В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в съдебно заседание на _девети май _ две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМИРА АТАНАСОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _В.Д._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело №_780_ по описа за _2015_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че на 01.10.2008 г. между страните е сключен договор, с предмет: „песъкоструйно почистване и безвъздушно нанасяне на трислойна антикорозионна система ХЕМПАДУР 45889 – 180 микрона и ХЕМПАТАН 55219 – 60 микрона на три броя стоманени резервоари – външно с приблизителна обща площ 3 х 1400 кв.м. – обект *** – ***”. Твърди се, че ищцовото дружество е изпълнило всички поети задължения по договора в срок и при уговорените между страните условия, че изпълнените работи са приети с подписан между страните приемо-предавателен протокол, съгласно договора. Твърди се също така, че във връзка с приетото изпълнение ищцовото дружество е издало на ответното дружество фактура № 0000000242 от 29.12.2009 г. за сумата от 70 032 лв., че общо дължимата сума по договора е в размер на 108 360 лв., че с приложената към исковата молба фактура от цялата сума са приспаднати 20833,33лв. - представляващи авансово плащане по договора, както и 29 166,67 лв. - представляващи междинно плащане по същия. Твърди се също така, че изрично във фактурата е записано, че от общата дължима сума по договора са приспаднати и 10 % равняващи се на 10 836 лв. – задържани от ответното дружество като гаранция за гаранционния период до 30.06.2011 г. – т. нар. гаранция за добро изпълнение и че дължимата сума по фактурата в размер на 70 032 лв. е изплатена от страна на ответното дружество.

Твърди се, че до момента на подаване на исковата молба от страна на ответното дружество не е направено каквото и да е било възражение относно качеството на извършените работи по договора от 01.10.2008 г. през уговорения пет годишен гаранционен срок за изпълнените работи, поради което за ответника е възникнало задължението да изплати и тази сума на ищцовото дружество и задържането й след 30.06.2011 г. се явява незаконосъобразно. Твърди се, че ответното дружество е поканено да заплати остатъка от дължимата цена по договора, но същото не е сторило това.

Моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да му заплати сумата от 10 836 лв. – главница, представляваща дължима сума по сключения между страните договор от 01.10.2008 г., както и сумата от 4963,13 лв., представляваща лихва върху главницата за периода от 30.06.2011 г. до 22.12.2015 г. Претендират се и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, както и направените деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника, който не изразил становище по предявения иск, не е представил доказателства и не е направил доказателствени искания. Представител на ответника не се явява в съдебно заседание и не е направено искане за гледане на делото в негово отсъствие.

Предвид това ищцовата страна е поискала постановяване на неприсъствено решение.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Съдът счита, че са налице основанията за постановяване на неприсъствено решение, предвид обстоятелството, че ответника своевременно е получил своите съобщение и призовка, указани са последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. Предвид представените към исковата молба писмени доказателства, съдът счита, че искът е вероятно основателен. Налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, поради което, съдът следва да постанови такова и да уважи изцяло исковата претенция.

При този изход на делото следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените деловодни разноски по настоящото дело в размер на 2832 лв., от които 2200 лв. заплатени като възнаграждение за 1 адвокат и 632 лв. внесени като д.т..

На основание изложеното и предвид разпоредбата на чл. 239 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „***” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. ***да заплати на „***” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** ул. „***” № *, представлявано от К.И.Б. сумата от 10 836 лв. – главница, представляваща дължима сума по сключения между страните договор от 01.10.2008 г., сумата от 4963,13 лв., представляваща лихва върху главницата за периода от 30.06.2011 г. до 22.12.2015 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 2832 лв., представляваща направените деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 239 ал.4 от ГПК.

КОПИЕ от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: