РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, 03.09. 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на осми август 2012 г. в състав:

Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д. № 148 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от В.А. ***, с ЕГН **********, против наказателно постановление №611/20.08.2010 г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР – гр.Плевен.

Жалбоподателят твърди, че му е наложено наказание за нарушение, което не е извършил, поради което моли наказателното постановление да бъде отменено. Излага доводи, че докато е пътувал в посока гр.Русе с лекия си автомобил „Ауди *”, с рег.№ *, при излизане от населеното място, движейки се в колона от два румънски автомобила, е забелязал, че патрулът се е опитал да спре румънските автомобили, но последните не спрели на подадения сигнал, поради което той бил спрян за проверка и му бил съставен акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП.

В допълнително подадена молба, жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление. Алтернативно моли, ако не бъде отменено издаденото НП, то същото да бъде изменено, като се отмени наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС, поради влизане в законна сила на по – благоприятен закон.

Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание, но в писмото, с което е изпратена преписката по случая излага становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да постанови решение, с което да потвърди издаденото наказателно постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения.

Административно – наказателното производство против В.А. е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №611/10.08.2010 г. за това, че на същата дата, в 08:40 часа, на ПП-3, км.48+513, в с.Българене, посока гр.Русе, управлява лек автомобил „Ауди *”, с рег.№ *, със скорост 105 км/ч., при разрешена скорост от 50 км./ч. за населено място. Отразено е още, че скоростта е измерена, фиксирана и показана на водача с уред TR 4 с фабричен №099, с точен час и дата. Посочено е, че при измерване и фиксиране на скоростта, автомобилът е сам на пътното платно. Констатираното нарушение е квалифицирано, като нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Актът е предявен лично на жалбоподателя, срещу подпис. Срещу направените констатации, А. не е направил писмени възражения.

Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на В.А., на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, са наложени кумулативно две административни наказания - глоба в размер на 250 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, като на основание Наредба №Із-1959 на МВР са отнети общо дванадесет контролни точки.

Съдът намира, че от всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни, по безспорен начин се установява, че на посочените в акта дата и час, жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил със скорост от 105 км./ч., при допустима максимална скорост от 50 км./ч. в населено място – с.Българене, обл.Плевен. Разпитаните по делото свидетели: С.К. и И.Д., и двамата служители при Група „ПП” към ОД на МВР - Плевен, са категорични относно описаните констатации в акта. На тях изцяло съответстват представените писмени доказателства от административно – наказващият орган. Видно от приетата по делото разпечатка от електронно запаметените превишения на скоростта с използваното техническо средство е, че към отразената в акта дата на нарушението - 10.08.2010 г., в 08:40 часа, действително е засечена скорост на МПС от 105 км./ч. Представените писмени доказателства, че през месец май 2010 г., техническото средство „Трафик радар” тип TR 4, с фабричен №099/1997 г. е преминало успешно последваща проверка, безспорно доказват, че електронно запаметените данни с него за дата, час и скорост, изхождат от средство за измерване от одобрен тип, поради което следва да се считат за достоверни. Направеното възражение от жалбоподателя, че не е засечена неговата скорост на движение, съдът намира за несъстоятелно по следните съображения. В акта изрично е отразена констатацията, че процесният автомобил е бил сам на пътното платно, срещу което А. не е направил своевременно никакви възражения към момента на неговото предявяване. Непротиворечиви са и показанията на разпитаните свидетели в смисъл, че при изпълнение на служебните си задължения, с оглед избягване на всякакви съмнения, следват утвърдената практика да засичат скоростта само на автомобили, които се движат сами на пътното платно. Същевременно, жалбоподателят не сочи никакви доказателства, които да оборват описаната фактическа обстановка в акта и наказателното постановление. За първи път данни за два румънски автомобила, движещи се в колона пред жалбоподателя, се навеждат от последния едва в жалбата, поради което съдът приема тези му твърдения за голословни и единствено като изградена защитна версия. При това положение, и след като съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление счита, че следва да бъде потвърден санкционният акт, като законосъобразен.

По повод алтернативно направеното искане от жалбоподателя за приложение на по – благоприятния закон, съдът счита същото за неоснователно. Както към момента на извършване на нарушението, така и към настоящия момент, законодателят не е премахнал нормативно предвиденото кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС, наред с глобата, при превишение на скоростта над 50 км./ч. в населено място. В конкретния случай, констатираното превишение на скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от А. е 55 км./ч. в населено място, поради което и наложеното му административно наказание е съобразено, както със законовите разпоредби към момента на извършване на нарушението, така и с разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВРЪЖДАВА на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №611/20.08.2010 г. на Началник на Сектор „ПП” към ОД на МВР - Плевен, с което на В.А. ***, с ЕГН **********, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени кумулативно две административни наказания – глоба в размер на 250 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, и на основание Наредба №Із-1959 на МВР са отнети общо дванадесет контролни точки, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: