Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. ЛЕВСКИ, 09.11. 2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Левченски районен съд в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и дванадесета  година в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

при секретаря _Р.П._ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова н.а.х.дело №_282_ по описа за _2012_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

          В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от И.Я. ***, ЕГН **********, чрез защитника си адв. М.С. ***, против НП №КД-02-04-076/11.06.2012г. на директора на РЗИ - Плевен.

          В жалбата се твърди, че с наказателното постановление е наложена глоба в размер на 500 лв. Сочи се, че актът за установяване на нарушението и обжалваното наказателно постановление са съставени в противоречие с със закона и поради тази причина както самият акт, така и издаденото въз основа на него наказателно постановление се явяват незаконосъобразни. Моли съда на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН изцяло да отмени като незаконосъобразно наказателното постановление, а ако не намери основание за това – да намали наложеното наказание към предвидения от закона минимум.

          За административно-наказващият орган – редовно призован –  не се явява представител. Изразено е писмено становище на ответника по жалбата, в която моли съда да приеме депозираната жалба за изцяло неоснователна. Сочи се, че в съставеното от жалбоподателката съобщение за смърт, издадено от Я., е установено вписване на настъпилата смърт в с. Асеновци, а не във ФСМП – Левски, каквото е действителното фактическо положение. Въз основа на така съставеното съобщение е издаден акт за смърт, въз основа на който е извършено погребването на починалото лице.

          Излагат се съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 98, ал.1 от Закона за здравето, на лицата, починали в лечебно заведение следва да бъде извършена патологоанатомична аутопсия след уведомяване на родител, пълнолетно лице, съпруг, брат или сестра. Освобождаването от аутопсия се извършвало само в хипотезата на ал.4 на същия текст – по изрична молба на близките на починалия, въз основа на издадена изрична писмена заповед на ръководителя на лечебното заведение. Сочи се от ответника по жалбата, че тази процедура не е била спазена поради извършеното невярно вписване от жалбоподателката в съобщението за смърт, в което се състояла вината на санкционираното длъжностно лице при ФСМП – Левски.  

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от представените по делото писмени доказателства е, че на 16.03.2012г. е съставен акт за установяване на административни нарушения на * И.Я. на длъжност ***, за следното нарушение: на 11.01.2012г. по повод жалба от А.В. във връзка с медицинското обслужване на Т.И. от *** е извършена проверка във ФСМП гр. Левски, от която се установило, че съпругът на починалата пациентка е отказал извършване на аутопсия. Отказът е устен и не е издадена заповед на Директора на ФСМП и в случая не са изпълнение изискванията за освобождаване от аутопсия, с което е нарушен чл. 98, ал.1,т.4 от Закона за здравето.

За нарушенията, констатирани с АУАН, Директорът на РЗИ – Плевен е издал на 11.06.2012г. НП против Я., с което за нарушение на чл. 98, ал.1, т.4 от ЗЗ затова, че на 11.01.2012г. по повод жалба от А.В. във връзка с медицинско обслужване на Т.И. от *** е извършена проверка във ФСМП гр. Левски от д–р К.Б. ***. Установило се, че съпругът на починалата пациентка е отказал извършване на аутопсия. Отказът е устен и не е издадена заповед от директора на ФСМП. В случая не били изпълнение изискванията за освобождаване от аутопсия, поради което на основание чл.210, ал.1 от ЗЗ на * Я. е наложена глоба в размер на 500 лв.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите К.Б., З.П. и П.И. – съпруг на починалата.

От показанията на свидетеля Б. се установява, че работи в РЗИ – Плевен. Получили са жалба от роднина на починалата пациентка и по този повод и въз основа на заповед на директора на РЗИ – Плевен е извършена проверка в ЦСМП – Левски на екипа, прегледал пациентката на 02.01.2012г. Преписката била изпратена в „Медицински одит”, откъдето с писмо им препоръчали да съставят акт на * Я. поради несъответствие акта за смърт – * Я. е написала, че смъртта е настъпила в с. Асеновци, а тя е настъпила в ЦСМП – Левски, за което е бил съставен актът.  

Свидетелката П. заявява в показанията си, че са получили жалба от роднина на починалата жена, в която жалба се описвала цялата история на заболяването, което било в рамките на 1 ден. Три пъти били поставяни различни диагнози като при последното повикване болната е била транспортирана в ЦСМП – Левски, където е починала. Извършена била проверка със заповед на Директора на РЗИ, при която установили, че за едно от посещенията не е фигурирало в документите че са викани на адреса, а само в транспортния лист. Друго нарушение било в документацията – на ЕКГ – то – датата не отговаряла на действителната. Обяснението било, че е ремонтиран апаратът, но не е променяна датата. И третото нарушение е, че в смъртния акт като място на смъртта е вписано с. Асеновци, ***, а тя е починала на територията на ЦСМП – Левски. Следващото констатирано нарушение било, че пациентката вече била починала, е транспортирана в дома си, без да й бъде извършена аутопсия. Констатациите били изпратени до „Медицински одит” гр. София. Направили го февруари месец, като отговора бил върнат на 15.03.2012г., в който се съдържали препоръки да се издаде административно наказание, че починалата не е освободена в писмена форма от аутопсия.  

От показанията на свидетеля П.И. се установява, че съпругата му е починала на *г., като в издадения смъртен акт е вписано, че съпругата му е починала на територията на с. Асеновци.

В показанията си свидетелите Х. и М. сочат, че по време на тяхно дежурство се е получило повикване на тел. 112 по повод оплакване от жена от ***. Болната била прегледана на място в с. Асеновци, като няколкократно след това били получавани повиквания от същия адрес за същата болна. На последното повикване болната била транспортирана до във ФСМП, където е починала.

Установява се от събраните писмени доказателства, че жалбоподателката е наказана затова, че на 11.01.2012г. по повод жалба е извършена проверка във ФСМП – Левски, на която проверка е било установено, че съпругът на починалата пациентка е отказал извършване на аутопсия, като отказът е бил устен и не е издадена заповед на директора на ФСМП.

В съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не фигурира дата и място на извършване на нарушението. Разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН регламентира съдържанието на акта за установяване на административно нарушение. Съгласно чл. 42, т.3 от ЗАНН в акта следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението. Аналогична разпоредба съдържа ЗАНН и по отношение на съдържанието на наказателното постановление. Разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН е императивна и визира задължителните реквизити, които трябва да съдържа АУАН. Датата на извършване на нарушението има съществено значение, както с оглед възможността на лицето, посочено като нарушител да организира защитата си, така и предвид разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН, съгласно която не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, или е изтекла една година от извършване на нарушението.  

Мястото на извършване на нарушението е един от задължителните реквизити и на наказателното постановление. И в акта и в наказателното постановление следва да бъде отбелязана точната дата и място, когато жалбоподателката не е изпълнила предполагаемите свои задължения и по този начин е извършила административно нарушение. Непосочването на дата и място на извършване на нарушението е процесуално нарушение на разпоредбите на ЗАНН и накърнява правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице. Съдът счита, че посочените нарушения опорочават издаденото наказателно постановление и са основание за отмяната му.

И в АУАН и в НП е вписано, че жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл. 98, ал.1 и чл. 98, ал.4 от ЗЗ, за което на Я. е наложено едно административно наказание.

Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал.4 от Закон за здравето, по изрична молба на близките на починалия в случаите по ал.1 ръководителят на лечебното заведение може да издаде заповед за освобождаване от патологоанатомична аутопсия. Тълкувайки нормата на закона, за съответното лице не съществува задължение, а правото да издаде такава заповед. Това правомощие съгласно текста на закона е на ръководителя на лечебното заведение, като в случая не става ясно кой е ръководителят на лечебното заведение. Отделно от това се твърди от страна на актосъставителя и в приложения писмен отговор от административнонаказващия орган, че АУАН и НП са съставени срещу жалбоподателката затова че неправилно е отразила в акта за смърт, че лицето е починало в с. Асеновци, а не в ЦСМП. Налице е противоречие в констатациите в АУАН и НП и в показанията на актосъставителя.  

На основание изложеното издаденото наказателно постановление срещу И.Я. се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По изложените съображения съдът

 

                                                      РЕШИ:

 

          На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ Наказателно постановление №КД-02-04-076/11.06.2012г. на директор на  РЗИ - Плевен, с което на И.Я. ***, ЕГН **********, на основание чл. 210, ал.1 от Закон за здравето е наложено административно наказание – глоба в размер на ПЕТСТОТИН ЛЕВА, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: