РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, 08.07.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и седми юни 2013 г. в състав:

 

                           Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

                      Съдебни заседатели:

                              

при участието на секретаря В.Д. и прокурора ­­_, като  разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д. №115 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            Образувано е на основание изпратена по подсъдност от Районен съд - Свищов жалба, подадена от Д.С. ***, ЕГН **********, против наказателно постановление № 04-1956/15.11.2012 г. на Началник сектор „Рибарство и контрол” към Сектор ИАРА – гр.Велико Търново.

            Жалбоподателят твърди, че описаната в акта и в издаденото, въз основа на него наказателното постановление фактическа обстановка, не отговаря на действителната, тъй като на посоченото място не е поставял въдици и не е ловил риба през тъмната част на денонощието. Излагат се доводи и за маловажност на случая, поради липса на настъпили вредни последици. 

            Жалбата се поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя, който моли съда да постанови решение, с което изцяло да отмени обжалваното наказателно постановление. Сочи конкретно три самостоятелни основания за това. На първо място излага съображения за нарушение на императивната разпоредба на чл.48 от ЗАНН, изразяващо се в нарушена местна компетентност за издаване на наказателното постановление. В тази насока се позовава на събраните по делото писмени доказателства и назначената съдебно – геодезическа експертиза, съгласно която нарушението е извършено на територията на област Плевен, и на основание приложената заповед на министъра на земеделието и храните счита че, наказателното постановление е следвало да бъде издадено от началника на сектор  „Рибарство и контрол” към Сектор ИАРА – гр.Плевен, а не от началника на същия сектор – гр.Велико Търново. На второ място излага съображения за недоказаност на обстоятелството, че жалбоподателят е извършвал риболов в тъмната част на денонощието. В тази насока се позовава на данните от приетата справка от НИМХ към БАН – Филиал - Плевен, които счита, че оборват горната констатация. На трето място сочи, като самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление добавянето на нови фактически обстоятелства в санкционния акт, а именно: че риболовните уреди – въдици са в работно положение, но във водата. В акта липсва последната констатация, като в последния е посочено само, че жалбоподателят е извършвал риболов с три броя въдици, поставени в работно положение, което само по себе си не предполага използването им по предназначение и не е инкриминирано като нарушение на ЗРА.      

            Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание, но са представени писмени бележки от упълномощен процесуален представител. Излагат се аргументи, че актът и наказателното постановление са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите за тяхната валидност – форма и съдържание. Излагат се доводи за доказаност на вмененото на С. нарушение, поради което основателно е ангажирана отговорността му, като му е наложена глоба в минимален размер. Счита, че наказващият орган е отчел формалния характер на деянието, поради което не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Твърди се, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да са засегнали правото на защита на наказаното лице, обосноваващи цялостната отмяна на санкционния акт. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.    

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна.

            Против жалбоподателя Д.С. е съставен акт за установяване на административно нарушение № А 0015679/25.09.2012 г. от компетентно длъжностно лице за това, че извършва любителски риболов в р.Дунав, р.к. 567, лимана на АЕЦ – Белене, на 25.09.2012 г., в 20:15 часа, с поставени в работно положение 3 броя въдици, в тъмната част на денонощието, с което е нарушил чл.24, ал.4 от ЗРА. Актът е предявен и връчен лично на жалбоподателя, срещу подпис. С. се е възползвал от правото си да напише обяснения по случая, с които по същество оспорва вписания час на извършената проверка от контролните органи, посочвайки че същата е извършена в 19:50 часа.

            Въз основа на така съставения акт, началникът на сектор „Рибарство и контрол” към Сектор ИАРА – гр.Велико Търново, издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 400 лева на основание чл.91, ал.1 от ЗРА, за това, че на посочените дата, час и място е извършил риболов с 3 броя въдици, поставени в работно положение във водата, през тъмната част на денонощието. Посочено е, че С. е нарушил разпоредбата на чл.24, ал.5 от ЗРА и е осъществен състава на чл.66, ал.3 от същия закон.

            Съдът намира, че наказателното постановление е издадено от орган, който не разполага с териториална компетентност да го издаде. В тази насока са основателни направените възражения от процесуалния представител на жалбоподателя за нарушение на императивната разпоредба на чл.48 от ЗАНН. В конкретния случай, актосъставителят е длъжностно лице – „младши специалист” в ИАРА, към Сектор – гр.Велико Търново, изрично оправомощено да съставя актове за установяване на административни нарушения на разпоредбите на ЗРА на територията на цялата страна, съгласно приетата по делото Заповед № РД 09-520/23.06.2010 г., издадена от министъра на земеделието и храните на основание чл.47, ал.2, във вр. с ал.1, б.”а”, чл.37, ал.1, б.”б” от ЗАНН и чл.91, ал.1 и ал.4 от ЗРА. Следователно е разполагал с териториална компетентност да състави акт на жалбоподателя за констатираното нарушение. От момента на съставянето му е образувано административно – наказателно производство, преписката по което съгласно разпоредбата на чл.48, ал.1 от ЗАНН е следвало да бъде разгледана от административно – наказващия орган, в чийто район е извършено нарушението. А в чий район е извършено нарушението се установява по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства. На първо място, не будят никакви съмнения относно горното обстоятелство показанията на разпитаните по делото свидетели – Д. и Б.. И двамата описват непротиворечиво, последователно и точно мястото, където са заварили и извършили проверка на жалбоподателя, а именно на брега на р.Дунав, на лимана на АЕЦ – Белене. Тази констатация на контролните органи е отразена в съставения акт против С.. Съгласно заключението на вещото лице по неоспорената от страните и приета в съдебно заседание геодезическа експертиза, землищната граница между двете области – Велико Търново и Плевен, според створните брегови километрични знаци е километър 567. Характерното е, че при този створен речен километър, макар и попадащ в границите на сектор речен контрол – Плевен /от р.к. 560 до р.к. 648/, землищната граница пресича лимана и източния край на носа на полуострова. Тази особеност е предупределила и крайния извод на експерта в заключението, че в зависимост от местоположението на жалбоподателя – дали е бил на изхода на лимана /Великотърновска област/, или в дъното на лимана /Плевенска област/, е попадал съответно в един от двата сектора /района/ на контрол. Изрично е отразено в експертното заключение, че този извод е направен, без да се тълкуват свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля при установяване на нарушението, относно мястото на извършената проверка, респективно местоположението на жалбоподателя. Свидетелските показания обаче указват еднозначно, че С. се е намирал на самия лиман на АЕЦ - Белене, т.е. във вътрешната част на лимана, а не на неговия изход по посока на течението на реката. Такива са и изложените факти в акта и в наказателното постановление за местоизвършване на нарушението, което от своя страна е станало причина за изпращане на делото по подсъдност на РС - Левски. При разпита на вещото лице в съдебно заседание, и при вземане предвид на горните обстоятелства, последното е категорично, че посоченото в санкционния акт място на извършване на нарушението – р.Дунав, речен километър 567, на лимана на АЕЦ – Белене, попада на територията на област Плевен. Обосновава се с това, че самия лиман е на територията на гр.Белене, поради което и жалбоподателят се е намирал на територията на област Плевен. При това положение е очевидно, че направената добавка в акта „речен километър 567”, сама по себе си не води до неустановеност на местоположението на жалбоподателя. И тъй като съответния сектор за контрол съвпада с осъществяване на контрол на територията на съответната област съдът намира, че териториално компетентен да разгледа административно – наказателната преписката и да издаде наказателното постановление, е бил началника на сектор „Рибарство и контрол” към Сектор ИАРА – гр.Плевен, а не началника на сектор „Рибарство и контрол” към Сектор ИАРА – гр.Велико Търново. Това следва и от приложената Заповед № РД 09-520/23.06.2010 г., издадена от министъра на земеделието и храните на основание чл.47, ал.2, във вр. с ал.1, б.”а”, чл.37, ал.1, б.”б” от ЗАНН и чл.91, ал.1 и ал.4 от ЗРА, съгласно която служителите на длъжността „Началник сектор „Рибарство и контрол” на ИАРА са изрично оправомощени да издават наказателни постановления за нарушения, извършени на територията на съответния сектор. В случая липсват данни за наличие на някоя от хипотезите по т.3 от цитираната заповед, предвиждащи изключение от определените правила за териториалната компетентност на наказващият орган. Касае се за допуснато съществено нарушение на императивната разпоредба на чл.48, ал.1 от ЗАНН, което е самостоятелно основание за цялостна отмяна на наказателното постановление, без да се разглежда спора по същество.

 Въпреки това, макар и безпредметно следва да се отбележи, че актът и наказателното постановление страдат и от други пороци. Самостоятелно основание за отмяна на издадения санкционен акт съставлява добавеното в него ново фактическо обстоятелство, което липсва като констатация в акта. Докато в наказателното постановление е отразено, че жалбоподателят е извършил риболов, през тъмната част на денонощието, с 3 броя въдици, поставени в работно положение във водата, то обстоятелствената част на акта се изчерпва само с констатацията, че е извършен риболов с 3 броя въдици, поставени в работно положение. Легалната дефиниция на понятието „риболов” се съдържа в параграф 1, т.26 то ДР на ЗРА, като в хипотезата на първото предложение - риболов е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба. Следователно, ако въдицата не е потопена във водата, тя е негодно средство за извършване на любителски риболов, доколкото поставянето им в работно положение, т.е. въдици в сглобен вид, само по себе си не е инкриминирано като нарушение. Горното е равнозначно на липса на описание в акта на всички елементи от фактическия състав на вмененото нарушение, а допълването им едва в наказателното постановление е довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя, до степен на невъзможност да разбере за какво деяние е наказан. До същия резултат води и породеното съмнение относно осъществяването и на друг елемент от фактическия състав на вмененото нарушение, описан в акта и в наказателното постановление, а именно, че риболовът е извършен през тъмната част на денонощието. Съмненията изхождат от данните в приетата по делото справка от НИМХ към БАН – филиал Плевен, съгласно която през периода от 19:50 часа до 20:15 часа, видимостта на въздуха не е била намалена – около 20 000 метра, слънцето е залязло в 19:11 часа, а в 19:43 часа, т.е. 32 минути по – късно е настъпило гражданското смрачаване. И тъй като разпоредбата на чл.24, ал.5 от ЗРА свързва забраната за риболов изключително с тъмната част на денонощието, поради почти съвпадащите часове на посочените като такива на извършване на нарушението и в цитираната справка, не може категорично да се приеме, че се касае за деяние, констатирано именно в тази част на денонощието.

До нарушаване правото на защита на наказаното лице е довело и неправилно посоченото законово основание в наказателното постановление за налагане на административното наказание, а именно разпоредбата на чл.91, ал.1 от ЗРА. Последната не съдържа санкции за извършеното нарушение, а е свързана с начина на определяне на правомощията на съответните длъжностни лица към агенцията. Санкционна е разпоредбата на чл.66, ал.3 от ЗРА. Тя обаче фигурира в санкционния акт, но в частта му, в която се сочи, че с деянието е нарушена разпоредбата на чл.24, ал.5 от ЗРА, като едновременно с това е отразено, че е осъществен и състава на чл.66, ал.3 от същия закон.    

Констатираните по – горе нарушения на процесуалния закон не могат да бъдат отстранени или поправени от съда, поради което обжалваното наказателното постановление следва да бъде изцяло отменено, като неправилно и незаконосъобразно.  

            Водим от горните мотиви, съдът

                                                     

     Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление № 04-1956/15.11.2012 г. на Началник Сектор „Рибарство и контрол” към ИАРА - гр.Велико Търново, с което на Д.С. ***, ЕГН **********, на основание чл.91, ал.1 от ЗРА и Заповед № РД 09 – 520/23.06.2010 г. на министъра на земеделието и храните е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.24, ал.5 от ЗРА и осъществен състава на чл.66, ал.3 от ЗРА,  КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

        РАЙОНЕН СЪДИЯ: