гр. ЛЕВСКИ, _29.12._
Районен
съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _шестнадесети декември_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __,
като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело
№ _479_ по описа за _2015_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 284 ал.2 във връзка с чл. 79 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са рождени
братя-близнаци – осиновени от различни хора. Твърди, че живее и работи от дълги
години в чужбина, че в землището на *** притежава общо 44,032 дка земеделски земи, които дава под
наем, че ответникът на 10.04.2013 г. по негова поръчка – с негово знание и
съгласие, от негово име е подписал с частен земеделски производител К.Г.
договор, съгласно който отдал под наем описаните подробно в договора негови
земеделски земи, с наемна цена по 45 лв. на декар или наем общо в размер на
1980 лв. за стопанска година. Твърди се, че уговорката с наемателя е, че цялата
наемна цена следва да бъде предплатена, че в изпълнение на договореното на
05.03.2013 г. наемателя К. Г. с негово знание и съгласие е изплатил изцяло и в
брой на ответника дължимата на ищеца сума в размер на 1980 лв.- представляваща
наем за стопанската 2013/14 г., че от тази сума ответникът по банков път му е
изплатил само сумата от 1400 лв., като е останала неиздължена сумата от 580 лв.
Твърди се също така, че отново в изпълнение на договореното на
08.04.2014 г. наемателя к. Г. отново с негово знание и съгласие е изплатил
изцяло и в брой на ответника дължимата се на ищеца сума в размер на 1980 лв.
представляваща наем за стопанската 2014/15 г., но ответникът не му е изплатил
каквато и да е част.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата от 580 лв. – главница представляващ получен от него наем на
земеделските му земи за стопанската 2013/14 г., законната лихва върху тази
сума, считано от завеждане на исковата молба до погасяване на дълга, както и да
осъди ответника да му заплати сумата от 1980 лв. – главница, представляваща
получен от него наем на земеделските земи на ищеца за стопанската 2014/15 г.,
законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба до
погасяването на дълга. Претендират се и направените деловодни разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е представил отговор, в който изразява
становище, че предявения иск е допустим, но изцяло неоснователен. Твърди се,
че посочените суми са изплатени в цялост
напълно на ищеца, че част от тях са изплатени чрез банкови преводи, направени от
ответника или неговата съпруга Д.Д. по банковата сметка на ищеца, а друга част
са му изплатени лично в брой – пред свидетели и заявеното в исковата молба, че
ответникът не отрича, че дължи сумата не отговаря на истината.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Безспорно установено между страните по
делото, а това се установява и от представения договор за наем, е че между
страните е сключен устен договор за поръчка по силата на който ответникът от името на ищеца е сключил
договор за наем на земеделска земя, с който на 10.04.2013 г. е отдадена под
наем на частен земеделски производител К.М.Г. земеделска земя общо в размер на
44,032 дка собственост на ищеца по делото за срок от три години и договорена наемна
цена в размер на 45 лв. на декар, която наемателя заплаща на наемодателя в срок
до края на стопанската година.
По делото са представени два броя
разходни касови ордери от 05.03.2013 г. /л.5 от делото/ и от 08.04.2014 г. /л.6
от делото/ от които се установява, че на М.Б.Д. – като представител на
М.Д.Д. са изплатени по 1980 лв. наем за земеделската земя –
Изложените по-горе факти не се
оспорват от която и да било от страните по делото.
Спорен по делото е въпроса дали след получаване
на дължимия наем М.Б.Д. – в качеството му на представляващ М.Д.Д. е предал на доверителя си всичко, което е
получил в изпълнение на поръчката, а именно двете суми от по 1980 лв. –
получени като наем за двете стопански години.
По този въпрос ищецът е направил
признание за частично получени суми, а именно на сумата от 1400 лв. за
стопанската 2013/2014 г., като заявява, че за този период е останала
неиздължена сумата от 580 лв., като твърди че за стопанската 2014/2015 г. не е
получил нищо от дължимата му се сума от 1980 лв. – т.е. ищецът твърди, че
ответникът му дължи сумата от общо 2560 лв.
В тежест на ответника е да представи
доказателства в подкрепа на твърдението си, че е заплатил и тази сума на ищеца.
Ответникът за установяване на това свое твърдение в първото по
делото съдебно заседание е довел за разпит един свидетел – П.Н. – без родство
със страните по делото. В показанията си свидетелят П. Н. /л.33 на гърба/
заявява, че в негово присъствие на 30.04.2014 г. М. е дал на М. сумата от 2560
лв., след което уточнил, че другите са преведени по банков път и М. казал, че
всичко е точно. Свидетелят е категоричен, че парите са броени пред него и са
били 2560 лв., както и че това са пари за рента за 2014 и
В следващото по делото съдебно заседание, правейки опит да
опровергае свидетелските показания на св. П.Н. е довел за разпит трима
свидетели /протокол от с.з. – л. 43-47 от делото/ - св. А.Т.М., С.Н.Й. и К.А.Д.
От тези свидетели св. С.Й.е в родствени връзки и с двете страни по делото, като
очевидно е, че е в по-добри отношения с ищеца, който живее в чужбина и
прибирайки се в България отсяда в нейния дом, а свидетеля А.М.живее с нея на
съпружески начала. С показанията си свидетелите А.М. и С.Й. заявяват, че ищеца
е посетил техния дом на 30.04.2014 г. около обяд, че е обядвал с тях, като
свидетеля А. М. казва, че до тръгването си по-късно същата вечер ищецът не е
напускал домът им /освен за малко на улицата, за да предаде на ответника пари
за закупуване на пералня/, а свидетелката С.Й. заявява, че след като са се
наобядвали М. е ходил в дома на своята стринка /майка на ответника/, че след
връщането си от там е бил възмутен от това, че тя няма пералня, след което е
казал, че ще даде на М. пари да купи такава и после когато М. дошъл той излязъл навън, за да му даде пари за
пералнята. Видно е, че показанията на двамата свидетели в детайлите се
разминават и от изложеното от тях е очевидно желанието им да услужат на ищеца.
В предходното съдебно заседание /л. 34 от делото/ ищеца, чрез
процесуалния си представител адв. С. заявява, че на процесната дата не е
разполагал с български парични средства и е поискал възможност да представи
доказателства за това. В това съдебно заседание, съдът му е дал възможност да
представи исканите доказателства, но в следващото по делото съдебно заседание
доведените от него свидетели /св. С. Й. и А.М.– л. 43-47 от делото/ заявяват че
са видели, че М. има пари, от които е дал на брат си за закупуване на пералня.
Св. А.М. /л.43 на гърба/ „Аз бях вътре, обаче видях, че М. стана от масата, взе
парите, беше нагласил купчинка пари и каза да ги даде на брат си и излезе”.
„Като дойде М., през цялото време мърмореше докато обядваме, че няма пералня
стринка му и каза, че ще даде пари за тази пералня. Парите бяха наредени на
масата,…”. Св. С. Й. /л.45 на гърба/:
„Обядвахме, после ходи да види стринка си – на М. майката- и се върна. Беше
възмутен, че била в голяма мизерия. …М. след обяд мина с колата и М. му даде
пари да купи пералня…” .
Показанията на тези
свидетели, както бе посочено по-горе не подкрепят тезата на ищеца, че на
посочената дата не е разполагал с български пари, напротив установява се, че
същия преди да предаде пари на ответника за закупуването на пералня е ходил в
неговия дом, след което връщайки се в дома на Й. и М. /по техните думи/ е бил
възмутен, че стринка му няма пералня, след което е решил да даде пари за
закупуването на такава и е пристъпил към изпълнението на това свое решение.
По отношение на последния свидетел доведен от ищеца –
свидетелката К.Д. – без родство със страните по делото и незаинтересована от
изхода на същото, съдът приема, че от нейните показания се установява, че
същата е била свидетел на проведен разговор между двамата братя, при който е
чула, че М. е възмутен от това, че М. не му е дал „някакви пари”. Свидетелката
е чула този разговор по нейните думи около 8-8,10 часа на 30 април
Между показанията на двете групи свидетели /тези доведени от
ищеца и свидетеля доведен от ответника/ няма противоречия. Свидетелите макар и
да говорят за събития от един и същи ден, то те говорят за събития през
различни отрязъци от време на този ден. Св. Д. говори за чут разговор рано
сутринта. Свидетелите Й. и М. говорят за време около обяд /почти съвпадащо с
времето за което говори и св.П.Н. – доведен от ответника/, но от уточненията направени от св. Й. се
установява, че действително по това време е имало период през който ищецът е
ходил в дома на своята стринка /майка на ответника/, което време е близко по
час до посочения от Н. Логическата последователност на събитията бе посочена
по-горе и проследяването им във времето не води до извода направен от ищеца, че
св. П.Н. не говори истината. Напротив, както бе посочено по-горе единствено
свидетелите П. Н. и Д. са изцяло незаинтересовани от изхода на делото и са без
родство с която и да било от страните. По отношение на свидетелите Й. и М.
съдът посочи по-горе очевидното им желание да услужат на ищеца, което се
установява от различията в детайлите на
показанията им за едни и същи събития
по едно и също време.
Предвид всичко изложено и представените по делото
доказателства, съдът приема, че по делото по един безспорен и категоричен начин
бе установено, че на 30.04.2014 г. около обяд в присъствието на свидетеля П.Н.
ответникът М.Б.Д. е предал на своя рожден брат – близнак М.Д.Д. сумата от 2560
лв. представляваща получени от М.Б.Д., в качеството му на представител на
М.Д.Д. суми за наем за отдадените под наем земеделски земи собственост на М.Д.,
от която сумата от 580 лв. остатък от получения наем за стопанската 2013/2014 и
сумата от 1980 лв. получен наем за стопанската 2014/2015 г.
При това положение предявеният от М.Д.Д. се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото следва да бъде осъден ищецът да
заплати на ответника направените деловодни разноски, съгласно представения
списък на разноските, а именно сумата от 600 лв., представляваща заплатено
възнаграждение за 1 адвокат.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от
М.Д.Д. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, чрез пълномощника
му адв. М. С. от ***, против М.Б.Д. *** иск с правно
основание чл. 284 ал.2 във връзка с чл. 79 ал.1 от ЗЗД за присъждане на сумата
от 580 лв. - главница, представляваща остатък от получена сума общо в
размер на 1980 лв. от М.Д. дължима се на М.Д. сума като наем за 40,032 дка
земеделски земи за стопанската 2013/2014 г., ведно със законната лихва
върху нея считано от 27.08.2015 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
М.Д.Д. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, чрез пълномощника
му адв. М. С. от ***, против М.Б.Д. *** иск с правно
основание чл. 284 ал.2 във връзка с чл. 79 ал.1 от ЗЗД за присъждане на сумата
от 1980 лв. - главница, представляваща получена от М.Д. дължима се на
М.Д. сума като наем за 40,032 дка земеделски земи за стопанската 2014/2015 г., ведно
със законната лихва върху нея считано от 27.08.2015 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.Д.Д. със сочена по-горе самоличност
да заплати на М.Б.Д. със сочена по-горе самоличност направените деловодни
разноски в размер на 600 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: