РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, 10.06. 2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на шестнадесети май 2013 г. в състав:

 

                           Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

                      Съдебни заседатели:

                              

при участието на секретаря В.Д. и прокурора ­­_, като  разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д. №665 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от „Е.” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.С., с ЕГН **********, чрез пълномощника му адв.А.А. ***, против наказателно постановление №512/11.12.2012 г. на Началник Митница – Свищов.

            Жалбата е бланкетна и съдържа само твърдения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание, конкретни основания за отмяна на санкционния акт се излагат от процесуалния представител на жалбоподателя в представени по делото писмени бележки. На първо място в тях се сочи, че посочената в акта и в наказателното постановление дата – 16.08.2012 г. не е датата на установяване на нарушението, като за такава счита датата 26.10.2012 г. - когато е измерено и установено точното количество гориво в проверения обект. На второ място сочи, че не е налице умисъл за извършване на нарушението от санкционираното дружество. Съображенията му в тази насока са, че дизелово гориво, намерено от контролните органи в цистерната на бензиностанцията в обекта, е закупено от базата на „Л.” в ***, преди 01.06.2012 г. Доказателство за това е съответствието на показателите му с процесното гориво. Поради тази причина счита, че деянието попада в разпоредбата на действащия преди 01.06.2012 г. ЗАДС. Излага доводи и относно квалификацията на деянието като маловажен случай. В тази връзка сочи, че предметът на нарушението в количество от 321 литра се използва само за нуждите на фирмата, че в състояние на тежка икономическа криза закупуването на по – големи количества на едро е един от начините за спестяване на средства, необходими за заплащането на заплати и осигуровки, с което дружеството спомага за неувеличаване на безработицата и внася средства в държавния бюджет. Твърди, че липсват обществено опасни последици от деянието, че жалбоподателят не е наказван за други нарушение по този закон, както и че по делото няма данни да е причинена щета на държавата, предвид незначителното количество, намерено в бензиностанцията. На посочените основания моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

            Ответната страна по жалбата се представлява в съдебно заседание от процесуалния си представител - юк В., който счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление. Счита, че е безспорно установено наличието на акцизна стока, за която не е представен данъчен или друг документ, удостоверяващ плащането на дължимия акциз. Сочи, че на процесното гориво е направен химически анализ, като между неговите характеристики и тези на горивото, за което са представени документи от жалбоподателя има съществени несъответствия. Излага аргументи, че декларацията за съответствие на качество е от 03.06.2012 г., когато е бил влязъл в законна сила Закона за енергията за възобновяеми източници, а фактурата за закупеното гориво, издадена от „Л.” АД е от 27.07.2012 г., което навежда също на извод за липса на съответствие между процесното гориво и представените документи. Излага доводи, че с оглед щетата към фикса е изчислен акциз в двоен размер – 404.46 лева, но тъй като последната актуализация на чл.126, б.”б” от ЗАДС е влязла в законна сила на 17.07.2012 г., ДВ, бр.54/12 г., от която дата законодателят определя като „маловажен случай” деянията, при които двойния размер на акциза не надвишава 50 лева, е дало основание на наказващия орган да не приеме изпълнителното деяние за маловажен случай.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество,  жалбата е основателна.

На 16.08.2012 г., в предприятие за месодобив и разфасовка на червени меса, находящо се в ***, стопанисвано от „Е.” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, управлявано и представлявано от С.С., с ЕГН **********, е извършена съвместна проверка от служители на Митница – Свищов и на РУП – Левски, на която присъствал лично и управителя на дружеството. В хода на проверката била установена ведомствена бензиностанция в предприятието, представляваща един брой подземна цистерна с вместимост от 4000 литра, монтирана под земята и свързана с бензинколонка - тип Z50/1, с фабричен №*****. Представляващият дружеството обяснил, че същата се използвала за нуждите на предприятието – за зареждане на собствени автомобили, и към момента в нея са налични около 1000 литра дизелово гориво. Контролните органи изискали от С. да представи документи, удостоверяващи начисляването, плащането или обезпечаване на дължимия акциз, но последния не представил своевременно такива. Поради възникналите съмнения за нарушаване на акцизното законодателство, митническите органи направили полеви тест на дизеловото гориво за наличие на евромаркет „Solvent yellow 124”, предвид забраната по чл.94, ал.1, т.2 от ЗАДС да се съхраняват маркирани енергийни акцизни продукти в станции и помпи от типа за зареждане на моторни превозни средства с горива. При извършения полеви тест не било открито наличие на маркиращи вещества.

С оглед идентифициране вида на намереното в цистерната дизелово гориво като акцизна стока, определяне на код по Комбинираната номенклатура и съдържание на маркиращи вещества, чрез извършване на химико - лабораторен анализ, контролните органи взели в присъствието на С. 4 броя представителни проби от пистолета на бензинколонката, свързана с цистерната в обекта. За извършеното действие бил съставен протокол №254/16.08.2012 г. Дизеловото гориво, намиращо се в цистерната било обезпечено за срок от 24 часа. Предприетите действия по обезпечаване на доказателствата, обективирани в протокол №254/16.08.2012 г., изготвен по реда на чл.40, ал.2 от ДОПК, включвали поставянето на 4 броя държавни знаци на колонката, свързана с подземната цистерна, поставени 2 броя държавни знаци на фланеца – вход и изход, поставени 2 броя държавни знаци на капака за пълнене на цистерната, както и 1 брой акцизна пломба №******* на пистолета на колонката. Управителят на дружеството бил задължен да представи документите по смисъла на чл.126 от ЗАДС в 3-ри дневен срок пред Митница – Свищов.

Същевременно, още на следващия ден – 17.08.2012 г., Митница – Свищов, с оглед необходимост от извършване на експертиза на взетите проби от горивото, отправили писмено искане до РС – Левски за продължаване срока на запечатването на подземната цистерна, с налично количество гориво по данни на проверяваното лице от 1000 литра, на бензинколонката за зареждане и капака за зареждане на цистерната. С определение №120/17.08.2012 г., постановено по ч.н.д. №412 по описа за 2012 г. на РС – Левски е продължен срока на запечатването с тридесет дни, считано от 18:30 часа на 17.08.2012 г. На същата дата, С. се явил в Митница – Свищов и представил заверени копия от документи за намереното дизелово гориво в обекта, стопанисван от дружеството, както следва: фактура №0040002196/27.07.2012 г., издадена от АД „Л.”; декларация за съответствие на качеството №1/03.06.2012 г., издадена от „Н.” ЕООД, АДД №4510145463, издаден от „Н.” ЕООД, ЕАД 12BG00430040004801.    

            На 17.08.2012 г., със заявка №4415/0321, взетите проби от горивото в обекта били изпратени за анализ в ЦМЛ – София. Резултатите от извършените анализи, ведно с митническа лабораторна експертиза № 01-20.08.2012 г./13.09.2012 г. са предоставени в Митница – Свищов на 02.10.2012 г. При извършения химически анализ, стоката е охарактеризирана като нефтопродукт – нефтено масло, в което преобладават неароматните съставки, различно от съдържащите биодизел, отговарящо на изискванията за „тежки масла” – „газьол”, с тегловно съдържание на сяра по – малко от 0.03%, различен от парафинови газьоли. При извършеното изследване е установено, че продукта не съдържа биодизел и евромаркер „Solvent Yellow 124”, а след тарифното класиране стоката е класирана в КН 27101947, характеризиращи дизеловото гориво със съдържание на сяра, превиващо 0.02%, но непревишаваща 0.1%. Митническите органи констатирали несъответствието в показателите на иззетото и изследваното гориво от обекта, стопанисван от дружеството и представените от С. документи за произход на стоката. На първо място се установило, че с акцизен данъчен документ АДД №4510145463/05.07.2012 г., издаден от „Н.” ЕООД – ***, са освободени за потребление 33 716 литра дизелово гориво с код по КН 27101943. Освен разминаване в тарифния код на стоката – обект на проверка, е констатирано такова и по отношение на съдържанието на сяра. При направена насрещна проверка от Митница – Свищов, с изискване на документи от издателя на представения акцизен документ било установено, че въпросното дружество има качеството на данъчен склад за складиране и производство на енергийни продукти. От представения от последното протокол от изпитване на посочената партида, митническите органи констатирали, че плътността на продукта е 831.8 /с отклонение +- 0.2%/, а в декларацията за съответствието на качеството на течните горива №1А от 03.06.2012 г. било удостоверено, че в горивото по посочената партида, и в частност по посочения акцизен данъчен документ /АДД №4510145463/05.07.2012 г./, са вложени 6% биодизел, в съответствие с разпоредбата на чл.47, ал.1, т.2 от Закона за енергията от възобновяеми източници, в сила от 01.06.2012 г., каквото горивото – обект на проверката не съдържало.

При наличието на изброените по – горе несъответствия, контролните органи направили основателен извод, че представените документи от С. са неотносими към горивото – обект на проверката и същите не могат да се кредитират като такива по смисъла на чл.126 от ЗАДС, удостоверяващи платения или начислен акциз за стоката. Поради тази причина, на 17.09.2012 г., в последния ден от едномесечния срок, за който е продължено обезпечаването на доказателствата с определение на РС – Левски от 17.08.2012 г., митническите органи, в присъствието на С., премахнали поставените държавни знаци и акцизната пломба. Контролните действия били обективирани в протокол №277/17.09.2012 г., а дизеловото гориво е оставено на отговорно пазене с подписана от С. декларация.

На 26.10.2012 г., от митническите служители била извършена допълнителна проверка за установяване на наличното количество гориво в обекта, оставено на отговорно пазене от представляващия дружеството. За извършеното измерване на количеството гориво, източено през единствената бензинколонка, свързана с подземната цистерна, прехвърлено в два калибровани метални варела в различен цвят – черен и син, с вместимост от 200 литра на всеки един от тях, е съставен протокол №329/26.10.2012 г. и опис на задържаните стоки №4415/0321. При извършеното измерване било установено общо количество гориво от 321 литра, като данните са описани в протокола от показанията на бензинколонката, от която е източено горивото. Задържаните вещи били предадени за отговорно пазене на управителя на дружеството, за което последният подписал декларация.

Въз основа на направените констатации при двете извършени проверки в обекта, стопанисван от дружеството – на 16.08.2012 г. и на 26.10.2012 г., е съставен АУАН №350/31.10.2012 г. от компетентно длъжностно лице – служител при Митница – Свищов, против „Е.” ЕООД – ***, представлявано от управителя С.С. за това, че в стопанисвано от него предприятие за месодобив и разфасовка на червени меса, находящо се в ***, на 16.08.2012 г., държи в станция за зареждане и монтирана 1 брой цистерна с вместимост 4000 литра, с наличност в нея на 321 литра „тежко масло” – „газьол”, без да притежава данъчен документ, фактура или друг документ по смисъла на ЗАДС, удостоверяващ плащането на дължимия акциз. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.126 от ЗАДС. Отразено е, че стоката – предмет на нарушението е задържана на основание чл.107а и чл.107б от ЗАДС, и е оставена на отговорно пазене при нарушителя, в предприятието стопанисвано от него. Актът е предявен и връчен лично на представляващия дружеството, срещу негов подпис.

Въз основа на така съставения акт, наказващият орган е издал против дружеството обжалваното наказателно постановление, с което му е наложил на основание чл.126, чл.124, ал.1, чл.124а, чл.128, ал.1 и ал.2 от ЗАДС, във вр. с чл.53 и чл.83 от ЗАНН, имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.126 от ЗАДС, на основание чл.107б, ал.2 от ЗАДС и чл.46, ал.3 от ЗАНН е постановено отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението – 321 литра „тежко масло” - ”газьол”, съдържащо се в един брой монтирана цистерна под земята с вместимост 4000 литра, свързана с бензинколонка, вложено при измерването в два броя калибровани метални варела от по 200 литра вместимост, намиращи се при нарушителя на отговорно пазене, и на основание чл.124а от ЗАДС е забрано на санкционираното дружество да упражнява дейност, свързана със зареждане с гориво на автомобилите, собственост на дружеството в ползваната от тях ведомствена бензиностанция в стопанисвания обект – предприятие за месодобив и разфасовка на червени меса в ***, представляваща един брой подземна цистерна с вместимост от 4000 литра, монтирана под земята, свързана с бензинколонка – тип Z50/1, с фабричен №*****, за срок от един месец. Наказващият орган е посочил, че за наложената принудителна административна мярка е издал Заповед №Е47/0094/11.12.2012 г., която следва да се връчи ведно с наказателното постановление.

Съдът намира, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, уредени в ЗАНН, които да съставляват самостоятелни основания за цялостна отмяна на санкционния акт. Издадени са от компетентни органи и при спазване на преклузивните срокове, определени в ЗАНН. Описаното в акта и в наказателното постановление по идентичен начин деяние, изцяло покрива състава, визиран в разпоредбата на чл.126 от ЗАДС, поради което съдът приема, че същото напълно съответства и на дадената правна квалификация по този текст от материалния закон. Налични са и доказателства в подкрепа на изложената фактическа обстановка в двата акта, което от своя страна обуславя извод за правилното и законосъобразното ангажиране на отговорността на санкционираното дружество.

Предвид горното, съдът намира направените възражения от процесуалния представител на жалбоподателя в обратния смисъл за несъстоятелни. Първото от тях касае датата на установяване на нарушението, посочена в акта и в наказателното постановление – 16.08.2012 г. Счита, че за такава е следвало да се  отрази датата – 26.10.2012 г., когато е измерено и установено точното количество гориво в проверения обект. От събраните в хода на административно – наказателното производство писмени доказателства безспорно се установява, че първата проверка в обекта, стопанисван от жалбоподателя е извършена от митническите органи именно на 16.08.2012 г. Тогава е установено наличието на ведомствена бензиностанция в предприятието, ползвана за зареждане на собствени автомобили. Към този момент, по данни от представляващият дружеството, присъствал в хода на проверката, в цистерната е имало налични около 1000 литра дизелово гориво. От този момент е напълно основателно възникналото съмнение у проверяващите за извършено нарушение на чл.126 от ЗАДС. За държаното гориво били изисквани документи, установяващи произхода му и платения за него акциз, но такива не били представени. Последното наложило единствено и само събиране на доказателства за евентуално извършеното нарушение, които на този етап от проверката правилно са продължили с действия по вземане на проби от горивото, с цел лабораторното им изследване. До изготвяне на резултатите от химическия анализ на взетите проби и сверяването им по различните показатели с партидата гориво, за което представляващият дружеството на следващият ден е представил акцизни данъчни документи в Митница – Свищов, на практика не се е налагало извършването на действия, изразяващи се в източване и измерване на количеството гориво, налично в описаната подземна цистерна. Само по себе си това действие има значение единствено за определяне на двойния размер на дължимия акциз, но при безспорно установено нарушение на чл.126 от ЗАДС. В тази връзка следва да се отбележи, че извършеното на 26.10.2012 г. измерване на количеството налично гориво е направено след направените констатации в хода на извършваната проверка и събраните доказателства, че се касае за предмет на нарушение - акцизна стока, за която не са представени документи за платен акциз. Това обстоятелство не променя извода на актосъставителя, че нарушението е установено именно на 16.08.2012 г., а не на 26.10.2012 г., на която дата е измерено количеството гориво. Освен това в хода на административно – наказателното производство не е установен въобще произхода на акцизната стока, поради което с посочване на датата 16.08.2012 г. като дата на установяване на нарушението, са спазени и изискванията на чл.20, ал.3 от ЗАДС. Горното от своя страна обуславя извода, че правилно е приложен закона, в действащата му редакция към 16.08.2012 г. – датата на която нарушението е било установено.

Не се споделят от съда и направените възражения в писмените бележки от процесуалния представител на жалбоподателя, че е установен произходът на намереното гориво, както и заплатения за него акциз, с оглед на представените документи в съдебно заседание за закупено на 09.04.2012 г. от „Е.” ЕООД друго количество дизелово гориво от базата на „Л.” АД в ***, с фактура №000000138, в която е посочена декларация за съответствие на течните горива №5/28.02.2012 г. Видно от последната е, че внесеното от „Н.” ЕООД – *** течно гориво от партида №5, в количество 13 461.145 тона, е изпитано за съответствие в Изпитвателна лаборатория за ГМС към „П.” АД – *** с протокол №60 от 23.02.2012 г. От приетия по делото протокол и приложения лист втори с резултатите от изпитването се установява, че няма съответствие, между стойностите на процесното гориво, изпитано в митническата лаборатория, и стойностите от изпитване на партидата гориво, за която са издадените тези документи. Основното различие е в стойностите за плътност на продукта /според експертизата процесното гориво е с плътност 837.0, а горивото, изпитано с горецитирания протокол е с плътност 828.0/. Разлика има и по отношение съдържанието на сяра. Това е достатъчно да се направи извод, че горивото – предмет на нарушението не произхожда от партидата, за която са представени документите, т.е. не е закупеното с фактура №000000138/09.04.2012 г. от базата на „Л.” АД в ***. Фактът, че в представените документи за посочената партида гориво липсва отбелязване на съдържание на биодизел, каквото съдържание категорично няма и процесното гориво, не означава, че последното произхожда от тази партида. При наличието на пълно разминаване по основни показатели, съдът намира, че липсата на това отбелязване се дължи единствено на измененията в Закона за енергията от възобновяеми източници, който в разпоредбата на чл.47, ал.1, т.1 предвижда задължително смесване на предлаганите горива за дизелови двигатели с биогорива, считано от 01.06.2012 г., със съдържание на биодизел – минимум 6 обемни единици.  

Категорично не стои и въпроса за изследване на субективната страна на деянието и формата на вината, с оглед направените възражения от защитата за липсата на умисъл за извършване на нарушението от жалбоподателя. В конкретния случай е ангажирана отговорност на юридическо лице с налагане на имуществена санкция. И тъй като тяхната отговорност е обективна, безвиновна, горните обстоятелства са без значение за съставомерността на деянието. Жалбоподателят е търговец и субект на задължението по чл.126 от ЗАДС, доколкото безспорно е установено, че държи в собствен обект акцизна стока, без да притежава данъчен документ, фактура или друг документ, удостоверяващ заплащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз. Именно в качеството си на търговец той дължи по – висока грижа – на добър търговец, а не само на добър стопанин. Затова деянието разкрива по – висока степен на обществена опасност в сравнение с подобни деяния, извършени от физически лица, които не са търговци. В този смисъл без значение, както за съставомерността на деянието, така и за квалифицирането му като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, са изложените от защитата факти и обстоятелства, съставляващи причини, породили намерението на жалбоподателя да извърши нарушението. Специалната разпоредба на чл.126б, ал.2 от ЗАДС, действаща към датата на установяване на нарушението, определя маловажните случаи, включително и за нарушение по чл.126 от ЗАДС, само по един критерий – двойният размер на акциза за стоките – предмет на нарушението да не надвишава 50 лева. Следователно обстоятелствата, че процесното гориво е използвано за нужди на предприятието, във връзка с осъществявана търговска дейност от жалбоподателя в условията на тежка икономическа криза, с което спомага за неувеличаване на безработицата и внася средства в Държавния бюджет и пр., не са от изчерпателно посочените за квалифициране на деянието като маловажен случай по смисъла на чл.126б от ЗАДС и правилно тази разпоредба не е приложена от наказващия орган.

Обстоятелството, че жалбоподателят не е наказван по административен ред за нарушения по ЗАДС, е отчетено от наказващия орган с налагане на санкция по първото предложение на чл.126 от специалния закон, а не при условията на повторност. Имуществената санкция за извършеното за първи път нарушение от жалбоподателя в размер на 1000 лева е правилно определена, тъй като двойния размер на дължимия акциз от 404.46 лева не превишава предвидения минимум на санкцията. Относно количеството на горивото – предмет на нарушението, съдът намира, че правилно наказващият орган е взел предвид изчисления акциз при условията на чл.32, ал.1, т.3 от ЗАДС за измереното количество гориво от 321 литра в обекта на жалбоподателя. Във връзка с възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за обективната невъзможност в калибрования син варел с вместимост от 200 литра да се източи гориво от 210 литра и въобще за общото източено количество от цистерната, съдът е назначил съдебно – техническа експертиза. При направеното на място от вещото лице измерване е установено общо вложено количество гориво в двата варела от 236.78 литра, което е по - малко от описаното в протокол №329/26.10.2012 г. и опис на задържаната стока №4415/0321. По няколко съображения съдът счита, че констатираната разлика в количеството не се дължи на неправилното му измерване от контролните органи при извършената проверка на 26.10.2012 г.

На първо място, в съставения протокол за това действие е отразено, че количеството гориво в литри, взето от показанията на единствената бензинколонка, свързана с подземната цистерна, след предварителното й зануляване, е вложено в два варела с вместимост от по 200 литра, всеки един от тях. Според вещото лице, вложеното гориво от 210 литра в синия варел на 26.10.2012 г., изцяло съответства на показанията на колонката, т.е. колонката вярно е отчела количество гориво, налято във времето на отчитане. Няма спор и относно обстоятелството, че вместимостта и на двата варела от 200 литра, не изключва възможността всеки един от тях, и по – специално синия варел да събере количество от 210 литра по простата причина, че обемът на вътрешното му пространство е 210, 75 литра. Последното логично означава, че синия варел е напълнен догоре при извършеното измерване. Че това е било така се установява от непротиворечивите показания на разпитаните в качеството на свидетели длъжностни лица, участвали при извършване на проверката на посочената дата, което от своя страна кореспондира изцяло на отразените факти в съставения протокол. Установеното и измерено по – малко количество от вещото лице в синия варел - 154.96 литра, намира логично обяснение във възможността за манипулирането му, след запечатването на варелите от контролните органи по две причини. Първата се изразява в неправилно поставяне на пломбите /само на капачките на варела/, а втората – в неправилното съхранение на вече запечатаните варели от жалбоподателя /в двора на обекта, без да са взети каквито и да е мерки за пълно ограничаване на достъпа до тях/. При преценката в полза на чия страна следва да се отчете установеното по – малко количество гориво от вещото лице съдът намира, че в конкретния случай надделява дължимата грижа на добър стопанин от страна на представляващия дружеството С., поета лично от него с подписване на декларацията за отговорно пазене. Още една индиция за неглижиране на поетата грижа от С. е обстоятелството, че при посещението си в обекта вещото лице е констатирало наличието на два варела, единият от които в син цвят, а втория – в жълт. Данни за жълт на цвят варел не се съдържат нито в протокола, в който са обективирани действията по измерване на горивото от контролните органи, нито в направения опис на задържаните вещи, нито в подписаната декларация от С. за отговорно пазене. От цитираните писмени доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че източеното количество гориво при проверката на 26.10.2012 г. е било вложено в два варела, единият от които син на цвят, а втория – черен на цвят. Поради тази причина не следва да се коментира въобще и наличното количество в този втори жълт на цвят варел, установено от експерта. При това положение, съдът приема, че при определяне на щетата при условията на чл.32, ал.1, т.3 от ЗАДС, наказващият орган правилно е определил санкцията, като двойния размер на дължимия акциз за измереното от контролните органи количество гориво от 321 литра. Приемането на противното би означавало да се позволи на наказаното лице да черпи права от свое недобросъвестно поведение, изразяващо се в неизпълнение на поетото от представляващия дружеството задължение да опази предмета на нарушението във вида, качеството и количеството, в което му е било предадено. Подобно поведение не може да се толерира от съда, поради което следва да бъде изключен извода за невъзможност на санкционирания търговец да разбере по какъв количествен критерий е определено наложеното му административно наказание - имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че обжалваното наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Водим от горните мотиви, съдът

 

        Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №512/11.12.2012 г. на Началник Митница – гр.Свищов, с което на „Е.” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.С., с ЕГН **********, е наложена на основание чл.126, чл.124, ал.1, чл.124а, чл.128, ал.1 и ал.2 от ЗАДС, във вр. с чл.53 и чл.83 от ЗАНН, имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.126 от ЗАДС, на основание чл.107б, ал.2 от ЗАДС и чл.46, ал.3 от ЗАНН е постановено отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението – 321 литра „тежко масло” - ”газьол”, съдържащо се в един брой монтирана цистерна под земята с вместимост 4000 литра, свързана с бензинколонка, вложено при измерването в два броя калибровани метални варела от по 200 литра вместимост, намиращи се при нарушителя на отговорно пазене, и на основание чл.124а от ЗАДС е забрано на санкционираното дружество да упражнява дейност, свързана със зареждане с гориво на автомобилите, собственост на дружеството в ползваната от тях ведомствена бензиностанция в стопанисвания обект – предприятие за месодобив и разфасовка на червени меса в ***, представляваща един брой подземна цистерна с вместимост от 4000 литра, монтирана под земята, свързана с бензинколонка – тип Z50/1, с фабричен №*****, за срок от един месец, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                              

 

     РАЙОНЕН СЪДИЯ: