РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, 04.11.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на седемнадесети октомври 2013 г. в състав:

 

                           Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

                      Съдебни заседатели:

                              

при участието на секретаря В.Д. и прокурора ­­_, като  разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д. №380 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            В Районен съд - Левски е постъпила жалба от В.Б. ***, с ЕГН **********, против наказателно постановление №334/13.08.2013 г. на Началник Група „ОП” в РУП при ОД на МВР – Плевен.

            В жалбата се съдържат твърдения за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Конкретни основания за това се сочат в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя – адв.А.А. ***. На първо място визира несъответствие в дата на деянието, изхождайки от твърденията на актосъставителя и отразената като такава в акта, и в наказателното постановление. Счита, че е налице липса на умисъл за извършване на нарушението, тъй като жалбоподателят не е разбрал точно какви са указанията на полицейския служител. В тази връзка излага съображения, че описаната фактическа обстановка в двата акта не отговаря на обективната действителност, както и че в конкретния случай липсва укриване от органите на властта. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно. Алтернативно моли съда да го измени, като намали наложените наказания до предвидения в закона минимум.  

Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по същата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в 7-мо дневния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и се явява процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административно – наказателното производство против В.Б. е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №334/15.07.2013 г. за това, че на 13.07.2013 г., около 23:50 часа, в гр.Левски, на ул.”Александър Стамболийски”, като водач на лек автомобил „Фолксваген *” с рег. № *, не изпълнява разпореждане на контролен орган, като отказва да предаде документите си за управление при извършената полицейска проверка, като напуска мястото и се укрива. Отразено е, че жалбоподателят е призован в РУП – Левски на 15.07.2013 г. 

Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.103 от ЗДвП. Описано е, че като доказателство за извършеното нарушение е иззет контролен талон № *. Актът е предявен и връчен на жалбоподателя лично, срещу подпис и без възражения от негова страна.

Въз основа на направените констатации в акта, наказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложил на Б. двете кумулативно предвидени в санкционната разпоредба административни наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.103, предл.3 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на посочените в акта дата, час и място, като водач на лек автомобил „Фолксваген *” с рег. № *, не изпълнява разпореждане на контролен орган да предаде документите си за управление при извършената полицейска проверка, като напуска мястото и се укрива.

Съдът констатира, че административно – наказателното производство, против жалбоподателя е опорочено още в неговата начална фаза – съставянето на акта за установяване на административно нарушение, изразяващо се в неправилна правна квалификация на деянието, довело до неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка се явява напълно основателно направеното от защитата възражение, че изложената фактическа обстановка в акта и в наказателното постановление, не съответства на обективната действителност.

На жалбоподателя е вменено извършване на нарушение, осъществяващо състава на чл.103, предл.3 от ЗДвП. Тази разпоредба задължава водачите на ППС да спират в най – дясната част на платното за движение или на посоченото от контролния орган място, както и да изпълняват неговите указания. Това задължение на водачите по смисъла на чл.103 от ЗДвП, е обусловено единствено от подаден сигнал за спиране от контролен орган за извършване на проверка. От показанията на актосъставителя В.Т. и свидетеля – очевидец В.П., и двамата служители при РУП – Левски, се установява точно, ясно и конкретно, че при подадения сигнал за спиране на водача на процесния автомобил – жалбоподателя, последният, независимо от начина на подаването му, го е възприел и не е направил нищо друго, освен да спре. И не само, че е спрял, но даже му е била извършена и полицейска проверка, при която било установено, че не носи личните си документи – лична карта, свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. Безспорно констатираното в хода на проверката осъществява състав на нарушение на ЗДвП, но съставомерните му признаци и санкцията за него, се съдържат в други разпоредби на този закон. Тази обективна констатация, освен че не съответства на посочената правна квалификация на деянието, въобще не фигурира и като словесно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено нито в съставения акт, нито в издаденото наказателно постановление. Изложената по – горе фактическа обстановка се установява не само от показанията на полицейските служители, но и от обясненията на Б., което от своя страна мотивира съдът да ги кредитира изцяло с доверие, а не като защитна позиция по делото.     

Съдът констатира, че не само с изложеното по – горе се изчерпват допуснатите пороци в хода на административно – наказателното производство, против жалбоподателя. При съставянето на акта, актосъставителят е направил следното описание на нарушението: „не изпълнява разпореждане на контролен орган, като отказва да предаде документите си за управление при извършената полицейска проверка, като напуска мястото и се укрива”. Както бе посочено по – горе, Б. не е отказал да предаде документите си за управление при извършената му полицейска проверка, а е заявил че не ги носи. Очевидно наказващият орган е констатирал това, а констатацията му е намерила обективен израз в тактично премахване на думичката „отказва” в направеното словесно описание на нарушението в санкционния акт, вместо да го върне на актосъставителя за отстраняване на допуснатите нарушения. Само по пътя на формалната логика може да се направи извод за действителната воля на актосъставителя относно констатираното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Административно – наказателното производство обаче е строго формализиран процес, с оглед гарантиране правото на защита на наказаното лице, поради което горното е крайно недопустимо. Безспорно от показанията на полицейските служители се установява какво всъщност разпореждане на контролен орган не е изпълнил жалбоподателя, а именно: да се яви в местното полицейско управление за доизясняване на случая. Неявяването на Б. в полицейското управление за доизясняване на случая, което въобще липсва като фактическа констатация в акта и в наказателното постановление, обективно е попречило на актосъставителя да установи своевременно самоличността на водача, както и причината за непредставяне на документите за управление на МПС и контролен талон, което би могло да се дължи и на липса на придобита правоспособност. Санкцията обаче за неизпълнение на полицейско разпореждане е регламентирана не само в различна от посочената от наказващият орган разпоредба /на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП/, но и в друг закон – чл.270 от ЗМВР. На основание чл.270 от ЗМВР се наказва противозаконното пречене на орган на МВР да изпълни функциите си, състава на което нарушение се съдържа в разпоредбата на чл.55 от ЗМВР, а не в тази на чл.103 от ЗДвП, който би бил осъществен при други обстоятелства, различни от описаните. В този смисъл, продължението на констатациите в акта, възпроизведени и в наказателното постановление, /с малката „редакция” на наказващият орган, визирана по – горе/, а именно, че жалбоподателят „напуска мястото” /очевидно на проверката/ и „се укрива” /но в дома си, както става ясно от гласните доказателства/, на фона на изложеното преди това описание на нарушението, изразяващо се в отказ на Б. да изпълни полицейско разпореждане за представяне на документите си за управление при извършената полицейска проверка, прави не само абсурдна, но и комична така създадената ситуация.

Предвид горното съдът не може да направи извод, различен от този, че в хода на административно – наказателното производство е било грубо нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като последното е било поставено в пълна невъзможност да узнае за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му, за да организира адекватно защитата си. Допуснатите нарушения, изразяващи се в неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, не могат да бъдат поправени или отстранени от съда, което от своя страна обуславя цялостната отмяна на издадения санкционен акт.

При това положение е безпредметно да се обсъждат направените от защитата възражения, едно от които касае датата на деянието, макар и съдът да не го намира за основателно, тъй като не констатира несъответствие в тази насока нито в акта, нито в наказателното постановление. Безпредметно е да се обсъжда и въпроса за наличието или липсата на умисъл за извършване на нарушение, което на практика не е вменено на жалбоподателя, както и въпроса за съобразяване от наказващия орган с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, при индивидуализацията на наложените административни наказания.

Водим от горните мотиви, съдът

     

    Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №334/13.08.2013 г. на Началник Група „ОП” в РУП при ОД на МВР – Плевен, с което на В.Б. ***, с ЕГН **********, са наложени на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП кумулативно две административни наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.103, предл.3 от ЗДвП, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационна обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

                                                

        

  

      РАЙОНЕН СЪДИЯ: