Мотиви към присъда №42/27.11.2013 г., постановена по НОХД №453 по описа за 2013 г. на Районен съд – Левски;

 

            Срещу подсъдимия К.Н. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 25.04.2013 г., в с.Асеновци, обл.Плевен, в двора на ОУ„Христо Ботев”, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, причинил средна телесна повреда на Д.Н. ***, изразяваща се в счупване израстъка на лъчевата кост на лявата ръка, в резултат от развиване и преразгъване на ръката в областта на китката, с което трайно се затруднява движението на ляв горен крайник.

            Престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.

По искане на подсъдимия и назначеният му служебен защитник – адв.Е.Р. ***, производството по делото е проведено по реда на глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, като е открита процедура по предварително изслушване на страните.

Представителят на Районна прокуратура - Левски, след приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу непълнолетния подсъдим Н.. Счита, че обвинението се доказва по безспорен и несъмнен начин, както от направеното признание на вината от подсъдимия, така и от останалите приобщени към делото доказателства. Моли съда да го признае за виновен по повдигнатото обвинение, като предлага на Н. да бъде наложено административно наказание – обществено порицание по реда на чл.78а от НК, което счита, че отговаря на целите, посочени в закона и, че ще окаже възпитателно въздействие върху неговата личност.

            Подсъдимият К.Н. по време на предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.1 и т.2 от НПК, се признава за виновен по повдигнатото обвинение, като дава съгласие да не се разпитват всички свидетели и вещото лице, а само в качеството на свидетел да бъде допусната и разпитана неговата майка – Е.А..

Защитата счита, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин. Счита обаче, че деянието е извършено от подзащитният й виновно, при форма на вината евентуален умисъл. Излага съображения, че подсъдимият е непълнолетен и след редукцията на наказанието на основание чл.63, ал.1, т.3 от НК, за извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от три години, че Н. е неосъждан и няма причинени имуществени вреди в резултат на деянието, поради което моли съда да го признае за виновен по повдигнатото му обвинение и да го освободи от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание – обществено порицание, което да бъде изпълнено, чрез прочитане на присъдата по местната радиоуредба. Счита, че това административно наказание ще изпълни своята превантивно – възпитателна функция и ще постигне целите на наказанието, предвид наличието на безспорно установени по делото добри характеристични данни за неговата личност.

            Съдът като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както и обстоятелството, че с протоколно определение е уведомил подсъдимия и защитникът му, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от Н. самопризнание, ще се ползват при постановяване на присъдата, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият К.Н. ***, ЕГН **********.

На инкриминираната дата – 25.04.2013 г., около 15:30 часа, подсъдимият Н. пристигнал в ОУ „Христо Ботев” – с.Асеновци, обл.Плевен, за да вземе *. В ръцете си държал дърво.

Като хигиенистка в училището работела свидетелката Д.Н., но в задълженията й било включено и това да извежда децата от класните стаи, когато дойде техен близък да ги вземе. Когато пристигнал подсъдимия, същата се намирала до входната врата на училището и извела * на Н.. Последният обаче не си тръгнал, тъй като поискал да се срещне с учителката на * си – свидетелката Т.А., предвид споделеното от детето вкъщи, че преди няколко дни, учителката я ударила и дърпала за косата. Свидетелката Н. извикала свидетелката А.. Когато излезли, двете застанали една до друга на стъпалата, пред входа на училището. Подсъдимият потупвал по земята с дървото, което държал в ръката си. Започнал да отправя обидни думи към свидетелката А.. Направил опит да удари учителката с ръка, но хигиенистката застанала между тях и той не успял да осъществи намеренията си. Направил повторен опит да ги удари с дървото, което държал в лявата си ръка, но свидетелката Н. го подпряла с ръце в областта на гърдите, за да го спре. Тъй като отново му попречила да осъществи намеренията си, докато пострадалата го умолявала да не удря учителката, подсъдимият Н. изненадващо я хванал за лявата ръка и рязко я извил. Свидетелката Н. паднала на земята, без да може да си поеме въздух. Подсъдимият продължил да отправя закани и заплахи към учителката, след което заедно със * си, тръгнали към дома си. Вследствие на действията на подсъдимия, пострадалата изпитвала силни болки в ръката, която посиняла и отекла. На следващия ден посетила МБАЛ – Левски, където било установено, че лявата й ръка в областта на китката е счупена на три места.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните доказателства на досъдебното производство. Напълно си кореспондират показанията на свидетелките Н. и А., относно механизма на причиняване на телесното увреждане на пострадалата. В този смисъл и двете свидетелки по идентичен начин описват в подробни детайли всяко едно действие на подсъдимия. Категорични са, че подсъдимият е хванал Н. за лявата ръка и рязко я извил, вследствие на което последната паднала на земята. На техните показания изцяло съответстват изводите на вещото лице, изготвило съдебно – медицинската експертиза. Според заключението, увреждането на Н. е резултат от тъпа травма, като механизмът на получаване се обяснява, именно с ротация и/или хипер – екстензия /извиване и преразгъване/ на ръката в областта на китката. В експертното заключение не се сочи, дори само като вероятен механизъм на получаване на увреждането, механизмът описан от подсъдимия. Обясненията му в смисъл, че пострадалата е хванала дървото и при дърпането е залитнала назад, спънала се е в бордюр и падайки си е счупила ръката, съдът не кредитира като достоверни. Същите съставляват само изградена защитна версия. Дори и отговорите на Н. при проведената на досъдебното производство очна ставка с пострадалата, не внасят никакво съмнение в установената от обвинението фактическа обстановка. Не съответстват на обикновената житейска логика твърденията му, че е отишъл с дървото в училищния двор, само защото е бил с каруца и същата му служела за подкарване на коня. В същото време не отрича намеренията си да проведе „разговор” със свидетелката А., по повод думите на * си. Цялото му поведение, така го описват свидетелите – агресивно и особено вулгарно, е показателно относно предварително взетото от него решение на инкриминираната дата да осъществи физическа саморазправа със свидетелката А.. Носейки дърво, подсъдимият е демонстрирал това свое намерение. Поради тази причина съдът счита, че е извършил деянието умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Обстоятелството, че не е целял да причини телесно увреждане именно на пострадалата, но й е причинил такова, поради намесата й, не изключва прекия му умисъл за извършване на деянието.

Предвид гореизложеното и предвид обстоятелството, че в съдебната фаза на процеса подсъдимия се признава за виновен и неговите самопризнания напълно се подкрепят от събраните доказателства на досъдебното производство, съдът приема за безспорно установено, че К.Н. е осъществил престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК – средна телесна повреда, довела до трайно затруднение движението на ляв горен крайник, за срок от един и половина – два месеца. Подсъдимият е извършил деянието, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК. За извършеното престъпление закона предвижда наказание лишаване от свобода за срок от шест години. Съдът е редуцирал предвиденото в състава на престъплението наказани, като го е заменил на основание чл.63, ал.1, т.3 от НК с наказание лишаване от свобода за срок от три години. Подсъдимият Н. не е осъждан, редуцираното наказание е лишаване от свобода за срок от три години, вследствие на деянието не са настъпили имуществени вреди за пострадалата, поради което съдът намира, че са налице всички предпоставки на чл.78а от НК. Затова, след като го е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение на основание чл.305, ал.5 от НПК, съдът го е освободил от наказателна отговорност и на основание чл.78а, ал.6 от НК, му е наложил административно наказание обществено порицание, което е постановил да бъде изпълнено, чрез прочитане на присъдата по общинското радио. Съдът намира, че така наложеното на Н. административно наказание ще окаже своето поправително и възпитателно въздействие върху него. На извод за успешно постигане на този резултат, навеждат събраните по делото гласни доказателства – показанията на неговата майка – свидетелката А., а така също и положителните данни за личността на Н. в изготвения социален доклад.

            При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия да заплати направените деловодни разноски на досъдебното производство в размер на 85 лева.

            Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

   

                      

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: