Срещу подсъдимия A.A.
***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 21.03.2012 г. в
гр.Левски, обл.Плевен, в апартамент, находящ се на ***, в нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, правила, а именно чл.30 – „Забранява се
производството, преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът,
реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването,
използването и притежаването на растения, наркотичните вещества и техните
препарати от Приложение №1”, засял и отглеждал растения от рода на конопа
/марихуана/ - 133.52 грама на стойност 801.12 лева, съгласно Приложение №2 от
Постановление на МС №23/29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството, който съгласно Приложение №1 към
чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е в
списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната
и ветеринарната медицина”.
Престъпление по чл.354в, ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след приключване на
съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. Счита,
че същото се доказва по безспорен начин от събраните по делото доказателства и
моли за осъдителна присъда. Предлага на съда да наложи на подсъдимия, при
условията на чл.54 от НК, наказание лишаване от свобода за срок от три месеца,
което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, като на основание чл.68,
ал.1 от НК бъде приведено в изпълнение отложеното наказание лишаване от свобода
за срок от шест месеца със споразумение по н.о.х.д. №71/2011 г. по описа на РС
- Левски. Предлага алтернативно, в случай, че съдът приеме наличие на
многобройни смекчаващи вината и отговорността обстоятелства, респективно, че
деянието представлява маловажен по смисъла на чл.354в, ал.5 от НК, да определи
на подсъдимия наказание пробация само с двете задължителни пробационни мерки в
размер към средния такъв, предвиден в закона. Мотивира предложения по – висок
размер на пробационните мерки с преходното му условно осъждане, което отчита
като отегчаващо вината и отговорността на подсъдимия обстоятелство, което не е
съдействало за постигане целите на наказанието.
Подсъдимият
A.A., в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, както
лично, така и чрез упълномощения си защитник, моли съда да приеме, че
извършеното от него деяние, представлява маловажен случай по смисъла на
чл.354в, ал.5 от НК. Защитата излага подробни съображения, относно липсата на
основания да се третира преходното осъждане на подсъдимия, като отежняващо
извършеното деяние. Отчита, като смекчаващо вината и отговорността
обстоятелство безспорно доказания факт на наркотична зависимост на А., обичайните
размери на количеството и концентрацията на иззетата тревна маса, както и
нейната стойност, съответстваща на размера на три минимални работни заплати в
страната, желанието на подсъдимия и предприетите от него мерки да се откъсне от
зависимостта си към наркотичните вещества, чрез провеждане на лечение по
метадонова програма, както и благоприятното влияние в тази насока на
осъществяваната вече трудова дейност. Пледира подсъдимия да бъде признат за
виновен по привилигирования състав на чл.354в, ал.5 от НК, като предлага на
съда да замени при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, наказанието
лишаване от свобода с наказанието пробация. Пледира само за двете задължителни
пробационни мерки, но изразява несъгласие с определянето им в размер, предложен
от представителя на прокуратурата – към средния такъв. Счита, че предвид
отдалечеността на местоработата на А. от населеното място, където живее, с
оглед възможността да изпълнява трудовите си задължения и да провежда
започнатото лечение по метадоновата програма, единствено налагане на
пробационните мерки към минималния размер, предвиден в закона, би изиграло
ролята, която законодателя е предвидил в разпоредбата на чл.36 от НК. Моли съда
да не налага на подсъдимия кумулативно предвиденото по – леко наказание в
състава на извършеното престъпление, а именно наказанието глоба на основание
чл.55, ал.3 от НК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият A.A. ***, с ЕГН **********.
На инкриминираната дата – 21.03.2012
г., свидетелите И.С. и В.С., и двамата полицейски служители в РУП – Левски, по
повод възложено им участие в полицейска операция по линия наркотици, решили да
посетят апартамент, обитаван от подсъдимия, находящ се в ***. На полицейските служители им било известно обстоятелството, че
няколко месеца преди това, А. бил заловен за притежание на наркотици, поради
което решили отново да извършат проверка в дома му. Посетили адреса, обяснили
на подсъдимия повода за посещението си, като последният ги поканил да огледат
апартамента. В едно от помещенията на жилището - хола, свидетелите открили по
цялата дължина на прозореца растения, отглеждани в саксии, като за отглеждането
им били приспособени и съответни уреди. Уведомили оперативната дежурна част в
управлението, откъдето била сформирана и изпратена работна група, а по случая
било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител. Бил
извършен оглед на местопроизшествие в апартамента, собственост на майката на
подсъдимия, при който били описани и иззети намерените в хола пет броя саксии с
растения, последните с височина 0.60 см., с разклонения. Били описани и иззети
три броя ламарини с различни размери, обвити в алуминиево фолио, дъска с
монтирани на нея три броя осветителни тела, трансформатор и удължител,
вентилатор и термореле. По повод на иззетите растения и уреди, подсъдимият
собственоръчно написал обяснения, че ги отглежда лично той, изключително и само
за собствена употреба, тъй като е наркозависим. В хода на разследването била назначена
физико – химична експертиза, която идентифицирала намерената растителна тревна
маса с нето тегло 133,52 грама, като коноп - марихуана, с концентрация на
активния, наркотично действащ компонент-тетрахидроканабинол 1,3%. Съгласно
направена оценка на наркотичното вещество на основание Приложение №2 от
Постановление на МС №23/29.01.1998 г., същото е на обща стойност от 801.12
лева. С оглед на дадените обяснения в съставения протокол за оглед на
местопроизшествие, че отглежда наркотичните вещества за лична употреба, А.А.
бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.354в, ал.1 от НК. Последният
представил на разследващите органи документ, в уверение на провеждано към
момента лечение от наркотична зависимост по метадонова програма. Своевременно
била назначена и комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза по
отношение на него, която потвърдила дадените обяснения от подсъдимия.
Изложената фактическа обстановка се
установява от всички събрани по делото доказателства, включително и от
обясненията на подсъдимия, които съдът изцяло кредитира като достоверни,
предвид тяхната логичност, последователност и непротиворечивост с останалите
доказателства. Съдът кредитира и показанията на разпитаните в качеството на
свидетели И.С. и В.С., които последователно излагат своите лични възприятия от
извършения оглед в апартамента, обитаван от подсъдимия. В подкрепа на
повдигнатото обвинение е и неоспорената от страните и приета по делото физико –
химична експертиза, която идентифицира намерената и иззета на инкриминираната
дата тревна маса като коноп – марихуана, която е в списъка на „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект
от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина”.
При така събраните доказателства,
съдът прима, че безспорно е извършено деяние от подсъдимия, което се изразява в
съзнателно засяване и отглеждане на растения от рода на конопа – марихуана. Същото
разкрива признаците на престъпно деяние, но не по основния състав на чл.345в,
ал.1 от НК, по който е повдигнато обвинението, а по привилигирования състав на
чл.354в, ал.5 от НК. Съображенията на съда за горния извод изхождат на първо
място от заключението на вещите лица по комплексната съдебно психиатрична и
психологична експертиза, съгласно която при подсъдимия А.А. се касае за
наркотична зависимост към хероин и данни за употреба на други наркотични
вещества /политоксикомания/, при напълно съхранена способност правилно да
възприема фактите и да дава достоверни показания за тях. При изслушване на
вещото лице - психиатър става ясно, че подсъдимият е психично здрава личност,
който провежда, включително и към настоящия момент поддържаща терапия с приемане
на метадон. Метадонът преодолява абстиненцията от зависимостта към хероин и неговата
цел е да се спре приема на хероин, чиито последици от употребата му са много по
- тежки. Категоричен е, че А. провежда тази терапия и към настоящия момент.
Обосновава се с направените кръвни проби при посещенията му за всеки един прием
на метадон, като пробата за хероин е била с отрицателен резултат, а за метадон
- с положителен. И най – същественото в
конкретния случай е препоръката на вещите лица, относно подхода към подсъдимия
в настоящото наказателно производство. Вещото лице – психиатър е категорично,
че при влизане в затвор на наркотично зависим, какъвто е и А., се спира
поддържащата терапия, поради невъзможност от провеждането й в местата за
лишаване от свобода. Това от своя страна би довело до тежки абстинентни прояви
с неизвестен изход от тях, затова препоръчва при създаване на ситуация
подсъдимия да бъде лишен от свобода, то същият първоначално да бъде настанен в
психиатрично заведение, единственото в страната, в Затвора – Ловеч.
Заключението по комплексната експертиза не е оспорено
от страните и е прието в съдебно заседание, като компетентно изготвено и съдът
изцяло възприема направените изводи от вещите лица. Обясненията на подсъдимия
изцяло кореспондират с данните от заключението, не само относно факта, че е
наркозависим, но и че е засял и отглеждал растенията, единствено и само за своя
лична употреба. В тази насока са и данните от заключението по физико –
химичната експертиза, че концентрацията от 1,3% тетрахидроканабинол в
изследваната растителна маса е често срещан процент. От друга страна
количеството на наркотичното вещество -
Съдът намира за основателно и
направеното от защитата възражение, че преходното осъждане на подсъдимия не
утежнява извършеното от него деяние. Вярно е че А. е осъждан, но преходното му
осъждане е свързано отново с наркотици. Подсъдимият не е осъждан за други по
вид престъпления, което не го характеризира като личност, склонна да върши
изобщо умишлени престъпления от общ характер. Това от своя страна разкрива една
по – ниска степен на обществена опасност, както на извършеното деяние, така и
на дееца, тъй като в конкретния случай А. същевременно е и жертва на
подчинилата го зависимост. Поради тази причина съдът не възприема аргументите
на представителя на прокуратурата, че преходното осъждане отегчава вината и
отговорността на подсъдимия, до степен на игнориране на останалите
обстоятелства, които я смекчават, включително и наличието на едно изключително
по своя характер такова, а именно предприетото поддържащо лечение от подсъдимия
по собствена воля, което следва да се отчита единствено като проява на стремеж
у последния за пълна рехабилитация и социална реинтеграция.
Предвид всичко гореизложеното, съдът
е признал подсъдимия А.А. за невинен по повдигнатото му с обвинителния акт
обвинение, като на основание чл.304, пр. последно, а именно деянието е
несъставомерно по основния състав на чл.354в, ал.1 от НК, го е оправдал.
Тъй като всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, характеризират извършеното от подсъдимия
деяние, като маловажен случай по смисъла на привилигирована разпоредба на
чл.354в, ал.5 от НК, съдът го е признал за виновен с присъдата по този текст от
закона, поради което следва да носи наказателна отговорност за извършеното
деяние. За същото закона предвижда кумулативно два вида наказание: лишаване от
свобода до една година и глоба до хиляда лева.
При определяне вида на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия А., съдът съобрази констатираната по – горе ниска степен
на обществена опасност на деянието и на дееца, предвид подбудите и мотивите за
неговото извършване, а именно: за лична употреба, поради зависимост към
наркотици, стремежът му да преодолее тази зависимост, чрез успешно провеждане
на лечение по метадонова програма и най – вече риска, който съществува за
неговото здраве при едно ефективното изтърпяване на наказание лишаване от
свобода, съобразно препоръките на вещите лица по комплексната съдебно
психиатрична и психологична експертиза. Поради тази причина, съдът е заменил на
основание чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, кумулативно предвиденото в състава на
извършеното престъпление наказание лишаване от свобода, което е без специален
минимум, с наказанието пробация. При определяне вида и размера на пробационните
мерки, съдът отчита трудовата ангажираност на А., в уверение на което
обстоятелство е представен и приет по делото трудов договор. Определянето на
двете задължителни пробационни мерки за по – дълъг срок, а именно към средния
размер, предвиден в закона, така както е предложен от представителя на
прокуратурата, безспорно би затруднило подсъдимия да осъществява, както трудовите си функции, така и започнатото
лечение за преодоляване на наркотичната си зависимост, предвид отдалечеността
на мястото на работа на А. ***, от местоживеенето му в ***. При това положение, съдът е наложил на подсъдимия наказание пробация,
с двете задължителни пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ
адрес за минимален срок от шест месеца, при периодичност за явяване и
подписване пред пробационен служител – два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за минимален срок от шест месеца.
Съдът счита, че така наложеното наказание на А. ще
съдейства в пълна степен за реализирането на генералната и най – вече на индивидуалната превенция.
Предоставената му възможност да работи и да продължи скъпо струващото си лечение,
за което видно от приложената по делото фактура е заплатил сумата от седемстотин лева, би се оказала и най –
подходящия мотив за него да се въздържа за в бъдеще от извършване на престъпни
посегателства, свързани с наркотици. С оглед възможността, подсъдимият да
разполага с постоянни средства, придобити от собствен труд, за да поема и
бъдещи разходи по лечението си, съдът намира, че на основание чл.55, ал.3 от НК
не следва да му налага второто кумулативно предвидено в състава на извършеното
престъпление наказание – глоба в полза на държавата.
При този изход на делото и на основание чл.53 ал.2,
б.”а” от НК, съдът е отнел в полза на държавата вещественото доказателство –
коноп – марихуана с нетно тегло 133,02 грама, като е постановил и унищожаването
му след влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК, съдът е отнел в
полза на държавата и приложените по делото, като веществени доказателства,
подробно описани вещи, които са собственост на подсъдимия, послужили са му за
извършване на престъпното деяние, като и по отношение на тях е постановил унищожаването
им след влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът
е осъдил подсъдимия A.A. да заплати направените деловодни разноски, които са в
размер на 432,41 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: