Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. ЛЕВСКИ, 18.11.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на шести ноември 2013 г. в състав:

 

                           Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

                     Съдебни заседатели:

                              

при участието на секретаря В.Д. и прокурора ­­_, като  разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д. №414 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            В Районен съд - Левски е постъпила жалба от Д.Д. ***, ЕГН **********, против наказателно постановление №1407/20.09.2013 г. на Директор на РДГ – Ловеч.

            Жалбоподателят твърди, че не знае за съставеният против него акт. Оспорва изцяло вписаните в наказателното постановление фактически констатации, които счита за недостоверни и недоказани, а наказанието глоба му е наложено, без да е извършил нарушение на Закона за горите.

            Жалбата се поддържа в съдебно заседание лично от Д.. Моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема допълнително становище по същата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

На 29.07.2013 г., в с.Българене, обл.Плевен, свидетелят Р. – горски надзирател при ДГС – Плевен, спрял за проверка движещ се по главния път товарен бус „Ивеко”, с рег. № *, управляван от жалбоподателя. При извършената проверка, Д. представил на горския надзирател превозен билет за транспортираните от него дърва с буса. Р. поискал личните документите на жалбоподателя за проверка, с оглед установяване на самоличността му. Извършил проверката в служебния автомобил и върнал документите на Д., като му заявил, че ще му пише акт, след което го пуснал да си върви. По – късно на същия ден, в 14:30 часа, в с.Малчика, обл.Плевен, свидетелят Р. съставил акт против жалбоподателя, в негово отсъствие, за това, че на 29.07.2013 г., в 14:10 часа, в с.Българене, общ.Левски, на главен път Плевен – Русе, до кметството, Д. транспортира с бус „Ивеко” /*/, с рег. № *, четири кубични метра дърва за огрев от дъб, един кубичен метър дърва за огрев от габър, нарязани на един метър дължина, без да са маркирани с контролна горска марка.

Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.213, т.1 от Закона за горите, както и че не са задържани и иззети предмета и средството на нарушението. Актът бил подписан от А.В., също горски надзирател при ДГС – Плевен, в качеството на свидетел - очевидец. В актът липсват обяснения и подпис на  нарушителя. На позиции: нарушителят отказва да подпише, както и да получи препис от акта, са вписани имената на П.Д. – също горски надзирател при ДГС – Плевен, удостоверил с подписа си горните обстоятелства в качеството на свидетел.

Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.266, ал.1, предл.4 от Закона за горите, на Д.Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.213, ал.1, предл.4, т.1 от същия закон.

С издаденото наказателно постановление е определено на основание чл.275, ал.2 от Закона за горите, Д. да заплати паричната равностойност на липсващите предмети: предмет на нарушението – 4 пространствени кубически метра дърва за огрев от дъб и 1 пространствен кубически метър дърва за огрев от габър, в размер на 125.95 лева.

            Както актът за установяване на административно нарушение, така и обжалваното наказателно постановление са издадени от длъжностни лица, в рамките на тяхната материална и териториална компетентност. Съдът обаче констатира, че в хода на административно – наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени от съда и налагат цялостна отмяна на издадения санкционен акт.

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, актът се съставя в присъствието на нарушителя. В настоящия случай, актът е съставен в отсъствие на жалбоподателя. Този извод не се налага единствено и само от дадените обяснения от Д. в смисъл, че не знае кога и къде му е писан акт, както и че такъв не му е връчван въобще. От събраните по делото гласни доказателства се установи по непротиворечив начин, че на мястото на проверката, актосъставителят Р. е установил само самоличността на жалбоподателя, но не му е съставил акт за твърдяното нарушение. Това от своя страна е в пълно противоречие с отразеното от него самия място на съставяне на акта – в с.Българене, обл.Плевен. Актът всъщност е съставен в с.Малчика, обл.Плевен, макар и на същия ден, но по – късно, в присъствието на свидетеля А.В.. В показанията си последния е категоричен, че не е присъствал по време на извършената проверка. Тези му показания са в пълно противоречие със саморъчно вписаните от него показания в акта, а именно: че „дървесината е на един метър, като е маркирана с производствена марка, без да се чете, липсва контролна горска марка”. От тях се налага единствено извода, че В. е подписал акта в качеството си на свидетел – очевидец на нарушението, присъствал при установяването му, което от своя страна не отговаря на обективната действителност.

Както всяко правило, така и уреденото в разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, си има изключения. Изключението от правилото, актът да бъде съставен в отсъствие на нарушителя е хипотезата, при която същия е известен, но не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставяне на акта. В настоящият случай нарушителя е бил известен. Актосъставителят е установил неговата пълна самоличност – както трите му имена, ЕГН, така и точен адрес, т.е. установени са всички лични данни на лицето, които биха послужили поне за изпращане на покана да се яви и да присъства при съставяне на акта. По делото няма представени писмени доказателства жалбоподателят, макар и известен, да е бил канен - писмено или устно, за да попадне случая в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, актът за нарушение се предявява на нарушителя, за да се запознае с неговото съдържание, като фактът на предявяване се удостоверява с подписването му от него или отказ от подписване. Очевидно и това в случая не е направено. На практика липсва извършено предявяване на акта, тъй като същия е съставен в отсъствие на нарушителя, без да са изпълнени законовите предпоставки за това. При това положение съдът констатира, че вписаният в акта свидетел П.Д., удостоверил с подписа си обстоятелството, че нарушителят отказва да го подпише и да получи препис от него, не съответства на обективната действителност, установена от показанията на разпитаните свидетели по делото. А действителната фактология, безспорно установена в хода на съдебното следствие, се изразява в това, че горският служител П.Д. е свидетел на съставяне на акта в отсъствието на жалбоподателя, което се явява единствената причина последния да не го е подписал и да не е получил препис от него, а не защото е отказал да направи това. Процесуалният закон не предвижда нито такава възможност, нито фигурата на свидетел, който да удостоверява подобни обстоятелства. Нарушени са императивните разпоредби на ЗАНН, което от своя страна е довело до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице. Наказващият орган е следвало, вместо да издаде наказателно постановление, да констатира, че актът е съставен в отсъствие на нарушителя, без да са спазени законовите разпоредби на процесуалния закон за това, че не е предявен на нарушителя и същият е бил лишен от правото си да направи възражения в тридневен срок, и на основание чл.52, ал.2 от ЗАНН – да го върне на актосъставителя за отстраняване на нередовностите. Неизпълнението на това негово задължение също съставлява съществено процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено от съда и налага цялостна отмяна на издадения санкционен акт, без да се разглежда спора по същество.

 Водим от горните мотиви, съдът

 

     Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление № 1407/20.09.2013 г. на Директор на РДГ – Ловеч, с което на Д.Д. ***, с ЕГН **********, с което му е наложено на основание чл.266, ал.1, предл.4 от Закона за горите, административно наказание глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.213, ал.1, предл.4, т.1 от същия закон, и на основание чл.275, ал.2 от Закона за горите е определено да заплати паричната равностойност на липсващите вещи: предмет на нарушението – 4 пространствени кубически метра дърва за огрев от дъб и 1 пространствен кубически метър дърва за огрев от габър, в размер на 125.95 лева, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

        РАЙОНЕН СЪДИЯ: