Р ЕШ Е Н И Е

№

гр.Левски, 12.03.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр.Левски, І-ви граждански състав в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наташа Панчева

При секретаря И.П., като разгледа докладваното от съдия Панчева гражданско дело №16 по описа за 2016 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното

Обективно съединени искове с правно основание чл. 224, ал.1 КТ и чл.86 КТ, чл.220, ал.1 и чл. 86 ЗЗД, и чл.222 от КТ и чл.86 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Е.Д.Т. ***, ЕГН ********** против „***” АД, със седалище и адрес на управление **** с ЕИК ***, представлявано от Б. Д. П. – изп. директор, в която се твърди, че бил в трудово правоотношение с ответника по делото, по силата на което бил назначен на длъжност *. Твърди, че с предизвестие с вх. №03 връчено на 18.09.2015 година бил предизвестен за прекратяване на ТПО на основание чл.326, ал.2 от КТ. Твърди, че със Заповед №46/23.09.2015 година трудовият му договор бил прекратен. Твърди, че ответникът не му е изплатил дължимите обезщетения. 917.98 лв. обезщетение за неспазен срок на предизвестие по реда на чл.220, ал.1 КТ, по чл.224, ал.1 за неизползван отпуск за 2014 година в размер на 20 дни – 917.98 лева и по чл.222, ал.1 от КТ 917,98 лева 917.98 лв. обезщетение за неспазен срок на предизвестие по реда на 220.ал. 1 КТ, по чл.224, ал.1 за неизползван отпуск за 2014 година в размер на 20 дни – 917,98 лева и по чл.222, ал.1 от КТ 917,98 лева. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 275,40 лева от която: 917,98 лв. обезщетение за неспазен срок на предизвестие по реда на чл.220, ал.1 КТ, по чл.224, ал.1 за неизползван отпуск за 2014 година в размер на 20 дни –917,98 лева и по чл.222, ал.1 от КТ – 917,98 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на иска в съда до окончателното изплащате на дължимите суми и 3 направените разноски за адвокатско възнаграждение. Прави искане за допускане на СИЕ. Представя доказателства.

Ищецът Е.Д.Т. редовно призван по делото се явява се лично по делото, представлява се от адвокат Е.М. от ***, която поддържа предявените искове.

Ответникът по делото „****” АД, със седалище и адрес на управление **** с ЕИК ***, представлявано от Б.Д.П. – изп. директор не се явява, изразил е становище делото да се гледа в негово отсъствие.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:

Безспорно по делото е, че ищецът Е.Д.Т. е работил в ответното дружество като * до 23.09.2015 год., когато със заповед №46/23.09.2015 год. е било прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.3, във връзка с чл.326, ал.2 от КТ.

Безспорно по делото е, че ищецът Е.Д.Т. към датата на прекратяване на ТПО е бил с брутно трудово възнаграждение в размер на сумата от 917,98 лева (основна заплата 790 лева + допълнително запращане за трудов стаж и професионален опит от 127,98 лева).

Основният спорен въпрос по делото е дължи ли ответникът претендираните от ищеца суми за обезщетение за не ползван платен отпуск, ведно с лихвата, обезщетение за оставане без работа за 1 месец ведно със законната лихва върху него, обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на договора ведно със законната лихва върху него.

Съдът съобрази следните обстоятелства във връзка с отговора на този въпрос:

По иска с правно основание чл.220, ал.1 от КТ.

Предпоставка за възникването на правото на парично обезщетение за обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за не спазения срок на предизвестието е, трудовото правоотношение да е прекратено на някое от основанията посочени в чл.328 от КТ. Видно от Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение №46/23.09.2015 година е, че тя е с дата 23.09.2015 година, като същата е връчена на същия ден на ищеца по делото и че касае период от 23.09.2015 година, а и че то е прекратено, поради закриване на предприятието с посочено правно основание по чл.328, ал.1, т.1 от КТ и изписано като “намаляне обема на работата”. Съгласно заключението на вещото лице В.Ч., което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно, неизплатеното от работодателя обезщетение 917,98 лева. Искът като основателен и доказан следва да се уважи изцяло.

Касае се до решение, с което се присъжда обезщетение и следва на основание чл.242 от ГПК да се допусне предварително изпълнение на решението в тази му част.

По иска с правно основание чл.222, ал.1 от КТ.

Предпоставка за възникването на правото на парично обезщетение за обезщетение за оставане без работа за 1 месец е да е налице уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване на обема на работата и спиране на работата за повече от 30 дни. Видно от Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е, че то е прекратено, поради намаляне обема на работата с посочено правно основание по чл.328, ал.1, т.1 от КТ. Съгласно заключението на вещото лице В.Ч., което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно, неизплатеното от работодателя обезщетение за оставане без работа за 1 месец на ищеца по делото в размер на сумата от 917,98 лева. Искът като основателен и доказан следва да се уважи изцяло до предявения размер на сумата от 917,98 лева като основателен и доказан.

Касае се до решение, с което се присъжда обезщетение и следва на основание чл.242 от ГПК да се допусне предварително изпълнение на решението в тази му част.

По иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ.

Предпоставка за възникването на правото на парично обезщетение за неизползувания от работника или служителя платен годишен отпуск е наличието на прекратяване на трудовото правоотношение.В случая е видно, че трудовият договор на ищеца е прекратен /на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ/, като към момента на прекратяването ищецът не е използувал всички полагащи му се дни платен годишен отпуск за 2014 и 2015 година до прекратяване на трудовото му правоотношение. Озщетението се изчислява по реда на чл. 177 от КТ по среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния календарен отпуск предхождащ ползването на отпуска през който работникът е отработил най- малко десет работни дни. В заключението си вещото лице В.Ч. е посочило, че дължимата сума като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск към дата 24.09.2015 година е в размер на сумата от 874.26 лева. Тона е така защото последния календарен месец предхождащ ползването на отпуска е имал 20 работни дни (917,98 лева брутно трудово възнаграждение: 21 работни дни = 43,71 лева средно дневно трудово възнаграждение, 43,71 х 20 дни отпуск = 874,26 лева. Тази сума е начислена във ведомостта, но не е изплатена на ищеца по делото. В този смисъл предявеният иск се явява изцяло основателен и следва да се уважи до размера на сумата от 874.26 лева и се отхвърли за горницата над тази сума до предявения размер от 917,90 лева като неснователен и недоказан.

Касае се до решение, с което се присъжда обезщетение и следва на основание чл. 242 от ГПК да се допусне предварително изпълнение на решението в тази му част.

При този изход на делото и на основание на чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съдебното ведомство ВСС – РС Левски държавна такса в размер на 50 лева по всеки един от предявените искове четири на брой или общо сумата от 200 лева, както и направените разноски за вещо лице в размер на 100 лева, а на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски за един адвокат в размер на сумата от 400 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл.220, ал.1 от КТ „***” АД, със седалище и адрес на управление *** с ЕИК ***, представлявано от Б.Д.П. – изп. директор, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.Т. ***, ЕГН **********, сумата от 917,98 лева представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение ведно със законната лихва върху сумата от 08.01.2016 година до окончателното и изплащане.

ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в тази му част.

ОСЪЖДА на основание чл.222, ал.1 от КТ „***” АД, със седалище и адрес на управление *** с ЕИК ***, представлявано от Б.Д.П. – изп. директор, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.Т. ***, ЕГН **********, сумата от 917,98 лева представляваща обезщетение за оставане без работа за един месец поради уволнението ведно със законната лихва върху сумата от 08.01.2016 година до окончателното и изплащане включително.

ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в тази му част.

ОСЪЖДА на основание чл. 224 ал. 1 от КТ „***” АД, със седалище и адрес на управление *** с ЕИК ***, представлявано от Б.Д.П. – изп. директор, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.Т. ***, ЕГН **********, сумата от 874,26 лева275. 2012 1 вруари 2011 г. ведно със законната лихва върху сумата от08.05. 2012 година до окончателното и из, представляваща обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за 2014 и 2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от 08.01.2016 година до окончателното и изплащане, като отхвърля иска за горницата над тази сума до предявени размер от 917,98 лева като неоснователен и не докозан.

ДОПУСКА на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението в тази му част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК „***” АД, със седалище и адрес на управление *** с ЕИК ***, представлявано от Б.Д. П. – изп. директор, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на съдебното ведомство ВСС -Районен съд ЛЕВСКИ държавна такса в размер на 200 лв. върху уважената част от исковете и направените разноски за вещо лице в размер на 100 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК „***” АД, със седалище и адрес на управление *** с ЕИК ***, представлявано от Б.Д. П. – изп. директор, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.Т. ***, ЕГН **********, сумата от 400 лева за направени разноски в производството за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: