Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. ЛЕВСКИ, _13.05._  2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Районен съд гр. Левски в съдебно заседание на _девети май _ две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМИРА АТАНАСОВА

    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

при секретаря _В.Д._ и в присъствието на прокурора __, като   разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело №_105_ по описа за _2016_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът  е депозирал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответника, в законоустановения срок, е депозирал възражение.

Твърди се, че на 18.12.2007 г. между *** ЕАД в качеството му на кредитор и ответника В.Я.П. е сключен договор за потребителски паричен кредит ***, по силата на който кредитора е предоставил на П. сумата от 1340,56 лв., която последния се е задължил да върне, на 24 месечни погасителни вноски – посочени в погасителния план. Твърди се, че падежът на цялото задължение по кредита е настъпил на 30.12.2009 г., с което става изискуем неизплатеният остатък от задължението. Твърди се, че с договор за цесия от 08.07.2014 г. сключен между ***ЕАД и ***ЕАД процесното вземане е прехвърлено на последния, че след извършената цесия няма последвало погасяване на дълга.

Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от  777,22 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането,  както и сумата от 209,29 лв., представляваща договорна лихва за периода от 27.02.2009 г. до 30.12.2009 г. и 512,55 лв. – договорно обезщетение за забава за периода 28.02.2009 г. до 20.11.2015 г. Претендират се и направените деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК  не е постъпил писмен отговор от страна на ответника, не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания. Ответникът не се явява в съдебно заседание и не е направено искане за гледане на делото в негово отсъствие.

          Предвид това ищцовата страна е поискала постановяване на неприсъствено решение.

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          Съдът счита, че са налице основанията за постановяване на неприсъствено решение, предвид обстоятелството, че ответника своевременно е получил своите съобщение и призовка, указани са последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. Предвид представените към исковата молба писмени доказателства, съдът счита, че искът е вероятно основателен. Налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, поради което, съдът следва да постанови такова и да уважи изцяло исковата претенция.

          При този изход на делото следва да бъде признато за установено вземането на ищеца по отношение на ответника и да бъде осъден  ответникът да заплати на ищеца направените деловодни разноски по настоящото дело в размер на 475 лв. – съгласно представения списък на разноските, както и направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 329,98 лв..

          На основание изложеното и предвид разпоредбата на чл. 239 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

НА ОСНОВАНИЕ чл. 422 ал.1 от ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, вземането на ***” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** ул. „***” №***, представлявано от А. Г. по отношение на В.Я.П. с ЕГН **********,*** за сумата от 777,22 лв. – представляваща главница,  за законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 14.12.2015 г. до окончателното изплащане на вземането,  за сумата от 209,29 лв., представляваща договорна лихва за периода от 27.02.2009 г. до 30.12.2009 г. и за сумата 512,55 лв. – договорно обезщетение за забава за периода 28.02.2009 г. до 20.11.2015 г.

ОСЪЖДА В.Я.П. със сочени по-горе данни да заплати на ***” ЕАД със сочени по-горе данни направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 475 лв., както и тези в заповедното производство по ч.гр.д. 713/2015 г. в размер на 329,98 лв.

          РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 239 ал.4 от ГПК. 

          КОПИЕ от решението да се връчи на страните.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: