията на ищеца за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд касае време за извършване на обиски и претърсвания на помещения в Затвора *, като се претендира че е положил и допълнителен, извън посочения по-горе, извънреден труд от общо 54 часа за 12-те тримесечия /01.10.2009 г. до 30.09.2012 г./, който труд представлява време на извършвани обиски и претърсвания на помещенията на Затвора-* за недопустимо внесени предмети и вещества, и тези му действия като възложени по служба са извършвани от ищеца един път месечно /3 пъти на тримесечие/ с продължителност от не по-малко от час и половина при всяко, като обиските и претърсванията са правени след приключване на 24-часовите дежурства на ищеца. Така положеният допълнително труд обаче  също не е отчитан като извънреден, и съответно не е заплащан, въпреки че е положен в повече от нормативно определените за тримесечие 504 часа.По делото се представи нарочна книга,  и други писмени доказателства  представени по реда на чл. 192 от ГПК от Началника на Затвора *  и приложени  по делото, а и проверени /, установяващи по безспорен и категоричен начин участието на ищеца   М. в такива обиски и претърсвания,   В подкрепа на тези доказателства са и показанията на разпитаните по делото свидетели Т. и Ш. и назначената по делото СИЕ. Съдът кредитира напълно показанията  на  тези свидетели, тъй като те се подкрепят и от приобщените по реда на чл. 192 от ГПК писмени доказателства приложени по делото в опис с писмо № 1191/25.03.2013 год. на Началника на Затвора *, проверени и от вещото лице на място в Затвора * по  изричното разпореждане на съда.

При това положение съдът приема, че ищецът успя и проведе  пълно и главно доказване на твърдения от него факт за положен от него извънреден труд под формата на извършени обиски и претърсвания извън работно време, поради което в тази му част предявеният осъдителен иск се явява основателен и следва да бъде  уважен.

          За определяне размера на дължимото се на ищеца възнаграждение по делото е изготвено и прието заключение на съдебно- икономическа експертиза. Съдът кредитира първия вариант от СИЕ, в който е включен и процесният труд. В същото е посочено, че за процесния период 01.10.2009 г. до 30.09.2012 г. незаплатени от работодателя са останали 565 часа, при часова ставка за извънреден труд от 5.42 лева размерът на възнаграждението, което следва да бъде заплатено на ищеца, възлиза на сумата 3062,10 лева, за труд под 50 часа и последната следва да бъде присъдена със съдебното решение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В заключение може да се обобщи, че претенцията с правно основание чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР следва да бъде уважена за сума в размер на 3062,10 лева,за труд повече от 50 часа на тримесечие, която сума представлява възнаграждение за 565  часа положен извънреден труд през периода от 01.10.2009 г. до 30.09.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба 02.01.2013 година до окончателното й изплащане.

По иска с правно основание чл. 67 ал. 5 т. 1  ЗДСл.

Съдът счита, че горната разпоредба не може да намери приложение при регулирането на служебното правоотношение на ищеца и по- конкретно при определянето на елементите на дължимото му се възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 1 от ЗДСл този закон урежда възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения на държавните служители, доколкото друго не е предвидено в специален закон. В случая ищецът е бил държавен служител при ГД „ИН” и законът, уреждащ служебното му правоотношение, е бил ЗИНЗС, а по силата на  чл.19, ал.2 от същия и субсидиарно приложимия ЗМВР. В разпоредбата на чл.202, ал.1 от ЗМВР лимитативно са изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на държавните служители, но сред тях не е предвидено възнаграждение за нощен труд. От друга страна в чл. 302, ал.1 от ППЗИНЗС изрично е посочено, че служителите от надзорно- охранителния състав не получават компенсация за нощен труд. При тези обстоятелства е явно, че специалните разпоредби на чл. 202, ал.1 от ЗМВР и чл.302, ал.1 от ППЗИНЗС дерогират общата разпоредба на чл.67, ал.5, т.1 от ЗДСл, поради което в полза на ищеца не е възникнало правото да претендира заплащане на нощен труд. Поради това предявеният осъдителен иск за сумата от 156,00лв. и лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане, представляваща възнаграждение за 624 часа нощен труд през периода от 24.11.2009 г. до 31.12.2010 г. се явява изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.

По исковете с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното време/. В този смисъл ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване на заключението на вещото лице и чрез използването на ЕПИ електронен калкулатор съдът приема, че дължимата се лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 3062.10 лева сумарна главница  за периода от 01.10.2009 г. до 30.09.2012год. възлиза общо на сумата от 527,39 лева, представляваща сумарен размер на лихвите за забава на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД, като предявените искове: иск за сумата  84,13 лева за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за четвъртото тримесечие на 2009 година, върху главницата от 270,98 лева за периода от 01.01.2010 г. до предявяване на исковата молба /02.01.2013 г./;

иск за сумата 77,17 лв. за първото тримесечие на 2010 г. върху главницата от 270,98 лева за периода  от 01.04.2010 г. до предявяване на ИМ;

иск за сумата 70,19 лв. за второто тримесечие на 2010 г. върху главницата от 270,98 лева за периода от 01.07.2010 г. до предявяване на ИМ;

иск за сумата 63,15 лв. за третото тримесечие на 2010 г. върху главницата от 270,98 лева за периода от 01.10.2010 г. до предявяване на ИМ;

иск за сумата 56,10 лв. за четвъртото тримесечие на 2010 г. върху главницата от 270,98 лева за периода от 01.01.2011 г. до предявяване на ИМ;

иск за сумата 49,20 лв. за първото тримесечие на 2011 г. върху главницата от 270,98  лева за периода от 01.04.2011 г. до предявяване на ИМ;

         иск за сумата 30,82 лв. за второто тримесечие на 2010 г. върху главницата от 197,82 лева за периода от 01.07.2011 г. до предявяване на ИМ;

иск за сумата 35,17 лв. за третото тримесечие на 2011 г. върху главницата от 270,98 лева за периода от 01.10.2011 г. до предявяване на ИМ;

иск за сумата 28,09 лв. за четвъртото тримесечие на 2011 г. върху главницата от 270,98 лева за периода  от 01.01.2012 г. до предявяване на ИМ;

иск за сумата 12,04 лв. за първото тримесечие на 2012 г. върху главницата от 154,46 лева  от 01.04.2012 г. до предявяване на ИМ;

иск за сумата 14,17 лв. за второто тримесечие на 2012 г. върху главницата от 270,98 лева за периода  от 01.10.2012 г. до предявяване на ИМ;

иск за сумата 7,15 лв. за третото тримесечие на 2012 г. върху главницата от 270,98 лева като основателни и доказани  до   този размер следва да се уважат.

         Предвид извода за недължимост на възнаграждение за нощен труд изцяло следва да се отхвърлят претенцията на ищеца за присъждане на мораторна лихва върху следните искове : иск за сумата  6,25 лева за неизплатено възнаграждение за положен нощен труд за четвъртото тримесечие на 2009 година върху главницата от 20 лева за периода  от 01.01.2010 г. до предявяване на исковата молба /02.01.2013 г./ и лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане – иск за сумата  10,74 лв. за първото тримесечие на 2010 г. върху главницата от 38 лева за периода  от 01.04.2010 г. до предявяване на ИМ – 02.01.2013 г. и лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане – иск за сумата от 11,87 лв. за второто тримесечие на 2010 г. върху главницата от 46 лева от 01.07.2010 г. до предявяване на ИМ 02.01.2013 г.  и лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане;    иск за сумата 6,08 лв. за третото тримесечие на 2010 г. върху главницата от 26 лева  за периода от 01.10.2010 г. до предявяване на ИМ- 02.01.2013 г. и лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане  и иск за сумата 5,40 лв. за четвъртото тримесечие на 2010 г. върху главницата от 26 лева за периода от 01.01.2011 г. до предявяване на ИМ и лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане.

По иска с правно основание 124, ал.1 ГПК, вр.чл. 211 ал. 5 т. 2, предложение второ  ЗМВР.

Установи се по делото, че ищеца е положил извънреден труд повече от 50 часа на тримесечие в размер на 1118 часа. От тях 565 часа подлежат на заплащане, а за останалите часа 553 часа има право на компенсация с допълнителен отпуск от 553 часа на основание чл.211, ал.5, т.2, предл. второ от ЗМВР за положения от него труд в периода 01.10.2009 г. до 30.09.2012 г. На заплащане подлежат 565 часа от тях, а за разликата до 1118  часа, подлежат на обезщетение с отпуск по компенсация. Поради това следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца отпуск по компенсация за положен от него извънреден труд в размер на 553 часа на основание чл.211, ал.5, т.2, предл.второ от ЗМВР за положения от него труд в периода 01.10.2009 г. до 30.09.2012 г. над претендираните за осъждане на ответника с парично обезщетение за заплащане на основание чл.211, ал.5, т.2, предл. първо от ЗМВР до 50 часа на тримесечие.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 670 лв. по представения списък на разноските по чл.80 от ГПК.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Левченския районен съд държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 202,48 лева /122,48 +50 лв.+30 лв./.

 Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

         ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21, представлявано от неговия директор    да заплати на Р.М. с ЕГН ********** ***, чрез адв.И.А. *** сумата  3062,10 лева (три хиляди шестдесет и два лева и десет стотинки) за труд повече от 50 часа на тримесечие, която сума представлява възнаграждение за 565 часа положен извънреден труд през периода от 01.10.2009 г. до 30.09.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба 02.01.2013 година до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Р.М. ЕГН ********** ***, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21, иск с правно основание чл.67, ал.5, т.1 от ЗДСл. за заплащане на сумата от 156 лв., представляваща възнаграждение за представляваща възнаграждение за 624 часа нощен труд през периода от 24.11.2009 г. до 31.12.2010 г.и лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21, да заплати на Р.М. с ЕГН ********** ***, сумата 84,13 лева за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за четвъртото тримесечие на 2009 година, върху главницата от 270,98 лева за периода от 01.01.2010 г. до предявяване на исковата молба (02.01.2013 г.) и лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на исковата молба 02.01.2013 г. до окончателното й заплащане.

 - сумата 77,17 лв. за първото тримесечие на 2010 г. върху главницата от 270,98 лева за периода от 01.04.2010 г. до предявяване на ИМ и лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на исковата молба 02.01.2013 г. до окончателното й заплащане;

 - сумата 70,19 лв. за второто тримесечие на 2010 г. върху главницата от 270,98 лева за периода  от 01.07.2010 г. до предявяване на ИМ и лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на исковата молба 02.01.2013 г. до окончателното й заплащане;

 - сумата 63,15 лв. за третото тримесечие на 2010 г. върху главницата от 270,98 лева за периода от 01.10.2010 г. до предявяване на ИМ и лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на исковата молба 02.01.2013 г. до окончателното й заплащане;

 - сумата 56,10 лв. за четвъртото тримесечие на 2010 г. върху главницата от 270,98 лева за периода от 01.01.2011 г. до предявяване на ИМ и лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на исковата молба 02.01.2013 г. до окончателното й заплащане;

 - сумата 49,20 лв. за първото тримесечие на 2011 г. върху главницата от 270,98  лева за периода от 01.04.2011 г. до предявяване на ИМ и лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на исковата молба 02.01.2013 г. до окончателното й заплащане;

 - сумата 30,82 лв. за второто тримесечие на 2010 г. върху главницата от 197,82 лева за периода от 01.07.2011 г. до предявяване на ИМ и лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на исковата молба 02.01.2013 г. до окончателното й заплащане;

 - сумата 35,17 лв. за третото тримесечие на 2011 г. върху главницата от 270,98 лева за периода от 01.10.2011 г. до предявяване на ИМ и лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на исковата молба 02.01.2013 г. до окончателното й заплащане;

 - сумата 28,09 лв. за четвъртото тримесечие на 2011 г. върху главницата от 270,98 лева за периода  от 01.01.2012 г. до предявяване на ИМ и лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на исковата молба 02.01.2013 г. до окончателното й заплащане;

 - сумата 12,04 лв. за първото тримесечие на 2012 г. върху главницата от 154,46 лева от 01.04.2012 г. за периода от 01.07.2012 г. до предявяване на ИМ и лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на исковата молба 02.01.2013 г. до окончателното й заплащане.;

 - сумата 14,17 лв. за второто тримесечие на 2012 г. върху главницата от 270,98 лева за периода  от 01.10.2012 г. до предявяване на ИМ и лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на исковата молба 02.01.2013 г. до окончателното й заплащане и иск за сумата 7,15 лв. за третото тримесечие на 2012 г. върху главницата от 270,98 лева  и лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на исковата молба 02.01.2013 г. до окончателното й заплащане.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Р.М. с ЕГН ********** *** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” №21, искове  с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за: иск за сумата 6,25 лева за неизплатено възнаграждение за положен нощен труд за четвъртото тримесечие на 2009 година върху главницата от 20 лева за периода от 01.01.2010 г. до предявяване на исковата молба /02.01.2013 г./ и лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане;

-         иск за сумата 10,74 лв. за първото тримесечие на 2010 г. върху главницата от 38 лева за периода  от 01.04.2010 г. до предявяване на ИМ – 02.01.2013 г. и лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане;

-          иск за сумата от 11,87 лв. за второто тримесечие на 2010 г. върху главницата от 46 лева от 01.07.2010 г. до предявяване на ИМ 02.01.2013 г. и лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане; 

-         иск за сумата 6,08 лв. за третото тримесечие на 2010 г. върху главницата от 26 лева за периода от 01.10.2010 г. до предявяване на ИМ – 02.01.2013 г и лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане и иск за сумата 5,40 лв. за четвъртото тримесечие на 2010 г. върху главницата от 26 лева  за периода от 01.01.2011 г. до предявяване на ИМ и лихва за забава върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане .

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.211, ал.5, т.2, предложение второ ЗМВР по отношение на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21, представлявана от главния директор, че дължи на Р.М., ЕГН ********** ***, отпуск по компенсация за положен от него извънреден труд в размер 553 часа за  периода 01.10.2009 г. до 30.09.2012 г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21, представлявана от главния директор, да заплати на Р.М. ЕГН ********** ***, сумата 670.00лв., представляваща деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковите претенции.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов”№21, представлявана от главния директор да заплати по сметка на Левченския районен съд държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 202,48 лева /сборна главница от цената на д.т. върху всеки един от исковете 122,48 + 50 лв.+30 лв./.

Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от 14 юни 2013 година, датата  обявена в последното проведено по делото съдебно заседание.

 Препис от решението  на основание чл. 7 от ГПК да се връчи на страните.

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: