Р Е Ш Е Н И Е
гр. ЛЕВСКИ, 07.07.
Левченски районен съд в съдебно заседание
на _седми юни_ две хиляди и единадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
при секретаря _Р.П._ и в присъствието
на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д. №_171_
по описа за _2011_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
В Районен
съд гр.Левски е постъпила жалба от Г.Г. ***, ЕГН **********, против НП №341/12.04.2011г.,
на Началник РУП гр. Левски към ОДМВР - Плевен.
В жалбата се
твърди, че наложеното наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал.1,
т.1 предл.1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца е незаконосъобразно. Сочи, че подробни
съображения ще изложи в съдебно заседание.
Моли съда да намали размера на
наложените наказания до минимума, предвиден в закона, като алтернативно моли
съда да отмени изцяло наказателното
постановление в обжалваната част, ако прецени че са налице условията затова.
За
административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е депозирано
становище по жалбата.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по
същество. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, поради което
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Видно от
представените по делото доказателства е, че на 15.03.2011г. против жалбоподателя
Г.Г. е съставен АУАН затова, че на 15.03.2011г.в 14:30 часа в гр. Левски, на
ул. „Ал. Стамболийски” управлява мотопед без регистрационни табели и без каска,
с което е нарушил чл. 140, ал.1 и чл. 137е от ЗДвП.
По делото е представено и обжалваното НП
№341/ 12.04.2011г., издадено от Началник РУП - Левски, видно
от което е, че затова че на 15.03.2011г. в 14.30 часа в гр. Левски по ул.
„Александър Стамболийски” Г. управлява мотопед без регистрационни табели и без
поставена предпазна каска по време на движение.
За изброените нарушения на водача на
основание чл. 175, ал.1,т.1 предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца;
За
нарушението по чл. 137е от ЗДвП на основание чл. 183, ал.4 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 50 лв.
От показанията на разпитаните свидетели П.
и П. – служители в РУП – Левски се установява, че Г. е бил спрян за проверка.
Последният е управлявал мотопед, който бил без регистрационни табели, а водачът
– без каска. Отведен бил в полицията и му бил съставен акт за установяване на
административно нарушение. Пред полицаите Г. заявил, че пробва мотора, тъй като
смята да го купува.
Показанията на двамата свидетели са
последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, дадени въз основа на техни
непосредствени възприятия на фактите и съответстващи на представените по делото
писмени доказателства. Показанията на свидетелите си кореспондират както
помежду си, така и с писмените доказателства, приложени към делото.
По изложените съображения съдът кредитира
показанията на свидетелите П. и П. като достоверни.
По искане направено от защитника на
жалбоподателя съдът е допуснал и е разпитал двама свидетели.
Двамата свидетели заявяват в показанията
си, че жалбоподателят има сестра, която е инвалид. Когато Г. е бил спрян от
полицаите да кара без каска, гледачката на сестра му изпратила Г. да отиде до
аптеката да закупи лекарства за сестра му, като свидетелят С. заявява, че Г.
съжалява, тъй като „полицаите са го хванали да кара без каска”.
Двамата свидетели са приятели на
жалбоподателя, показанията им не съответстват на показанията на двамата
свидетели П. и П., чиито показания съдът кредитира като достоверни, поради
което не дава вяра на показанията на свидетелите Н. и С..
Жалбоподателят заявява в обясненията си,
че му се е наложило да помогне на сестра си и да я снабди по – бързо с
лекарства. Уточнява, че сестра му била прегледана в болницата.
Съдът приема, че обясненията на жалбоподателя
са защитна теза. Те са вътрешно нелогични и противоречиви, не кореспондират с
показанията на двамата свидетели, работещи в РУП – Левски. Нелогични са в
частта им, в която жалбоподателят заявява, че сестра му е била отведена на
преглед в болницата, на който е присъствала и жената, която се грижи за нея. Известно
е, че в болницата, където е прегледана сестрата на Г. има работеща аптека,
поради което житейски е нелогично да се приберат от болницата и тогава Г. да
бъде изпратен до аптеката, за закупуване на лекарства, които е следвало да
донесе по най – бързия начин (според неговите обяснения). Значително по- удобно
и житейски логично е лекарствата да се закупят на място от аптеката, намираща
се в болницата в гр. Левски и то непосредствено след прегледа, за да се спести
време. Още повече, че болногледачката е разполагала с парични средства,
необходими за закупуването им.
По отношение на жалбоподателя е съставен акт за
установяване на административно нарушение, затова че управлява мотопед без
регистрационна табела. Този факт не се оспорва от страна на жалбоподателя.
Още повече, че на жалбоподателя е
предявен актът за установяване на административно нарушение, с което е имал
възможност да се запознае и в случай, че е имал някакви възражения, да ги
отрази писмено. Същият е заявил, че няма възражения.
Съдът не намира за основателни
съображенията на защитника на жалбоподателя, че причините за извършване на
нарушението са стремеж и желание на жалбоподателя Г. да помага в обгрижването
на болната си сестра. Както бе посочено по – горе в мотивите, съдът приема, че
тези доводи са защитна теза и целта им единствено е да мотивират съда да измени
наказателното постановление, като намали размера на административното наказание
в предвидения от закона минимум, или да отмени същото.
Съдът не споделя и възраженията за
незаконосъобразност на наказателното постановление, до което водели
отбелязването в НП, че водачът е
извършил нарушение, че се е движел с нерегистрирано МПС. В описателната
част на НП е конкретизирано нарушението. Същото е описано точно в наказателното
постановление, възпроизведено е точно нарушението и в АУАН – а именно: управление
на мотопед без регистрационни табели. Описаното нарушение съставлява такова по
смисъла на чл. 175 от ЗДвП, поради което съдът счита, че наказателното
постановление не страда от пороци, които да водят до неговата
незаконосъобразност и да налагат отмяната му.
Наложеното наказание е в границите на
предвиденото в закона за съответното нарушение, издадено от компетентен орган,
в кръга на неговата компетентност и не страда от пороци, които да водят до
неговата незаконосъобразност и които съответно да водят до отмяната му.
Съдът счита, че при съставяне на акта и
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до отмяна на последното.
Изискването на ЗАНН е и АУАН и НП да
съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.
Съдът счита, че и актът и наказателното постановление съдържат изискуемите от
закона реквизити.
Разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП
предвижда, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. Ако в производството по обжалване на издаденото
наказателно постановление са представени доказателства, оборващи презумпцията
на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, съдът не е обвързан от презумптивната доказателствена
сила на акта. В производството пред РС гр. Левски не са депозирани
доказателства, оборващи презумпцията на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, поради което
съдът приема за доказана отразената в акта и наказателното постановление
фактическа обстановка.
Предвид изложеното съдът намира, че
правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
На основание
изложеното, съдът
РЕШИ:
На основание
чл.63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 341/12.04.2011г.,
издадено от началник РУП - Левски, в частта в която на Г.Г. ***, ЕГН **********, на
основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание – глоба в размер на ДВЕСТА
ЛЕВА и лишаване от право да управлява МПС за ШЕСТ месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: