гр. ЛЕВСКИ, _20.03._
Районен съд - Левски в публичното съдебно
заседание на _двадесети февруари _
при участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора
__, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _220_
по описа за _2019_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от „Комунално
строителство и поддръжка” ЕООД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление:
гр.***, представлявано от управителя Т.Л. Т.,
срещу П.А.С., ЕГН**********,
с адрес: ***; Т.П.Л., ЕГН**********,
с адрес: *** и А.П.Л., ЕГН**********, с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че е образувано ч.гр.д.
№54/2019г. на РС – Левски по повод заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на ищеца срещу ответниците, в качеството
им на наследници на П. Л. С. за неизплатена парична сума за доставка на
водоснабдителни услуги за питейно – битови нужди и канализационни услуги
отвеждане на отпадни води от имота, който наследодателят е ползвал. С
разпореждане от 05.03.2019г. по ч.гр.д. №54/2019г. РС – Левски е указал
възможност да подадат установителен иск, тъй като срещу издадената заповед за
изпълнение са подадени възражения.
Твърди се в исковата молба, че „Водоснабдяване и
канализация - Свищов” ЕАД е преобразувано и ищецът е правоприемник, като поема
правата и задълженията му.
Наследодателят на ответниците бил абонат с №*** на
„Водоснабдяване и канализация - Свищов” ЕАД въз основа на договор от
27.06.2006г., приложен към исковата молба. Наследодателят П. С. е бил
потребител на услугите на ищеца в ползвания от него имот в с. Д.. Като абонат е
бил подчинен и на Общите условия на „Комунално строителство и поддръжка” ЕООД,
както и на Наредба №34/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
като се позовава на чл. 32 от Наредбата, съответстващ на чл.32 от ОУ.
Ищецът сочи, че потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата
на фактуриране, като при забавено плащане абонатът заплаща законоустановената
лихва. Твърди се, че съгласно справка – извлечение за неплатени фактури за
абонат №**** от 03.12.2018г. за периода от м. май
От правна страна
ищецът сочи, че П. Л. С. е абонат на оператора „Комунално строителство и поддръжка”
ЕООД, предоставящо услуга В и К на крайни потребители, в съответствие със
Закона за водите. Като потребител и ползвател на водоснабдения имот дължал
заплащане на сумите за консумирана вода по силата на Закона за водите, Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредбата.
Ищецът сочи, че
процесната сума представлявала неизпълнено парично задължение по договора между
ищеца и П. Л. С. за потребени В и К услуги в ползвания от последния имот за
периода от м. май 2015г. до м. май
Счита, че на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 40 от
Наредбата, вр. чл. 86, ал.2 от ЗЗД, следвало да се приеме, че ответниците на
наследодателя дължали сумата за консумирана вода, заедно с мораторната лихва
върху нея от началото на процесния период, до окончателното изплащане.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че наследникът П.А.С., ЕГН **********,
от общо дължимата сума 519.06 лв. дължи 346.04 лв., от които 279.49 лв. –
главница и 66.55 лв. лихва, считано от 30.06.2015г. – 03.12.2018г., както и законна
лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащане на
вземането;
Наследникът Т.П.Л.,
ЕГН **********, от общо дължимата сума 519.06 лв. дължи 86.51 лв., от които
69.88 лв. – главница и 16.63 лв. лихва, считано от 30.06.2015г. – 03.12.2018г.,
както и законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащане
на вземането;
Наследникът А.П.Л.,
ЕГН **********, от общо дължимата
сума 519.06 лв. дължи 86.51 лв., от които 69.88 лв. – главница и 16.63 лв.
лихва, считано от 30.06.2015г. – 03.12.2018г., както и законна лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащане на вземането.
Ищецът претендира и направените по заповедното и настоящото
дело разноски.
С оглед позицията на ответниците по настоящия иск молят
съда да им предостави възможност допълнително да поискат съдебно – икономическа
експертиза за установяване вземането на ищеца, както и да дадат становище по
евентуалните възражения в първото по делото заседание.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от страна на ответниците, чрез упълномощения адвокат П.Д..
С отговора ответниците изразяват становище, че предявеният
иск е допустим.
Считат предявения иск за изцяло неоснователен, поради което
го оспорват като такъв.
Позовават се изтекла в тяхна полза погасителна давност
относно следните суми:
- за сумата от 19.58 лв. – главница и 6.65 лв. лихва по
фактура №1001443377/30.06.2015г. с падеж 30.07.2015г.;
- за сумата от 16.32 лв. – главница и 5.40 лв. лихва по
фактура №1001456805/31.07.2015г. с падеж 30.08.2015г.;
- за сумата от 17.95 лв. – главница и 5.79 лв. лихва по
фактура №1001470163/31.08.2015г. с падеж 30.09.2015г.
- за сумата от 16.32 лв. – главница и 4.99 лв. лихва по
фактура №1001497084/31.10.2015г. с падеж 30.11.2015г.;
- за сумата от 17.95 лв. – главница и 5.33 лв. лихва по
фактура №1001510434/30.11.2015г. с падеж 29.12.2015г. Общата сума, относно
която ответниците се позовават на изтекла в тяхна полза погасителна давност е
116.28 лв., от които 88.12 лв. главница и 28.16 лв. лихви за периода до
03.12.2018г.
От ответниците се твърди, че Заявлението по чл. 410 от ГПК
от името на ищеца било подадено в РС – Левски на 28.01.2019г., т.е. повече от
три години след падежа на посочените пет фактури. Позовават се на Т.Р.
№3/18.05.2012г. на ВКС по т.д. №3/2011г., съгласно което погасителната давност
за заплащането на доставчиците на питейна вода е 3 годишна, поради което
предявеният иск се явявал неоснователен относно вземанията по изброените пет
фактури.
Заявяват, че претендираните суми са неправилно разпределени
между тях от общата твърдяна като дължима сума. Установявало се от
обстоятелствената част на исковата молба, че титуляр по партидата е Петър Л. ***,
както и че отговорността на тримата ответници е ангажирана в качеството им на
наследници на починалия П. С..
Позовава се на разпоредбата на чл. 9, ал.1 от ЗН, според
която съпругът наследява част равна на частта на всяко дете и независимо от
цитираната разпоредба, ищецът претендирал от П.А. сума, която четири пъти
надвишавала претенциите спрямо децата й.
Намира, че претендираните суми като главница и лихви били
неправилно разпределени между ответниците и на друго основание, а именно –
установявало се от представеното удостоверение за наследници, че след смъртта
на наследодателя П. Л. С. са останали като негови наследници 4 лица – съпругата
му П.А.С., Т.П.Л.А.П.Л. и Р. П. Л., като Р. Л. не била конституирана като
ответник по делото. Счита, че с оглед разпоредбата на чл. 9, ал.1 от ЗН общата
претендирана сума като главница и лихви, след приспадане на погасените по
давност суми следвало да се претендира по равно между четиримата наследници и
титуляра по партидата, за която е предявен искът.
Оспорват всички изложени в исковата молба фактически и
правни твърдения, като заявяват, че не са налице факти и обстоятелства, които
се признават от ответниците. Твърдят, че в имота, за който е открита партидата
на името на наследодателя на ответниците не е ползвано твърдяното от ищеца количество питейна вода.
Оспорват записванията в представената от ищеца карнета за
отчитане на потребеното количество питейна вода за процесния период в процесния
имот. Върху карнетата срещу записаното като потребено количество питейна вода
нямало никакъв подпис, т.е. никой не бил подписвал въпросните карнети при т.н.
отчитане на потребеното количество питейна вода, тъй като според ответниците
никой не бил посещавал имота и не е извършвал отчитане на показанията на
водомера.
Оспорва представената карнета и с оглед множеството
поправки, които се съдържали в нея относно показанията на водомера.
Оспорват количеството питейна вода относно водомер №198, за
който била открита партидата на името на наследодателя на ответниците.
Твърдят, че към момента на подаване на отговора на исковата
молба показанията на водомера са около и под 1600 куб.м., като от представената
карнета и справка за абонат П. Л. С. било видно, че се твърдяло от ищеца, че
показанията на водомера към 31.05.2017 г. е 2000 куб.м.
Твърдят, че от края на 2015г. и началото на 2016г. ползват
вода от двата герана и са преустановили почти изцяло ползването на питейна вода
от водопреносната мрежа.
Оспорват твърдението, че в процесния период от време е
потребено твърдяното в представената карнета и справка извлечение количество
питейна вода относно абонатен номер с титуляр по партидата П. Л. С..
Оспорват записаното количество кубици на питейна вода, за
което се претендира плащане. Оспорват представената от ищеца Справка –
извлечение за дължимите суми от П. Л. С. откъм съдържание. Оспорват като
недъжима главницата в размер на 419.25 лв. Оспорват като недължим размера на
претендираните лихви върху главницата в размер на 99.81 лв., както и като
недължима общата претендирана сума в размер на 519.06 лв.
Оспорват изцяло предявения срещу ответниците иск като
неоснователен. Оспорват претенцията за присъждане на разноски. Претендират
направените по делото разноски съобразно отхвърления иск.
Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск изцяло като неоснователен и недоказан, като отхвърли претенцията
за разноски и присъди на ответниците направените по делото разноски.
Като взе предвид твърденията на ищеца, както и събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира следното:
Ищецът е заявител по ч.гр.д. №54/2019г. по описа на РС –
Левски в производството за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за
суми, идентични с тези по петитума на исковата молба.
Искат по чл. 422 от ГПК цели установяване със сила на
пресъдено нещо дължимост на вземане – идентично по размер, основание и страни с
вземане, присъдено по реда на чл. 410 от ГПК.
Процесният период е определен от ищеца като такъв от м. май
2015г. до м. май 2017г.
Ответниците са се позовали на изтекла в тяхна полза
погасителна давност относно конкретно посочените суми.
Възражението е основателно. Погасителната давност за заплащане
на доставчиците на питейна вода е 3 години.
Установява се от представените писмени доказателства, че на
27.06.2006г. е сключен договор за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни
води между ВиК – Свищов ЕАД и П. Л. С.,
с предмет на договора доставка на вода с питейни качества за питейно – битови,
технологични противопожарни нужди и отвеждане на отпадъчните и дъждовни води от
имотите на абонатите.
Имотът е посочен в титулната част на договора.
Според договора абонатът е длъжен да осигурява достъп на
определеното от водоснабдителя длъжностно лице до ВиК инсталациите до
съответния водомерен възел и ревизионна шахта. Предвидено е в договора, че при
неосигуряване на достъп от абоната за отчитане на показанията на водомера
разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната
инсталация непосредствено преди водомера
при непрекъснато отчитане на водата със скорост 1,5 м/сек., като отказът се
удостоверява с протокол.
Приети са Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите, според разпоредбите на които отчитането на водомерите се
извършва в присъствието на потребителя или негов представител, който с подписа
си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигуряване
на представител отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно
лице на ВиК оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетели. В
показанията си свидетелят Ц. твърди, че ответникът А.Л. имал ферма в с. Д..
Установява се от показанията му, че е имало
проблем с водата в с. Д. и М. – отравяне на питейната вода с нитрати
след 2015г. В тази връзка ответникът си закупил хидрофор за захранване на
фермата му от тези водоизточници. По съвет на свидетеля А.Л. да ползва питейна
вода за животните си във фермата от два водоизточника – герани. Свидетелят разяснява,
че имало шахта на ВиК, в която имало водомер, която шахта се намирала на около
200 –
От показанията на свидетеля Н. се установява, че живее в с.
К. Б.. Познава ответниците и техния наследодател, като уточнява, че купувал
телета ежегодно. Свидетелят посещавал фермата един - два пъти в месеца. Знае,
че във фермата има два герана, от които се ползвала вода за животните. А.Л. се
сдобил с хидрофор и дори когато си правели кафе, не ползвали вода от
водопровода. Според свидетеля имало натравяне по водата, като са били отровени
и животни - теленца, което наложило ползване на вода от герана. И този свидетел
не е виждал да минават и да засичат водомера.
От показанията на двамата свидетели се установява, че
шахтата, в която е бил водомерът, е извън границите на имота, поради което
никой – нито абоната, нито някой от ответниците не би могъл да препятства
инкасаторите да записват показанията на водомера.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, чиито
показания са дадени добросъвестно, последователно и кореспондират със събраните
по делото писмени доказателства.
Не се доказа ищецът да е уведомявал абоната за отчитане на
водомера, за да осигури присъствието си или на свой представител.
Приета е справка – извлечение от 03.12.2018г. от ищеца за
дължимите от П. Л. С. от 27.05.2015г. до 20.05.2017г. за сумата от 419.25 лв. –
главница и 99.81 лв. лихва. Представена е и справка за консумация на абонат от
05.03.2019г. без подпис на издател и изх. номер. Представено е и копие от
партида на П. Л. С. по карнета, водена от ищеца за периода от 20.07.2014г. –
23.07.2016г., без подпис на абоната срещу всички записвания. Налице са
множество задрасквания и поправки, без да са отбелязани авторството,
основанието и датата на поправките. В този карнетен лист липсва посочване на
имота по начина, по който е описан в договора.
Установява се от представените от РЗИ – В. Търново
протоколи от изпитване, че в периода на анализа на водата в с. Д. 2015 –
По делото е прието удостоверение за наследници на П. Л. С.,
починал на 03.07.2017г. Наследници по
закон на С. са неговата съпруга П.А.С., синовете му Т.П.Л. и А.П.Л. – ответници
по делото, така и дъщеря му Р. П. Л., която не е конституирана като ответник по
делото.
Вземането се основава на записванията по партида на П. Л. С.,
като отговорността на тримата ответници е ангажирана в качеството им на
наследници на починалия П. Л. С..
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал.1 от Закона за
наследството съпругът наследява част равна на частта на всяко дете. Ищецът претендира от ответницата П.А. сума,
надвишаваща претенцията спрямо другите двама ответници. Ищецът счита
ответницата П.А. за съсобственост на имота, относно който е сключен договора за
доставка на В и К услуги като съпруга на абоната. По делото липсват
доказателства за собствеността на имота и от факта на брака между абоната и преживялата
му съпруга не следва, че задължението на преживялата съпруга е ½ и
задължението на наследодателя – ½ следва да се раздели на три спрямо
неговите наследници. Не са представени доказателства за собствеността на имота
и за произхода на собствеността. Липсват представени доказателства, от които да
се установи идентичност между имотите, за които е сключен договор за доставка
на питейна вода и този, относно който са отразени оспорените записвания за
показания на водомер в представените карнети.
Както бе посочено договорът е сключен за доставка на
питейна вода и отвеждане на отпадни води между ВиК – Свищов ЕАД и П. Л. С.,
като имотът е посочен с „№****** в землището на с. Д., ЕКАТТЕ ******“. Ищецът
не е ангажирал доказателства за идентичност на този имот с имота, за който
представя карнетен лист и справки.
Освен това липсата на заявление по реда на чл. 410 от ГПК
както и липсата на искова претенция към наследника по закон Р. П. Л. няма за
последица възлагане на нейния дял от задължението на наследодателя върху
останалите наследници по закон, което налага извод за неоснователност на
претенцията като размер по отношение на всеки от тримата ответници.
Ответниците са възразили, че карнетният лист не носи подпис
на абоната. В писменото си становище ищецът твърди, че липсата на подписи в
карнетния лист означавал обикновено, че е отказан достъп до имота или абонатът
не е представил лично показанията. В тези случаи се начислявала консумация
съгласно Общите условия на дружеството – ВиК оператор.
В представения договор е предвидено, както вече бе
посочено, че отказът се удостоверява с протокол, изготвен съобразно
разпоредбите на Наредба №4. От страна на ищеца не са представени такива
протоколи за нито един от случаите на фактурирани доставки.
Както бе посочено, в
Раздел втори Отчитане на питейна вода в представените от страна на ищеца ОУ,
чл. 23, ал.4 е предвидено, че отчитането на водомерите се извършва в
присъствието на потребителя или негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигуряване на
представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно
лице на ВиК оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля. Т.е.
ОУ не допускат достоверно записване в карнетния лист без подпис срещу
отразените показания на водомера. Такъм подпис в конкретния случай липсва –
било на абоната, било на негов представител, било на длъжностно лице от ВиК
оператора.
Процесният период, за който се претендира плащане е приживе
на наследодателя П. Л. С., починал на 03.07.2017г., като ищецът сочи, че това
лице е абонат на услугите предмет на договора, сключен с ВиК – Свищов но абонатният номер не се съдържа в
договора между страните по него. Такъв номер се съдържа единствено в справката
извлечение от 03.12.2018г., която обаче има значение на твърдение, изходящо от
ищеца.
Липсват подписи на абоната П. Л. С. в който и да е карнетен
лист за целия процесен период – май
По делото не се
събраха достатъчно доказателства, от които да бъде установено при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца по делото, че сключеният от
наследодателя на ответниците договор за доставка на ВиК услуги да касае този
или друг имот, като договорът индивидуализира имота, за който се отнася
единствено като №**** в землището на с. Д.. Нито един от документите, приети
като писмени доказателства не индивидуализира по никакъв начин имота, за който
се претендира искът.
По изложените съображения съдът намира предявената искова
претенция за неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена
в предявения си размер.
Исковата претенция с правно основание чл. 422, ал.1, вр.
Чл. 415 от ГПК, вр. Чл. 86 от ЗЗД се явява акцесорна по отношение на главната
претенция и предвид неоснователността на главния иск неоснователен и недоказан
се явява и акцесорният, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло в
предявения си размер.
Ищецът прави възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар от страна на проце3суалния представител на ответниците.
Възражението е неоснователно.
Ответниците са представлявани от адв. П. Д., като видно от
представения договор за правна защита и съдействие договореното възнаграждение
е 300 лв., като е внесена договорената сума в брой.
Възнаграждението е минимално според чл. 7, ал.2, т. 1 от
Наредба №1/2004 г., като пълномощникът представлява трима ответници. адв. Д. е
участвал в три съдебно заседания, като съгласно наредбата, при повече от две
заседания де дължи по 100 лв. за всяко следващо заседание.
Предвид изложеното ищецът следва да бъде осъден на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК да заплати на ответниците направените разноски в
настоящото производство в размер на 400 лв., от които 300 лв. възнаграждение за
един адвокат и 100 лв. – възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Комунално строителство и поддръжка“ ЕООД, ЕИК:********, със седалище и
адрес на управление: гр.***********, представлявано от управителя Т.Л. Т., против
П.А.С., ЕГН**********, с адрес: ***, Т.П.Л., ЕГН**********, с
адрес: *** и А.П.Л., ЕГН**********, с адрес: ***, иск с правно основание
чл. 422, ал.1 ГПК, вр. Чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД, за
признаване за установено, че наследникът П.А.С., ЕГН**********, от общо
дължимата сума 519.06 лв., дължи на ищеца 346.04 лв., от които 279.49 лв. –
главница и 66.55 лв. – лихва, считано от 30.06.2015г. - 03.12.2018г., както
и законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащане на
вземането;
че наследникът Т.П.Л., ЕГН**********, от общо дължимата
сума 519.06 лв., дължи на ищеца 86.51 лв., от които 69.88 лв. – главница и 16.63
лв. – лихва, считано от 30.06.2015г. - 03.12.2018г., както и законна лихва
от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащане на вземането;
че наследникът А.П.Л., ЕГН **********, от общо дължимата
сума 519.06 лв., дължи на ищеца 86.51 лв., от които 69.88 лв. – главница и
16.63 лв. – лихва, считано от 30.06.2015г. - 03.12.2018г., както и законна
лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащане на вземането,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Комунално
строителство и поддръжка“ ЕООД, ЕИК:************, със седалище и адрес на
управление: гр.*************** да заплати на П.А.С., ЕГН**********, с
адрес: ***, Т.П.Л., ЕГН**********, с адрес: *** и А.П.Л., ЕГН**********,
с адрес: *** направените деловодни разноски в размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ПОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: