Р Е
Ш Е Н И Е
гр.
ЛЕВСКИ, 09.11. 2012 г.
Левченски районен съд в съдебно заседание на девети октомври
две хиляди и дванадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
при секретаря _Р.П._
и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия
Манолова н.а.х.дело №_282_ по описа за _2012_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В
Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от И.Я. ***, ЕГН **********, чрез
защитника си адв. М.С. ***, против НП №КД-02-04-076/11.06.2012г. на директора
на РЗИ - Плевен.
В
жалбата се твърди, че с наказателното постановление е наложена глоба в размер
на 500 лв. Сочи се, че актът за установяване на нарушението и обжалваното
наказателно постановление са съставени в противоречие с със закона и поради
тази причина както самият акт, така и издаденото въз основа на него наказателно
постановление се явяват незаконосъобразни. Моли съда на основание чл. 63, ал.1
от ЗАНН изцяло да отмени като незаконосъобразно наказателното постановление, а
ако не намери основание за това – да намали наложеното наказание към предвидения
от закона минимум.
За
административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител. Изразено е писмено
становище на ответника по жалбата, в която моли съда да приеме депозираната
жалба за изцяло неоснователна. Сочи се, че в съставеното от жалбоподателката
съобщение за смърт, издадено от Я., е установено вписване на настъпилата смърт
в с. Асеновци, а не във ФСМП – Левски, каквото е действителното фактическо
положение. Въз основа на така съставеното съобщение е издаден акт за смърт, въз
основа на който е извършено погребването на починалото лице.
Излагат
се съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 98, ал.1 от Закона за здравето,
на лицата, починали в лечебно заведение следва да бъде извършена
патологоанатомична аутопсия след уведомяване на родител, пълнолетно лице,
съпруг, брат или сестра. Освобождаването от аутопсия се извършвало само в
хипотезата на ал.4 на същия текст – по изрична молба на близките на починалия,
въз основа на издадена изрична писмена заповед на ръководителя на лечебното
заведение. Сочи се от ответника по жалбата, че тази процедура не е била спазена
поради извършеното невярно вписване от жалбоподателката в съобщението за смърт,
в което се състояла вината на санкционираното длъжностно лице при ФСМП – Левски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и
следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Видно
от представените по делото писмени доказателства е, че на 16.03.2012г. е
съставен акт за установяване на административни нарушения на * И.Я. на длъжност
***, за следното нарушение: на 11.01.2012г. по повод жалба от А.В. във връзка с
медицинското обслужване на Т.И. от *** е извършена проверка във ФСМП гр.
Левски, от която се установило, че съпругът на починалата пациентка е отказал
извършване на аутопсия. Отказът е устен и не е издадена заповед на Директора на
ФСМП и в случая не са изпълнение изискванията за освобождаване от аутопсия, с
което е нарушен чл. 98, ал.1,т.4 от Закона за здравето.
За
нарушенията, констатирани с АУАН, Директорът на РЗИ – Плевен е издал на 11.06.2012г.
НП против Я., с което за нарушение на чл. 98, ал.1, т.4 от ЗЗ затова, че на 11.01.2012г.
по повод жалба от А.В. във връзка с медицинско обслужване на Т.И. от *** е
извършена проверка във ФСМП гр. Левски от д–р К.Б. ***. Установило се, че
съпругът на починалата пациентка е отказал извършване на аутопсия. Отказът е
устен и не е издадена заповед от директора на ФСМП. В случая не били изпълнение
изискванията за освобождаване от аутопсия, поради което на основание чл.210,
ал.1 от ЗЗ на * Я. е наложена глоба в размер на 500 лв.
В съдебно
заседание са разпитани свидетелите К.Б., З.П. и П.И. – съпруг на починалата.
От
показанията на свидетеля Б. се установява, че работи в РЗИ – Плевен. Получили
са жалба от роднина на починалата пациентка и по този повод и въз основа на
заповед на директора на РЗИ – Плевен е извършена проверка в ЦСМП – Левски на
екипа, прегледал пациентката на 02.01.2012г. Преписката била изпратена в
„Медицински одит”, откъдето с писмо им препоръчали да съставят акт на * Я.
поради несъответствие акта за смърт – * Я. е написала, че смъртта е настъпила в
с. Асеновци, а тя е настъпила в ЦСМП – Левски, за което е бил съставен
актът.
Свидетелката
П. заявява в показанията си, че са получили жалба от роднина на починалата
жена, в която жалба се описвала цялата история на заболяването, което било в
рамките на 1 ден. Три пъти били поставяни различни диагнози като при последното
повикване болната е била транспортирана в ЦСМП – Левски, където е починала.
Извършена била проверка със заповед на Директора на РЗИ, при която установили,
че за едно от посещенията не е фигурирало в документите че са викани на адреса,
а само в транспортния лист. Друго нарушение било в документацията – на ЕКГ – то
– датата не отговаряла на действителната. Обяснението било, че е ремонтиран
апаратът, но не е променяна датата. И третото нарушение е, че в смъртния акт
като място на смъртта е вписано с. Асеновци, ***, а тя е починала на
територията на ЦСМП – Левски. Следващото констатирано нарушение било, че
пациентката вече била починала, е транспортирана в дома си, без да й бъде
извършена аутопсия. Констатациите били изпратени до „Медицински одит” гр.
София. Направили го февруари месец, като отговора бил върнат на 15.03.2012г., в
който се съдържали препоръки да се издаде административно наказание, че
починалата не е освободена в писмена форма от аутопсия.
От показанията
на свидетеля П.И. се установява, че съпругата му е починала на *г., като в
издадения смъртен акт е вписано, че съпругата му е починала на територията на
с. Асеновци.
В
показанията си свидетелите Х. и М. сочат, че по време на тяхно дежурство се е
получило повикване на тел. 112 по повод оплакване от жена от ***. Болната била
прегледана на място в с. Асеновци, като няколкократно след това били получавани
повиквания от същия адрес за същата болна. На последното повикване болната била
транспортирана до във ФСМП, където е починала.
Установява
се от събраните писмени доказателства, че жалбоподателката е наказана затова,
че на 11.01.2012г. по повод жалба е извършена проверка във ФСМП – Левски, на
която проверка е било установено, че съпругът на починалата пациентка е отказал
извършване на аутопсия, като отказът е бил устен и не е издадена заповед на
директора на ФСМП.
В
съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не
фигурира дата и място на извършване на нарушението. Разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН регламентира съдържанието на акта за установяване на административно
нарушение. Съгласно чл. 42, т.3 от ЗАНН в акта следва да бъдат посочени датата
и мястото на извършване на нарушението. Аналогична разпоредба съдържа ЗАНН и по
отношение на съдържанието на наказателното постановление. Разпоредбата на чл.
42 от ЗАНН е императивна и визира задължителните реквизити, които трябва да
съдържа АУАН. Датата на извършване на нарушението има съществено значение,
както с оглед възможността на лицето, посочено като нарушител да организира
защитата си, така и предвид разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН, съгласно
която не се образува административно наказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя, или е изтекла една година от извършване на
нарушението.
Мястото
на извършване на нарушението е един от задължителните реквизити и на
наказателното постановление. И в акта и в наказателното постановление следва да
бъде отбелязана точната дата и място, когато жалбоподателката не е изпълнила
предполагаемите свои задължения и по този начин е извършила административно
нарушение. Непосочването на дата и място на извършване на нарушението е процесуално
нарушение на разпоредбите на ЗАНН и накърнява правото на защита на привлеченото
към административно наказателна отговорност лице. Съдът счита, че посочените
нарушения опорочават издаденото наказателно постановление и са основание за
отмяната му.
И в
АУАН и в НП е вписано, че жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл. 98,
ал.1 и чл. 98, ал.4 от ЗЗ, за което на Я. е наложено едно административно
наказание.
Съгласно
разпоредбата на чл. 98, ал.4 от Закон за здравето, по изрична молба на близките
на починалия в случаите по ал.1 ръководителят на лечебното заведение може да издаде заповед за освобождаване
от патологоанатомична аутопсия. Тълкувайки нормата на закона, за съответното
лице не съществува задължение, а правото да издаде такава заповед. Това
правомощие съгласно текста на закона е на ръководителя на лечебното заведение,
като в случая не става ясно кой е ръководителят на лечебното заведение. Отделно
от това се твърди от страна на актосъставителя и в приложения писмен отговор от
административнонаказващия орган, че АУАН и НП са съставени срещу
жалбоподателката затова че неправилно е отразила в акта за смърт, че лицето е
починало в с. Асеновци, а не в ЦСМП. Налице е противоречие в констатациите в
АУАН и НП и в показанията на актосъставителя.
На
основание изложеното издаденото наказателно постановление срещу И.Я. се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
На
основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ Наказателно постановление №КД-02-04-076/11.06.2012г.
на директор на РЗИ - Плевен, с което на И.Я. ***, ЕГН **********, на основание
чл. 210, ал.1 от Закон за здравето е наложено административно наказание – глоба
в размер на ПЕТСТОТИН ЛЕВА, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: