РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, 23.09.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на пети септември 2013 г. в състав:

 

                           Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

                      Съдебни заседатели:

                              

при участието на секретаря В.Д. и прокурора ­­_, като  разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д. №312 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от К.Д. ***, ЕГН **********, против наказателно постановление №35-0000357/25.06.2013 г. на Директор на Дирекция ДАИ – Плевен.

            Жалбоподателят твърди, че е бил спрян за извършване на проверка в качеството му на шофьор на товарен автомобил с рег. № *, собственост на „Е.” ООД. В хода на проверката му била изискана заповед на ръководителя на фирмата, за чиято сметка се извършва превоза, но първоначално не я открил. Твърди, че след известно време открил процесната заповед в автомобила и я представил на проверяващите инспектори, но същите вече му били съставили акт за установяване на административно нарушение. 

            Жалбата се поддържа изцяло в съдебно заседание от жалбоподателя, който моли съда на посочените в нея основания да постанови решение, с което да отмени издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно.    

Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по същата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Въпреки, че върху наказателното постановление е отразено връчването му при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН, и влизането му в законна сила на 18.07.2013 г., съдът приема за дата на връчване - датата 11.07.2013 г., когато санкционния акт е връчен лично на Д., срещу подпис. Срокът за обжалване на наказателното постановление в този случай изтича на 18.07.2013 г., четвъртък - присъствен ден. Жалбата е постъпила в РС – Левски на 26.07.2013 г., но видно от писмото на ответната страна по делото, цялата преписка по издаденото наказателно постановление е изпратена на РС – Плевен на 19.07.2013 г. /откъдето е изискана/. Тъй като не е посочена точната дата, на която жалбата е постъпила при административно – наказващия орган, нито начинът на депозирането й /лично или по пощата/ съдът намира, че срокът следва да се счита в полза на жалбоподателя и жалбата - за подадена, преди изтичане на 7-мо дневния срок за обжалване на наказателното постановление. 

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административно – наказателното производство против К.Д. е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №163565 на 14.06.2013 г. за това, че на същата дата, около 08:00 часа, в гр.Левски – „Индустриална зона”, като водач на товарен автомобил „МАН *”, с рег. № *, собственост на фирма „Е.” ООД, извършва превоз на товари за собствена сметка със следното установено нарушение: водачът е без заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва превозът. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 на МТ.    Като доказателство за извършеното нарушение е иззет контролния талон на водача с №*, предаден за пазене на ОО „КД-ДАИ” – Плевен. Актът е предявен и връчен лично на нарушителя, срещу подпис. Последният се е възползвал от правото си да не дава обяснения, поради което не е вписал такива в съставения му акт.

Въз основа на така съставения акт, наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози, наложил на Д. административно наказание глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ.

Съдът намира, че описаната фактическа обстановка в акта и в наказателното постановление не отговаря на действителната такава, което прави вмененото на жалбоподателя деяние несъставомерно, както от обективна, така и от субективна страна. Посочената като нарушена разпоредба на чл.18, т.4 от цитираната наредба, вменява на водачите на товарни автомобили да представят при поискване от контролните органи, изброените в тази разпоредба документи, включително и описаната в наказателното постановление заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва превозът. В хода на съдебното следствие са събрани доказателства, от които се установява по безспорен начин, че още в хода на проверката жалбоподателя е представил на контролните органи поискания документ. На такъв извод водят не само обясненията на Д., но и показанията на двамата разпитани по делото свидетели К. и Н., длъжностни лица към ОО „КД-ДАИ” – Плевен. Показанията на актосъставителя и на свидетеля, при установяване на нарушението са последователни, непротиворечиви и точни, относно направената в хода на проверката констатация, а именно, че първоначално Д. не е представил процесната заповед, но впоследствие, след като актът против него бил вече съставен, е намерил в автомобила и е представил поискания документ. В същия смисъл са и обясненията на Д., поради което съдът ги кредитира като достоверни. Събраните по делото гласни доказателства се подкрепят и от представената от жалбоподателя, още в хода на административно – наказателното производство Заповед №25 от 14.06.2013 г. на управителя на „Е.” ООД – *. Видно от същата е, че към датата на проверката – 14.06.2013 г. лицето, за чиято сметка се извършва превоза с писмена заповед е наредило, с описания в акта и в наказателното постановление товарен автомобил, да се извърши превоз за собствена сметка на сурово мляко и млечни продукти, по определен маршрут и от водачи – А.К. и К.Д., с час на тръгване 07:00 часа.

При така установената фактическа обстановка, административно – наказващият орган неправилно е санкционирал жалбоподателя. Последното се дължи на обстоятелството, че актосъставителят не е отразил изрично в съставения акт, че изисканият документ от контролните органи е своевременно намерен от Д. и представен, още в хода на проверката, поради което и образуваната преписка по случая не е прекратена от наказващия орган.

При това положение съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено, като незаконосъобразно издадено, тъй като административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за деяние, което не осъществява признаците на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН.

Водим от горните мотиви, съдът:

 

                                                            Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №35-0000357/25.06.2013 г. на Директор на Дирекция ДАИ – Плевен, с което на К.Д. ***, ЕГН **********, е наложено на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози, административно наказание глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен - Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                                

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: