Р Е Ш Е Н И Е
гр. ЛЕВСКИ, 28.07.
Левченски районен съд в съдебно заседание
на _двадесет и първи юли_ две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
при секретаря _Р.П._ и в
присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Манолова а.н.д. №_234_ по описа за _2011_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
В Районен
съд гр.Левски е постъпила жалба от С.О. ***, ЕГН **********, против НП
№461/2010г., издадено от Началник РУ ”Полиция” - Белене.
С жалбата се
оспорват изцяло констатациите в АУАН №461/22.11.2010г. и в обжалваното НП. Сочи,
че при констатирането на нарушението, установяването му с АУАН и последващото
издадено наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закони, които го опорочават непоправимо.
Алтернативно
моли на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН да бъде
приложена по-благоприятната правна уредба в случая на чл.182, ал.1, т.5
от ЗДвП - в сила от ДВ бр.10/2011г., според която да му бъде наложена само
глоба, като лишаването от право да управлява МПС за срок от два месеца да
отпадне, тъй като това наказание се предвижда за най-тежки нарушения - за
превишение над
Твърди също,
че НП не е влязло в законна сила към 15.06.2011г. на която дата му е връчено и
следователно е приложима разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, която гласи: „...Ако до влизане в сила на НП последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя...”
Със
заявление до РС гр. Левски жалбоподателят поддържа подадената жалба, като
твърди, че при установяване на нарушението са допуснати съществени нарушения,
изразяващи се в това, че процесният радар ТР - 4, с фабр. №074, не е преминал
метрологичен контрол от оторизирана организация (не е калиброван надлежно).
Тези пропуски на МВР са били дискутирани в медиите, откъдето му е станало
известно това.
Твърди също,
че показанията на радара ТР-4, с фабр. №074 не са измерили неговата скорост, а
тази на предходен автомобил, като аргумент в подкрепа на твърдението му е
фактът, че в НП няма изричен запис, че скоростта е „ИЗМЕРЕНА” - има запис, че е
„Фиксирана”, които като изпълнителни деяния са различни и всяко от тях има
самостоятелно правно битие и последици.
Моли съда да
отмени изцяло НП №461/22.12.2010г. Алтернативно моли да бъде изменено НП
№461/22.12.2010г., тъй като независимо от обстоятелството, че нарушението е
извършено преди изменението на ЗДвП, при определяне на наказанието следва да се
приложи новата редакция на текста. Това е така, тъй като същата се явявала
по-благоприятен закон за жалбоподателя като деец, тъй като в нея е отпаднала кумулативно
предвидената санкция „Лишаване от право да управлява МПС”. Според жалбоподателя
на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН следва да се приложи именно нормата на закона
след изменението, поради което обжалваното НП следва да бъде изменено, като му
бъде определено само наказание „Глоба” в размер на 200 лв. и да бъде отменено
кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от право да управлява МПС за срок
от 2 месеца”.
Прави искане да бъде отменено атакуваното
НП и в частта, в която е разпоредено на основание Наредба Із-1959 да му бъдат
отнети 10 к.т., като съображенията му за това са следните: С измененията на Наредба
№Із-1959/27.12.2007г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните
точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им
и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се
отнемат (ДВ. бр.11 от 04.02.2011г.), е отменена т.12 на чл.4, ал.1 от същата,
предвиждаща отнемането на 10 к.т. за нарушение по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП,
като редакцията на Наредбата, след изменението й се явява по-благоприятна за
дееца, поради което същата следва да бъде приложена, на основание чл.3, ал.2 от
ЗАНН.
Твърди, че
НП не е влязло в законна сила към 15.06.2011г. - датата на която му е връчено,
и следователно има право да се ползва от цитирания благоприятен режим.
За
административно-наказващия орган – редовно призован – не се явява представител, не е депозирано
становище по жалбата.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и
следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а
наказателното постановление – потвърдено.
Видно от
представените по делото доказателства е, че на 22.11.2010г. против
жалбоподателя С.О. е съставен АУАН затова, че на 22.11.2010г. в 15.41 часа, в
гр.Белене, ул.”Любен Каравелов” управлява лек автомобил „Мерцедес *” с рег.№ *
със скорост
По делото е представено и обжалваното наказателно
постановление №461/22.12.2010г., издадено от Началник на РУП - Белене, видно от
което е, че затова, че на 22.11.2010г.
около 15.41 часа, в гр.Белене, ул.”Любен Каравелов”, С.О. управлява лек
автомобил „Мерцедес *” с рег.№ * със скорост
В съдебно заседание е разпитан
актосъставителят К.А.. От показанията му се установява, че работи като младши
автоконтрольор в РУП – Белене. На посочената дата са изпълнявали служебните си
задължения по ул. „Любен Каравелов”. Трафик радарът засякъл превишена скорост.
Свидетелят подал сигнал за спиране; водачът спрял. Показали му фиксираната
скорост с дата и час, след което му съставили акт по ЗДвП.
Категоричен е, че на пътното платно не е
имало други автомобили на пътното платно.
Според показанията му, радарът е преминал метрологичен контрол. Измерили
и фиксирали скоростта на движещия се по ул.”Любен Каравелов” в гр.Белене лек
автомобил „Мерцедес *”. Уредът е отчел
Свидетелят М.И. заявява в показанията си,
че работи в РУП – Белене като инспектор пътен контрол. Радарът отчел нарушение
на скоростта. Подаден е бил сигнал със стоп – палка, като на пътя не е имало други
преминавали или приближаващи моторни превозни средства и в двете посоки. На жалбоподателя е била показана скоростта, с която
управлява, датата и часът. За констатираното нарушение за превишена скорост му
е съставен акт и водачът не е имал възражения.
Твърди в показанията си, че техническото средство е било
изправно, както и че радиостанцията не е била включена.
Съдът няма причина да не вярва на разпитаните
свидетели. Показанията на свидетелите си кореспондират както помежду си, така и
с писмените доказателства, приложени към делото.
Показанията на двамата свидетели са
последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, дадени въз основа на техни
непосредствени възприятия на фактите и съответстващи на представените по делото
писмени доказателства.
По изложените съображения съдът кредитира
показанията на свидетелите А. и И. като достоверни.
Съдът приема за безспорно установено, че
районът, в който е бил спрян за проверка жалбоподателят, е в границите на
населеното място, за което той самият не е възразил. В тази връзка е безспорно,
че максимално разрешената скорост на движение в населено място съгласно
разпоредбите на чл.21, ал.1 от ЗДвП е
Показанията на свидетелите кореспондират
и с приетото от съда писмено доказателство – списък с идентификационните номера
на преминалите успешно последваща проверка – ПП средства за измерване СИ –
радарни скоростомери, от което се установява, че техническото средство TR4, с
фабр. №074, с което е измерена скоростта на МПС, управлявано от жалбоподателя,
в Лабораторията, оправомощена да
извършва последваща проверка на СИ, на
20.05.2010г. е преминал успешно такава проверка, като срокът на валидност на
радара е 12 месеца, т.е. до 20.05.2011г. ПП е удостоверена със знак да
извършена ПП №02703 за 2010г.
От изложеното следва изводът, че
средството за измерване ТR-4, с фабр.№074, към датата на установяване на
нарушението и съставяне на акта за установяването на нарушението - 22.11.2010г.
е изправно и направените с него измервания са в съответствие със Закона за
измерване.
Средството, с което е фиксирана
скоростта, с която е управлявал моторното превозно средство жалбоподателят, е
годно техническо средство, тъй като е включено в списъка на техническите
средства – радари, преминали успешно последваща проверка.
Посоченият вид скоростомер
"Радар Трафик" е одобрен тип за извършване на проверки за нарушения на
правилата за движение по пътищата. Законодателят
е предвидил възможност да бъдат
използвани различни технически средства и системи при извършваните
проверки за нарушение правилата на
движение по пътищата. В конкретния случай радарният скоростомер, с който е измерена скоростта
на автомобила, съставлява средство за
измерване от одобрен тип, преминал метрологична проверка и съставлява годно
доказателствено средство относно точността на измерване на скорост.
С оглед на изложеното съдът
не споделя възражението на жалбоподателя, че трафик радарът не е преминал
метрологичен контрол, които пропуски били дискутирани в медиите, откъдето му
станали известни, тъй като възраженията му не се подкрепят от събраните по
делото доказателства.
Съдът счита, че е несъстоятелно
и другото възражение, направено от жалбоподателя – че показанията на трафик радара
не са измерили неговата скорост, а тази на предходен автомобил.
Видно от приложеното копие от
АУАН, подписано без възражения от жалбоподателя е, че изрично е вписано от
актосъставителя, че автомобилът е сам на пътното платно. Не се спори, че
подписът, положен върху АУАН е този на жалбоподателя, нито има възражения, че
не му е бил предявен съставеният акт.
В тази връзка са показанията
на свидетеля И., че часът, фиксиран на радара и този, който е показвал на
часовник, или на телефона на жалбоподателя, е бил един и същ, т.е. не е имало
разминаване в показанията, отнасящи се до часа на констатиране на нарушението.
Както бе посочено, съдът кредитира показанията на свидетеля И. като достоверни.
Още повече, че на жалбоподателя е
предявен актът за установяване на административно нарушение, с което е имал
възможност да се запознае и в случай, че има някакви възражения, да ги отрази
писмено. Така също С.О. е имал възможност да възрази и относно часа, вписан в
АУАН.
По
изложените съображения съдът приема за безспорно, че са установени точната дата
и час на извършеното нарушение, както и скоростта на движение на МПС,
управлявано от жалбоподателя, поради което съдът счита, че възраженията на
жалбоподателя не намират опора в събраните по делото доказателства. В този
смисъл е и приетото от съда писмено доказателство - заверено копие на справка
от запаметените измерени и фиксирани превишения на скоростта с техническо
средство. Видно от същото е, че в 15.41 ч. е фиксирана скорост от
Съдът счита, че при съставяне на акта и
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до отмяна на последното.
Изискването на ЗАНН е и АУАН и НП да
съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.
Съдът счита, че и актът и наказателното постановление съдържат изискуемите от
закона реквизити.
Разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП
предвижда, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. Ако в производството по обжалване на
издаденото наказателно постановление са представени доказателства, оборващи
презумпцията на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съдът не е обвързан от презумптивната
доказателствена сила на акта. В производството пред РС гр.Левски не са
депозирани доказателства, оборващи презумпцията на чл.189, ал.2 от ЗДвП, поради
което съдът приема за доказана отразената в акта и наказателното постановление
фактическа обстановка.
Предвид изложеното съдът намира, че
правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя. В
редакцията на ЗДвП, действала към момента на извършване на нарушението,
законодателят е предвидил, че за превишаване на разрешената максимална скорост
в населено място над
Наложената санкция съответства на
предвидената в ЗДвП, като за административнонаказващия орган няма възможност да
наложи друго, алтернативно наказание за извършеното нарушение, тъй като няма
предвидено друго такова в разпоредбите на ЗДвП. Законодателят е предвидил
административно наказание в случаите на превишаване на разрешената максимална
скорост в населено място, като санкциите са конкретизирани съобразно
превишаването на скоростта със съответните км/ч.
Съдът счита, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установи скоростта на движение на управляваното от
жалбоподателя МПС.
В АУАН е посочен точният час на
извършеното нарушение, а именно – 15,41 часа, което се потвърждава и от
приложения към делото копие от отчет за регистрираните нарушения на максимално
разрешената скорост. Установени са точната дата и час, както и скорост на
движение на МПС, управлявано от жалбоподателя, което пък съвпада с
констатациите в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Съдът приема с оглед на изложеното за
безспорно установено, че жалбоподателят се е движел с превишена скорост –
С оглед на изложеното, съдът приема, че
установяване на нарушението е извършено по надлежен ред, с техническо средство,
което е изправно и е от одобрен тип за използване от органите, осъществяващи
контрол за нарушение правилата на движение. По изложените съображения са налице
визираните в закона предпоставки за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя.
Наложената санкция съответства на
предвидената в ЗДвП към момента на установяване на нарушението, като за
административнонаказващия орган няма възможност да наложи друго, алтернативно
наказание за извършеното нарушение, тъй като няма предвидено друго такова в
разпоредбите на ЗДвП.
По отношение на направеното искане за
отмяна на наложеното наказанието лишаване от право да управлява МПС, предвид
измененията на ЗДвП, с които предвидената санкция за водач, който е превишил
размера на превишената максимална скорост извън населено място е глоба, съдът счита, че следва да бъде
оставено без уважение.
В редакцията на ЗДвП от 2011г. – ДВ бр.
10, в разпоредбата на чл. 182, ал.1 т.5 законодателят е предвидил наказание
глоба от 300 лв. за превишаване на скоростта над
Видно от наказателното постановление,
наложената му глоба е 200 лв. и два месеца лишаване от право да управлява МПС.
В случай, че бъде изменено наказателното постановление от съда чрез отмяна на
административното наказание лишаване от право да управлява МПС, то наложеното
наказание няма да съответства на предвиденото в закона за извършеното
нарушение.
Законът предвижда, че за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по
време на извършването му.
Принципът за приложение на по –
благоприятния за дееца закон включва или пълна декриминализация на деянието,
или намаляване размера на предвидената за дееца санкция – и като минимален, и
като максимален размер.
Съдът приема за безспорно, че нарушението
е установено до влизане в сила на измененията в ЗДвП, поради което следва
да се
приложи законът, действал по време на извършване на нарушението.
Относно контролните точки:
Отнемането на контролни точки на водачите
на МПС не представлява административно наказание, а има контролно – отчетни
функции. Самото отнемане на контролни точки се извършва само въз основа на
влезли в сила наказателни постановления. По тези съображения съдът счита, че не
следва да се произнася по отнетите контролни точки. Още повече, че по
изложените съображения по – горе съдът счита,у че следва да бъде потвърдено
наказателното постановление като законосъобразно.
На основание
изложеното, съдът
РЕШИ:
На основание
чл.63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 461/22.12.2010 год., издадено от Началник на РУП-Белене,
с което на С.О. ***, ЕГН **********,
на основание чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание –
глоба в размер на ДВЕСТА ЛЕВА и лишаване
от право да управлява МПС за ДВА МЕСЕЦА, като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: