гр. ЛЕВСКИ, _02.06._
Районен съд гр. Левски в публичното
съдебно заседание на _втори май_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора
__, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _51_
по описа за _2017_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
124, ал.1 от ГПК, във вр. с 21, ал.4 от СК.
В РС – Левски е постъпила искова молба от
Е.Л.С., с ЕГН **********,***, подадена чрез процесуалния представител адв. М.
Спартански, против Я.И.С., с ЕГН **********,***, в която се твърди, че с
ответника са бивши съпрузи и че първият граждански брак помежду им сключили на
25.07.2005 г. в гр. Левски и от брака си имат родени две деца: вече
пълнолетната Е., родена на *** г. и непълнолетната Я., родена на *** г.
Гражданският брак бил прекратен с влязло в сила на 22.03.2010 г. решение на РС
– Левски, постановено по гр.д. №37/2010 г.
Твърди се, че няколко месеца след развода
по молба на бившия й съпруг отново се събрали и заживели заедно, като на
26.08.2010 г. в гр. Левски отново сключили граждански брак, който бил прекратен
с влязло в сила решение на РС – Левски, постановено по гр. д. №528/2016 г.,
влязло в законна сила на 02.12.2016 г.
Твърди, че от месец ХІ
В исковата молба се сочи, че именно с
тези дарени й лично на нея пари от майка й, на 08.11.2006 г. е закупен следният
недвижим имот, описан подробно в нотариален акт №42, том 25, рег. №11231,
н.д.№2802/2006 г. на нотариус Х. К.: УПИ в стр. граници на гр. Левски, с площ
от *** кв.м. заедно с всички сгради в него, който имот съгласно дворищно –
регулационния план на града, утвърден със Заповед №*** г. е означен с №***,
предназначен за нискоетажно жилищно строителство, в кв. ***, при граници и
съседи: ***. Сочи, че продажната цена била платена чрез два превода от
08.11.2006 г. към двете продавачки и че след сключване на втория брак между
ищцата и ответника, но при положение на трайна фактическа раздяла само ищцата с
лични средства и с такива, подарени от майка й извършила наличните подобрения в
имота – изградила след одобрен архитектурен проект втори етаж, ремонтирала и
изцяло обзавела жилището.
Моли се съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника Я.И.С., че ищцата Е.Л.С.
е изключителен собственик на недвижим имот, описан подробно в нотариален акт ***
на Нотариус Х. К., вписан в НК под №***, с район на действие на ***: УПИ *** и да осъди ответника да й
заплати направените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не
е постъпил писмен отговор от страна на ответника и не е изразено становище по
предявения иск. Не са представени доказателства и не са направени
доказателствени искания.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за
установено, че страните са бивши съпрузи, като първият брак между тях е сключен
на 25.07.2003г. и е прекратен с влязло в сила решение на 22.03.2010г. на РС –
Левски, постановено по гр.д. №37/2010г. Няколко месеца по – късно – 02.08.2010
г. страните отново са сключили граждански брак, също прекратен с решение на РС
– Левски по гр.д. №528/2016г. Решението е влязло в законна сила на 02.12.2016г.
Разпитани са водени от ищцовата страна свидетели. От
показанията на свидетеля М. се установява, че майката на ищцата – С. И. от
2003г. работи и живее в Англия и за периода от 2003г. до2006г. майката е
дарявала определени суми на бившия съпруг на ищцата. Не може със сигурност да
уточни какъв размер са превежданите суми, но твърди, че има спомен за около 20 000
лв. или паунда. Сочи в показанията си че през 2006г. ищцата е закупила жилището
си и е заминала при майка си. Твърди,че подобренията които са направени в
жилището, са направени от ищцата. Впоследствие са се развели. Свидетелката З.
сочи в показанията си, че ищцата и ответника са се женили на два пъти и на два
пъти са се развеждали, като майката на Е. от 2003г. живее в чужбина. Тъй като
ищцата не е имала открита сметка, майка й изпращала парите по сметка на съпруга
й (ответника), като парите са били предназначени за дъщеря й. Свидетелката
твърди в показанията си, че ответникът не е живял в закупената къща. Правили са
ремонти, които обаче са извършвани от ищцата.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, които
са последователни, логични, непротиворечиви и кореспондират със събраните по
делото доказателства.
Разпоредбата на чл. 21, ал.4 от СК
опровергава презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал.3 от СК. Оборването
на тази презумпция и доказването, че придобитото по време на брака имущество е
лична собственост, тъй като е придобито с лични средства от ищцата, е изцяло в
нейна тежест. Ищцата следва да докаже, че не само е притежавала лични средства,
но и че те са вложени при закупуването на недвижимия имот.
Предвид събраните писмени доказателства съдът приема за
безспорно установено, че за период от около 14 години майката на ищцата се
установила да живее и работи в Кралство Англия. На няколко пъти е извършвала
превод на парични средства, които е дарила на своята дъщеря – ищцата по
настоящото производство, възлизащи на около 22 000 английски паунда.
Поради факта, че ищцата не е разполагала с валутна сметка, парите са превеждали
по сметка на ответника. С тези дарени на ищцата пари е закупен описания в
исковата молба недвижим имот, описан в нот.акт ***. След закупуване на имота
всичките подобрения в същия са извършени от ищцата, докато са били във
фактическа раздяла с ответника.
С оглед на така събраните доказателства, съдът приема че искът
е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, Придобитият имот
формално се явява бивша СИО, но съдът счита, че следва да приеме за доказано,
че ответникът няма никакъв принос за придобиването на този имот. Следва да бъде
прието за установено по отношение на ответника, че ищцата Е.С. е изключителен
собственик на недвижимия имот описан в ИМ с всички построени в него сгради
съществували към момента на придобиването и новопостроени.
При този изход на делото следва ответникът да бъде осъден да
заплати на ищцата направените деловодни разноски общо в размер на 912.67 лв.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено на
основание чл.21, ал.4, т.1 от СК по отношение на ответника Я.И.С., ЕГН **********,***, че ищцата Е.Л.С., ЕГН **********,*** е изключителен собственик на недвижимия
имот, подробно описан в нотариален акт ***, вписан в нотариалната кантора под №***, с район на
действие този на ***, а именно: УПИ ***. заедно с всички сгради в него, който
имот съгласно дворищно – регулационния план на града, утвърден със Заповед №***
г. е означен с №***, предназначен за нискоетажно жилищно строителство, в кв. ***,
при граници и съседи: ***
ОСЪЖДА Я.И.С., ЕГН **********,***
да заплати на Е.Л.С., ЕГН **********
*** направените деловодни разноски в размер на 912.67 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред
ОС - Плевен от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: