РЕШЕНИЕ

гр. Л., _26.04._2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр.Л. в публичното съдебно заседание на _десети април_ 2018 г. в състав:

                             Председател: _НАТАША ПАНЧЕВА_

                      Съдебни заседатели:

при участието на секретаря _Илияна Петрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Панчева гр. дело №_106_ по описа  за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.

         Постъпила  е искова молба от К.Н.Д. ***, с ЕГН **********, в която се твърди, че с нотариален акт №17, том 7, рег.№3946, дело №590/07.11.2017 г. на нотариус ***, с район на действие РС – Л., ищцата е прехвърлила собствения си недвижим имот, който съгласно кадастралната карта и кадастралните  регистри на гр.Б. представлява: 300/1166 – триста хиляди сто шестдесет и шест идеални части от поземлен имот, находящ се в гр.Б., ул.„***” №25 целият с площ по скица от 1182 кв.м., с идентификатор №***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.) с номер на предходен план: 924 заедно с постройка в имота – лятна кухня, построена до южната регулационна линия, която по скица е означена като сграда с идентификатор №***.3, със застроена площ от 35 кв.м. на 1 етаж с предназначение: постройка на допълващо застрояване, при съседи на целия имот: №***, №***№ ***, № ***.  Твърди, че имота прехвърлила срещу задължението на ответницата да поеме изцяло грижите по издръжката и гледането на ищцата и на нейния съпруг П. М. Д., на двамата заедно и на всеки един самостоятелно, до края на живота им, като им осигурява за своя сметка: храна, облекло, отопление, осветление, подслон, лекарства, грижи и лечение при старост, болест и немощ, а след смъртта им – да ги погребе съобразен с обичаите на населеното  място.  Твърди, че договорът е сключен лично и в полза на трето лице. Твърди, че се уговорили да се пренесе да живее при тях в имотът им. Твърди, че със съпругът си нагласили отделна стая за нея с мебели и печка, за да се чувства тя добре. Твърди, че ответницата виновно не изпълнява задълженията си. Твърди, че три месеца ответницата не е идвала в домът им да ги види, а за постоянно гледане и издръжка не може изобщо да се говори. Твърди, че ответницата даже и телефонът си не вдигала. Разбрали от други родственици, че искала да и се прехвърли и останалата част от имота и тогава щяла да ги гледа. Твърди, че са стари и болни, като ищцата е инвалид с 95% инвалидност и множество заболявания и тя и съпругът й имат нужда от ежедневни грижи. В заключение моли съда да ги призове на съд с ответницата и след доказване на гореизложеното да се развали алеаторния договор сключен с нотариален акт №17, том 7, рег.№3946, дело №590/07.11.2017 г. на нотариус ***, с рег.№021 на НК София и район на действие РС – Л.  по отношение на недвижимия имот, находящ се в гр.Б. подробно описан  в акта, поради виновното неизпълнение на насрещното задължение на ответницата за гледането и издръжката на ищцата и съпругът и, съгласно договора. Претендира за разноски.  

В срока по чл.131 от ГПК ответницата е представила писмен отговор. Въпреки, че не са налице обстоятелства, които да предполагат разваляне на процесния договор за издръжка и гледане, ответницата извършва признание на иска и моли съда да го уважи. Дава съгласие договора за издръжка и гледане да бъде развален.

Ищцата К.Н.Д., редовно призована по делото не се явява, в съдебно заседание се представлява от адвокат ***  от АК Плевен, която поддържа предявения иск.

Ответницата В.П.А. редовно призована по делото се явява лично и признава предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, по силата на който ищцата  желае да промени по съдебен ред породеното между страните по силата на Нотариален  акт № 17 правоотношение, като се иска  разваляне на сключения между ищеца и ответника договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в цитирания нотариален акт.

Предявеният иск е допустим, тъй като изхожда от активно легитимирани лица – прехвърлителят по договора, имащ правен интерес от развалянето му, а ответницата е пасивно легитимирани по иска като приобретатели по договора.

Разгледан по същество, искът е и основателен.

От приложения по делото нот. акт за прехвърляне на недв. имот срещу задължение за издръжка и гледане №17, том 7,   рег.№3946, дело №590 от 07.11.2017 г. на Нотариус ***е видно, че ищцата К.Н.Д, в качеството си на прехвърлител продала на ответницата В.П.А., в качеството й на приобретател, следния свой собствен недв. имот, находящ се в гр.Б., а именно: 300/1166 – триста хиляди сто шестдесет и шест идеални части  от поземлен имот, находящ се в гр.Б., ул.„***” №25 целият с площ по скица от 1182 кв.м., с идентификатор №***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.) с номер на предходен план: 924 заедно с постройка в имота – лятна кухня, построена до южната регулационна линия, която по скица е означена като сграда с идентификатор №***.3, със застроена площ от 35 кв.м. на 1 етаж с предназначение: постройка на допълващо застрояване, при съседи на целия имот: №***, №***№***, №***. 

В хода на производството по делото безспорно се установи, че след сключването на договора приобретателката  по него не е изпълнявала задълженията си към прехвърлителката  така, както е уговорено в него, както и че ищцата, предвид влошеното си материално положение и напреднала възраст и болест ,нейната и на съпругът й, е имала нужда да се полагат за нея грижи и да й се дава издръжка, както и на съпругът й.

Гореизложеното се установи и от кореспондиращата част на твърденията на ищеца, писменото становище и извършеното признание на иска от страна на ответницата.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, направи искане съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на иска от страна на ответника.

         Разпоредбата на чл.237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда: да се развали по съдебен ред договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт Нотариален акт №17 от 07.11.2017 година касаещ прехвърления имот. С оглед направеното признание на иска, съдът намира претенцията за основателна и доказана и следва да се уважи, ведно със законните от това последици.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

Ищецът по делото не е направил искане за присъждане на разноски по делото, а и в съдебното заседание не е представил и списък на разноските.

Следва на основание чл.115, ал.2 от ЗС, съдът да даде шестмесечен срок на ищеца за отбелязване на това съдебно решение в службата по вписванията на Районен съд – Л. по реда, предвиден в ПВ.

Водим от горното и на основание чл.237 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

РАЗВАЛЯ на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение да гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт №17, том 7, рег.№3946,   дело №590 от 07.11.2017 г. на Нотариус ***, с рег. №021 на НК гр.София, район на действие РС – Л., между К.Н.Д. ***, с ЕГН ********** и В.П.А. *** с ЕГН **********, съгласно който В.П.А. *** с ЕГН ********** е придобила правото на собственост върху следния недвижим имот, находящ се в гр.Б., а именно: 300/1166 – триста хиляди сто шестдесет и шест идеални части  от поземлен имот, находящ се в гр.Б., ул.„***” №25 целият с площ по скица от 1182 кв.м., с идентификатор №***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.) с номер на предходен план: 924 заедно с постройка в имота – лятна кухня, построена до южната регулационна линия, която по скица е означена като сграда с идентификатор № ***.3, със застроена площ от 35 кв.м., на 1 етаж с предназначение: постройка на допълващо застрояване, при съседи на целия имот: №***, №***№***, №***, срещу задължението на приобретателката  да поеме изцяло  грижите по издръжката и гледането на К.Н.Д.  и на нейния съпруг П. М. Д., от гр.Б., ул.”***” №25 с ЕГН **********, на двамата заедно и на всеки един самостоятелно, до края на живота им, като им осигурява за своя сметка: храна, облекло, отопление, осветление, подслон, лекарства, грижи и лечение при старост, болест и немощ, а  след смъртта им – да ги погребе съобразен с обичаите на населеното място, поради НЕИЗПЪЛНЕНИЕ от страна на В.П.А. ***, с ЕГН **********.

ДАВА на основание чл.115, ал. 2 от ЗС шестмесечен срок, считано от влизане на решението в сила, на К.Н.Д. ***, с ЕГН ********** да отбележи влезлия в сила съдебен акт в Службата по вписванията на Районен съд – Л..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд гр.Плевен, в двуседмичен срок от връчване на съобщението за постановяването му.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.       

                                                                 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: