Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Левски, 08.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр.Левски, III състав, в открито заседание на шестнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Илияна П., като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№829 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
от „***“ ЕАД, гр.София против С.А.И., с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.430
от ТЗ, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД, с която се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 616,79 лв.
– главница; 121,66 лв. – договорна лихва за периода от 29.05.2016г. до
07.05.2017г.; 27,85 лв. – такса за оценка на досие; 529,09 лв. – такса за
услуга „Кредит у дома” за периода от 29.05.2016г. до 07.05.2017г.; 76,44 лв. –
обезщетение за забава за периода от 19.05.2017г. /датата на договора за цесия/
до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава
върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че въз основа на подадено от него заявление
по чл.410 от ГПК било образувано ч.гр.д. №480/2018г. по описа на РС-Левски и
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за
претендираните с исковата молба суми.
Твърди, че между „***” ООД и ответника С.А.И. бил
сключен Договор за потребителски кредит №593045192 от 11.03.2016г. Подписвайки
договора за кредит кредитополучателят бил удостоверил, че преди сключването му
е получил стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и че
кредитодателят му бил предоставил цялата преддоговорна информация относно
условията на договора, стойността на всички разходи по кредита. С подписване на
договора кредитополучателят бил потвърдил, че е прочел договора преди неговото
подписване, разбира неговите разпоредби и подписването е акт на неговата
свободна воля.
По силата на договора за кредит кредитодателят се
задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди
в размер на 750,00 лв., като сумата била предоставена от кредитен консултатнт в
брой по местоживеене на кредитополучателя. С подписване на договора,
кредитополучателят бил потвърдил, че е получил в пълен размер отпуснатата сума.
Съгласно клаузите на договора за кредит, усвоената парична сума се олихвявала с
договорна лихва в размер, фиксиран за целия срок на договора и изрично посочен
в него, в общ размер на 147,94лв. Общата сума на усвоената главница и договорна
лихва по кредита била в размер на 897,94 лв., които съгласно клаузите на
договора следвало да бъдат заплатени на 60 броя равни седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 14,97 лв. Първата погасителна вноска била с падеж на
20.03.2016г., а последната с падеж на 07.05.2017г. Кредитополучателят бил
изразил съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие в размер на
37,5 лв., която по съгласие на страните била включена в седмичните погасителни
вноски – вноски в размер на 0,63 лв. По избор на кредитополучателя била
предоставена и допълнителна услуга „Кредит у дома” – предоставяне на
отпуснатата сума и седмично събиране на вноските по кредита – двете по
местоживеене на кредитополучателя, за което последният се задължил да заплати
такса в размер на 639,73 лв. Страните постигнали съгласие таксата за услугата
„Кредит у дома” да бъде разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на
10,66 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски на кредита.
Твърди се, че крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита, включващи главница, договорна лихва, такса за оценка на
досие, такса за услуга „Кредит у дома”, бил 07.05.2017г. Дължимите вземания не
били изплатени в пълен размер. Платена била сума в размер на 234,99 лв., от
която 65,85 лв. – за такса услуга „Кредит у дома”, 9,65 лв. – за такса оценка на
досие, 26,28 лв. – договорна лихва, 133,21 лв. – главница.
Ищецът твърди, че на 19.05.2017г. между него и „***”
ООД е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата
на който вземането на цедента „***” ООД срещу ответника С.А.И. било прехвърлено
в полза на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. За цесията
длъжникът бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД с уведомително писмо от „***”ЕАД,
по силата на изрично пълномощно от цедента. Уведомителното писмо било изпратено
с известие за доставяне, чрез „Български пощи” ЕАД до постоянния адрес на
длъжника/посочен в договор за кредит между цедента и длъжника/, като писмото се
върнало в цялост с отбелязване, че получателят се е преместил на друг адрес.
Изпратено било второ уведомително писмо до длъжника, чрез куриерска фирма, до
настоящия адрес на длъжника, посочен в договора, като писмото отново било
върнато в цялост. Направено е искане копие от уведомлението за извършената
цесия да бъде връчено от съда на ответника ведно с исковата молба и
приложенията към нея.
Иска се от съда да признае за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца „***”ЕАД слените суми: 616,79 лв. – главница; 121,66
лв. – договорна лихва за периода от 29.05.2016г. до 07.05.2017г.; 27,85 лв. – такса за оценка на досие; 529,09 лв. – такса за услуга „Кредит у
дома” за периода от 29.05.2016г. до 07.05.2017г.; 76,44 лв. – обезщетение за забава за периода от 19.05.2017г.
/датата на договора за цесия/ до датата на подаване на заявлението в съда,
както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендират се
направените от ищеца разноски в заповедното и исковото производство за
заплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея
и уведомлението за извършена цесия са редовно връчени на ответника при отказ,
на основание чл.44, ал.1 от ГПК с указания, че в случай, че не представи в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е
направил искане за гледане на делото в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение.
В законоустановения срок по делото не е депозиран
отговор на исковата молба.
В проведеното по делото съдебно заседание ищцовото
дружество не се представлява. Представя писмена молба, с която заявява, че не
възразява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Излага подробни
съображения за основателност на исковите претенции. Навежда довод, че длъжникът
е надлежно уведомен за извършената цесия с връчване на препис от исковата молба
и приложенията към нея. Прави искане в случай, че ответникът не се яви в
първото по делото заседание, да бъде постановено на основание чл.238 и чл.239
от ГПК неприсъствено решение.
Ответникът, редовно призован на основание чл.44, ал.1
от ГПК, не се явява, без да е изразил становище по правния спор и да е направил
искане за гледане на делото в негово отсъствие.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното:
Налице са предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение. Ответникът не е депозирал писмен отговор
на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, не се е явил в първото по
делото заседание и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.
В изпратеното до него съобщение по реда на чл.131 от ГПК и редовно връчено му
на основание чл.44, ал.1 от ГПК, на ответника изрично са указани последствията
по чл.238 от ГПК. Същите указания са дадени на ответника и с призовката за
насроченото открито съдебно заседание, също редовно връчена на основание чл.44,
ал.1 от ГПК. Ищецът е направил своевременно искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Съвкупната оценка на представените с исковата молба
писмени доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, води до извод, че съобразно изложените от ищеца
фактически твърдения, предявените искови претенции са вероятно основателни.
Предвид на изложеното, на основание чл.239, ал.1 във
вр. с чл.238, ал.1 от ГПК съдът следва да постанови неприсъствено решение с
което да признае за установено, че ответникът дължи претендираните с исковата
молба суми: 616,79 лв. – главница; 121,66 лв. – договорна лихва за периода от
29.05.2016г. до 07.05.2017г.; 27,85 лв. – такса за оценка на досие; 529,09 лв.
– такса за услуга „Кредит у дома” за периода от 29.05.2016г. до 07.05.2017г.;
76,44 лв. – обезщетение за забава за периода от 19.05.2017г. /датата на
договора за цесия/ до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението
Съгласно т.12 от
ТР №4/18.06.2014г., съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Съобразно изхода на спора по настоящото дело, на основание
чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат присъдени направените от
ищеца разноски по ч.гр.д.№480/2018г. по описа на РС-Левски, а именно сума в общ
размер на 77,44 лв., от които 27,44 лв. - държавна такса и 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на изхода на спора в производството по чл.422
ГПК, ответникът следва да бъдат осъден да заплати на ищеца и направените от
последния разноски в хода на настоящото исково производство в общ размер на 772,56
лв., от които държавна такса 172,56 лв., 300 лв. – депозит за ВЛ, 300 лв. –
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от горното, съдът на основание чл.239 от ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК,
вр. чл.430 ТЗ, вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД спрямо ответника С.А.И., ЕГН:**********, с адрес: ***,
че същият ДЪЛЖИ на ищеца „***” ЕАД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ****, следни суми:
1) 616,79 лв. /шестотин и шестнадесет лева и седемдесет и девет стотинки/ – неплатена
главница по Договор за потребителски кредит №593045192 от 11.03.2016г.; 2) 121,66 лв. /сто
двадесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/ – договорна лихва за
периода от 29.05.2016г. до 07.05.2017г.; 3) 27,85 лв. /двадесет и седем
лева и осемдесет и пет стотинки/ – такса за оценка на досие; 4) 529,09 лв. /петстотин двадесет и девет лева
и девет стотинки/ – такса за услуга „Кредит у дома” за периода от
29.05.2016г. до 07.05.2017г.; 5) 76,44
лв. /седемдесет и шест лева и
четиридесет и четири стотинки/ – обезщетение за забава за периода от
19.05.2017г. - датата на договора за цесия до 03.07.2018г. - датата на подаване
на заявлението в съда, ведно със
законната лихва върху главните задължения от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №480/2018г. по описа
на РС-Левски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 от ГПК С.А.И., ЕГН:**********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***” ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: ***, сума в размер на 77,44 лв. /седемдесет и седем лева и
четиридесет и четири стотинки/, представляваща направените в заповедното
производство по ч.гр.д.№480/2018г. по описа на РС-Левски разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, както и сума в размер на 772,56 лв. /седемстотин седемдесет и два
лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща направените в исковото
производство разноски за държавна такса, възнаграждение на ВЛ и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на
основание чл.239, ал.4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: