Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. ЛЕВСКИ, 14.10.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на осемнадесети септември 2013 г. в състав:

 

                           Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

                      Съдебни заседатели:

                              

при участието на секретаря В.Д. и прокурора ­­_, като  разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д. №299 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            В Районен съд - Левски е постъпила жалба от Й.Д. ***, ЕГН **********, против наказателно постановление №166/15.05.2013 г. на Началник Група „ОП” в РУП при ОДМВР – Плевен.

            В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно издадено на няколко основания.

На първо място се визира неспазване на разпоредбата на чл.79 от Наредба №18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Жалбоподателят се позовава на липсата на ограничаващ скоростта знак, след табелата, указваща началото на гр.Левски.

В жалбата се навеждат доводи за неспазване на процесуалните правила, установени в разпоредбата на чл.46, т.6 и т.7 от ЗАНН. Изразява се несъгласие с фактическите констатации в акта и в наказателното постановление. Сочи се, че не става ясно в колко точно часа е извършено вмененото нарушение. Жалбоподателят твърди, че посочената скорост в наказателното постановление не е негова, а на друг автомобил, тъй като времето на засичане и времето на показване на радара, не е отговаряло на действителното. Позовава се и на липса на доказателства за техническата изправност на използваното техническо средство. 

Жалбоподателят твърди, че използвайки стресовата ситуация, актосъставителят му е вменил във вина и неуспешния му опит да намери светлоотразителната си жилетка.

Жалбата се поддържа в съдебно заседание лично от жалбоподателя, който моли съда на посочените основания да постанови решение, с което изцяло да отмени издаденото наказателно постановление.

            Ответната страна по жалбата не се представлява и не взема допълнително становище по същата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

 Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна.

На Й.Д. е съставен акт за установяване на административно нарушение №166/17.04.2013 г. за това, че на същата дата, в 15:17 часа, в гр.Левски, по ул.”Никола Вапцаров”, като водач на МПС – лек автомобил „Киа *”, с рег. № *, движейки се сам по пътното платно, управлява автомобила със скорост от 64 км./ч., при допустима скорост за населено място от 50 км./ч. /превишение с 14 км./ч./ Отразено е, че скоростта е измерена и фиксирана с техническо средство „Трафик Радар TR4 D” с №284/01 г., както и че е показана и видяна от водача по дата и час на засичане. Отразено е още, че автомобилът е без необходимото техническо оборудване – светлоотразителна жилетка. Посочени са като нарушени разпоредбите на чл.21, ал.1 и на чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП. Актът е връчен на жалбоподателя лично, срещу подпис. Последният е оспорил вписаните в него констатации за час и скорост, към момента на съставянето му.

Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на Д. е наложено на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от същия закон, и на основание чл.185, предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл.139, ал.2, т.4 от същия закон. Наказващият орган е отчел максимално допустимата грешка на радара от 3 км./ч., която е извадена от засечената скорост и отговорността на жалбоподателя е ангажирана за превишение с 11 км./ч.

Безспорно се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че на посочените в акта място, дата и час, жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство в населено място – гр.Левски, обл.Плевен, с превишена скорост.

От показанията на разпитаните по делото свидетели: Н.Н. и В.С., и двамата служители при РУП–Левски се установява, че на посочените в акта място, дата и час, са засекли с техническо средство – радар, скорост от 64 км./ч. на управлявания от Д. лек автомобил. Категорични са, че с техническото средство засичат само автомобили, които се движат сами на пътното платно, без да има разминаващи се или изпреварващи се такива, което обстоятелство изрично са отразили и в съставения акт на жалбоподателя. Същото е възпроизведено и в обжалваното наказателно постановление. Това дава основание на съда да приеме, че се касае за утвърдена практика при изпълнение на служебните задължения от полицейските служители, именно с цел да не се допуска фиксиране на чужда скорост. Показанията на разпитаните свидетели съдът кредитира като достоверни, предвид тяхната последователност и непротиворечивост.

Отразените констатации в акта и в обжалваното наказателно постановление, относно датата и точния час на извършеното нарушение, са напълно идентични с данните от представената по делото разпечатка за регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от паметта на използваното техническо средство. Видно от същата е, че действително на дата 17.04.2013 г., в 15:17 часа, е засечена скорост от 64 км./ч., с радар №284. При това положение съдът счита, че техническото средство, с което е извършена проверката, отчита данните за дата и час, а жалбоподателят е бил запознат, както с тях, така и с регистрираната от радара скорост, непосредствено след това. Това обстоятелство също е изрично отразено в съставения акт на жалбоподателя.

Представени са писмени доказателства, че към датата на констатиране на нарушението – 17.04.2013 г., описаното в акта техническо средство е било технически изправно, тъй като е преминало успешно последваща проверка в оправомощена лаборатория, със срок на валидност от 12 месеца, считано от 25.02.2013 г.

Не е налице и неспазване на цитираната от жалбоподателя разпоредба от Наредба №18/23.07.2001 г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци. Ограничението на скоростта на движение в населено място от 50 км./ч. е въведено по силата на закона – с разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което не е необходимо да се сигнализира с пътен знак.

Същевременно, жалбоподателят не ангажира в хода на делото никакви доказателства, че отразената в акта фактическа обстановка не отговаря на действителната. Изразените съмнения, че е засечена скоростта на движение на друг преминал автомобил, минути по – късно след неговото спиране за проверка, се опровергават от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Жалбоподателят не ангажира доказателства и за това, че е представил на контролните органи светлоотразителна жилетка, която е част от задължителното техническо оборудване на автомобила, съгласно разпоредбата на чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП. Твърденията на Д. за обективната му невъзможност да я намери своевременно и да я представи, вследствие на преживян стрес, не водят на извод за недействителност на отразената констатация в акта към момента на проверката.  

Съдът не констатира допуснати процесуални нарушение при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление. В двата акта пълно, ясно и точно са описани нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, правилно са посочени нарушените разпоредби от ЗДвП, както и основанията, на които са наложени наказанията на Д..

При индивидуализиране на наказанието за първото нарушение, административно – наказващият орган е съобразил, че предвиденото наказание глоба в санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е в размер, строго фиксиран от закона. За превишаване на разрешената максимална стойност в населено място от 11 км./ч. до 20 км./ч., при констатирано в конкретния случай превишаване с 11 км./ч. /след приспадане на максимално допустимата грешка/, се предвижда наказание глоба в размер на 50 лева, от какъвто вид и размер е наложеното на Д. административно наказание. За второто нарушение, административно – наказващият орган е съобразил, че предвиденото наказание глоба в санкционната разпоредба на чл.185, предл.1 от ЗДвП е също в размер, строго фиксиран от закона, а именно: 20 лева, от какъвто вид и размер е и наказанието, наложено на жалбоподателя за нарушението по чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП.

Предвид изложените по – горе съображения съдът приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление и същото следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

            Водим от горните мотиви, съдът:

 

                                                            Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №166/15.05.2013 г. на Началник Група „ОП” в РУП при ОДМВР – Плевен, с което на Й.Д. ***, ЕГН **********, е наложено на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, и на основание чл.185, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                                

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: